— Така ли? Толкова било просто. Мислех…

— Съмняваш се в нашия Макгайвър? — попита Гейдж.

— Оглупях за момент. Както и да е, разбрах, че е саботаж, и не беше трудно да се досетя за виновника. Извадих бухалката и я държах зад гърба си, когато Напър се появи.

— Въоръжен — добави Лейла.

Фокс стисна ръката й.

— Куршумите не ме ловят. Почти. Важното е, че засега Напър остава зад решетките и не представлява заплаха за нас. Бях подготвен благодарение на Гейдж и Сибил и вместо да лежа край пътя, седя тук. Всичко това е добре.

— Положителна развръзка — съгласи се Сибил — и още една точка за нас. Има и друго важно нещо. Освен факта, че Фокс седи тук, той е успял да превърне потенциално отрицателна възможност в положителна. Съдбата има различни пътища.

— Точно сега се радвам, че не съм по пътищата. Има и други новини… — Фокс им каза за напредъка във фермата. Усмихна се на Куин, когато я видя да се прозява. — Отегчавам ли те?

— Не. Извинявай. Мисля, че има нещо общо с бебето.

— Какво бебе?

— О, господи, не сме ти казали. Покрай куршумите, които не те ловят, и преносимите тоалетни, забравихме. Бременна съм.

— Какво? Сериозно? Копая канали за тоалетни, после се пазя от куршуми, а сега узнавам, че ще си имаме бебе. — Фокс стана от стола, приближи се да я целуне и смушка Кал в рамото. — Отнеси жената до леглото. Очевидно знаеш как.

— Знае, но мога да стигна и сама. И мисля да го направя. — Куин стана и сложи ръце на бузите на Фокс. — Добре дошъл у дома.

— И аз идвам. — Кал се изправи. — Всички имаме нужда от сън. Не стигнахме далеч със сеанса, защото грубо бяхме прекъснати. Утре?

— Утре — съгласи се Гейдж.

— И аз мисля да се кача горе. — Сибил се приближи към Фокс и го целуна. — Браво на теб, сладур.

Чу смеха на Куин, докато минаваше покрай спалнята на Кал, и се усмихна. Положителна енергия, помисли си тя, Куин я излъчваше в изобилие, като светлина. А точно от светлина се нуждаеха.

Самата тя бе малко уморена, призна си Сибил. Навярно и другите се чувстваха така, при толкова кошмари и безсънни нощи. Не бе зле да се опита да отпусне тялото си с малко йога, гореща вана или нещо друго.

Гейдж застана зад нея и когато тя понечи да извърне глава към него, обхвана ханша й и я накара да се обърне. Побутна я с гръб към вратата, затвори и я задържа така.

— Е, здравей.

Ръцете му се придвижиха към китките й, повдигайки нейните над главата й. Тялото, което се бе надявала да отпусне, изведнъж се стегна. Доловила желанието в очите му, въздъхна, преди устните им да се слеят. През нея премина тръпка, когато вместо жажда, срещна нежност.

Бавна и спокойна, целувката успокояваше и възбуждаше. Докато ръцете му притискаха нейните като окови и сърцето й биеше все по-силно, той търпеливо изучаваше устните й. Сибил се потопи в насладата и замърка, когато едната му ръка притисна китките й, а другата се плъзна по тялото й.

Лекото, почти недоловимо докосване разпали желание в корема й и предизвика слабост в коленете й. Устните му не преставаха да галят нейните. Разкопча колана й, затанцува с пръсти под полата й и леко захапа брадичката й.

Тя си представи, че се разлива в ръцете му като сметана.

Ръката му внезапно сграбчи деколтето на блузата й и я разкъса по средата.

В очите й се изписа изумление, дъхът й секна за миг. Пръстите му пак закачливо се плъзнаха по кожата й.

— Любовната игра не бива да е предсказуема. Мислиш си, че знаеш всичко. — Последва дълга, задушаваща целувка. — Но не знаеш. Няма да отгатнеш.

Ръката му притисна китките й по-силно, предупредително, а целувката трептеше и проблясваше като коприна. Той почувства постепенното й потапяне в нея, отдаването на това прелестно тяло, отпускането на тези стройни крака и ръце. Изведнъж ръката му проникна бързо между бедрата й и почти брутално я издигна до върха, а устните му заглушиха стоновете й.

— Не можеш да си представиш колко те желая.

Дъхът й затрепери, очите й останаха взрени в неговите.

— Мога.

— Да видим — усмихна се той.

Завъртя я и Сибил се принуди да се подпре на вратата, а после неволно сви ръцете си в юмруци, докато той правеше чудеса с тялото и съзнанието й, които отчаяно я тласкаха към забрава и я връщаха обратно. Забави, отново я обсипа с успокояващи ласки и я вдигна на ръце. Когато я отнесе до леглото, бе готова да се сгуши до него в пълно блаженство, но след миг се озова притисната под тялото му.

— Това далеч не е всичко.

— О, господи! — Тя потръпна, когато Гейдж се спусна надолу и потърка зърното й с език. — Ами ако припадна?

Устните му трепнаха до гърдите й.

— Ще те свестя.

После жадно всмука плътта й.

Тя тръпнеше под него, оставяше се в негова власт и потъваше в забрава. Тялото й се извиваше нагоре, потръпваше отново, преди да се отпусне. И всеки път той знаеше, че е с него, усещаше сливането, жаждата. Тя бе сила и красота, която не си бе въобразявал, че някога ще притежава, и сега бе с него.

Когато отново навлезе в мекотата й, знаеше, че кръвта й кипи като неговата. Когато я чу да изрича името му, знаеше, че двамата са изгубени. Изгубени заедно.

Тя се носеше по повърхността на топло езеро от наслада. Никакво напрежение, умора или страх за утре. Блажено изтощение. Замаяна, отвори очи и видя, че той я гледа.

Едва намери сили да се усмихне.

— Ако си мислиш за още веднъж, значи последния път си получил сериозно мозъчно увреждане.

— Беше разбиващо. — Как можеше да обясни случващото се с него, когато едновременно бяха стигнали до върха? Нямаше думи. Наведе се и докосна устните й със своите. — Мислех, че си заспала.

— Беше по-хубаво от сън. Блажен унес. — Гейдж хвана ръката й и тя видя желанието в очите му. — О! Но…

— Има ли по-добър начин за отпускане от секса? — попита той. — Има ли нещо, което да излъчва повече положителна енергия, ако го правиш както трябва? А ние го правим страхотно, скъпа. Но за да опитаме с другия вид единение, трябва и двамата да го искаме.

Сибил въздъхна. Той имаше право. Ако опитаха сега, когато бяха толкова близки телом и духом, може би щяха да преодолеят бариерата на онова, което ги бе обезсърчило при последните няколко опита.

— Добре. — Тя се обърна към него, за да бъдат с лице един към друг, сърце до сърце. — Както започнахме преди, съсредоточаваме се върху теб, Кал и Фокс и върху камъка.

Гейдж видя своя образ в очите й, сля се с него. Потъна в тях и се пренесе на откритата местност, сред която стърчеше Свещеният камък. Беше сам.

Във въздуха се носеше нейното ухание — загадъчно, примамливо. Слънцето разпръскваше златисти лъчи, дърветата бяха покрити с гъста зеленина. Кал застана до него, с пълна екипировка и спокоен, сериозен поглед. И с брадва в ръка. Фокс зае мястото си от другата му страна със сурово изражение. Държеше лъскав нож, извит като сърп.

За миг стояха тримата, с лице към камъка, върху който бе техният.

После адът изригна.

Мрак, вятър и кървав дъжд ги връхлетяха като зверове. Издигнаха се огнени стени, обгърнаха двата камъка като плащ. В този миг Гейдж осъзна, че войната, която са водили двадесет и една години, е била просто поредица дребни схватки, атаки и отстъпления. Това бе истинската война.

Облени в пот и кръв, жените се биеха редом с тях. Остриета, юмруци и куршуми пронизваха морето от писъци. Леденият въздух се изпълваше с дим, докато падаха и отбиваха удари. Нещо разкъса гърдите му като остри нокти, вряза се в плътта му, проля още кръв. Кръвта потече по земята, засъска.

Полунощ. Чу тази мисъл в съзнанието си. Наближаваше полунощ. Прокара длан по раната и подаде ръка на Сибил. Със сълзи в очите, тя я хвана и подаде своята на Кал.

Един по един се присъединиха, докато ръцете, кръвта и волята им станаха едно цяло. Земята се разцепи, огънят допълзя по-близо и черната маса прие образ. Той погледна в очите на Сибил още веднъж, запечата в съзнанието си онова, което откри там, и разруши веригата.

Посягайки през пламъците, взе горящия камък с гола ръка. Стисна го в шепа и се хвърли сам към мрака.

Право в корема на звяра.

— Стига, стига, стига! — Сибил коленичи до него на леглото и заудря с ръце по гърдите му. — Събуди се, събуди се! За бога, Гейдж, върни се!

Нима можеше? Нима някой можеше да се завърне от там? От този студ, огън, болка и ужас? Когато отвори очи, всичко отново нахлу в него и се събра като рояк оси в главата му.

— От носа ти тече кръв — промълви той.

Сибил издаде нещо средно между ридание и ругатня, преди да стане от леглото и залитайки да тръгне към банята. Върна се с кърпи за двамата и притисна едната към восъчнобледото си лице.

— Къде… Къде беше онази точка?

Гейдж потърси акупресурните точки на ръката й, на врата й.

— Няма смисъл.

— Има. Гади ми се. — Остана неподвижен, затвори очи. — Мразя да ми се гади. Да изчакаме минута.