Той изръмжа към нея. Тя се засмя и се извърна настрани, за да гледа през прозореца, тъй като вече напускаха Хоумленд. Охраната на главната порта само им махна да продължават. Триша не си направи труда да погледне към Слейд. Страхуваше се, че все още я наблюдава. Размърда се, за да се настани удобно и остана загледана през прозореца.

— Надявам се, двамата нямате против, че се каня да подремна. — Не можа да устои, обърна глава и стрелна с поглед Слейд. Вниманието му продължаваше да е съсредоточено върху нея, а невероятните му сини очи я фиксираха намръщено. Всъщност изглеждаше ядосан.

— Приятна дрямка, доктор Норбит. Ще ви събудя, като пристигнем — предложи Барт. — Ще ви преча ли, ако слушам радио?

— Не, изобщо. — Младата жена се обърна отново към прозореца и осъзна, че наистина се чувства много изморена.



— Побързай! — изрева мъжки глас. — Карай по-бързо! Те са точно зад нас.

Триша се събуди изведнъж, когато се удари в прозореца. Простена от болката, избухнала в горната част на челото й. Беше все още сънена и дезориентирана, обърна глава да огледа колата и да види какво става.

Слейд се бе навел напред между седалките, Барт управляваше джипа. Младата жена погледна навън заобикалящата ги местност — движеха се през горист район по двулентов път, с гъсто израснали дървета от двете страни на шосето. Слънцето се бе спуснало ниско над хоризонта и скоро щеше да настъпи нощта. Триша сложи длан върху челото си, там, където все още пулсираше болката. Дръпна ръка да види има ли кръв. Нямаше такава.

— Настъпи газта докрай! — изръмжа Слейд. — Ще ни ударят отново!

Кой ще ни удари? Триша извъртя глава да погледне назад. Видя червен пикап, с метална решетка, да приближава бързо задната част на джипа им. Отвори уста, щом разбра, че ги настига и се кани да ги блъсне. Ахна тихо, когато огромната машина се вряза в багажника на техния автомобил.

Джипът изви и поднесе встрани на тесния път. Главата на младата жена отскочи и се удари в гърба на тапицираната седалка на водача. Предпазният колан се вряза болезнено в долната част на корема й и тя разбра, че е паднал от рамото й докато е спала.

— О, боже! — изхленчи Барт. — Те се опитват да ни убият.

— Натисни газта! — изрева Слейд. — Нашият двигател е по-мощен. Не биха могли да ни избутат, ако увеличиш скоростта.

— Не мога! — изрева Барт. — Губя контрол. Завоите са много остри.

— Следващия път аз ще карам — изръмжа Слейд.

Триша изпита страх, докато се оглеждаше встрани от пътя. Навсякъде имаше дървета, от едната страна на тясното шосе се издигаше склон, а от другата — страната, откъм която седеше — се спускаше в огромна пропаст. Втренчи се надолу. Намираха се на планински път, който се изкачваше нагоре.

— Обади се за помощ — изрече, объркана и ужасена от адската ситуация.

— Няма сигнал — изръмжа думите Слейд, очевидно бесен.

Той обърна глава, за да погледне назад. Прокле и се хвърли на седалката до Триша. Остана потресена от оръжието, което той извади иззад гърба си, под колана. Беше черен пистолет.

— О, по дяволите! — ахна тя.

Пикапът ги блъсна отново. Младата жена отхвръкна срещу вратата до нея, но този път не успя да си удари главата. Вместо това тялото й притисна ръката, с която се държеше за дръжката. Слейд бе отхвърлен към облегалката на предната седалка. Той се обърна, застана на колене и се надвеси назад. Насочи оръжието си.

— Запуши си ушите, док!

Тя го направи в мига, в който той стреля. Задното стъкло се пръсна. Звукът от изстрела бе оглушителен. Джипът поднесе и почти се наклони на две колела. Барт прокле тясната лента, взимайки завоя твърде бързо.

Триша се завъртя, за да види какво става отзад. Под капака на червения пикап излизаше бяла пара. Не знаеше дали Слейд е улучил двигателя, вероятно бе радиаторът, или нещо друго. Автомобилът забави ход и джипът дръпна напред. Слейд прекрати стрелбата. Изруга, пусна празния пълнител и зареди нов, който извади от страничния си джоб. Когато взеха следващия завой, пикапът го нямаше зад тях.

Младата жена се вторачи в Слейд. Сините му очи проблясваха, отправени към нейните.

— Добре ли си, док?

Тя успя да кимне.

— Кой беше това?

Той сви рамене.

— Предполагам, че не са наши приятели. — Дръпна се в края на седалката и постави пистолета между тях. Отмести поглед от лекарката, за да огледа счупеното отзад стъкло. През зейналата дупка, в колата нахлуваше въздух. Мъжът измъкна мобилния си телефон от джоба. Отвори го, взира се в него няколко секунди и злобно изруга.

— Все още няма сигнал. — Погледът му срещна нейния. — Къде е телефонът ти, док?

— Щом твоят няма връзка, значи и моят няма да работи.

— Човек никога не знае. Може да сме на различни оператори. Къде е? Няма смисъл да седим и да спорим. Предпочитам да опитам.

Триша посегна към чантата си, но тя не беше там, където я бе оставила. Погледна надолу и видя, че е паднала на пода. Показа му я. Слейд се хвърли натам. Ръката му почти смачка чантата, когато я издърпа. С няколко груби тръсвания изпразни съдържанието й между тях на седалката.

Младата жена се пребори с желанието си да му изкрещи, но остана само с отворена от шока уста. Това бяха нейните неща, а той ги разпръсна по цялата седалка, като боклук. Слейд мушна ръка в бъркотията, която бе създал, извади клетъчния телефон и го отвори.

— Дявол да го вземе! — изръмжа той и го хвърли на пода.

— Това е моят телефон! Не го чупи!

Темпераментът на Триша пламна. Тя също бе уплашена и много, много ядосана. Разкопча предпазния колан, за да може да се пресегне напред и да вземе мобилния си телефон. Слейд я бутна назад с ръка, обратно на мястото й.

— Все едно, не работи — изръмжа той, докато я наблюдаваше.

— Хвърли твоя, не моя. Това е грубо.

— Съжалявам. Не исках да бъда неучтив, след като някой се опитва да ни убие.

— Хей! — извика Барт. — Зад нас има друг пикап. Ще спрете ли да се карате? Мисля, че имаме друг проблем. Изглежда те не са сами!

Триша обърна глава и с ужас се взря в задната част на джипа. Автомобилът, който ги приближаваше, беше син, с метална решетка отпред, почти близнак на червения. Видя как един мъж се изправи в каросерията на пикапа, а в ръката, облегната на кабината, за да пази равновесие, стискаше щанга. В другата ръка държеше пистолет, с който се прицелваше в тях. Тя отвори уста да предупреди.

Слейд се пресегна, сграбчи с юмрук Триша за ризата и я натисна надолу в седалката. С тялото си покри нейното, чантата и вещите, изсипани от нея, се забиха в корема й. Ръката му се мушна между нея и седалката. Напипа гърдата й, стисна я, после обърна длан и откри пистолета. Издърпа го твърде грубо. Прозвуча силен звук, но Триша едва го чу, тъй като бедрата на Слейд бяха покрили ушите й.

Главата ми е между краката му. Това означава, че буцата отзад на врата ми е… Тя стисна зъби. Как може Слейд да е възбуден, когато някой стреля по нас? С всички сили се опита да се измъкне измежду бедрата му, но масивното му тегло я задържаше долу. Мускулите на краката му я стиснаха и почти смачкаха главата й.

— Не мърдай! — предупреди я той. — Притискаш топките ми, като шаваш.

— Майната ти! Махни се от мен! — извика му.

Изведнъж голяма ръка плесна тежко задника й, изпращайки вълна от болка до мозъка й. Триша остана потресена.

— Лицето ми е точно тук, док. Не ми причинявай болка и аз няма да те нараня.

Тя изпищя. Беше ужасена, ядосана и дупето й гореше на мястото, където я бе ударил с голямата си длан. Нещо се блъсна силно в джипа и Слейд се преобърна от Триша. Отхвръкнаха напред, тялото на младата жена се свлече с неговото. И двамата се забиха в гърбовете на предните седалки.

— Карай! — нареди остро Слейд на Барт. — Още един такъв проклет удар и ще отидем по дяволите!

По дяволите? Лекарката се уплаши от тона му. Секунда по-късно джипът подскочи рязко. Двамата с него изцяло паднаха от седалката. Чу се мъжки вик. Барт. После Триша тупна силно отново по гръб върху седалката, притисната пак под тежестта на Слейд.

Тя чу ужасен шум, когато всичко издрънча, подскочи и се разтърси толкова силно, че жената се запита, дали ще се разтресе заедно с всичко останало. Изведнъж се разнесе оглушителен гръм, секунда по-късно джипът се наклони рязко и тя бе отново изхвърлена от седалката. Изпищя от неподправен ужас. Вече не знаеше кое е горе и кое — долу. Не усещаше нищо друго, освен болка, страх и чувството, че се движи. Ръце сграбчиха бедрата й и тя се блъсна грубо в тялото на Слейд. Стъклото звънтеше така, сякаш се взривяваше. Металът изскърца и се разби с оглушителна сила. Триша продължи да пищи, но всичко спря да се движи изведнъж.

Младата жена едва си поемаше въздух, докато лежеше върху нещо твърдо. Рамото, ухото и ръката я боляха. Опита да се успокои, отвори очи, но веднага съжали, че го е направила. Откри, че тялото й е проснато върху тавана на колата. Разбитото задно стъкло се намираше непосредствено от дясната й страна, което й показваше, че по някакъв начин бе изхвърлена най-отзад в багажното отделение. Втренчи се в пръстта и тревата по земята, намиращи се само на една ръка разстояние. В близост до задната част на джипа се извисяваше дебел ствол на дърво. Най-накрая съзнанието й се проясни — автомобилът се бе приземил върху покрива си.