— Доставят ми радост.

— Уединено място и все пак свързано с цялата история. Познаваш почти всички в околността.

— Почти.

— Сигурно знаеш чие е било кучето.

Кал се поколеба само за миг.

— На семейство Мълъндор. Изчезнало е завчера. — Почувствал нужда от допира, Кал се наведе и разроши козината на Лъмп, който похъркваше в краката му. — Живеят в града. Доста далече е оттук за едно куче, но както го описа Гейдж, смятам, че е техният Роско.

— Роско. — Почивай в мир, помисли си тя. — Обсебването на животни е обичайна тактика. Зная, че имаме документирани нападения на домашни любимци и дивеч. Все пак, както казваш, от града дотук е далеч пеша, дори на четири крака. Знае ли се за поява или нападение на бясно куче?

— Не.

— Логично е случилото се днес отново да е имало конкретна цел. Голямото зло не само е обсебило горкото куче, а и го е насочило насам. Ти често скиташ сам навън през деня — обърна се тя към Гейдж. — Туис не е знаел, че аз ще дойда, определено не го е знаел, щом кучето е изчезнало преди два дни. Излизаш, може би лягаш да подремнеш в примамливия хамак на Кал между онези кленове или пък на него му хрумва да окоси тревата. Куин решава да се поразходи в градината.

— Всеки от нас можеше да се окаже сам тук — съгласи се Кал. — И тогава нямаше да погребвате куче.

— Хитър номер — замислено каза Сибил, — не са трябвали голямо усилие и енергия.

— Полезно е да имаш въоръжена партньорка наблизо.

Гейдж бавно отпи от виното си.

— Която най-сетне проумя нещо — добави Сибил. — Простата истина, че не тя е убила кучето. Туис го е погубил. Още едно злодеяние, заради което заслужава жестока разплата. — Тя погледна към пътя. — Ето ги Фокс и Лейла.

— И вечерята. — Куин докосна ръката й. — Поръчах голяма салата и две пици от „Джинос“. Реших, че ще предпочетем нещо просто и засищащо тази вечер.

— Добре си направила. Имаме доста работа.



Както обикновено, докато се хранеха, разговаряха за обикновени и безобидни неща. Денят бе твърде напрегнат, настроението — твърде тревожно.

— Трябва да запишеш нещо, Кю — започна Сибил, а после се обърна към Гейдж. — Гейдж е имал съновидение.

Тя задържа погледа си върху него още няколко секунди и разказа съня му за страст и смърт.

— Символика — веднага заключи Куин. — Твърде неправдоподобен е за пророчество. Очевидно, колкото и вълнуващ да е сексът, не бихте продължавали, докато земята около вас избухва в пламъци.

— Имаш право — промълви Сибил.

— Явно страстта е била толкова гореща, че двамата са се възпламенили. — Фокс сви рамене. — Е, просто малка шега.

— Много малка. — Лейла го смушка в ребрата. — Всички сме подложени на стрес, толкова голям, че еротичните сънища не са изненада. И предвид… ако добавим, че ти, Гейдж, може би изпитваш някаква…

— Сексуална незадоволеност — довърши Куин — и влечение към Сибил. Всички сме големи момчета и момичета, а сега не е моментът да бъдем деликатни. Съжалявам. Но е факт, че вие със Сиб сте зрели хора, да не споменаваме и привлекателни, които имат една и съща дарба и изживяват огромен стрес. Би било странно, ако не се прокрадваха сексуални вибрации.

— Ако се предадеш на порива, загиваш сред пламъци. — Кал замислено задъвка парче пица. — Не мисля, че е толкова просто, дори от гледна точка на символиката. Интимна близост, от която има последици. Възниква още една връзка във веригата от шестима, която вече сме изковали, и това увеличава силата ни.

— Съгласна съм, така е. — Сибил кимна одобрително и се усмихна на Кал. — Жалко, че Кю стои на пътя ни, иначе двамата с теб щяхме да изковем хубава брънка.

— Няма да се разкарам, сестричке.

— Голяма егоистка си. Впрочем от опит зная, че пророческите сънища често са пълни със символи. Този може да бъде причислен към тях или поне споменат в тази графа.

— Тогава да се качим горе — предложи Гейдж — и да проверим теорията.

— Благородно предложение. Героично. — Сибил замълча и отпи глътка вино. — Но не приемам. Готова съм да пожертвам тялото си, щом е за добра кауза, но не мисля, че е необходимо точно в този момент.

— Обади ми се, когато настъпи моментът.

— Ти ще бъдеш първият. Какво? — попита тя, кога Куин размаха ръка във въздуха.

— Просто прогонвам тези бръмчащи вибрации.

— Много си забавна. Да продължим — настоя Сибил. — Както отбеляза проницателният и чаровен Кейлъб, важни са връзките. Има и други връзки, дълбоки колкото интимните.

— Все пак те са на първо място в класацията ми — изтъкна Фокс, усмихна се на каменното изражение на Сибил и си взе още пица. — Но довърши мисълта си.

— С Гейдж изживяхме една от тези връзки, като обединихме дарбите си. Имаше сила, имаше и последици. Преди споделеното ни преживяване той е имал друго. Среща с Ан Хокинс. — Сибил отново замълча и този път проследи с поглед едно колибри, което се потопи в сърцето на яркорозов цвят. — Преди да тръгна насам, с Куин добавихме инцидента към бележките си и графиките. Гейдж отново ми разказа станалото и нахвърлях записки, в случай че сме пропуснали някоя подробност, но нямаше такава.

— Днес често се замислях за това — обади се Лейла. — Казала е, че е плакала за Гейдж и че ти също ще плачеш, Сибил. Сигурно означава нещо.

— Сълзите означават нещо.

Сибил продължи да съзерцава миниатюрното птиче, което премина на друг цвят.

— Питам се дали е имала предвид буквално сълзи, като магическа съставка, която ще ни бъде нужна, или и те са символ. Скръб, радост… емоции. Може би е важна емоционалната връзка — започна Куин.

— Да, отново съм напълно съгласна — отбеляза Сибил.

— Знаем, че емоциите са част от всичко — продължи Куин. — Туис подхранва отрицателните: страх, омраза, гняв… Изглежда доста вероятно именно положителните емоции да са спасили всички ни при последния поход до Свещения камък.

— С други думи, не ни е казала нищо ново.

— Положително насърчение — каза Куин на Гейдж. — И ясно е заявила, че имаме всичко необходимо, за да спечелим тази битка. Проблемът е, че трябва да открием какво е това всичко и как да го използваме.

— Слабости срещу силни страни. — Фокс отпи от бирата си. — Туис познава слабостите ни и се възползва от тях. В отговор, силните ни страни трябва да надделеят. Проста стратегия.

— Но добра — кимна Лейла. — Да съставим списък.

— Моето момиче страшно си пада по списъците.

— Говоря сериозно. Силните и слабите ни страни, като група и индивидуално. Водим война, нали? Силните са нашите оръжия, а слабите са пролуки в защитата ни. Укрепваме защитата или поне откриваме къде са пролуките, и можем да преминем в настъпление.

— Уча я на шах — каза Фокс. — Бързо схваща.

— Днес вече е малко късно за списъци — изтъкна Гейдж.

Лейла невъзмутимо поклати глава.

— Никога не е късно.

Сибил повдигна чашата си и в този миг колибрито отлетя като бляскав куршум.

— Следващата точка от моя списък са картите.

— Искаш да играем на карти? — попита Кал. — Не сме ли твърде заети за игра?

— Винаги може да се намери време — възрази Гейдж. — Но тя говори за карти „Таро“.

— Днес ги донесох тук и с Гейдж направихме експеримент.

Макар и да вярваше на паметта си, Сибил погледна записките си, докато разказваше на другите за резултата.

— Изтегляхме все старши аркани, всичките — с ясен смисъл и за двама ни — заключи тя. — Както комарджията сред нас би се съгласил, шансът да е било съвпадение е едно на милион. Картите позволяват различни тълкувания в зависимост от човека, въпроса, конкретната ситуация и прочие. Но очевидно в този случай разкрива връзка, емоционална и физическа. После — символите на потеклото на всеки от нас и потенциала за драматична промяна и последици. Искам да направим серия подобни експерименти. Кал и Куин, Фокс и Лейла, тримата мъже, трите жени и накрая шестимата заедно.

— Винаги си била запалена по „Таро“ — отбеляза Куин.

— Заради циганските ми корени. Но случилото се днес беше нещо повече.

— Направили сте номера с картите, преди да се появи кучето — каза Фокс. — Преди нападението.

— Да. — Споменът все още бе разтърсващ и Сибил посегна към виното си. — Преди.

— Може би нещо го е провокирало — продължи Фокс. — Обединяването на дарбите ви. Трябват ни още подробности, но ако това с картите не е било съвпадение и връзката поражда енергия и сила, навярно не е съвпадение и веднага последвалата атака.

— Прав си — бавно каза Сибил. — Определено не е.

— Били сте навън — напомни Куин. — Отзад.

— Да. — Сибил хвърли поглед към Гейдж. — Би ли поел тази част?

Не му бе особено приятно да докладва, но знаеше, че за нея все още е трудно да говори. Той предаде събитията от момента, в който бяха седнали с долепени пръсти ни тревата, до онзи, в който Сибил бе изстреляла последния куршум.

— О, скъпа! — Лейла посегна към ръката на Сибил със загриженост.