— Насилие, което поражда насилие — промърмори Сибил. — Връща се на места, където поне един от вас е имал изживяване, свързано с насилие.

— Не само. Виж това. — Гейдж посочи картата. — За първи път правих секс в къщата, която се намира ето тук. Бях на петнайсет.

— Не си ли избързал малко? — отбеляза Куин.

— Възползвах се от първата възможност. През следващите Седем стопанката на къщата се опита да я изгори заедно с всички в нея. За щастие й попречиха. До другите Седем първото ми завоевание успя да се омъжи за гаджето си от колежа и да се изнесе, а останалите от семейството се преместиха далеч от града. Но човекът, който купи къщата им, изпотроши всички огледала в нея, мисля, че на първи юли, и според съпругата му, която била нападната от него, крещял за някакви дяволи в стъклото. Училището, където сме прекарали толкова време също е запечатало безброй спомени както за схватки, така и за опипвания и целувки по-късно.

— Агресивност и сексуална енергия. От вас — добави Сибил. — От теб, Кал и Фокс. Да, това е интересно.

— Със сигурност има и още. Интересен е и фактът, че във фермата на Фокс не бе имало никакъв инцидент до миналия месец. И случилото се не беше реално. Не е имало инциденти и у родителите на Кал. Все пак трябва да сме нащрек.

— Ще му се обадя още сега.

Куин се втурна навън от стаята.

— Е, поп „Меч“, може би твоят наблюдателен и аналитичен ум е попаднал на нещо. — Сибил посочи с пръст на картата. — Това е нашата къща. В нея не е имало инциденти преди нанасянето ни.

— Може да се е случило нещо, за което не знаем.

— Но не и значим инцидент, защото ако е имало, вие щяхте да научите. Но след като се нанесохме, започнаха. Насочени срещу нас, много вероятно — с използване на нашата енергия като гориво. Първият инцидент, за който знаете, е станал, когато и тримата сте се намирали в боулинг центъра. Този път центърът е бил арена на първото страшно илюзорно събитие, когато четирима от нас са били там. Куин е видяла демона за първи път, докато е шофирала към къщата на Кал, за да се запознае с него, и за първи път четирима от шестима ни са се озовали в града.

— Какво търсиш?

— Модел. През вторите Седем един от най-страховитите инциденти е бил с жена, изскочила от заведение и започнала да стреля напосоки. Ти си бил прострелян.

— Да, а после получих интригуващо предложение.

— И тримата сте били на местопроизшествието и, разбира се, алкохолът е направил жената по-податлива на опиянение. Били сте едва на седемнайсет, така че едва ли сте прекарвали много време в този бар или пък сте имали опит, който…

— Моят старец често киснеше там. — Разбрал в каква посока върви тя, Гейдж реши, че не бива да премълчава нищо. — Веднъж буквално ме изрита, когато отидох да го търся. Бях на около седем. Тогава за първи път ме напердаши сериозно. Това ли ти беше нужно?

— Да.

Когато не срещна никакво съчувствие, никакъв жест на утеха, свитият му на топка стомах отново се отпусна.

— През последните Седем опитахме да повторим ритуала и в полунощ отидохме до Свещения камък. Не зная къде е станал първият инцидент, но тогава беше най-страшно. Най-ужасната година.

— Добре, да се върнем назад. Знаели сте какво се задава, били сте подготвени. Случили са се разни неща, както сега, преди да удари полунощ на седми юли. Каква е първата случка, която си спомняш?

— Винаги се започва със сънища. Онази година се прибрах рано през пролетта. Събрахме се при Кал в апартамента, в който живееше. Видях малкото копеле, приклекнало до табелата „Добре дошли в Хокинс Холоу“, когато влизах в града. Бях забравил. През първата нощ, или по-скоро рано сутринта, тримата все още бяхме у Кал, и тогава гарваните връхлетяха града.

— Къде?

— На Главната, където, изглежда, им харесваше най-много. Особено сградата, в която се намирахме ние. Да, тя понесе най-сериозни щети. А в гимназията имаше много сбивания. Хората ги отдаваха на напрежение и страх в края на учебната година, но бяха твърде много.

— Мисля, че можем да поработим в тази насока — каза Сибил, върна се до компютъра си и зачатка по клавишите. — Нужно е въвеждане и съпоставяне на доста информация, но си струва. — Вдигна поглед за миг, когато Куин се върна. — Ще дойде ли?

— Веднага след като се види с родителите си.

— Обади се на Фокс и Лейла.

— Намислила си нещо — досети се Куин.

— Очевидно.

— Отбраната е също толкова важна във всяка война, колкото и нападението.

— Разбира се — съгласи се Гейдж.

— Ще обозначим местата с най-висок риск и ще вземем предпазни мерки.

— Които ще бъдат…?

— Евакуация, укрепване. — Сибил нехайно махна с ръка, сякаш за да пропъди нахална муха. — Едно по едно.

Гейдж не виждаше как ще стане тази евакуация и укрепване, но следваше мисълта на Сибил. Видя модела, който търсеха. Оттегли се в един ъгъл, когато другите пристигнаха и шестимата едва се побраха в тесния кабинет.

— Всички сме съгласни, че ние сме катализатори — започна Сибил. — Знаем, че със своя ритуал за кръвно братство трите момчета са освободили създанието, което наричаме Туис, защото това е последното име, с което е било известно. Знаем, че първата среща на Куин с него е била при пристигането й тук през февруари, това е най-ранната му документирана поява тази година. Лейла и Куин, отседнали в хотела, са го видели едновременно за първи път там. Скоро е последвал нов, по-разтърсващ инцидент. На купона за Деня на влюбените в боулинг центъра, когато четирима от шестима ни са били там. После нападението срещу Лъмп у Кал, когато всички му гостувахме. Описали сме случките с всеки един или няколко от нас. Отново в боулинг центъра, на площада, в кантората на Фокс, в тази къща. Като се върнем към предишните Седем, има повторяемост, свързана с местата.

— Боулинг центърът е най-предпочитаното място. — Куин огледа допълнената карта. — Гимназията, барът, къщата, в която са живели семейство Фостър, районът около площада. Има очевидни причини за всичко това. Но е интересно, че преди тази година нито в кантората на Фокс, нито в тази къща е имало инциденти. Попаднахме на следа.

— Как не сме го забелязали досега? — запита се Кал. — Как ни е убягнало, по дяволите?

— Никога не сме съставяли карти и графики — изтъкна Фокс. — Записвахме разни неща, но не така организирано, в логична визуална схема.

— Виждате тези места всеки ден — добави Сибил. — Двамата с Кал живеете тук. Всеки ден виждате града, улиците и сградите. Но не и Гейдж. Затова, когато погледна картата, той я видя по различен начин. Човек, който изкарва прехраната си като него, инстинктивно търси някакъв модел.

— Как ще използваме това? — попита Лейла.

— Ще добавим възможно най-много информация от спомените на момчетата — отвърна Сибил. — Ще я въведем, ще изследваме и анализираме модела, който сме открили, и…

— Ще изчислим вероятността за място на първия нов инцидент — довърши Гейдж, когато тя го погледна. — Боулинг центърът — през първата година, барът — през втората. Не знаем коя сграда е била набелязана за първия удар през третата година, защото бяхме до Свещения камък.

— Може би знаем. — Кал смръщи вежди срещу картата и сложи пръст върху една точка. — Баща ми останал в града. Знаеше, че ще отидем в гората, за да се опитаме да спрем това, и решил да остане, в случай че… Аз не знаех. Каза ми едва когато лудостта отмина. Закотвил се в полицейския участък. Две момчета на паркинга пред банката започнали да трошат коли и да се налагат един друг с лостове за смяна на гуми.

— Случило ли се е нещо интересно с някого от вас там?

— Да. — Фокс пъхна палци в предните си джобове. — Напър ми се нахвърли веднъж и здравата ме преби, но веднага му го върнах тъпкано.

— Точно това ми трябваше — увери го Сибил. — Къде загуби девствеността си, Кал?

— О, боже!

— Не се прави на срамежлив.

С приглушен смях, Куин го побутна по рамото.

— На задната седалка на колата ми, като всеки уважаващ себе си тийнейджър в последния клас на гимназията.

— Доста късно го просветиха — изтъкна Гейдж.

Кал повдигна рамене и рязко ги отпусна.

— Отдавна съм наваксал пропуснатото.

— Както вече чух — отбеляза Сибил, и Куин отново се засмя. — Къде беше паркирал?

— На Рок Маунт Лейн. Навремето там нямаше много къщи. Току-що бяха започнали да застрояват района, така че… — Той наклони глава и отново сложи пръст на картата. — Ето тук някъде. А през последните Седем две от тези къщи изгоряха до основи.

— Фокс?

— Край потока. Извън пределите на града. Сега там има няколко къщи, но не са част от Холоу. Не зная дали са застрашени.

— За всеки случай ще ги включим. От вас тримата се иска да се поровите в миналото и да си спомните всяка случка, всяко място, което може да се окаже важно. Епизод на насилие, травма или секс. После ще направим съпоставки. Лейла, ти си страхотна в съпоставките.

— Добре. Моят магазин, тоест сградата, в която ще бъде моят магазин — поправи се Лейла, — е била засегната всеки път през Седемте, а вече понесе щети и този път. Случило ли се е нещо там?