Нора Робъртс - Свещеният камък

— Сигурно е Джени Мълъндор.

Хоубейкър изпитателно се вгледа в лицето на Напър. Онова, което видя, го накара да стисне зъби. Преди да каже нещо, Фокс блъсна вратата.

— Тихо! — предупреди той, размахвайки пръст срещу Гейдж. — Защо клиентът ми е с белезници?

— Дерек, свали ги.

— Ще го регистрирам за изброените провинения и…

— Казах да свалиш белезниците. Ще седнем да изясним случая още сега.

Напър рязко се обърна към началника си.

— Не заставаш на моя страна?

— Искам да поговоря с клиента си — прекъсна ги Фокс. — Насаме.

— Фокс — Хоубейкър прокара ръце по стърчащите си посивели коси, — дай ми само минута. Дерек, удари ли Гейдж?

— Не, по дяволите. Трябваше да го усмиря, когато оказа съпротива.

— Това ли ще ми каже Джени Мълъндор, когато я попитам?

Очите на Напър се присвиха от ярост.

— Не зная какво ще ти каже. Доколкото зная, тя се чука с него и е готова да каже всичко.

— Голям любовник си, Гейдж — усмихна се Джоан. — Според заместник-шериф Напър сигурно и аз се чукам с теб.

Фокс заплашително се приближи към Напър и, все още с белезници, Гейдж можа само да го побутне с хълбок.

— Какво си казал на майка ми?

— Не се тревожи. — Познавайки сина си, Джоан пристъпи напред и сграбчи ръката му. — Ще подам оплакване. Наруга ме, когато го последвах, а го последвах, защото го видях да блъска Гейдж, който вече беше окован. Намекна, че съм сваляла Гейдж и половината мъже в града.

— За бога, Дерек!

— Тя лъже.

— Всички лъжат, освен теб. — Гейдж поклати глава. — Сигурно е ужасно. Ако тези белезници не изчезнат през следващите пет секунди, ще упълномощя адвоката си да подаде граждански иск срещу заместник-шерифа и полицейския участък на Хокинс Холоу.

— Освободи го. Веднага, заместник! — Шериф Хоубейкър се обърна към диспечерката, която гледаше с широко отворени очи. — Карла, свържи ме с Дженифър Мълъндор.

— Хм, всъщност тя е на телефона. Току-що се обади във връзка с… инцидент пред дома й.

Усмивката на Фокс засия.

— Хубаво е, когато гражданите изпълняват обществения си дълг, нали? Ще повдигнете ли обвинения срещу клиента ми, шерифе?

Хоубейкър потърка лицето си.

— Ще съм ти благодарен, ако изчакаш няколко минути. Трябва да приема това обаждане в кабинета си. Заместник, елате с мен. Защо всички не седнете?

Фокс седна и изпъна крака.

— Просто не можеш да не се забъркаш в някоя неприятност, а? — обърна се той към Гейдж.

— Очевидно.

— Ти също — каза Фокс на майка си.

— Двамата с гаджето ми си търсим белята.

— Напър прекрачи границата — тихо продължи Фокс. — Хоубейкър е добър полицай, добър шериф и ще свърши работата си, няма да го отмине. Ако Джени потвърди показанията ти, ще имаш основания за граждански иск и Хоубейкър го знае. Освен това знае, че Напър е като заредено оръжие, което не бива да се оставя без надзор.

— Ако приятелката ми не се бе притекла на помощ, той щеше да стигне по-далеч. Настървяваше се. — Гейдж се наведе и целуна Джоан по бузата. — Благодаря, скъпа.

— Престанете или ще кажа на баща си. — Фокс се приближи към Гейдж. — Поредната игричка на Нап ли беше, или имаше нещо повече?

— Не мога да кажа със сигурност, но всички знаем, че Напър не се нуждае от помощ на демони, за да бъде агресивно копеле. Разтревожи се, когато споменах, че съм запомнил номерата на шестте коли, преминали, докато ме подмяташе насам-натам.

Гейдж хвърли поглед към затворената врата на кабинета, откъдето отекна гласът на Напър:

— Майната ти тогава! Напускам.

След миг излетя, с яростно святкащи очи. Гейдж забеляза, че оръжието му липсва.

— Няма вечно да намирате по някоя мръсница, зад чиято фуста да се скриете, шибаняци.

Той затръшна вратата на участъка.

— Мен ли имаше предвид или Джени Мълъндор? — запита се Джоан. — Защото, честно казано, не виждам как Джени би намерила време за мърсуване покрай тези двама малчугани. Що се отнася до мен, имам предостатъчно.

— Добре, мамо.

Фокс я потупа по рамото и стана, когато Хоубейкър излезе от кабинета.

— Искам да ти се извиня, Джоан, за недопустимото поведение на един от заместниците си. Ще ти бъда благодарен, ако подадеш оплакване. Извинявам се и на теб, Гейдж, от името на участъка, за тормоза. Показанията на госпожа Мълъндор напълно съвпадат с твоя разказ. Разбирам, че имаш законно право да подадеш жалба. Ще ти кажа, че предвид обстоятелствата временно отстраних заместник-шериф Напър, с намерението да проведа пълно разследване на случая. Той предпочете да подаде оставка.

— Доволен съм.

Гейдж стана.

— Неофициално, ще кажа на всички ви, а можете да предадете и на Кал, защото ми се струва, че Дерек гледа на вас като на едно цяло. Внимавайте. Пазете гърбовете си. Той… лесно се пали. Мога да изпратя някого да докара колата ти, ако искаш, Гейдж.

— Погрижих се за това — каза Фокс на Хоубейкър. — И ти пази гърба си. Напър дълго таи злоба.

Гейдж възнамеряваше да се прибере в къщата на Кал, да вземе душ, да хапне нещо и може би да открадне малко сън. Но импулсивно пое към квартирата. Сибил бе отпред по къси панталони и потник, които разкриваха дългите й крака и ръце, заета да полива цветята в саксии и кошници, разпръснати край входната врата. Тя остави лейката и слезе да го посрещне.

— Чух, че си имал натоварена сутрин.

— В Холоу нищо не остава скрито-покрито.

— Е, има някоя и друга тайна. Всичко наред ли е вече?

— Не съм в ареста, а Напър вече не работи в полицията.

— И двете новини са добри. — Тя наклони глава. — Много ли си ядосан? Трудно е да се отгатне.

— В момента — не особено. По време на случката? Искаше ми се да го тръшна на пътя и да размажа физиономията му. Трудно е да се устои на такова изкушение, но…

— Човек, който се владее, има по-добри шансове да спечели играта.

— Нещо подобно.

— Спечелил си тази. Ще влезеш ли, или само наминаваш?

„Назад, върви си у дома“, каза си Гейдж.

— Имам ли шанс да получа обяд тук?

— Може би. Мисля, че го заслужаваш.

Когато Сибил се обърна, той хвана ръката й.

— Нямаше да идвам насам днес. Не зная защо дойдох.

— За обяд?

Притегли я към себе си и впи устни в нейните с ненаситност, която нямаше нищо общо с апетита за храна.

— Не. Не зная какво е това между нас. И не зная дали ми харесва.

— Поне сме квит, защото и аз не зная.

— Ако доживеем до средата на юли, ще замина.

— Аз — също.

— Добре тогава.

— Добре. Никакво обвързване, нито от моя, нито от твоя страна. — Но тя прокара пръсти през косите му и отново го целуна с топлота. — Гейдж, има много по-важни неща, за които да се тревожим, отколкото какво става между нас.

— Не лъжа жените и не желая да ги повеждам в грешна посока. Това е.

— Ясно. И аз не обичам да ме лъжат и съм свикнала сама да избирам посоката си. Ще влезеш ли да хапнеш?

— Да, да.