Обърна се към начертаната набързо карта на града и се замисли не само за горещите точки, а и за студените.

Лекото раздразнение при почукването на вратата премина в друго чувство, когато видя Сибил на прага.

— Защо не влезе направо? — попита той. — Тук никой не чука.

— От добро възпитание. — Тя затвори вратата, наклони глава и го огледа от главата до петите. — Тежка нощ, а?

— Щях да сложа костюм и вратовръзка, ако знаех, че трябва да очаквам изтънчена и добре възпитана компания.

— Можеше поне да се обръснеш. Натоварена съм със задачата да обсъдя нещо с теб. Тук ли ще разговаряме?

— Дълго ли ще трае?

Закачливият блясък в очите й докосна струна в него.

— Това се казва любезен домакин.

— Къщата не е моя — изтъкна той. — Работя в кухнята. Можеш да дойдеш там.

— Е, благодаря. Ще дойда. — Тя тръгна пред него с походка на секси кралица. — Нещо против да направя чай?

Той сви рамене.

— Знаеш къде е всичко.

— Да.

Сибил взе чайника от печката и застана до мивката.

Не се чувстваше ядосан, че прекъсна работата му. Всъщност едва ли някой би имал нещо против да гледа как красива жена приготвя чай в кухнята. И това бе опасното, призна Гейдж. Не коя да е красива жена, а Сибил. Не която и да е кухня, а точно в тази, точно в този момент.

Предишната вечер между тях се бе случило нещо необяснимо, когато го бе целунала и проляла сълзи за него. Не сексуално, поне в дълбоката си същност, призна той. Можеше да се справи със сексуално влечение. При случващото се помежду им бе далеч по-опасно от секс.

Тя хвърли поглед назад през рамо и през Гейдж мигновено премина онази позната тръпка на физическо привличане.

— Върху какво работиш? — попита Сибил.

— Правя си домашното.

Тя бавно се приближи и кимна одобрително, когато видя картата.

— Добра работа.

— Получавам ли „Отличен“?

Погледът й срещна неговия.

— Разбирам киселите настроения. И аз често изпадам в тях. Какво ще кажеш да пропуснем чая и да преминем към съществената част, а после ще те оставя да изживееш настроението си?

— Довърши чая, нямам нищо против. Можеш да ми налееш и ново кафе. И каква е съществената част?

Интересно бе да се взира в лицето й, докато Сибил се колебаеше дали да се ядоса и да го смъмри, или да постъпи по-достойно, като свърши това, за което е дошла.

Сибил се обърна, взе чаша и чинийка и Гейдж забеляза, че не изпълни молбата му за ново кафе. Тя се подпря на отсрещния плот, чакайки водата да кипне.

— Лейла мисли да потърси друго място за бутика.

Той очакваше продължение и когато то не последва, повдигна ръце.

— И трябва да обсъждаш това с мен, защото…?

— Мисли да потърси друго място, защото се тревожи за твоите чувства.

— Чувствата ми относно дамските бутици са нещо несъществено. Защо да…

Сибил кимна и се обърна да изключи котлона под врящия чайник.

— Виждам, че умът ти работи дори когато си в мрачно настроение. Тя се бои, че ако отвори магазина си там, ще страдаш. Както разкриха картите й, състраданието и съчувствието са част от силните й страни. Ти си брат на Фокс, в най-истинския смисъл на думата, и те е обикнала. Мисли да направи малка промяна в плановете си.

— Няма нужда. Излишно е да… Няма смисъл…

Гейдж не намери подходящи думи, просто не идваха.

— Ще й кажа.

— Не, аз ще поговоря с нея. — Господи! — Просто това е място, на което се е случило нещо лошо. Ако запечатваха всяка сграда в Холоу, където е имало инцидент, трябва да запечатат целия град. Не че ме е грижа, но в него има хора, на които много държа.

А лоялността, помисли си Сибил, бе една от неговите силни страни.

— Лейла ще го превърне в приказно място — започна тя. — Мисля, че е писано да бъде там. Видях я. В два отделни проблясъка. Две потенциални възможности. В първия случай сградата беше изгоряла, прозорците — изпочупени, стените — почернели. Лейла стоеше сама сред останките. През счупения преден прозорец влизаше светлина и това правеше гледката още по-ужасна. Така зловещо сияеше над попарените й надежди.

Сибил отново се обърна, наля чая и продължи:

— В другото видение светлината струеше през искрящо стъкло, над лакиран паркет. Тя не беше сама. Вътре имаше хора, които разглеждаха изложени тоалети. Беше пълно с движение и цветове. Не зная кое от двете може да се случи. Но зная, че трябва да опита да превърне втората версия в реалност. Ще го направи, ако й кажеш, че няма да е мъчително за теб.

— Добре.

— Е, след като изпълних мисията си, тръгвам и те оставям сам.

— Допий чая си, по дяволите.

Тя взе чашата и се облегна на плота срещу него. В големите й кафяви очи проблесна съчувствие.

— Любовта е бреме, нали? А тук си обграден с тази на Кал, Фокс и семействата им. Сега и Лейла добавя камък върху плещите ти. Куин — също, и ще трябва да поемеш и този, защото, ако се опитваш да се отървеш от него, ще го вдигне и върне обратно. Нищо чудно, че си в кисело настроение.

— Ти го наричаш кисело. За мен е нормално.

— В такъв случай… — Сибил заобиколи плота и се вгледа в екрана на лаптопа над рамото му. — Боже, наистина си се потрудил здравата.

Ухаеше на гора, помисли си Гейдж. На есенна гора. Нищо крехко и пастелно като пролет, а наситено и ярко, с лек полъх на далечен дим.

— Това са доста места — отбеляза тя. — Мисля, че разбирам по какъв признак си ги групирал, но би ли обяснил…

Гейдж не се замисли, просто го направи. Обикновено бе грешка да постъпва така, но вкусът й си струваше. Устните му се впиха в нейните, ръцете му сграбчиха косите й, преди някой от двамата да осъзнае какво се задава.

Беше я извадил от равновесие — в не едно отношение, надяваше се — и ръцете й се вкопчиха в раменете му. Сибил не се съпротиви или отдръпна, а се потопи в насладата, не предавайки се, а като жена, твърдо решена да я изживее.

— Без свалки — каза той на сантиметър от устните й. — Не съм нарушил споразумението, така че всичко е честно. Можем да продължим с тази игра или да се качим горе.

— Прав си. Никак не прилича на свалка.

— Ти определи условията — напомни й той. — Ако искаш да ги промениш…

— Не, не. Споразумението остава в сила. — Този път нейните устни се впиха в неговите, също толкова горещи и ненаситни. — И докато си играем… — На вратата се почука и тя замълча. — Аз ще отида да видя кой е. Вероятно имаш нужда от малко време да… се успокоиш.

Аз също, помисли си Сибил, докато излизаше от кухнята. Без колебание би се гмурнала в тези дълбоки води. Бе опитна и разумна плувкиня. Но не беше зле първо дълбоко да си поеме дъх няколко пъти, преди да реши дали е готова за това гмурване точно тук и сега.

Въздъхна дълбоко и отвори вратата. Трябваха й няколко мига да разпознае мъжа, когото бе виждала няколко пъти в боулинг центъра. Отново си помисли, че навярно Гейдж е наследил чертите на майка си, защото не долавяше никаква прилика между баща и син.

— Господин Търнър, аз съм Сибил Кински.

Стори й се смутен и малко изплашен. Косите му бяха посивели. Имаше ръста на Гейдж, но по-хилаво телосложение. Вероятно годините на пиянство бяха издълбани дълбоките бръчки по лицето му и изплели паяжината от спукани капиляри под кожата му. Избледнелите му сини очи с мъка срещнаха нейните.

— Съжалявам. Реших, че ако Гейдж е тук, мога…

— Да, тук е. Заповядайте. В кухнята е. Можете да седнете и ще…

— Той няма да остане. — Гласът на Гейдж издаде сурово безразличие. — Върви си.

— Моля те да ми отделиш само минута.

— Зает съм и не си добре дошъл тук.

— Аз поканих господин Търнър да влезе. — Думите на Сибил пронизаха тишината като стрели. — Дължа извинение и на двама ви. Ще ви оставя да изясните отношенията си насаме.

Гейдж дори не погледна след нея, докато тя се отдалечаваше към кухнята.

— Върви си — повтори той.

— Трябва само да кажа нещо.

— Това не е мой проблем. Не искам да го чуя. Засега живея тук и докато съм в тази къща, нямаш право да идваш.

Лицето на Бил застина. Той прехапа устни.

— Отлагах го, откакто ти пристигна в града. Не мога повече. Дай ми пет минути, за бога. Пет минути, и повече няма да те безпокоя. Зная, че идваш в боулинг центъра само когато почивам. Чуваш как бързам да се разкарам всеки път, когато наминеш да се видиш с Кал. Няма да се навъртам около теб, имаш думата ми.

— А твоята дума струва много?

На лицето на Бил се появи руменина, която бързо изчезна.

— Тя е единственото, което имам. Пет минути, и ще се отървеш от мен.

— Вече съм се отървал. — Гейдж сви рамене. — Имаш пет, използвай ги.

— Добре тогава. — Бил прочисти гърлото си. — Аз съм алкохолик. Трезвен съм от пет години, шест месеца и дванайсет дни. Допуснах пиячката да завладее живота ми. Използвах я като оправдание да ти посягам. Трябваше да се грижа за теб. Трябваше да те отгледам. Нямаше си никого… освен мен, а аз направих така, че наистина да нямаш никого. — Гърлото му трепна, когато преглътна с мъка. — Използвах ръцете, юмруците и колана си, за да изливам гнева си върху теб, и щях да продължа, ако не беше станал достатъчно голям, за да ме спреш. Давах ти обещания и ги нарушавах. Отново и отново. Не бях никакъв баща. Не бях човек.