— Страхотни са. Отборът на добрите е свободен.

— Да ядем — заяви Кал.

Когато седнаха и атакуваха храната, разговаряха и отваряха кутии бира, Сибил осъзна една истина. Наричаха се „отбор“ и наистина бяха. Но и нещо повече. Бяха семейство.

Това семейство щеше да унищожи звяра.

Хапнаха, докато юнският следобед премина в юнска вечер. Около тях цъфтяха цветя, мързеливото куче, доволно от подхвърлените хапки, похъркваше на зелената трева, а гората бе притихнала. Сибил държа в ръце една-единствена бира по време на целия безкрайно дълъг обяд. Когато приятната част отминеше, искаше да бъде с бистър ум за обсъждането, което щеше да последва.

— Имаме торта — съобщи Фокс.

— Какво? Торта? Каква? — Куин остави бирата си. — Не мога да ям торта след бургер и картофена салата. Противоречи на новия ми начин на живот. Не е… По дяволите, каква торта?

— От сладкарницата, онази с глазурата и малките цветенца.

— Гадняр. — Тя опря брадичка на юмрука си и жално погледна Фокс. — Защо сте купили торта?

— За Гейдж.

— Торта за мен?

— Да. — Кал стана сериозен и кимна. — Поводът е „Радваме се, че си жив“. Бет от сладкарницата написа това отгоре. Беше озадачена, но го написа. Имаше и черешов пай, който беше първият ми избор, но О’Дел реши, че трябва да е торта.

— Можехме да вземем и двете — изтъкна Фокс.

— Ако някой донесе едновременно торта и пай в тази къща — мрачно каза Куин, — мъртъв е. От моята ръка.

— Предвидихме го — каза Кал — и затова се задоволихме само с тортата.

Гейдж се замисли за минута.

— Вие сте идиоти. Подобно събитие се празнува с бутилка „Джак“ и проститутка.

— Не успяхме да намерим проститутка. — Фокс сви рамене. — Времето ни беше ограничено.

— Можеш просто да им благодариш — предложи Лейла.

Гейдж й се усмихна.

— С радост приемам всеки трогателен жест.

— Впрочем не е зле да разчистим тук и да си починем малко преди празничната торта… от която мога да си позволя едно тъничко парче — каза Куин.

Сибил стана първа.

— Поработих върху нещо и трябва да ви разкажа. След като разчистим, тук ли искате да чуете теорията ми и да започнем неизбежното обсъждане, или вътре?

Последва миг мълчание, преди Гейдж да проговори:

— Вечерта е приятна.

— Тогава — тук. Е, след като мъжете ходиха на лов и сготвиха, мисля, че разчистването се пада на нас, дами.

Докато жените внасяха и миеха съдове, Гейдж закрачи към края на гората с приятелите си, гледайки как Лъмп души, повдига крак, души, повдига крак…

— Това куче има слаб контрол над пикочния си мехур — отбеляза Фокс.

— Има и добри инстинкти. Вече няма да ходи по-навътре в гората, не и без мен. Къде ли е Голямото зло сега? — запита се Кал.

— След ударите, които понесе днес? — усмихна се Фокс със злорадство. — Сигурно се нуждае от уединение. Гейдж, помислих, че си очистил копелето. Улучи го право в десетката, направи го на решето. Казах си: „Мамка му, ще се свърши тук и сега“. Ако не бях толкова самодоволен, може би нямаше да ни издебне и да те ухапе.

— Жив съм, нали? Пише го и на тортата. Нямаш вина — отвърна Гейдж. — Ти също — обърна се той към Кал. — Или който и да било от нас. Успя да ни надхитри и победи. Този път. Но ни разкри нещо, което досега не знаехме. Вече не е само илюзия или обсебване. Може да приеме телесна форма и дори да причини физическа вреда. Развило се е. По въпроса „Кой кого?“, бих казал, че днес завършихме наравно. Но по отношение на стратегията го сложихме в малкия си джоб.

— Беше забавно, когато си крещяхме. — Фокс пъхна ръце в джобовете си. — Като терапия. Лейла беше на път да вземе пример от Сибил и да ме фрасне с юмрук. Боже, как те подреди.

— Удря като момиче.

— Не изглеждаше така, поне от там, където бях аз. Насини окото ти за секунда.

— Глупости.

— Над главата ти кръжаха звезди — намеси се Кал. — Срамувах се заради теб и целия мъжки свят.

— Искаш ли сега да видиш звезди посред бял ден?

Кал се усмихна, но изведнъж стана сериозен.

— Сибил беше малко мълчалива, докато се хранехме. — Той хвърли поглед през рамо. — Мисля, че трябва час по-скоро да узнаем какво се върти в главата й.

Сибил премина на чай с лед и забеляза, че Гейдж отново се е върнал към кафето. Макар да съжаляваше, че трябва да помрачи настроението на всички, спря музиката. Време бе „Отборът на добрите“, както се бе изразила Куин, да се залови за работа.

— Мисля, че не е зле да направим обобщение на днешните събития — започна Сибил. — Идеята на Гейдж да използваме имитация на ритуалния камък и да подмамим Туис с отрицателните си емоции и агресивност се оказа сполучлива.

— Точки за нас — отбеляза Куин.

— Точки за нас. Особено ако демонът е повярвал, че е унищожил най-ценното ни оръжие срещу него. Все пак засадата ни доведе до смесени резултати. Наранихме го. Никой не крещи така, ако не изпитва болка. И той ни нарани. Успя да приеме физическа форма, поне за кратко, но достатъчно, за да впие зъби в Гейдж. Всички видяхме раната, изглеждаше ужасно, но не толкова, че да застрашава живота му. А знаем, че едва не умря от нея. Предположихме, че е някаква отрова. Гейдж, не зная дали имаш представа какво точно се случи с теб.

— Изгаряше ме отвътре — каза той. — Получавал съм изгаряния, и тримата сме получавали. Но никога не съм изживявал нещо подобно. Сякаш костите ми се печаха, мамка му. Усетих как навлиза в мен и ме вцепенява. Разсъждавах, усещах, но не можех да помръдна или да проговоря. Да, бих се съгласил, че е отрова, нещо паралитично.

Сибил кимна разсеяно и нахвърля бележки.

— Има безброй същества и в реалността, и в митологията, които отравят и парализират жертвите си. Няколко вида морски животни и риби, паякообразни, влечуги. Дин, митичният звяр, подобен на котка, притежава допълнителен нокът, който съдържа паралитична отрова. Вампирите и прочие.

— Винаги сме знаели, че може да отрови съзнанието — намеси се Кал. — Сега видяхме, че може да отрови и тялото.

— И може би е убивало хора и пазители по този начин — съгласи се Сибил. — Всичко, което открихме при проучванията си, сочи, че демонът е взел последния пазител за мъртъв, но той е успял да предаде силата си на момче от човешкия род. Това означава, че е възможно пазителят да е бил отровен, раните му да са били по-тежки и отровата по-концентрирана и силна, отколкото при ухапването на Гейдж днес. Казва, че ще ни погълне, ще ни изяде. Може би не са просто цветисти заплахи.

Куин направи гримаса.

— Бих казала само едно — треперя от страх.

— Присъединявам се. И бих добавила: о, господи! — каза Лейла.

— Изчезналите — продължи Сибил. — Според документираните доказателства и преданията винаги е имало изчезнали хора, след като демонът е вилнял в околността. Предполагахме, че са полудявали и са се избивали, и това е вярно за някои, дори за повечето. Но вероятно е имало и други, които е използвал за…

— Похапване — довърши Фокс.

— Някак си това обсъждане не ми вдъхва надежда и оптимизъм.

— Съжалявам. — Сибил се усмихна на Кал. — Дано следващата част бъде по-обнадеждаваща. Ан Хокинс най-сетне реши да навести и мен, в стаята на Гейдж, докато той спеше. Казах ви за какво разговаряхме, в общи линии… най-същественото. Но не всичко, защото първо исках да проверя някои подробности. Тя каза, че Гейдж не само се е върнал жив, а и е донесъл нещо със себе си. Още едно оръжие.

— Не бях със съвсем бистър ум, но доколкото си спомням, се върнах с празни ръце.

— Не е в ръцете ти, Гейдж — каза Сибил. — Неговата кръв, нашата кръв, тяхната кръв. А сега, Гейдж, твоята кръв.

— Какво има в кръвта ми?

— О… О, мамка му!

Куин се усмихна широко.

— Нищо чудно, че толкова отдавна сме приятелки — кимна Сибил. — Ти оцеля — обърна се тя към Гейдж. — Тялото ти се пребори с отровата, с инфекцията. Антитела, имуноглобулини.

Лейла повдигна ръка.

— Извинявай, науката не е силната ми страна.

— Антителата се произвеждат от имунната ни система, като реакция на антигени. Бактерии, токсини, вируси. Най-основното е, че имаме стотици хиляди кръвни клетки, способни да произвеждат един-единствен тип антитяло, чиято работа е да се свърже с навлезлия антиген и да подаде сигнал на организма да произведе още от този вид антитяло. То неутрализира действието на токсина.

— Кръвта на Гейдж е надвила отровата — каза Фокс. — Той има предимство с това, както и ние с Кал. Изцелителните ни способности.

— Да. Те са му помогнали да оцелее и когато оцеля, кръвта му е произвела антителата, унищожили токсина. Така Гейдж е добил имунитет. Вече те беше ухапал веднъж — напомни тя на Гейдж. — На гробището.

— Не предизвика реакция като днешната.

— Само беше одраскало ръката ти. Пареше ли?

— Да, доста, но…

— Почувства ли гадене и световъртеж?