— Как се справяш без огледало?

— Странно, устните ми остават на едно и също място ден след ден, година след година. Ще вземеш ли лаптопа си?

— Да. — Досега не бе предполагал, че слагането на червило може да е толкова секси. — Ако работата с теб и блондинката започне да ме изнервя, ще се усамотя някъде.

— Отиди да го донесеш тогава. Влакът потегля.

Преди Гейдж да се върне, тя извади руж и сложи малко на бузите си. За секунди успя да подчертае очите си с помощта на миниатюрно огледало и молив. Докато вървяха към вратата, пръсна нещо от сребриста тубичка колкото палец на шията си. Уханието на есенна гора сякаш го сграбчи за гърлото.

Хвана я, завъртя я и потърка устни в нейните.

— Можем да допропилеем деня.

Изпита задоволство, когато усети как сърцето й трепна до неговото.

— Примамливо предложение. Много изкушаващо, но не бива. Ще трябва да се обадя на Куин и да й обясня, че няма да я взема, защото съм решила да прекарам деня гола в леглото с теб и защото това ми се струва по-интригуващо, отколкото да намерим начин да унищожим демона, който желае смъртта на всички ни. Не че няма да прояви разбиране, но все пак…

После отвори вратата и излезе на площадката.

Момчето бе приклекнало върху покрива на колата като ухилено грозно джудже. Когато зъбите му проблеснаха, Гейдж бутна Сибил назад.

— Върни се в къщата.

— За нищо на света.

Със замах, момчето повдигна ръце и рязко ги спусна като луд диригент. Падна мрак, надигна се вятър.

— Отново е просто перчене — извика Сибил. — Като по-рано горе.

— Този път е нещо повече. — Гейдж усещаше режещия вятър. Дали да се приберат вътре в знак на поражение, или да останат тук и да срещнат предизвикателството? Ако беше сам, не би се двоумил. — Моята кола е по-бърза.

— Добре.

Тръгнаха напред през вятъра, който ги тласкаше обратно. Гейдж не изпускаше момчето от очи, докато то се въртеше в луд танц над градината и извивката на пътя. Полетяха клечки, пръст и камъчета. Той се опита да я прикрие с тялото си и да я защити от най-страшното. Момчето скочи.

— Чукай кучката, докато можеш. — Думите прозвучаха още по-грозно, изречени с тънък детски глас. — Скоро ще видиш как ще я накарам да крещи от наслада и страст. Искаш ли малко още сега, кучко?

С вик на ужас, Сибил се преви надве и притисна ръце между бедрата си. Гейдж направи избор светкавично, остави я да се свлече на колене и извади ножа си. Със зловещ смях, момчето отскочи далеч и се завъртя във весело салто. Гейдж сграбчи ръката на Сибил и я изправи крака. Изражението на ужас и безпомощност го прободоха като собствения му нож.

— Влез в колата. Влез в проклетата кола.

Блъсна я вътре, борейки се с яростта, докато създанието в образ на дете цинично се поклащаше. Яростта напираше в Гейдж, крещеше в него да се втурне натам да го съсече. Но Сибил се сви на кълбо вътре и затрепери.

Гейдж седна зад волана, едва успявайки да се пребори с вятъра и да затвори вратата. Безмилостно бутна Сибил назад и закопча предпазния й колан. От ужас и болка, лицето й бе бледо като изсечено от мрамор.

— Дръж се. Само се дръж.

— То е в мен — задъхано промълви тя, когато тялото й подскочи. — В мен е.

Пришпорвайки двигателя, Гейдж включи на задна и рязко завъртя волана. Колата се завъртя под напора на вятъра, докато преминаваше по моста към шосето. От небето валеше кръв, барабанеше по предното стъкло, съскаше като киселина по покрива. Главата на момчето се показа пред тях, с очи като на змия. То прокара език по кръвта и Сибил простена.

Създанието се засмя, когато Гейдж включи чистачките на максимална скорост и пусна струята. Смееше се, сякаш това бе забавна шега. После изведнъж изпищя, смях или изненада при опасното вдигане на сто и двадесет. Стъклото избухна в пламъци.

Гейдж намали скоростта, за да не рискува да се блъсне, и прогони всички други мисли от съзнанието си, освен че ръцете му трябва да държат здраво волана. Мракът бавно се оттегли, пламъците секнаха.

Когато слънцето отново засия и повя нежен пролетен бриз, Гейдж спря в отбивка край шосето. Приведена на два ката, Сибил се взираше пред себе си, а раменете й потръпваха при всяко вдишване.

— Сибил…

Тя се отдръпна.

— Моля те, недей. Не ме докосвай.

— Добре.

Нямаше какво да каже, помисли си Гейдж, нямаше какво да стори, освен да я откара у дома. Бе изнасилена пред очите му, а той не можеше да каже или да стори нищо.

Когато стигнаха до къщата, не й помогна да влезе. Бе казала да не я докосва и Гейдж само отвори и затвори вратата.

— Качи се горе, полегни или… Ще се обадя на Куин.

— Да, обади се на Куин.

Но тя не се качи горе. Вместо това тръгна навътре към кухнята. Когато Гейдж влезе при нея след минута, Сибил държеше чаша бренди в треперещите си ръце.

— Куин идва. Не зная от какво имаш нужда, Сибил.

— И аз не зная, но това — тя повдигна чашата — е добро начало.

— Не мога да те оставя сама, не мога да го направя. Но ако искаш да полежиш, ще стоя пред вратата на спалнята ти. — Тя поклати глава и сякаш всичко около нея затрепери. — По дяволите, разкрещи се, плачи, хвърли нещо, удари ме.

Сибил отново поклати глава и допи брендито си.

— Не беше реално, физическо. Но го усещах много реално физически и по всякакъв друг начин. Няма да крещя. Ако започна, не мога да престана. Искам Куин, това е. Искам Куин.

Входната врата се отвори с трясък и Гейдж си помисли, че навярно Куин е тичала през целия път. Все още бе задъхана, когато влезе в кухнята.

— Сиб!

Сибил издаде звук, среден между ридание и стон, който разкъса Гейдж отвътре. Дори когато се озова в прегръдката на Куин и тя я поведе към стълбите.

— Хайде, скъпа, да се качим горе. Ще те заведа горе.

Куин хвърли тъжен поглед назад към Гейдж, преди да се отдалечат. Гейдж взе чашата и я счупи в мивката. Не можеше да промени нищо, помисли си той, докато се взираше в стъклата. Както не можеше да събере обратно тези парчета. Нищо не можеше да помогне.

Кал влезе и го завари до мивката, загледан навън в слънчевия следобед.

— Какво стана? Когато се обади на Куин, тя каза да позвъня на Лейла и да дойдем тук, после побягна навън. Сибил пострадала ли е?

— Бог знае. — Гърлото му пареше, осъзна Гейдж. Сякаш бе погълнал огън. — То я изнасили. Проклетото копеле, не можах да го спра.

Кал се приближи и сложи ръка на рамото му.

— Кажи ми какво се случи.

Гейдж започна хладно, почти цинично, от кръвта по стените. Не спря и не поздрави Фокс, когато той влезе, но взе бирата, която Фокс отвори и сложи пред него.

— На около два километра от къщата ти всичко спря. Изведнъж изчезна. Но не и за Сибил. Не зная дали подобно нещо може да изчезне някога.

— Ти си я спасил — изтъкна Кал. — Докарал си я у дома.

— Дайте ми медал и ме наречете герой.

— Зная как се чувстваш. — Фокс спокойно срещна мрачния поглед на Гейдж. — Случило се е и с Лейла, така че зная как се чувстваш. Лейла е горе. Ще й помогне. И Сибил ще го преодолее, защото и трите са устроени така. Всички ще го преживеем, защото това е единственото, което можем да сторим. Ще го преживеем, защото трябва да накараме копелето да си плати. Това ще направим, мамка му!

Фокс протегна ръка. След миг Гейдж я хвана и Кал сложи своята най-отгоре.

— Ще накараме копелето да си плати — повтори Гейдж. — Това ще направим. Кълна се.

— Кълнем се — присъединиха се Кал и Фокс.

Кал се изправи с въздишка.

— Ще направя чай. Едно от нещата, които тя обича.

— Сложи малко уиски вътре — предложи Фокс.

Приготвиха го заедно и след кратък спор сложиха чаша уиски на таблата. Гейдж я отнесе горе, но се поколеба пред затворената врата. Преди да почука, Лейла я отвори и леко подскочи.

— Кал приготви чай — започна той.

— Чудесно. Тъкмо се канех да сляза точно за това. Уиски ли има тук?

— Да. Идея на Фокс.

— Добре. — Лейла взе таблата и уморено погледна Гейдж. — Тя ще се оправи. Благодаря, че донесе това.

Затвори вратата под носа му и го остави да се взира в нея.

В банята, която бе обща за две спални, Сибил лежеше във ваната. Дълго бе ридала и се чувстваше изтощена. Странно, изтощението помагаше. Не толкова, колкото присъствието на приятелките й, помисли си тя, но все пак.

Както и горещата вода и ароматната пяна, която Лейла бе сипала в нея. Куин стана от малката табуретка до ваната, когато Лейла влезе с таблата.

— Много си бърза, като супермен.

— Гейдж го донесе. Кал го е приготвил, сигурно ще ти хареса. Тук има и уиски, скъпа. Искаш ли малко в чая?

— О, да. Благодаря. Господи! — Сибил се надигна, стисна парещите си клепачи и въздъхна през напиращия порой от сълзи. — Не, не трябва да плача.