— Струва ми се безкрайно интересна. — Тя извади слънчевите очила от чантата си и ги сложи. — Според мен е добре, че всички реагираме по различен начин. Така обхващаме повече области. — Седна на една от масите на терасата с изглед към градините зад къщата и зелените гори край тях. — Разкажи ми за Ан Хокинс.

Докато Гейдж говореше, Сибил нахвърляше бележки.

— Три — започна тя, — три момчета от рода на Дент. Вярата, това е областта на Кал. Вярва не само в себе си, във вас и в града, а приема с вяра и неща, които не може да види с очите си. Миналото, онова, което се е случило преди него. На Фокс се падат надеждата и оптимизмът, с който може да повлияе върху всичко. Разбирането и доверието му в настоящето. За теб остават виденията за онова, което би могло да стане, добро или лошо. Втората тройка, Кю, Лейла и аз, ви допълваме и изграждаме нови връзки. Кал и Кю, Фокс и Лейла, а сега и ние с теб. Три в едно, трима мъже, три жени, три двойки в едно цяло. Постигнали сме го в много реален смисъл. Също както съединяването на трите части от камъка.

— Все още не сме открили как да го използваме.

— Но тя ти е казала ясно, поне за мен е ясно, че имаме всичко необходимо. Няма друг материален елемент. Това е нещо. Сълзи. — Сибил смръщи вежди и забарабани с пръсти по бележника си. — Плакала е за теб и ако тълкувам правилно, казала е, че и аз ще плача. С удоволствие бих проляла някоя и друга сълза, ако това ще прати Голямото зло обратно в ада. Сълзи — повтори тя и затвори очи. — Често са съставка, използвана при магии. Мисля, че обикновено са женски сълзи. Нужни са сълзи на девица или бременна жена, майка, старица и прочие в зависимост от ритуала. Не зная много по въпроса.

— Има въпрос, по който не знаеш всичко?!

Сибил се обърна към него със самодоволна усмивка и го погледна над слънчевите си очила.

— Има светове, за които не зная много, но почти няма тема, по която да не мога да открия цялата информация. Трябва да проверим. Изглежда, е искала да каже, че макар и да има още с какво да помогнат в своите области, другите двойки вече са свършили по-голямата част от работата си. Време е да гледаме напред и всичко зависи главно от нас с теб, партньоре.

— Не мога да подсвирна и да призова дарбата си на помощ като вярно куче.

— Разбира се, че можеш. Иначе нямаше да изкарваш прехраната си с комар. По-проблемно може да се окаже двамата да я призовем едновременно и да се съсредоточим върху едно потенциално бъдещо събитие.

Тя отново пъхна ръка в бездънната си чанта и този път извади карти „Таро“.

— Шегуваш ли се с мен?

— Помощни средства — каза Сибил и умело разбърка големите карти. — Имам и руни, няколко вида кристални кълба и ясновидско огледало. На един етап от живота си много сериозно изучавах магьосническото изкуство и търсех отговор защо мога да предвиждам бъдещето. Но както във всяка религия или организация, има твърде много правила. Правилата започнаха да ме задушават и след известно време просто приех, че имам дарба, и разширих кръгозора си.

— Кога разбра?

— За дарбата си? Не съм напълно сигурна. Не беше мощен взрив като при теб. Винаги съм имала ярки сънища. Разказвах ги на родителите си като малка. Или плачех посред нощ, ако сънищата ме плашеха. Често бяха страховити, или имаше нещо, което бих нарекла дежа вю, ако въобще знаех този термин. Баба ми по бащина линия, която беше с циганска кръв, ми каза, че притежавам ясновидски способности. Направих всичко възможно да се науча как да ги развивам и контролирам. Все още имах сънища, хубави и лоши. Често сънувах огън. Че преминавам през него, че умирам в него или че го запалвам.

Сибил подреди картите върху цялата маса. Цветните илюстрации привлякоха вниманието на Гейдж.

— Мисля, че съм те сънувала — каза тя — дълго преди да те срещна.

— Мислиш?

— Не виждах лицето ти. Или не го помнех след събуждане. Но в сънищата или виденията знаех, че някой ме чака. Любим, така мислех. Получих първия си оргазъм на четиринадесет при един от тези сънища. Събуждах се възбудена и доволна. Или трепереща от ужас. Защото понякога онзи, който ме чакаше, не беше любимият, не беше човек. Не виждах и неговото лице, дори когато ме изгаряше жива. — Сибил вдигна поглед. — Затова научих всичко, което можах, научих се да контролирам ума и тялото си с йога, медитация, билки, транс — всичко, което можеше да ми помогне да държа злото надалеч в сънищата. Почти винаги се получава. Поне доскоро се получаваше.

— Тук, в Холоу, е по-трудно?

— Да.

Той седна и посочи с пръст към картите.

— Е, какво вещаят за бъдещето?

— Тези ли? Просто зададох малък личен въпрос. Що се отнася до останалото… — Сибил ги събра и отново ги разбърка. — Да видим.

Сложи ги на масата и каза:

— Сечи. — Когато Гейдж го направи, тя разпери картите като ветрило, обърнати надолу. — Да опитаме нещо просто. Избери карта.

Готов за игра, той издърпа една от ветрилото и когато Сибил кимна, я обърна. На картата имаше двойка преплетени голи тела и тъмните коси на жената се стелеха върху тях.

— „Влюбените“ — обясни тя. — Това разкрива къде е умът ти.

— Картите са твои, скъпа.

— Мм… хм. — Сибил избра карта за себе си. — „Колелото на съдбата“, по-скоро Линията на съдбата, ако говорим буквално. Символизира промяна, шанс за добро или лошо. Вземи друга.

Той обърна „Магът“.

— Дотук избрахме само старши аркани, три от три. — Между веждите й се появи лека бръчка. — Всъщност тази е една от любимите ми карти, не само заради картата, а защото е символ на въображение, талант, и магия, разбира се. В нашия случай можем да кажем, че то е Джайлс Дент, твоят предшественик. — Обърна още една карта. — Моята е „Дяволът“. Алчност, обсебеност, тирания. Давай пак.

Гейдж изтегли „Великата жрица“. И без да чака, Сибил избра „Обесеният“.

— Предците ни по майчина линия, въпреки че моят е с образ на мъж. Разбиране и мъдрост в твоя род, мъченичество в моя. И отново старши аркани, и всичките идват. Още веднъж.

Той обърна „Кулата“, а тя — „Смъртта“.

— Промяна, вероятно бедствие, но предвид другите карти, има вероятност промяната да е положителна, потенциал за възстановяване. Моята очевидно означава край, и то не щастлив, като погледнеш другите, които избрах. Въпреки че рядко вещае буквално смърт, символизира абсолютен край.

Сибил повдигна чашата си.

— Трябва да си налея още.

Гейдж стана преди нея и взе чашата.

— Ще ти донеса. Видях как го правиш.

Така тя щеше да има време да се опомни, помисли си той, когато влезе вътре. Колкото и интересно да й се струваше, резултатът от този експеримент бе разтърсващ за нея. Самият той знаеше това-онова за картите „Таро“. Нямаше окултна област, в която да не бе търсил отговори през годините. Ако залагаше, никога не би рискувал парите си, че двама души ще изтеглят осем последователни старши аркана.

Забърка питието й и този път взе за себе си вода вместо кафе. Когато излезе навън, Сибил стоеше облегната на парапета и загледана в гората.

— Отново разбърках и сякох. И изтеглих осем произволни карти. Само две бяха старши аркани, но странно, отново „Дяволът“ и „Смъртта“. — Когато тя се обърна, Гейдж забеляза, че вече е спокойна. — Интересно, нали? Че заедно изтеглихме най-мощните. Защото е било писано, или защото, без да имаме цел, сме предвидили къде са тези карти във ветрилото и инстинктивно сме ги избрали.

— Какво ще кажеш да опитаме с друго помощно средство? Носиш ли кристално кълбо в тази огромна торба?

— Не, а чантата случайно е „Прада“. Искаш ли да опитаме да надникнем в бъдещето, да обединим силите си и да видим какво ще стане?

— Каква беше идеята ти?

— Да приемем и, надявам се, да използваме връзката. По-добре се съсредоточавам след медитация, но…

— И аз мога да медитирам.

— С толкова кофеин в организма?

Той само разклати бутилката вода.

— По-добре да се върнем вътре.

— Всъщност мислех да опитаме тук, навън, на тревата. Градините, гората, въздухът… — Сибил свали слънчевите си очила, сложи ги на парапета и заслиза по стъпалата. — Какво правиш за отпускане на тялото и ума?

— Играя карти. Правя секс. Може да поиграем на стриптийз покер и когато загубиш, ще се погрижа и двамата да се отпуснем добре.

— Интересно, но си мислех за още йога.

Тя свали сандалите си и зае поза „Молитва“. После с плавна грация премина в основната поза „Слънчев знак“.

— Няма да правя това — каза Гейдж, слизайки след нея в двора. — Но ще те гледам.

— Нужна ми е само минута. Относно предложението ти, имаме споразумение. Няма да правим секс.

— Споразумението беше да не се опитвам да те свалям, а не да не правим секс.

— Подробност.

— Но съществена.

От поза „Куче“, тя извърна глава към него.

— Предполагам, че си прав.

Завърши упражнението и седна на тревата в поза „Лотос“.

— Няма да правя и това — каза Гейдж, но седна срещу нея.

Сибил обикновено си почиваше с ръце, отпуснати върху коленете, но сега ги протегна към неговите.