— А може би трябва. — Лейла разбърка уискито в чая. — Аз преживявам подобни моменти от време на време. Нима нищо лошо. Имаме право.

Сибил кимна и прие чая.

— Не беше болка, но, боже мой, нищо не може да бъде по-мъчително. Усещах го в себе си, усещах грубите тласъци, а не можех да го спра. Беше момчето. Защо това ми се струва още по-ужасно? Накара ме да виждам момчето, докато…

Замълча и отпи глътка от леко тръпчивия чай.

— Жестоко мъчение. Физическо и психическо, с цел да ни сломи. — Куин погали косите й. — Няма да успее.

Сибил се облече и намери известна утеха в разкрасяването. „Нищо няма да ме сломи, зарече се тя, няма да изглеждам като жертва.“ Когато излезе от спалнята си, чу приглушени гласове от кабинета. „Все още не“, помисли си Сибил. Не бе готова за това. Безшумно премина покрай вратата и слезе по стълбите. Би изпила цял океан от чай.

Вече в кухнята, отнесе чайника до мивката и видя Гейдж отвън, сам. Първата й реакция бе да се оттегли в някой тъмен ъгъл и да се скрие. Този импулс едновременно я озадачи и засрами. Решително стори точно обратното — излезе при него.

Той се обърна и прикова поглед в нея. В очите му се четеше ярост и отчаяние.

— Каквото и да кажа, няма да прозвучи уместно. Сигурно искаш да си тръгна, но не можах да го сторя, преди да се уверя, че… Какво? — каза той с раздразнение. — Нямам представа какво трябва да направя.

Сибил се замисли за миг.

— Не си далеч от истината. Част от мен се надяваше да си тръгнал, за да не се налага да говоря за това сега.

— Не си длъжна.

— Това обаче не ми харесва — продължи тя. — Нека го изясним. То ме нападна, изживях най-страшния кошмар за една жена. Неописуем страх. Накара ме да се почувствам безсилна пред него, безпомощна. Този ужас е довел Хестър Дийл до лудост.

— Трябваше да се заема с него.

— И да ме оставиш? Нима можеше да го сториш, когато бях напълно беззащитна, обезумяла от ужас? Не успях да го спра, нямам вина. Ти ме отведе и това го спря. Защити ме, когато не можех да се защитя сама. Благодаря ти.

— Не търся…

— Зная — прекъсна го Сибил. — Ако търсеше, навярно нямаше да съм ти толкова благодарна. Гейдж, ако някой от двама ни се чувства виновен за случилото се, това ще е малка победа за него. Нека не му доставяме удоволствие.

— Добре.

Но неизбежно чувството за вина щеше да го мъчи известно време, осъзна тя. Нормално за един мъж. Нормално за този мъж. Навярно би могла да стори нещо за успокоение и на двамата.

— Ще се усложни ли откровената ни зряла връзка, ако силно ме прегърнеш за минута?

Гейдж обви ръце около нея, предпазливо, сякаш докосваше крехък и скъпоценен кристал. Но когато тя въздъхна и отпусна глава на рамото му, не се сдържа и я притисна по-силно.

— За бога, Сибил! Господи!

— Когато го победим — заговори тя с ясен глас, — ако се яви в образ на създание от мъжки пол, лично ще го кастрирам.

Гейдж отново я притисна и целуна косите й. Сложни, помисли си той, бе твърде слаба дума за чувствата, които бушуваха в него. Но точно сега нехаеше.



За да престанат всички да се суетят около нея, Сибил се присъедини към работата. Малкият кабинет на втория етаж бе твърде тесен за шестима, но трябваше да признае, че тук се чувства сигурна.

— Гейдж откри нещо, което може да се окаже нов модел, свързан с местата — започна тя, — и да допълни този, за който вече разговаряхме. Можем да ги разделим на горещи точки и безопасни зони. Боулинг центърът, въпреки че е бил място на първия известен инцидент и на следващи прояви на насилие, никога не е понесъл значителни щети. Никакви пожари и вандализъм. Нали така?

Кал кимна.

— Нищо сериозно. Няколко сбивания, но повечето неприятности са ставали извън центъра.

— Тази къща — продължи Сибил. — Случките, откакто се нанесохме, и може би няколко през предишни Седем, но никой не е загинал тук, не е имало пожар. Старата библиотека. — Замълча и погледна Фокс. — Зная, че си загубил важен за теб човек, но преди смъртта на Карли там не е имало голям инцидент. А дори тогава самата сграда не е понесла никакви щети. Оказва се, че още няколко места, сред които и домовете на родителите на Фокс и Кал, са безопасни зони. Фокс, сградата, в която са апартаментът и кантората ти, е още една такава. Може да се промъкне там, но не физически. Създава само илюзии, но нищо, случило се на тези места, не е било реално. И важното е, че никое от тях не е било нападнато от обсебени същества през Седемте.

— Въпросът е защо и как да използваме това. — Фокс огледа картата. — Старата библиотека е била домът на Ан Хокинс, а фермата на семейството ми — мястото, където е родила синовете си. Може би е останала достатъчно от нейната енергия и тя е някаква защита.

— Ето това е. — Куин сложи ръце на кръста си. — Значи ще се поровим, за да открием какво обединява безопасните зони или дори онези места, на които е имало по-малко прояви на насилие.

— Боулинг центърът се намира там, където сестрата на Ан Хокинс и съпругът й са построили дом. — Кал изду бузи. — Ще проверя в архивите и книгите на баба ми, но до колкото си спомням, първо е имало къща, по-късно превърната в пазар. Мястото е претърпяло много метаморфози през годините, докато дядо ми е открил първия „Боул-а-Рама“. Но земята винаги е била на рода Хокинс.

— Според мен това трябва да бъде подходът ни — отбеляза Лейла. — Но да не забравяме, че старата библиотека е била… осквернена през последните Седем. Може да се случи с всяко от другите места този път.

— През последните Седем в библиотеката нямаше никой Хокинс. — Гейдж продължи да разглежда картата, изследвайки модела. — Еси вече се беше пенсионирала, нали.

— Да. Все още ходеше почти всеки ден, но… вече не беше нейното място. — Кал се приближи и се вгледа по-внимателно. — Бяха започнали строежа на новата библиотека и бяха одобрили плановете за превръщане на старата в общински център. Сградата вече принадлежеше на града. Фактически, така беше от години, но все пак…

— Емоционално, дълбоко — кимна Сибил, — все още е била на Еси. Откога тази къща е собственост на семейството ти, Кал?

— Не зная. Ще проверя.

— Аз купих сградата от баща ти — напомни му Фокс. — Да, това е отговорът на въпроса „защо“. Но как да го използваме?

— Това са убежища — каза Лейла.

— Затвори — поправи я Гейдж. — Въпросът е как да натъпчем две хиляди обсебени в една боулинг зала, една ферма и една адвокатска кантора.

— Не можем. Не говоря за глупавите юридически подробности — добави Кал.

— Хей, ако някой ще говори за юридически глупости, това трябва да съм аз. — Фокс отпи голяма глътка от бирата си. — Не отричам, че погазването на нечии граждански права ще е голям проблем през Седемте, но и от логична гледна точка е неосъществимо.

— Колко души ще успеем да убедим да живеят в палатков лагер във фермата ви, преди да бъдат обсебени. — Сибил срещна погледа на Фокс, когато той се обърни към нея. — Да, осъзнавам какъв огромен риск е, но ако няколкостотин души склонят да отидат там преди Седемте и да останат, докато всичко отмине или докато убием копелето, може би другите ще се съгласят да напуснат града за този период или да се укрият в зоните, които ще обявим за защитени, доколкото можем да наречем някое място защитено.

— Някои и без това ще заминат — изтъкна Кал. — А по-голямата част не помнят нищо, не осъзнават опасността, преди да стане твърде късно.

— Този път е различно — добави Куин. — То се появява, перчи се. И за двете страни ще бъде въпрос на живот и смърт. Дори ако само десет процента от жителите на града го напуснат или се укрият, ще има полза, нали?

— Всяка стъпка в положителна насока е ценна — съгласи се Сибил.

— Но няма да го убие.

Тя се обърна към Гейдж.

— Не, но то използва различни тактики да ни накара да проявим слабост. Ще отвърнем с тактика, която ще разкрие неговите слабости. — Сибил посочи към дъските с бележките за картите „Таро“. — Имаме и предимство. Ясната представа кои сме и на какво сме способни е положителна крачка. Имаме и оръжие — камъка. Знаем повече, повече сме и много по-добре подготвени, отколкото сте били вие тримата преди.

— Щом ще придумваме всеки желаещ да напусне града, Фокс трябва да поговори с родителите си. Ако отхвърлите тази идея — продължи Кал, — аз не възразявам.

— Да, иска ми се да я отхвърля, но робувам на старите предразсъдъци за свободна воля и песните за собствен избор, с които съм израснал. Те сами ще решат дали да създадат бежански лагер. Ще го направят, защото така са устроени. По дяволите!

— Аз също ще поговоря със своите. — Кал въздъхна. — Първо, повечето хора в града имат доверие на баща ми, думата му тежи. Второ, ще решим дали да превърнем външния двор и центъра в помощни лагери, или да отидат към фермата на Фокс да помагат на семейството. И ще трябва да положим доста къртовски труд, за да открием как да използваме камъка. Няма никаква полза да притежаваш оръжие, ако не знаеш как да си служиш с него.

— Разгадахме миналото — изтъкна Куин, — справяме се и с настоящето.

— Трябва отново да надникнем в бъдещето — кимна Сибил. — Започнахме, но…