Беше се върнал от гората през онзи далечен юли с тяло, чиито рани зарастват бързо, и с ясновидска дарба. Гейдж не смяташе, че може да се вярва напълно на виденията за бъдещето. Различни избори, различни действия и последици.

Седем години по-рано, в началото на юли, бе спрял колонките на бензиностанцията и като допълнителна предпазна мярка бе затворил треньора Моузър в килия. Никога нямаше да узнае със сигурност дали е спасил живота на приятелите си, или сънят е бил просто сън.

Но бе заложил на сигурно.

Сега отново залагаше на сигурно, помисли си Гейдж, докато грабваше чифт боксерки, в случай че има някой друг в къщата. Беше се завърнал, както на всеки седем години. Този път надеждата му бе в жените, превърнали триото им с Фокс и Кал в отбор от шестима.

Откакто Кал бе сгоден за Куин Блек, руса сексбомба и писателка за паранормалното, тя често прекарваше нощта при него. Затова не се препоръчваше Гейдж да слиза долу гол, за да си направи кафе. Но красивата къща на Кал сред гората му се струваше пуста без хора, призраци и голямото мързеливо куче Лъмп. Това бе добре, защото предпочиташе да е сам, поне докато изпие кафето си.

Предположи, че Кал е пренощувал в къщата, която трите жени държаха под наем в града. Фокс, заслепен от любов към сексапилната брюнетка Лейла Дарнел, вероятно също бе останал там или двамата бяха отишли в апартамента над адвокатската му кантора. Във всеки случай никой не се намираше твърде далеч от другите и благодарение на дарбата на Фокс да чете мисли, имаха начини за свързване без телефони.

Гейдж включи кафеварката и излезе на терасата.

Типично за Кал бе да построи дома си край гората, където животът им се бе променил завинаги. Но Кал си бе такъв — от типа хора, които устояват на всичко и остават непоклатими. Ако човек си падаше по очарованието на природата, това бе идеалното място. Зелената гора, където последните пролетни цветове на дряновете и планинските лаври проблясваха на тънките лъчи, които проникваха в гората и създаваха картина на спокойствие… за неподозиращия какво се крие в нея. Стъпаловидната градина пред къщата грееше в ярките багри на разцъфналите храсти и декоративни дървета, а в долната й част се чуваше ромонът на криволичещия поток.

Мястото пасваше на Кал, както и избраницата му. За себе си Гейдж знаеше, че провинциалното спокойствие би го накарало да полудее за по-малко от месец.

Върна се за кафето и го изпи силно и чисто. Отнесе втора чаша на горния етаж. Докато вземаше душ и се обличаше, започна да изпитва безпокойство. Опита да се разведри с няколко пасианса, но къщата бе твърде… притихнала. Грабна ключовете си и излезе навън. Щеше да издири приятелите си и ако не предстоеше нищо важно, навярно щеше да отскочи до Атлантик Сити за деня и да потърси тръпка.

Пътят бе тих, като самото градче Холоу, малко петънце върху картата на Западен Мериленд, което леко се оживяваше от ежегодното възпоменателно шествие, фойерверките в парка по случай Четвърти юли и някоя и друга възстановка на събития от Гражданската война. И, разбира се, от лудостта, която го завладяваше на всеки седем години.

Дърветата образуваха аркада над шосето, а покрай тях се виеше потокът. По-нататък се откриваше изглед към множеството скалисти възвишения, далечните планини и нежносиния пролетен лазур. Мястото не му допадаше — нито спокойната природа, нито градът, скътан сред нея. Имаше голяма вероятност да намери смъртта си тук, но дори това не можеше да го накара да го почувства свое. Все пак щеше да играе докрай, залагайки всичко, че той, приятелите му и жените с тях не само ще оцелеят, а и ще победят създанието, което измъчваше Хокинс Холоу. Че този път ще сложат край.

Мина покрай бензиностанцията, където веднъж ясновидската дарба или късметът му бяха помогнали да победи, и покрай първите кокетни къщи и магазини на Главната. Забеляза пикапа на Фокс пред сградата, в която се помещаваха и домът, и кантората му. Кафенето и гостилницата „При мамчето“ бяха отворени, готови да посрещнат сутрешната навалица. Жена в напреднала бременност, повела за ръка малчуган, излезе от магазина за хляб и закуски с голяма бяла чанта. Хлапето не преставаше да бърбори, докато майка му се клатушкаше по Главната.

Наблизо бе опразненото магазинче за сувенири, което приятелката на Фокс бе наела с намерението да отвори моден бутик. Идеята накара Гейдж да поклати глава, докато завиваше към площада. Прокрадва се надежда, помисли си той, а любовта й дава мощен тласък.

Хвърли поглед към „Боул-а-Рама“, гордостта на града и наследството на Кал. И отново извърна глава. Някога бе живял над боулинг центъра с баща си, в дом, пропит от миризма на застояла бира и цигари, в постоянен страх от юмруци и колан.

Бил Търнър все още живееше там, все още работеше в центъра и както се говореше, от пет години не пиеше. Гейдж не даваше пукната пара, стига старият да стоеше далеч от него. Мисълта го накара да почувства парене под лъжичката и той бързо я прогони от съзнанието си.

Спря до бордюра зад кола „Карман Гия“, собственост на Сибил Кински, шестия член от екипа им. Вироглавата циганка споделяше неговата ясновидска дарба, както Куин — дарбата на Кал да вижда миналото, а Лейла — способността на Фокс да долавя скрити послания в настоящето. Гейдж предполагаше, че това по някакъв начин ги прави партньори, и се държеше предпазливо.

Вярно, беше горещо парче, помисли си той, вървейки към къщата. Умна, апетитна и страстна. В друго време, на друго място може би щеше да е забавно да изиграе няколко ръце с нея и да види кой ще си тръгне като победител. Но идеята някаква външна сила, древни същества и магически замисли да им оказват влияние и да ги тласкат един към друг бе накарала Гейдж да се откаже още в самото начало.

Различно бе Кал и Фокс да се обвържат с партньорките си, но той просто не бе готов за трайна връзка. Инстинктът му подсказваше, че дори кратък флирт с жена като Сибил е нещо твърде сложно за неговия вкус и стил.

Не почука. Използваха наетата къща и дома на Кал като щабове, така че не виждаше причина. Звучеше музика от флейти и гонгове, нещо в стил ню ейдж. Той се обърна по посока на звука и съзря Сибил. Бе облечена със свободен черен панталон и потник, който разкриваше гладък, стегнат корем и изваяни мускулести ръце. Буйните й черни къдрици бяха прибрани с ластик.

Ноктите на босите й крака бяха лакирани в яркорозово.

Тя опря глава на пода и повдигна тяло. Краката й се разтвориха, задържаха се перпендикулярно на пода, а после странно се извиха, сякаш закачени с панти за тялото. Плавно изпъна единия си крак, докато стъпи здраво на пода, и леко се повдигна, заемайки еротична поза, подобна на мост. С движения, които сякаш изпълняваше без усилие, успя да свие крака си до хълбока, да протегне ръце назад към ходилото на другия и да го повдигне към тила си.

Фактът, че не му потекоха лиги, говореше за невероятно силна воля.

Сибил се навеждаше, извиваше и заемаше пози, които изглеждаха невъзможни. Колкото и силна воля да имаше Гейдж, не можеше да не си помисли, че толкова гъвкава жена навярно е страхотна в леглото.

Бе извила гръбнак назад и опряла крак на главата си, когато нещо проблесна в дълбоките й тъмни очи и издаде, че е усетила присъствието му.

— Не искам да те прекъсвам.

— Почти свършвам. Разкарай се оттук.

Макар и да беше жалко да пропусне края на този сеанс, Гейдж се оттегли към кухнята и си наля чаша кафе. Докато стоеше облегнат с гръб на плота, забеляза сутрешния вестник, сгънат върху малката маса, празната купичка за храна, която Кал бе донесъл за Лъмп, и другата, полупълна с вода. Може би кучето вече бе изяло закуската си, но ако някой друг бе закусил, очевидно старателно бе измил и прибрал съдовете. В момента Гейдж не проявяваше интерес към новините и седна да реди пасианс. Привършваше четвъртата игра, когато Сибил влезе.

— Рано си станал тази сутрин.

Гейдж сложи червена осмица върху черна деветка.

— Кал все още ли е в леглото?

— Изглежда, всички вече са на крак. Куин го замъкна във фитнес клуба. — Сибил си наля кафе и посегна към панера за хляб. — Закуска?

— Може.

Тя внимателно разряза едно хлебче на две половини и го пъхна в тостера.

— Лош сън? — Наклони глава встрани, когато той вдигна поглед към нея, и продължи: — Аз имах такъв, събуди ме на разсъмване. Кал и Куин — също. Не съм се чула с Фокс и Лейла, но предполагам, че и те са получили същия сигнал. За Куин лекът са гирите и фитнес уредите, а моят е йога. Твоят…

Сибил посочи картите.

— Всеки си има нещо.

— Преди няколко дни сритахме Голямото зло в топките. Трябва да очакваме ответен удар.

— Замалко да се опържим заради дързостта си — напомни й Гейдж.

— Замалко ме устройва. Събрахме трите парчета от камъка в едно с магия. Извършихме кървав ритуал. — Сибил погледна заздравяващата рана на дланта си. — И сме живи, за да разкажем. Имаме оръжие.

— Което не знаем как да използваме.

— А дали демонът знае? — Тя извади чинии и сирене крема. — Дали знае повече от нас? Преди повече от триста години Джайлс Дент е заредил камъка със сила на свещеното място и, както предполагаме, го е използвал като част от ритуала, с който е поставил демона в образа на Лазаръс Туис в състояние, подобно на летаргия, за няколко века.

Тя сръчно наряза една ябълка и подреди резените в чиния.