— Беше антикварен магазин. — Тонът на Гейдж и мълчанието на Кал и Фокс подсказаха на Сибил, че това е не просто важно, а съдбовно. — Скромно магазинче за евтини антики. Майка ми работеше в него почасово от време на време. Всички бяхме там, когато… тя получи болки и започна да кърви. Беше бременна, не помня в кой месец. Но всички бяхме там, когато тя се почувства зле.

— Повикаха линейка — продължи Кал вместо него. — Майката на Фокс я придружи, а моята отведе трима ни у дома. Не успяха да спасят нито нея, нито бебето.

— Когато я видях за последен път, лежеше на пода в това магазинче и кръвта й изтичаше. Предполагам, че и това е изключително важно. Трябва да пийна още кафе.

На долния етаж Гейдж подмина кафеварката и излезе на терасата. След няколко мига Сибил застана зад него.

— Съжалявам, толкова съжалявам, че споменът ти причинява болка.

— Тогава не можах да сторя нищо, не мога и сега.

Тя се приближи към него, слагайки ръка на рамото му.

— Съжалявам, че е мъчително за теб. Зная какво е да загубиш родител, когото си обичал и от когото си бил обичан. Зная как това разделя живота ти на „преди“ и „след“. Колкото и отдавна да се е случило, при каквито и да е обстоятелства, в детето остава едно изпълнено с болка кътче.

— Тя ми каза, че ще се оправи. Последните й думи бяха: „Не се тревожи, миличко, и не се страхувай. Всичко ще бъде наред“. Не беше, но се надявам да е вярвала. — Вече по-спокоен, той се обърна към Сибил. — Ако си на прав път, а мисля, че си, ще намеря начин да убия онова чудовище. Ще го убия, ако е използвало кръвта на майка ми, страданието и страха й, за да се храни от тях. Заклевам се тук и сега.

— Добре. — Взряна в очите му, Сибил протегна ръка. — Ще се закълна заедно с теб.

— Дори не я познавах. Едва…

Тя го прекъсна, обхвана лицето му, доближи го до своето и устните й се сляха с неговите в кратка пламенна целувка, която бе по-успокояваща от десетки ласкави думи.

— Заклевам се.

Сибил се отдръпна, задържа ръцете си на лицето му, а по бузата й се търкулна сълза. Поразен, той долепи чело до нейното и с благодарност прие утехата на сълзите й.

Девета глава

В сградата на бъдещия магазин „Сестрите“ Сибил огледа прясно боядисаните стени. Свежите цветове, помисли си тя, щяха да скрият всички белези и рани. Вярна на себе, Лейла бе съставила голяма схема на планираните промени и добавки. Не беше нужно голямо усилие човек да си представи как ще изглежда.

А Сибил не се нуждаеше от голямо усилие да си представи онова, което се е случило. Малкото момче, изплашено и объркано, докато майка му лежи и кърви на пода на антикварния магазин. В онзи миг животът на Гейдж се бе преобърнал. Беше успял да го подреди отново, но ходът му се бе променил завинаги на това място след разтърсващата загуба.

Осъзнаваше, че в нейния живот също бе настъпил обрат при самоубийството на баща й.

Нов удар, когато бащата на Гейдж за първи път бе вдигнал ръка срещу него. Отново преподреждане, промяна на хода. И още един, на десетия му рожден ден.

Твърде много рани за едно малко момче. Само много силен и решителен мъж можеше да понесе ударите и да изгради нов живот от нулата.

Бърборенето зад нея изведнъж престана и когато се обърна, видя, че Лейла и Куин я гледат.

— Съвършено е, Лейла.

— Мислиш си за случилото се тук, за майката на Гейдж. И аз се замислих. — Очите на Лейла се премрежиха, оглеждайки наоколо. — Снощи прекарах доста време в размисъл. На няколко преки оттук има друг имот. Може би е по-добре да наема него вместо…

— Не, недей. Това е твоето място.

— Досега той не беше казал нищо, а аз непрекъснато бърборех за плановете си. Фокс никога… или Кал. Когато попитах, Фокс каза, че най-важното е да направя всичко необходимо и да запазим нещата такива, каквито трябва да бъдат. Знаеш какъв е.

— Прав е. — Свежи цветове, констатира Сибил. Пъстрота и светлина. — Ако не запазим това, което ни принадлежи, или се разколебаем, вече сме загубили. Никой от нас не може да промени случилото се с майката на Гейдж и всички други грозни инциденти, станали в тази сграда. Но можеш да й вдъхнеш нов живот и според мен така ще натрием носа на Туис. Що се отнася до Гейдж, той каза, че майка му е обичала магазина, и мисля, че ще се радва да го превърнеш в място, което би й харесало.

— Съгласна съм, и не само защото твоят бутик ще стане хит — добави Куин. — Ще вложиш много положителна енергия тук, която ще изтласка отрицателната далеч. Това е мощен символ и същевременно — прост физичен закон. Онова, с което си имаме работа, в много отношения се свежда до физика.

— Природата не търпи вакуум — кимна Сибил. — И няма да й оставим. Запълни го, Лейла.

Лейла въздъхна.

— Скоро отново ще бъда официално безработна и ще имам предостатъчно време да се занимавам с това. Но точно сега трябва да отида в кантората. Днес за първи път ще обучавам заместничката си цял ден.

— Как се справя? — попита Куин.

— Мисля, че е идеална. Умна, енергична, организирана, привлекателна… и омъжена, с двама сина тийнейджъри. Харесва ми. Фокс малко се бои от нея. Значи е идеална. — Докато излизаха, Лейла погледна Сибил. — Ако се чуеш с Гейдж днес, ще го попиташ ли? Да оставим настрана физиката и натриването на носове. Ако е твърде мъчително за него това място да бъде част от живота му, а ще бъде, защото с Фокс са толкова близки, мога да огледам по-внимателно другия имот.

— Ако се чуя с него, ще го попитам.

След като Лейла заключи и забърза в противоположна посока към кантората, Куин хвана Сибил под ръка.

— Защо не отидеш още сега?

— Къде?

— Да поговориш с Гейдж. Ще работиш по-спокойно, ако не се питаш как го изживява.

— Той е голямо момче, може…

— Сиб, познаваме се отдавна. Първо, загрижена си. Дори и да гледаш на него само като на част от екипа, не може да не си загрижена. Но има нещо повече. Само двете сме — каза тя, когато Сибил остана безмълвна.

— Е, добре, има нещо повече. Не знам как да го назова, но има.

— Добре, да кажем, че е нещо, обвито в тайнственост. Мислиш си за малкото момче, загубило майка си, чийто баща се е посветил на бутилката вместо на сина си. За момчето, понесло повече удари, отколкото заслужава, за мъжа, който не си тръгна, когато можеше да го направи. Значи съчувствието и уважението са част от това загадъчно „нещо повече“.

— Права си.

— Умен е, почтен, малко твърдоглав и суров, което го прави безкрайно интересен. И, разбира се, е невероятно секси.

— Наистина двете с тебе се познаваме добре — съгласи се Сибил.

— Е, върви да поговориш с него. Ще успокоиш Лейла, може би ще добиеш по-ясно представа за това „нещо повече“, а после ще се съсредоточиш върху следващата част от работата ни. Която е доста.

— Точно затова е по-добре да отида при него по-късно. Открили сме съвсем малка част от местата, които смятаме за горещи точки. И ми трябва свеж поглед върху онези карти „Таро“. Най-важното, няма да те оставя сама в къщата. За нищо на света.

— Затова са измислени лаптопите. Ще отида със своя в боулинг центъра. — Куин посочи към площада. — Още едно доказателство, че съм направила добър избор на мъж и място, където да устроя живота си. Ще седна в офиса на Кал или някъде наблизо и можеш да минеш да ме вземеш, след като приключиш разговора си с Гейдж.

— Е, не е лоша идея.

— Приятелко — каза Куин, докато влизаха в къщата, — добрите идеи са моя запазена марка.



В кухнята на Кал Гейдж се порови в паметта си и с чаша кафе пред себе си, документира още няколко случки на своя лаптоп. Случваха се гадости, голяма част от тях потресаващи. Но когато ги видя написани, започнаха да се открояват места, където се случваха най-често.

Все пак имаше нещо озадачаващо. Бе преживял много тежки моменти — на болка, страх, мъка и ярост — проклетия апартамент над залата за боулинг. Там ставаха инциденти през всеки Седем, но не можа да си спомни нито един особено потресаващ. Нямаше жертви, пожари и опустошения.

Само по себе си, това му се струваше странно. Градска институция, негов дом в детството му, семеен център на Кал и близките му в истинския смисъл на думата, любимо убежище на Фокс. И все пак, когато яростта бе в разгара си и хората подпалваха, чупеха, пребиваха се до смърт, старият „Боул-а-Рама“ оставаше почти незасегнат.

Това заслужи едно голямо „защо?“ в бележките му и втори въпрос: как щяха да го използват.

На следващо място постави старата библиотека, където и тримата бяха преживели доста. Прабабата на Кал беше работила като библиотекарка. Ан Хокинс бе живяла и умряла там в ранните дни на селището Хокинс Холоу. Фокс бе преживял огромна трагедия през миналите Седем, когато годеницата му бе скочила от покрива.

Но… Но, замисли се Гейдж, докато отпиваше кафе, това бе единствената трагедия, която помнеше, свързана с тази сграда. И тук не беше имало пожари и вандализъм. При толкова много книги, които можеха да се запалят.

Прогимназията и гимназията винаги понасяха щети, а началното училище бе буквално непокътнато. Интересно.