Нора Робъртс - Свещеният камък

Гейдж понечи да отрече, но се замисли.

— Малко. Трябваше ми повече време, за да се възстановя, отколкото очаквах.

— Преживял си две ухапвания. Едно по-леко и едно сериозно и по-близо до сърцето. Само предположение — припряно продължи тя, — не е сто процента сигурно. Но антителата могат да разпознават и неутрализират токсините. Обаче нямаме времето и средствата или способностите да изследваме и анализираме кръвта на Гейдж. Нямаме и проба от отровата.

— Не мисля, че ще се намери доброволец да вземе — добави Фокс.

— Възможно е да имаш имунитет — каза Сибил на Гейдж. — Какъвто някои хора добиват срещу определена отрова след ухапване или болест. Може би кръвта ти е нещо като противоотрова.

— Не предлагаш да изпратим проба от кръвта ми в лабораторията, за да направят серум от нея, нали?

— Не, първо, защото серологията е сложна област, и второ, нямаме средствата и познанията. Но не е само въпрос на наука, а и на паранаука. На магия. — Сибил сложи ръце върху бележника си, докато луната бавно се издигаше над дърветата. — Тримата с Кал и Фокс сте смесили кръвта си преди двадесет и една години и сте отворили вратата за Туис, какъвто вярваме, че е бил планът, съставен от Дент преди стотици години. Шестимата смесихме кръвта си ритуално и съединихме трите части от камъка, който сте получили.

— Теорията ти е, че нов ритуал, в който всички да смесите кръвта си с моята, ще предаде имунитета, ако го имам, и на останалите.

— Да. Точно това имам предвид.

— Тогава нека го направим.

Просто така, помисли си тя с облекчение.

— Искам да проуча още нещо във връзка със самия ритуал. Кога, как и къде трябва да го извършим.

— Не се разколебавай, скъпа. Случи се тук, така че трябва да бъде тук. Случи се днес, така че трябва да бъде днес.

Лейла изпревари Сибил:

— Съгласна съм с Гейдж, и то не само защото ме побиват тръпки. Въпреки че и това е фактор. Туис пострада, но не знаем колко дълго ще лекува раните си. Не знаем колко време имаме, преди да се върне. Ако смятате, че това е щит, нека го издигнем сега.

— Сиб, ти проучи кървавите ритуали най-подробно преди последния ни поход до Свещения камък. Знаеш, че можем да го направим. — Куин погледна всички около масата. — Всички знаем, че можем.

— Нужни са думи и…

— Аз ще се заема с това. — Куин енергично се изправи. — Една от най-ценните ми дарби е да пиша под напрежение. Нагласете всичко и ми дайте пет минути — добави тя, преди да влезе в къщата.

— Е — въздъхна Сибил, — значи ще бъде тук и сега.

Тя претърси градината на Кал за нужните цветя и билки и продължи да отрязва стръкове, когато Гейдж тръгна към нея през тревата. Застанаха един до друг, облени от лунна светлина.

— Букет ли правиш?

— Свещи, билки, цветя, думи, движения. — Тя раздвижи рамене. — Може би са излишни, а може би са заредени със символика. Аз вярвам в символите. Ако не друго, поне са знак на уважение. Всеки път, когато проливаш кръв и призоваваш висша сила на помощ, трябва да покажеш уважение.

— Ти си умна жена, Сибил.

— Такава съм.

Той хвана ръката й и я задържа, докато тя се обърна с лице към него.

— Ако се получи, ще бъде благодарение на твоя ум, който събра парчетата от пъзела.

— А ако не се получи?

— Причината няма да бъде в нечии умствени способности.

— Да не би да ме сваляш, като превъзнасяш ума ми?

— Не. — Той се усмихна и потърка бузата й с пръст. — По-скоро бих опитал да те сваля, като замъгля ума ти. Казвам ти, че този път ще се получи.

— Оптимизъм? От теб?

— Не само ти си правила проучвания за кървави ритуали. И аз съм прекарал голяма част от времето си далеч от тук в подобни търсения. Някои са просто шоу, а други — израз на вяра, уважение, истина. Ще се получи, защото ние шестимата имаме всички тези неща. Ще се получи, защото не е само моята кръв, антитела, наука… В мен са и твоите сълзи. Почувствах ги. Част от онова, което донесох със себе си, дължа на теб. Приготви символите си и да действаме.

Когато Гейдж се отдалечи, тя остана на мястото си, на лунната светлина, с цветята и билките в ръце, и затвори очи. Да държи сърцето си заключено, помисли си тя, да превъзмогне увлечението си по него? Не, дори за десетки животи.

Това бе животът, както й бе казала Ан Хокинс. Радостта и болката. Време бе да приеме и изживее и двете.

Запалиха свещите и посипаха цветята и билките по земята, където бе паднал Гейдж. Върху тях, в средата на образувания от тях кръг, Куин сложи общата снимка, която бе направила. Шестимата — свързани, с преплетени ръце, и голямото куче, застанало плътно до обожавания си стопанин.

— Добро хрумване — отбеляза Сибил и Куин се усмихна.

— И аз така си помислих. Постарах се думите да бъдат прости. Ще ви ги дам — предложи тя.

Сибил първа взе листа и ги прочете.

— Добра работа си свършила. — Подаде го на Гейдж и думите продължиха да се предават от ръка на ръка. — Запомниха ли ги всички?

Гейдж взе скаутския нож на Кал и прокара острието по дланта си. Кал взе ножа и повтори движението. Както думите, и ножът премина от ръка на ръка.

Заговориха в един глас, хванати за ръце, докато кръвта им се смесваше:

— От брат на брат, от сестра на сестра, от любим на любима. От живот към живот за онова, което е и което ще бъде. Чрез вяра, надежда и истина. С кръв и сълзи изграждаме щит срещу мрака. От брат на брат, от сестра на сестра, от любим на любима.

Въпреки че нямаше вятър, пламъците на свещите затрептяха и се издигнаха високо. Кал приклекна.

— От приятел на приятел — каза той, повдигна лапата на Лъмп и направи лек разрез. Лъмп го погледна с тъмни очи, пълни с доверие, когато той притисна ръка към разреза. — Съжалявам, приятел. — Изправи се и сви рамене. — Не можех да го изключа.

— Той е част от екипа. — Куин се наведе да вземе снимката. — Не се чувствам различно, но вярвам, че се е получило.

— Аз също. — Лейла приклекна да събере цветята и билките. — Ще ги натопя. Просто… ми се струва, че така трябва.

— Беше хубав ден. — Фокс хвана ръката на Лейла, протърквайки устни в дланта й. — Имам предложение. Кой иска торта?