— И твоите, Гейдж — каза Сибил, преди той да възрази. — Тук си роден. Независимо къде ще го прекараш, животът ти е започнал в този град. Значи е и твой.

— Може би. Какво е второто?

— Ще те помоля за услуга.

Гейдж въпросително повдигна вежди.

— Каква?

Тя леко се усмихна.

— Знаех си, че не си от хората, които прибързано биха казали: „разбира се“. Ако нещата не се развият както се надяваме и ако си сигурен, че няма връщане назад, и още едно „ако“, ако не мога да го сторя сама, какъвто ще бъде първият ми избор…

— Ще застанеш срещу мен и ще поискаш да те убия.

— Наистина си много проницателен. Виждала съм това да се случва в други сънища и видения. Обратната страна на монетата. Казвам ти, Гейдж, с ясно съзнание, хладнокръвно, че предпочитам да умра, отколкото да изживея онова, което то ми обеща преди малко. Трябва да го знаеш и да разбереш, че те моля да не допуснеш да попадна в ръцете му, каквото и да е нужно да извършиш.

— Няма да го допусна. Не мога да ти обещая нищо повече, Сибил — каза Гейдж, когато тя отвори уста. — Няма да попаднеш в ръцете му.



Чувствайки нужда да се откъсне от всичко, Гейдж си уреди участие в игра на покер в покрайнините на Вашингтон. Залозите не бяха високи колкото му се искаше, но самата игра му се отрази добре. Както и кратката раздяла с Хокинс Холоу и Сибил. Не можеше да избяга от първото, помисли си той, докато шофираше в приятното юнско утро. Но твърде много се бе сближил с жената.

Време бе за крачка назад.

Щом една жена отправяше към него молба да отнеме живота й, за да я избави от нещо по-ужасно, бе крайно време да се оттегли. Твърде голяма отговорност, помисли си той, докато караше по познатия път. Твърде обвързващо. Твърде реално. Защо, по дяволите, бе обещал да се погрижи за нея… това бе направил. Накара го нещо в погледа й, толкова спокоен и ясен, когато бе изрекла молбата да сложи край на живота й. Говореше напълно сериозно. И още повече, вярваше, че той го знае.

Време бе за откровеност, реши Гейдж, време да се уверят, че и двамата разбират кои карти са на масата и кои не. Не искаше никой да разчита на него.

Можеше да се запита защо не бе останал след играта да ползва резервираната хотелска стая. Защо не бе отвърнал на недвусмислените сигнали от апетитната червенокоса красавица, която здравата го бе изпотила на масата. Бяха равностойни съперници и сега би трябвало с наслада да хапват закуска от румсървис след страстна нощ. Вместо това той пътуваше обратно към Холоу.

Нямаше да се пита защо. Нямаше смисъл, щом не желаеше да узнае отговора.

Надникна в огледалото за задно виждане, когато чу сирени, и бързо погледна спидометъра. Само десет над допустимото, забеляза той, а и не бързаше. Отби и спря край шосето. Не се изненада, когато отново вдигна поглед към огледалото и видя Дерек Напър да слиза от патрулната кола.

Гадният Напър, който мразеше него, Кал и Фокс от детство. Беше си поставил за най-висша цел в живота да им създава неприятности. Особено на Фокс, помисли си Гейдж. Но никой от тримата не бе застрахован.

Жалкото нищожество бе решило да се поразтъпче, помисли си той, докато Напър изминаваше с широки крачки разстоянието между патрулната кола и неговото ферари. Кой бе допуснал слабоумно копеле като него да окачи оръжие и значка?

Напър сложи ръце на кръста си и се наведе към него с широка ослепителна усмивка.

— Някои хора си мислят, че като имат лъскави коли, имат и право да нарушават закона.

— Някои — може би.

— Превиши скоростта, приятел.

— Може би.

Гейдж подаде шофьорската си книжка и регистрационния талон, преди да му бъдат поискани.

— Колко брои за тази играчка?

— Просто напиши квитанцията, Напър.

Очите на Напър се присвиха до малки процепи.

— Криволичеше.

— Не — каза Гейдж хладнокръвно, — нищо подобно.

— Безразсъдно каране, превишена скорост. Пил ли си?

Гейдж посочи пластмасовата чаша на поставката.

— Кафе.

— Долавям алкохол в дъха ти. Тук налагаме сериозни наказания за шофиране в нетрезво състояние, шибаняко. — Напър се подсмихваше, докато говореше. — Ще се наложи да слезеш от колата и да дадеш проба.

— Не.

Напър опря ръка на дръжката на пистолета си.

— Казах, слизай от колата, копеле.

Предизвиква ме, помисли си Гейдж. Подобна тактика често се оказваше сполучлива при Фокс. А той просто остави слабоумния заместник-шериф да играе играта си. Бавно извади ключовете от стартера. Слезе, щракна ключалките, не откъсвайки поглед от очите на Напър.

— Няма да дам проба, имам право да откажа.

— Вониш на алкохол. — Напър го смушка с пръст в гърдите. — Същата отрепка си като твоя старец.

— Говори каквото щеш. Мнението на един идиот няма никаква тежест за мен.

Напър го блъсна назад към колата. Въпреки че ръцете му се свиха в юмруци, Гейдж не ги повдигна.

— Казвам, че си пиян. — За да подсили въздействието, Напър блъскаше по гърдите му. — Казвам, че оказваш съпротива при арест и нападаш полицай. Да видим каква тежест ще има думата ми, когато се озовеш зад решетките. — Отново блъсна Гейдж и се захили. — Шибан негодник! — Принуди го да се обърне. — Разкрачи се.

Гейдж спокойно опря ръце на покрива на колата, докато Напър го претърсваше.

— Възбуждаш ли се? Сигурно това е любимата ти част?

Дъхът му секна, но остана непоклатим, когато последваха няколко бързи удара.

— Млъквай, мамка му! — Напър изви ръцете му зад гърба и му сложи белезници. — Или ще се качиш доброволно, или насила ще те завлека в участъка.

— Интересно какво обяснение ще дадеш, когато повикам шестима свидетели, които минаха с колите си, докато ме налагаше. Удряше ме с юмруци, а моите не помръдваха. Номерата са в главата ми. Имам добра памет за цифри. — Гейдж не трепна, когато Напър отново го блъсна грубо към колата. — Я виж, идва още един.

Приближаващата се кола забави и Гейдж позна малкия хибрид на Джоан Бари. Тя спря, спусна стъклото и каза:

— Охо!

— Просто си карайте по пътя, госпожо Бари. Това е полицейска работа.

Презрението, с което тя изгледа Напър, беше красноречиво.

— Виждам. Имаш ли нужда от адвокат, Гейдж?

— Така изглежда. Ще се обадиш ли на Фокс да дойде в участъка?

— Казах, карайте си по пътя! — Напър отново посегна към оръжието си. — Или искате да ви арестувам за възпрепятстване на полицията?

— Винаги си бил малко гаднярче. Ще позвъня на Фокс, Гейдж.

Джоан отби встрани от пътя и с поглед, втренчен в Напър, извади мобилния си телефон.

Напър изруга под носа си и блъсна Гейдж към задната седалка на патрулната кола. Гейдж го видя да наднича в огледалото за задно виждане, когато седна зад волана. И долови в очите му ярост, докато Джоан караше след тях до участъка.

Първата тръпка на уплаха се прокрадна в него, когато и двамата слязоха от колите си на паркинга, а той остана заключен в патрулката. Не, не, помисли си той, има свидетели. Напър нямаше да й посегне, или ако го стореше…

Но видя само кратка словесна престрелка, преди Напър да отвори задната врата и да го издърпа. Джоан тръгна с маршова стъпка към входа, профуча покрай бюрото на диспечерите с краткото „Здравей, Карла“ към жената, която седеше там, и нахълта в кабинета на шериф Уейн Хоубейкър.

— Налага се да подам оплакване срещу един от заместниците ти, Уейн. Трябва да дойдеш отвън веднага.

Вижте я само, каза си Гейдж. Изумителна е.

Хоубейкър излезе, отмести поглед от Джоан към Гейдж, а после към Напър.

— Какъв е проблемът?

— Залових този индивид за превишена скорост и безразсъдно шофиране. Предположих, че кара под влияние на алкохол. Отказа да даде проба, оказа съпротива и ме нападна.

— Пълни глупости!

— Джоан! — тихо каза Хоубейкър. — Гейдж?

— Признавам, че карах с превишена скорост. Бях с около десет над ограничението. Джоан ти каза за останалото — пълни глупости.

Спокойният поглед на Хоубейкър не издаде нищо.

— Пил ли си?

— Изпих една бира около десет часа снощи. Това означава преди около… дванайсет часа?

— Криволичеше. Имаше отворена кутия в колата.

— Не съм криволичил и отворената кутия беше чаша за кафе. Твоето момче тук ме предизвика, започна да ме удря с юмруци, сложи ми белезници и предложи доброволно да се кача в колата му, иначе щял да ме довлече насила.

Бузите на Напър червенееха от ярост.

— Този нещастник лъже.

— Колата ми е край пътя — продължи Гейдж със същия спокоен тон. — Малко преди Блу Маунтин Лейн, пред двуетажна тухлена къща с бели капаци и градина. На алеята отпред има бяла тойота с пет врати, регистрационната табела е от Мериленд, с тежкарски надпис „Джени“. Симпатична брюнетка работеше в градината и видя цялото шоу. Трябва да провериш. — Отново погледна Напър и шеговито се усмихна. — Не си много наблюдателен за полицай.