Пол приключи с почистването.

— Добра работа, Триша. Съмнявам се, че ще му остане белег.

— Благодаря.

— Аз ще привърша тук. Отивай си вкъщи. Ще попълня и документите. Ти си в почивка.

— Съжалявам, че не отговорих на позвъняванията ти. Вземах си душ.

Санитарят се усмихна.

— Виждам. Трябва да се срешеш. Косата ти е на влажни кичури.

— Лека нощ. — Тя въздъхна и напусна клиниката.

Обзе я облекчение, когато не съзря никъде Слейд. Мина десетина метра, преди да го усети. Спря и се обърна, за да го види как крачи по тротоара към нея. Когато погледите им се срещнаха, той й се усмихна.

— Готова ли си да те придружа?

— Мога да намеря пътя към вкъщи, благодаря. На тридесет години съм. Научила съм се как да се прибирам.

— В днешно време не можеш да бъдеш твърде внимателна, док. Никога не знаеш какви животни скитат наоколо.

Хвърли му бърз поглед. Като теб? Не го каза на глас, но се изкуши да го направи. Тя продължи да върви. Този път, той остана до нея. Младата жена трябваше да се движи по-бързо, за да се справи с големите му крачки.

Те стигнаха двора й и Триша се обърна да види мъжа, който се взираше надолу към нея. Тя отключи входната врата и я отвори толкова, колкото да се мушне през пролуката. Обърна се, погледна към Слейд и пристъпи в безопасността на дома си.

— Никога повече не обикаляй из къщата ми. Какво щеше да направиш, ако бях все още под душа?

Той се засмя.

— Щях да дойда да ти кажа, че си необходима в клиниката и да ти подам по-малка хавлия от тази, в която се беше увила. Може би кърпа за ръце. — Погледът му се разходи бавно по тялото й и той се усмихна широко: — Или кърпа за съдове.

Тя се напрегна.

— Забавляваш се за моя сметка, така ли? — Все така усмихнат, той сви рамене. — Има ли някаква конкретна причина, или просто аз съм по-специална?

Усмивката му изчезна.

— Може би ми е интересно да видя как нашите два вида се чифтосват.

— Е, намери си да тормозиш някой друг.

Той вдигна рамене.

— От мен да мине. Щом не се интересуваш, така да бъде. Просто търсех партньорка за секс, но няма да те притеснявам повече. Трябваше да приемеш предложението ми, док. — Присви очи. — Просто исках няколко часа, за да отговоря на всичките въпроси, които имаш. Ти си достатъчно хубава и си помислих, че времето прекарано с теб, може би ще си струва. Лека нощ, док.

Той се обърна и слезе от верандата. Беше на половината разстояние до тротоара, когато Триша отвори уста:

— Само няколко часа, а? И хубава? Последния път ме нарече красавица. — Младата жена позволи на гнева си да се развихри. — Последния път предложи да правиш с мен секс в течение на няколко дни, 215. Да се чувствам ли обидена?

Мъжът се извърна. Тя видя шока изписан по красивото му лице. Това отговори на въпроса й. Той наистина не си я спомняше. Изгледа го свирепо.

— Мисля, че ти ми харесваше повече, когато се възстановяваше в моята болница. Полумъртъв бе по-привлекателен, отколкото сега, когато си напълно здрав. Това наистина е тъжно. — И затръшна вратата, секунда преди той да пристъпи към нея. Завъртя ключа и пусна резето.

— Док? Отвори вратата! — Той изръмжа думите от другата страна на дървената плоскост.

— Лека нощ, господин Слейд.

Младият мъж натисна дръжката на бравата, но ключалката не поддаде. Триша чу звън на ключове. Нима щеше да се опита да отключи вратата? Тя прехапа устни.

— Ще се обадя на охраната — заплаши го. — Помниш ли ги? Те бяха така добри да те спрат предишния път, макар да казваше, че никой няма да дойде да ме спаси.

Той изруга тихо.

— Ти си лекарката от болницата, нали така, док?

— О, значи ме помниш. — Облегна се на вратата.

— Косата ти е по-различна.

Триша докосна влажната си коса. Миналата година, когато бе работила в болницата, където се бяха срещнали, бе изпробвала как ще й стои червена коса. Сега отново беше с естествения си цвят — меднорусо.

— Това е естественият ми цвят. Реших повече никога да не я боядисвам червена.

— Отвори и говори с мен! — изръмжа заповеднически той.

— Защо? За да можеш да ме обиждаш още повече? Да бъдеш по-голям задник?

Младата жена се напрегна, когато на въпросите й отговори само мълчание. Нима се опитваше да влезе в къщата й по друг начин? Защо ще го е грижа, ако тя беше същата жена, която бе заговорил преди година? Ослуша се, но не чу нищо от другата страна на вратата.

— Господин Слейд?

Мъжът не отговори. Най-накрая Триша се дръпна от входа и се втурна из къщата, за да се увери, че всички прозорци са затворени. Отпусна се, сигурна, че си е отишъл и не смята повече да я притеснява. Влезе в спалнята и включи осветлението. Легна да спи с тениска, в случай, че той се върнеше и решеше да я изненада с друга внезапна визита.



Слейд опря чело на вратата, затвори очи и се заслуша в движенията на лекарката. Все още бе шокиран, че жената, която току-що бе обидил и ядосал, бе една и съща с онази, която го преследваше в мислите му всяка вечер, откакто бе освободен.

Доктор Триша Норбит бе променила цвета на косите си и ги бе оставила дълги. Той бе под въздействието на упойващи лекарства, когато се бе събудил в човешката болница, но трябваше да познае аромата й и нейните красиви сини очи, когато я видеше отново. Споменът за тях, го накара да иска сам да си срита задника, че не бе направил връзката. Дали техните медикаменти наистина му бяха повлияли зле?

В своя защита можеше да каже, че никога не бе научил името на жената, която бе притиснал под себе си на малкото болнично легло, но всичко останало за нея се намираше непокътнато в съзнанието му. Нейното меко тяло, приковано под неговото, вкусът на кожата й върху езика му, ароматът на възбудата й, всичко това го измъчваше. Беше сигурен, че ако никой не я бе спасил, тя щеше да го приеме, и той щеше да се наслаждава на факта, че го желаеше толкова, колкото той я искаше. След това всичко се превърна в ад. Хората нахълтаха в стаята, упоиха го и му я отнеха.

Слейд потисна ръмженето си. Беше се прецакал великолепно. Късно вечер, преди да легне да спи, винаги си мислеше за нея, неговата секси червенокоска. Отблъсна се от хладното дърво, отвори очи и се втренчи в къщата, в която тя се криеше. Беше си фантазирал, че я намира отново, притиска я под себе си и довършва онова, което бе започнал. Беше планирал как да я очарова, затова бе изучил човешката романтична тактика, с надеждата да я спечели, ако я срещне.

Доктор Триша Норбит го мразеше. Не можеше да я вини за това. През по-голяма част от времето нарочно се бе държал с нея като задник. Дразнеше се, че е привлечен от нея, въпреки фантазията му за друга жена. Струваше му се, че изневерява на спомена за своята червенокоска всеки път, когато тялото му откликваше на доктор Норбит.

Шегата беше за негова сметка, тъй като се оказа, че е една и съща жена. Обърна се и закрачи в тъмнината. Току-що бе загубил надеждата да я има някога в леглото си. Спря, за да погледне назад към къщата й. Гневът му се превърна в тъга. Фантазиите са за глупаците. Научи си урока и стой, по дяволите, по-далеч от нея.

Глава 2

Обтегнати. Ето така Триша можеше да опише новите си отношения със служителя на НСО. Слейд патрулираше в частта от Хоумленд, заселена с човешките сътрудници, мястото, където тя живееше и работеше, затова бе принудена да се справя с положението. От онази нощ почти не бяха разговаряли. Но когато го правеха, и двамата сякаш бяха постигнали взаимно съгласие да не споменават нищо лично. Така бяха минали два месеца.

Мъжът бе мил, но на нея й се искаше да не е такъв. Слейд притежаваше жизнерадостна усмивка, добро чувство за хумор и всеки път, когато работеше с него, я караше да се усмихва. От нощта, в която му призна коя е, той винаги внимаваше да не остават сами. И тя му бе благодарна за това.

Понякога, когато се прибираше у дома късно през нощта, го зърваше притаен в тъмната улица. Усещаше погледа му и знаеше, че я следи, за да се увери, че се е прибрала благополучно. Това му е работата, напомни си тя. Съжаляваше за думите, които му каза, но бе изгубила самообладание.

Нещо с нея не беше наред. Мислено се изрита, защото знаеше, че не е редно да му се сърди за това. Беше се почувствала обидена, че я бе забравил. Малко повече от година преди това, искаше да я държи прикована под тялото си в продължение на дни, беше я нарекъл красавица, а сега… Въздъхна. Просто си мислеше, че е хубава и й предложи бърза свалка само за една нощ. Не, не за една нощ. Искаше ме само за няколко часа.

— Глупак — промърмори тя.

— Кой? — проговори тихо зад нея дълбок глас.

Триша се извърна в стола и се сблъска със Слейд. Хвана се за сърцето.

— Никога повече не се промъквай зад мен по този начин. Ще ти струва ли много, ако издадеш някакъв звук, когато приближаваш?

Веждите му се извиха и усмивка разтегна пълните му устни.

— Тогава няма да мога да наблюдавам реакцията ти.

Триша въздъхна.

— Радвам се, че поне ти е забавно. На мен със сигурност — не.