Той размени лопатата с кафето.

— Беше по-скоро груба шега.

— Кое?

— Това. Нямаше голямо шоу. Нещо като смушкване в ребрата.

— Да бе, все още ми е смешно. Но разбирам какво имаш предвид. Прав си. Просто малък номер.

— През Седемте излизат змии. Хората ги намират в къщите си, в мазетата, в килерите. Дори в колите си, ако проявят глупостта да оставят стъклата спуснати, когато паркират. И плъхове.

— Чудесно. Е, водя си бележки. — По кожата й бяха избили капки пот от горещината и усилието. — Достатъчно дълбока ли е?

— Да, ще свърши работа. Връщай се в къщата.

Сибил хвърли поглед към двете кофи за тор и си представи с какво ги е напълнил.

— Ще видя и по-грозни неща. Няма смисъл да щадиш крехката женска.

— Твой избор.

Когато той изсипа съдържанието на кофите, в нея отново се надигна гадене.

— Ще ги измия. — Тя взе празните кофи. — И ще почистя площадката, докато ти довършиш тук.

— Сибил — каза Гейдж, докато тя се отдалечаваше, — не гледам на теб като на крехка женска.

Силна е, помисли си той, когато хвърли първата лопата пръст. Уверена. Жена, на която един мъж би могъл да разчита в добро и зло.

Щом приключи, Гейдж заобиколи къщата и се спря, когато я видя застанала на четири крака да търка площадката.

— Е, така не си те бях представял.

Сибил издуха един кичур коса от очите си и погледна към него.

— Как?

— Като чистачка с четка в ръка.

— В интерес на истината, предпочитам други занимания, но не за първи път търкам под. Въпреки че, признавам, за първи път чистя змийски вътрешности. Не е приятна домакинска дейност.

Той се изкачи по стъпалата и се облегна на парапета, далеч от сапунената пяна.

— А кое според теб е приятна домакинска дейност?

— Да сготвя нещо вкусно, когато съм в настроение, да аранжирам цветя, да направя красиво оформление на масата. Това е, списъкът ми е кратък. — Все още плувнала в пот, Сибил седна на петите си. — Е, и да правя резервации.

— За вечеря?

— За каквото и да било. — Тя стана и понечи да вдигне кофата, но той сложи ръката си върху нейната. — Трябва да изхвърля това и да измия с маркуча.

— Аз ще се погрижа.

Усмихната, тя наклони глава.

— Не твърде неприятна мъжка дейност?

— Може да се каже.

— Тогава се заеми с нея. Аз ще се измия и ще разтоваря багажа.

Действаха бързо и като тандем. Това бе нещо ново, помисли си той. Не помнеше някога да е работил в тандем с жена. Не му хрумна дори една разумна причина почистването на площадката след отстраняването на змийските останки да събуди у него онези сложни чувства и мисли.

— Какво искаш, когато всичко това свърши? — попита той, докато се миеше.

— Какво искам, когато свърши? — замислено повтори Сибил, наливайки му отново кафе. — Около дванайсет часа сън в разкошно легло с фини чаршафи, а после голяма чаша коктейл „Мимоза“ със закуска в леглото.

— Всички тези неща са добър избор, но имам предвид, какво искаш по-нататък?

— А, в по-философски и общ смисъл? — Сибил наля сок от грейпфрут и джинджифилов сироп върху бучки лед, разклати ги и отпи голяма глътка. — Отначало — почивка. От работата, стреса, този град… не че имам нещо против него. Просто откъсване от всичко, за да празнувам. После искам да се върна тук, за да помогна на Куин и Лейла с плановете за сватбите им, а сега и на Кю за бебето. Искам отново да видя Хокинс Холоу. Искам да изпитам насладата да погледам този град без надвиснала над него заплаха и да зная, че заслугата отчасти е моя. Искам да се върна в Ню Йорк за известно време и да се заловя с работата си, където и да ме отведе. Искам отново да се видя с теб. Последното изненадва ли те?

Всичко в нея го изненадваше, осъзна той.

— Мислех си, че можем да се насладим на дванайсетчасовия сън и закуската в леглото заедно. Където и да е, стига да не е тук.

— Това предложение ли е?

— Така прозвуча.

— Приемам.

— Просто така?

— Животът е кратък или дълъг, Гейдж. Кой знае, по дяволите? Затова — да, просто така.

Гейдж протегна ръка и докосна бузата й.

— Къде искаш да отидем?

— Изненадай ме.

Тя сложи ръката си върху неговата.

— Да кажем… — Гейдж замълча, когато чуха вратата да се отваря. — Нека бъде изненада.

Шестнадесета глава

Лейла влезе в трапезарията, която в момента преобразяваха в главен разузнавателен щаб. Масата бе отрупана с лаптопи, купчини папки, схеми и карти. Бялата дъска стоеше подпряна в ъгъла, а Кал бе приклекнал на пода, за да включи един от принтерите.

— Фокс каза, че е вечерял във фермата и можем да започнем без него… тоест Гейдж и Сибил могат да започнат. Може би ще се забави още няколко часа. Не му съобщих новината — обърна се тя към Куин със сияещо лице. — Няколко пъти прехапах езика си, но си помислих, че вие с Кал ще искате да му кажете лично за бебето.

— И аз чувствам нужда да го чуя още няколко пъти.

— Какво ще кажеш просто да те наричам „татенце“? — предложи Куин.

Кал плахо се засмя, раздвоен между вълнение и ужас.

— Хм! — Приближи се към Куин, която се бе заела да подрежда папките. — Боже!

Хвана ръката й и двамата останаха загледани един в друг, а Лейла се изниза от стаята.

— Пияни са от щастие — каза тя на Гейдж и Сибил в кухнята.

— Имат право. — Сибил затвори вратата на шкафа, сложи ръце на кръста си и огледа стаята. — Мисля, че това ще ни стигне. Всички малотрайни продукти от нашата квартира са прибрани, а по-нататък ще трябва да прибегнем до солидните запаси от суха храна.

— Утре ще взема всичко годно от апартамента на Фокс — предложи Лейла. — Мога ли да направя още нещо?

— Ще хвърлим ези-тура за стаята за гости. — Гейдж извади монета от джоба си. — Който загуби, ще спи на разтегателния диван в кабинета.

— О! — Лейла намръщено погледна монетата. — Иска ми се щедро да отстъпя, защото ти вече си се настанил там, но съм спала на онзи диван. Ези. Не… тура.

— Избери едното, скъпа.

Тя опря юмруци на двете си слепоочия, пристъпи от крак на крак, поклащайки ханш, и стисна клепачи. Гейдж бе виждал какви ли не странни ритуали за късмет.

— Тура.

Той хвърли монетата, улови я и я обърна върху ръката си.

— Ези, трябваше да се довериш на първия си инстинкт.

Лейла въздъхна.

— Е… Фокс ще се забави, така че…

— Ще започнем сеанса, когато трапезарията е готова. — Сибил погледна навън през прозореца. — Мисля, че ще трябва да останем вътре. Започва да вали.

— Плюс опасността от змии.

Лейла се върна в трапезарията да помогне с подреждането.



— Нагърбваш се с тежка задача.

Фокс застана до баща си на задната тераса на къщата във фермата и се загледа в кроткия напоителен дъжд.

— Бил съм в Уудсток, детето ми. Ще се справим.

В далечната нива вече се виждаха няколко палатки. Фокс, баща му, брат му Ридж и Бил Търнър бяха сковали дъсчена платформа и бяха окачили платнище, под което щеше да се намира полевата кухня.

Редицата яркосини преносими тоалетни край нивата бяха странна гледка.

Родителите му действаха със замах, както винаги.

— Бил ще инсталира душове — продължи Брайън, намествайки козирката на бейзболната си шапка, докато стоеше по работни ботуши и изтърканите си дънки. — Много е сръчен.

— Да.

— Ще бъдат груби и паянтови, но ще свършат работа за седмица-две и ще облекчат графика, който майка ти и Спероу съставят за ползване на баните в къщата.

— Само не допускайте други хора да се разпореждат в дома ви. — Фокс срещна спокойния поглед на баща си. — Хайде, татко. Познавам ви. Не всички са честни и заслужават доверие.

— Твърдиш, че на света има безчестни хора, които не са в политиката? — Брайън повдигна вежди. — Сигурно ще ми кажеш, че и Великденският заек не съществува.

— Само заключвайте вратата нощем. Засега.

Брайън промърмори нещо неразбираемо.

— Джим очаква доста хора да тръгнат насам в близките няколко дни.

Фокс се предаде. Родителите му щяха да направят всичко, което са си наумили.

— Имате ли представа колко?

— Няколкостотин. Хората слушат Джим.

— Ще помагам с каквото мога.

— Не се тревожи за това. Ние ще се погрижим. Ти прави каквото трябва и се пази. Ти си единственият ми първороден син.

— Вярно. — Фокс се обърна и го прегърна. — Чао засега.

После изтича до пикапа си през спокойния летен дъжд. Горещ душ, подсушаване, бира, помисли си той. В този ред. Още по-добре, ако придума Лейла да влезе с него под душа. Запали двигателя и мина на задна скорост покрай пикапа на брат си, за да излезе на пътя.