— Не. И това беше част от прекрачването на границата. Наясно ли сме вече?

— О, да, моля.

— Всички тези подгрупи, двойки и тройки, за които говореше ти — той посочи към дъската, — ме накараха да се чувствам неспокоен. Като се добави, че колкото повече напредваме, толкова по-силно влечение изпитвам към теб и съм убеден, че е взаимно, наистина преувеличих.

Сибил реши, че не може да очаква друго извинение от него, освен ако не започне да го налага с пръчка. Всъщност идеята не беше никак лоша.

— Е, добре — каза тя, имитирайки го. — Ще бъда благосклонна. Мисля, че и двамата сме достатъчно зрели и разумни хора, за да сдържаме поривите си, след като знаем, че ако им дадем воля, това може да доведе другата страна до безумна и отчаяна любов. Доволен ли си?

— Да, доволен съм.

— В такъв случай, можеш или да си тръгнеш, или да останеш и да дадеш едно рамо.

— Обясни какво имаш предвид под „едно рамо“.

— Свеж поглед върху схемите, графиките, картите. Може би ще видиш нещо, което ние сме пропуснали, или поне потенциал за нещо. Трябва да довърша тази и да я анализираме. — Сибил отново почна да пише. — После, ако все още си тук, може би е добре да пробваме ново единение, на духовно ниво, когато поне един от другите е край нас. Хрумна ми, че ако вчера се бяхме забавили малко и ако кучето беше дошло по-рано…

— Да, и на мен ми хрумна същото.

— Затова мисля, че поне докато се научим на повече контрол, не бива да правим нещо подобно сами или навън.

Гейдж не можеше да възрази.

— Първо ми кажи за тези карти.

— Добре. Да започнем с моите. Записала съм ги в реда на изтеглянето, до имената на хората, с които съм се редувала. Ето тук са с теб, после — с Куин и Лейла и с цялата група. В едно тесте „Таро“ има двайсет и два старши аркана. С теб избрахме по пет карти и всичките бяха старши аркани.

Той погледна дъската и кимна.

— Нищо ново.

— Трите жени като подгрупа отново изтеглихме по пет, и всичките петнайсет се оказаха старши аркани. Когато се редувахме шестимата, първите ми три карти отново бяха старши аркани, а последния път, след като реших да тегля последна и всичките двайсет и две вече бяха изтеглени, за мен останаха дама „Меч“, десетка „Жезъл“ и четворка „Бокал“. Като погледнеш резултата от трите ми участия, се вижда, че при първото и последното съм изтеглила „Смъртта“ и „Дяволът“. Друго повторение при първото и второто теглене е „Обесеният“, а и при трите съм избрала „Колелото на съдбата“. При второто и третото — „Силата“.

— Всички изтеглихме повтарящи се карти.

— Точно така, и тези повторения придават по-голяма тежест в индивидуалните ни колони. Показателно е, че всяка жена изтегли дама, а всеки мъж — поп. Моята, дама „Меч“, означава предпазлива личност. Интелигентна жена, която използва интелекта си, за да постига своето. Което определено може да се каже за мен. Обикновено тази дама е тъмнокоса и тъмноока. Десетката „Жезъл“ е отговорност, стремеж към успех на всяка цена. Четворката „Бокал“ означава помощ от положителен източник, нови възможности и/или връзки.

Тя се отдръпна назад, смръщвайки вежди срещу дъската.

— Моето тълкувание е, че младшите аркани, които сме избрали, представляват не само това, което сме, а и индивидуалния ни принос към общото. Докато повтарящите се карти разкриват какво ни предстои, отново индивидуално, какво се задава насреща ни и евентуалните последици.

— А моят поп?

— Отново „Меч“. Означава човек на действието, мъж с аналитичен ум. И макар повече да напомня за Фокс, защото обикновено е някой, свързан със закона, разкрива, че мъжът е честен, справедлив и безпристрастен съдник. Следват шестица „Жезъл“ и деветка „Бокал“. Пада си по хубавия живот и е постигнал материално благополучие. Е — въздъхна Сибил, — двете с Куин сме най-запознати с картите „Таро“ и значенията им, така че ще поработим върху това. Ще комбинираме, анализираме и опитваме да вникнем дълбоко в значенията на всяка подгрупа, реда на индивидуалните избори и така нататък.

— Което ще ни покаже…?

— Силните и слабите ни страни. Нали те са ключът? За всеки от нас, за всяка подгрупа и за шестима ни. Като споменахме за Кю… — продължи Сибил, когато Куин застана на прага. — Купи ли нещото отнякъде? — напевно попита Сибил.

— Какво? А, онова нещо от онова място? Бяха затворили. Е, докъде стигнахме?

— Ние с теб ще се заемем с картите. Гейдж ще се включи с аналитичния си ум и безпристрастна преценка в разгадаването на схемите и графиките.

— Супер! Страхотно е, че ние с Кал изтеглихме дама и поп „Жезъл“, нали? — Лъчезарната й усмивка засия срещу Гейдж. — И двамата предпочитат живота сред природата, лоялни са и силно привързани към семейството.

— Да.

В този момент Гейдж реши, че графиките заслужават вниманието му.

Запита се колко ли часове работа са посветили на всичко това — толкова много разноцветни кабарчета и компютърни разпечатки имаше. Разбираше и оценяваше необходимостта от проучвания и подготовка, но честно казано, не виждаше полза от индексните шарени карти в борбата срещу силите на злото.

Докато разглеждаше картата на Холоу, Гейдж мислено я изпълни с къщи, сгради и забележителности. Колко ли пъти бе фучал по тези улици — с колело, а после с кола? Ето мястото, където се бе удавило кучето в навечерието на вторите Седем. А в една гореща нощ на предишното лято тримата с Кал и Фокс се бяха промъкнали да се поплискат голи в същия този басейн.

Ето ъгъла на Главната и Антийтъм, където се намираше банката. Тринадесетгодишен, си беше открил сметка там, за да събира спестени пари и да бъде спокоен, че старият не може да ги открие. Точно там онзи негодник Дерек Напър бе нападнал Фокс, просто ей така, защо пресякъл пътя му, докато вървял към „Боул-а-Рама“ след тренировка по бейзбол. Наблизо, на Парксайд, бе къщата на семейство Фостър и всекидневната на приземния етаж, където бе загубил девствеността си с хубавата Джени Фостър в онази незабравима нощ, когато родителите й празнуваха годишнина.

Почти осемнайсет месеца по-късно, дълго след като бе скъсал с хубавата Джени, майка й бе запалила леглото, докато баща й спял. Много пожари бе имало през онези Седем и господин Фостър бе сред късметлиите. Събудил се, угасил огъня и успял да усмири съпругата си, преди да запали децата.

Ето го и бара, където веднъж с Кал и Фокс се бяха напили до забрава при завръщането му, за да отпразнуват двайсет и първия си рожден ден заедно. Няколко години по-рано, спомни си той, Лиса Ходжис бе излязла, залитайки от този бар, и бе започнала да стреля по всичко, което се движи… и по други неща. Беше го простреляла в ръката през онези Седем, а после му бе предложила свирка.

Странни времена.

Гейдж хвърли бегъл поглед на графиките, но не забеляза в някоя част на Холоу да е имало повече прояви на паранормална активност, отколкото другаде. На Главната, разбира се, но там движението бе най-голямо, минаваха повече хора, отколкото по всяка друга улица и всяко крайградско шосе. Тя бе най-често използваният път до площада, а оттам като лъчи тръгваха всички други.

Визуализира го по този начин, като център на колело, после като решетка, в средата на която отново бе площадът. Но не намери никаква последователност. Загуба на време, помисли си той. Можеха да си играят така седмици наред и нищо нямаше да се промени. Всичко това само доказваше, че по едно или друго време почти на всяко място в пределите на града е имало удар.

Паркът, игрището, училището, старата библиотека, боулинг клубът, барове, магазини, частни домове. Документирането на инцидентите нямаше да предотврати нови на същите места, когато…

Отдръпна се назад, използвайки очите и паметта си, за да си представи Хокинс Холоу върху тази карта. Може би нямаше да помогне с нищо, просто щеше да добави няколко кабарчета. Взе кутията и започна да забожда сини.

— Какво правиш? — попита Сибил. — Защо…

Гейдж я накара да замълчи, само повдигайки пръст, докато напрягаше паметта си и слагаше още кабарчета. И това не са всичките, помисли си той. Нима можеше да си спомни всеки инцидент, дори на теория? Не бе участвал в някои. С Кал и Фокс бяха близки, но не и сиамски близнаци.

— Тези места вече ги отбелязахме — изтъкна Сибил, когато той спря за малко.

— Да, именно. На тези места е имало повече от един инцидент, на някои — през всеки Седем, а дори вече и сега.

— Логично е да има многократни удари. — Куин се приближи и се вгледа в картата. — В град като Хокинс Холоу възможностите са ограничени. Далеч от главната улица са по-нарядко, но отново има логика, защото Главната е най-оживена, има най-много хора на квадратен метър.

— Да, да. Интересно, нали?

— Може би, ако знаехме за какво са тези сини кабарчета — каза Сибил.

— За места и спомени, хубави и лоши. Боулинг центърът. Тримата прекарвахме много време там като деца. Аз живеех на третия етаж, за джобни пари работех в залата, както и Кал и Фокс. Първата проява на насилие, поне първата, за която знаем, беше в центъра точно в нощта на десетия ни рожден ден. През всеки Седем там е имало поне една. И този път, грозната случка на купона за Свети Валентин, а после, когато Туис ме върна в апартамента. Илюзия или не, изглеждаше съвсем реално. Доста бой съм изтърпял там.