— Моля ви. — Гейдж повдигна пръст. — Зъби, нокти, изподрана плът, загуба на кръв. Подивелият Роско откъсна цяло парче от рамото ми, колкото…

— О, скъпи!

Лейла стана и за искрена изненада на Гейдж, заобиколи масата и шумно го целуна по бузата.

— Така е по-добре. Е, това беше.

— Гейдж пропусна да добави, че после аз се разхленчих. Щом ще съставяме списъци, трябва да отбележим това в графата на слабостите. Направо се размекнах. Не мога да дам стопроцентова гаранция, но мисля, че няма да се повтори.

— Както каза, размекна се, но за кратко — продължи Гейдж. — И след като свърши работата. Лично за мен няма никакво значение колко ще хленчи някой и ще скубе косите си, когато всичко е приключило.

— Добра гледна точка — реши Сибил.

— Допуснало е грешка. — Куин говореше тихо, но сините й очи искряха. — Дяволски голяма грешка.

— Каква? — попита Кал.

— До днес за половината от нас значителна част от всичко това беше само теория. Разговаряли сме за нещата, които се случват с хората през Седемте, на какво са способни, когато са обсебени. Но само ти, Фокс и Гейдж сте се сблъсквали лице в лице с него. Само на вас се е налагало да защитавате себе си и други хора от нападение на живо същество. Обикновено създание, превърнало се в заплаха. Откъде можехме да знаем със сигурност как ще реагираме и дали сме способни да сторим каквото трябва, когато се изправим срещу него? Вече знаем.

— Кучето днес не беше поредната страховита илюзия на Туис. Беше от плът и кръв. Не си се размекнала, Сиб. Не си изпаднала в паника, не си побягнала и не си се вцепенила. Взела си пистолет и си го очистила. Спасила си един човешки живот. Затова копелето е допуснало голяма грешка с днешното предупреждение какви атракции ни очакват. Защото вече четирима от нас са имали личен сблъсък и се обзалагам, че и ние с Лейла бихме постъпили като Сиб. Ако искате моето мнение, това е голяма червена точка за нас.

— Дадохме му добър урок, Русокоске.

Кал се наведе и я целуна.

— Имаш право. — Фокс повдигна бирата си за тост. — Опита се да се перчи, и получи куршум. Буквално.

Сибил дълго се взира в Куин, докато последните следи от шока и терзанията й изчезнаха.

— Винаги си успявала да разсейваш глупави заблуди. Е, добре. — От часове насам за първи път Сибил спокойно си пое дъх. — Сега е моментът да се поздравим. Някой да разчисти масата, ще донеса картите си.

Когато тя излезе от стаята, Гейдж стана и тръгна след нея.

— Днес вече доказа предостатъчно.

Сибил потърси картите в чантата си.

— Няма нужда да вадиш магическото си тесте тази вечер. Уморена си.

— Прав си, уморена съм. — Но се подразни от думите му, след като толкова се бе постарала да прикрие умората. — Предполагам, че преди Седемте и през тях вие с Кал и Фокс не се спирате, дори и да сте на ръба на силите си.

— Когато стане напечено, няма никакъв избор. Но все още не е станало.

— Остава малко време. Не отричам, че чувствам нужда да докажа още нещо, но не това е главната ми цел. Оценявам загрижеността, ала…

Замълча, когато той сграбчи ръката й.

— Не обичам да имам повод за загриженост.

На лицето му се четеше едва прикрито отчаяние.

— Сигурно е така. Не мога да ти помогна в случая, Гейдж.

— Слушай. Слушай. — Отчаянието му стана по-очевидно. — Нека изясним нещо, още сега.

— На всяка цена.

— Начинът, по който другите се обвързаха, не е в картите. Нито в тези — посочи той към тестето „Таро“, — нито в моите, или които и да било. Любовните песни и семейният живот не са за мен.

Тя наклони глава и шеговитата, непринудена усмивка остана на лицето й.

— Нима създавам впечатлението, че искам да ми пееш любовни песни и да си играем на семейство?

— Престани, Сибил.

— Ти престани, арогантен идиот! Ако си се разтреперил, че някак ще те оплета в мрежите си и ще започнеш да изнасяш серенади под прозореца ми и да избираш порцеланови сервизи, проблемът си е твой. — Тя размаха пръст срещу него и усмивката й стана подигравателна. — Ако птичият ти мозък наистина си въобразява, че искам това, значи просто си глупак. Изхвърли от главата си всички подобни натрапчиви мисли за мен, защото ще се пръсне, а не искам да се чувствам виновна.

— Нима се опитваш да ме убедиш, че докато другите падат в капана като круши, не ти е хрумвало и ти да ме повлечеш със себе си?

— Какви хубави фантазии и какво откровение за възгледите ти относно взаимните чувства на приятелите ни.

— Сравнението беше уместно — промърмори той. — И щом Куин говори за някакви бръмчащи вибрации, реших, че е редно да изложа възгледите си.

— Тогава нека и аз изложа своите. Ако и когато реша, че искам трайна връзка с мъж, няма да бъде, защото съдбата го е поставила на пътя ми. Ако и когато — повтори тя. — И противно на онова, което си въобразяваш от глупави сексистки скрупули, че всяка жена търси трайно обвързване, няма да бъде нужно да повличам някого със себе си. Не съществува никаква заплаха за теб, нарцистично копеле. Ако не съм те убедила, върви на майната си.

Сибил профуча покрай него, влезе в трапезарията и стовари картите на масата.

— Първо трябва да проясня ума си — каза тя, неясно на кого, и продължи през кухнята към задната тераса.

Куин се спогледа с Кал и закрачи след нея.

— Бясна е — отбеляза Куин, когато Лейла я настигна.

— Виждам.

След кратка разходка до другия край на терасата и обратно, Сибил рязко се обърна към тях.

— Дори в това състояние на неудържима ярост няма да заявя, че всички мъже са арогантни нищожества, които заслужават ритник в скъпоценните топки.

— Само един конкретен мъж — преведе Куин.

— Един конкретен, който имаше наглостта да ме предупреди, че ако тайно храня някакви надежди за розово бъдеще с него, те са напразни.

— О, господи!

Куин закри лицето си с ръце и заглуши звук, среден между гневно изсумтяване и смях.

— Да не си въобразявам, че след като вие четиримата сте паднали в капана като круши, както се изрази, и аз мога да мечтая за подобна идилия.

— Не знам дали неговите изцелителни способности са достатъчна защита срещу гнева на Сиб. Да се обадим ли на 911?

— Щом е така — замислено каза Лейла, — нека го оставим да се помъчи малко по-дълго. Като круши, а?

— Ако трябва да съм честна, а трябва, репликата му беше по-скоро от тревога за собственото му положение, отколкото мнение за някого от вас.

Куин прочисти гърлото си.

— Да, но с риск да налея още масло в огъня, ще кажа, че е възможно да е оглупял така заради своите сложни и непонятни чувства към теб.

Сибил сви рамене.

— Тогава проблемът си е негов.

— Разбира се. Но на твое място аз бих изпитала известно задоволство. Щом се тревожи, не че ти ще хлътнеш по него, а той по теб.

Сибил присви устни. Гневът й се оттегли и стори път на размисъл.

— Хм. Бях твърде ядосана, за да видя нещата от тази гледна точка. Харесва ми. Заслужава да му предложа Специалитета.

— За бога, Сиб! — С гримаса на преувеличен ужас, Куин сграбчи ръката на приятелката си. — Не и Специалитета.

— Какъв е този Специалитет? — полюбопитства Лейла. — Боли ли?

— Специалитетът, създаден и патентован от Сибил Кински, е многообразно и многопластово творение — осведоми я Куин. — Никой мъж не може да му устои… Това е подход, отношение, реакция. Познаване на жертвата и съобразяване на подхода, отношението и реакцията, и неговите особености. Може да добави флирт и секс, ако й харесва, но по-скоро е съблазняване и омайване точно до там, където иска да стигне. Погледи, език на тялото, разговори, дрехи, всичко — специално подбрано за въпросния мъж.

Сибил въздъхна тежко.

— Сега не е време за подобни неща. Колкото и да го заслужава. Но след като всичко това свърши…

— О, трябва да зная — реши Лейла. — Какво ще подбереш специално за Гейдж?

— Всъщност не е трудно да реша. Той предпочита изтънчени жени с известен стил. Макар и да мисли друго, изпитва по-истинско влечение към силните жени, защото ги уважава. Жената не бива да се прави на студена, но ако е твърде навита, бързо би му омръзнала, след като се отъркаля с нея. Цени ума и чувството за хумор.

— Удари ме, ако искаш, но сякаш описваш себе си.

Сибил се поколеба за миг, но после продължи:

— За разлика от Фокс, Гейдж не е склонен да проявява загриженост за другите. За разлика от Кал, не е силно свързан с корените си и не желае да пуска нови. Играе комар, и жена, която е наясно с играта, би привлякла вниманието му. Която знае как да печели и да губи. Може да бъде съблазнен физически… кой ли мъж не може… но само до известна степен. Отлично се владее, почти при всякакви обстоятелства, и контролът е ключът към покоряването му.

— Сигурно си е водила записки, в случай че реши да го направи. — Куин засия като горда майка. — После ще си състави подробен план.