Очите му се разшириха.

— Дрехата е моя. Не си прави шега с боксерките ми! Ако зашиеш всички цепки, когато ги облека, какво ще правя?

— Ще ги сваляш надолу.

Мъжът се засмя и поклати глава.

— Трябва да ти намеря дрехи.

— А аз си мислех, че ме искаш гола.

Той сграбчи бельото и го дръпна надолу по краката й.

— Благодаря, че ми напомни. Бързо във ваната!

— Но аз си мислех, че ще се докосваме и целуваме и…

Слейд се изправи и посегна към ризата си.

— Ще го направим, но във ваната.

Тя погледна към него и се ухили.

— Ооо!

Той се разсмя, а Триша влезе в топлата вода. Обърна глава и го видя как започна да се съблича. Обичаше да го гледа гол и с удоволствие наблюдаваше, докато мъжът сваляше дрехите си с широка усмивка на красивото си лице.

— Защо не спреш водата, док. Ако не го направиш, скоро ще прелее.

Младата жена завъртя кранчетата и се отмести, за да направи място на Слейд, който влезе във ваната. Той се настани зад нея, разтвори колене и я придърпа назад, докато се намести плътно между бедрата му и облегна гръб на гърдите му.

— Така се чувствам страхотно, но това съвсем не предразполага към целувки и други работи.

— Съжалявам. Сега ще оправя нещата.

Тя обърна глава и го погледна. Видя, че отново е широко усмихнат. Той се протегна и взе бутилка бебешко олио от вграден рафт на стената.

— Бебешко олио?

Мъжът се разсмя.

— Обикновено го употребявам, за да омекотя кожата си, докато се кисна във водата. Получавам много мазоли по ръцете. — Показа й дланите си. — Но сега няма да го използвам за това.

Триша видя как той изсипа от бебешкото масло върху пръстите си и ги мушна под водата. Ахна, щом ги плъзна между бедрата й и изстена, когато я разтвори и започнаха да търка клитора й. Силен стон се изтръгна от гърлото й, когато единият от пръстите му докосна входа на влагалището й.

— Слейд!

— Док!

Тя го сръга.

Мъжът се засмя, ръцете му погалиха тялото й, после я хванаха за бедрата. Той я вдигна и младата жена прехапа устни, когато я отпусна върху твърдия си член, докато изпълни сърцевината й. Отпусна се надолу, тялото й измина целия път и седна напълно в скута му.

— Добре де, Триша!

— Задник такъв!

Той тласна силно нагоре, в нея.

— Ти си лекар. Да не би да си се провалила на теста по анатомия? Това не е мястото, където се намирам в момента.

— Да ти го начукам — изстена тя.

— Не, Триша. Аз ще го направя вместо теб.

Той я сграбчи за бедрата и затласка в нея силно и бързо. Водата се разплиска над ръба на ваната, но Триша не й обърна внимание, докато стенеше. Слейд се размърда, хвана хълбоците й малко по-ниско и я вдигна нагоре, което за сетен път доказа силата му, лесно балансирайки с тежестта й. Започна да я движи надолу-нагоре по члена си, определяйки бързо темпо, което я доведе до безумен екстаз.

Цялото му тяло се напрегна, когато започна да се освобождава и членът му набъбна вътре в нея. Тя бе толкова близо до кулминацията, но той забави движението. Мъжът изръмжа грубо и рязко се дръпна, преди тялото му да се успокои.

— Съжалявам — изръмжа отново.

По дяволите! Триша кимна, сексуално неудовлетворена. Изведнъж Слейд премести краката си и разтвори бедрата й широко. Тялото я болеше от необходимостта да достигне кулминацията, но тя се опита да я пренебрегне, докато наблюдаваше как мъжът взима отново бутилката с бебешкото олио. За втори път изля от съдържанието му, преди пак да мушне пръстите си под водата. Триша изстена, когато той задразни клитора й.

— Кажи ми, ако те заболи — нареди й тихо. — Все още съм много подут.

Изобщо не я интересуваше. От играта на пръстите му с чувствителната й пъпка, удоволствието стана убийствено. Търкането и кръговете около снопчето нерви изтръгваха стонове от гърлото й. Мъжът започна да се движи нежно в нея, без да излиза много, просто забиваше дълбоко. Натискът, предизвикан от набъбналия му член, и усещането, което пораждаха пръстите му, дразнейки нейната сърцевина, я накараха да изкрещи името му, когато отметна глава назад срещу него. Връхлетя я шеметен екстаз, когато кулминацията я сграбчи. Слейд изръмжа.

— Забрави, че попитах дали няма да те нараня! — Той я стисна за бедрата, за да я държи неподвижно. — Убиваш ме, сладурче. Боже, толкова силно си стегната около мен, че ме боли. Това ще ме научи, че трябва да свършваш преди мен.

— Съжалявам. — Но не го мислеше изобщо.

Мъжът се засмя.

— Това е един добър начин да умра. — Устните му докоснаха врата й. — Спокойно, док.

Тя го сръга.

— Ти си вътре в мен. Какво е правилото?

— Ох. Извинявай, Триша.

— Спри да ме наричаш док.

— Но нали си такава.

Триша се обърна да погледне лицето му и стисна мускули. Слейд трепна.

— Предавам се. Няма повече да ти казвам док. Стегнала си ме до смърт. Набъбнал съм, помниш ли?

Тя се усмихна и се отпусна.

— Сега можеш да ме прегърнеш. Много обичам цялата история с подуването.

— Аз също, докато не ме стиснеш до смърт.

Младата жена се разсмя и посегна към кърпата.

— Ще ти се реванширам.



Триша не можеше да откъсне поглед от засмяното лице на Слейд и му отвърна с усмивка. Брас въздъхна дълбоко.

— Все така ли ще бъде, докато се роди бебето? Вие двамата ме карате да губя апетит, а сандвичът с пуешко месо е толкова вкусен. Слейд, знам, че галиш бедрото й под масата.

Младата жена насочи вниманието си към Брас.

— Сандвичът е страхотен. Благодаря ти, че го направи. Обичам бекона, който си добавил.

— Да — изкиска се Слейд. — Ще правим много секс, преди и след като бебето се роди. Обичам да я докосвам и смятам да го правя често.

Телефонът иззвъня. Слейд намигна на Триша и стана да вдигне. Той се обърна с гръб към масата и заговори тихо.

— По-добре ли се чувстваш сега? Не ти ли се повдига? — Брас я изгледа загрижено.

— Добре съм — каза и отхапа от сандвича. — Най-зле се чувствам в следобедните часове.

— Мислех, че неразположението е сутрин.

Тя сви рамене.

— Кажи го на бебето.

Брас се засмя.

— То няма да ме чуе.

— Точно това исках да кажа.

Слейд затвори, въздъхна и се върна на масата. Усмивката на Триша изчезна, щом видя, че е ядосан.

— Какво е станало?

Той седна.

— Само още повече проблеми, с които трябва да се справям. Нямам търпение най-после да затворим Резервата за строителните работници и действително да го направим безопасен.

— Още проблеми? — Брас спря да яде. — Нещо друго ли се е случило?

— И така може да се каже. — Слейд отново се изправи и отиде в кухнята. Секунди по-късно се върна със сода. Докато се сядаше на мястото си, отвори капачката и отпи. — Тримата нападатели, които вчера оцеляха, твърдели, че са част от нова група, враждебно настроени хора, заклели се, че ще ни принудят да продадем земята и да напуснем района. Похвалили се, че вчера е било само началото от редицата неприятности, които са ни подготвили, ако останем. А ние все още имаме много, докато завършим строителството и се нуждаем от работници, за да приключим. Всеки от тях може да е член на тази нова група.

— Имали ли са намерение да убият някои от нас, или планове им са били по-големи от нападението на хижата? — изръмжа думите Брас.

— Целта им, според единия от тях, е била да унищожат всички отдалечени жилища и да убият тези от нашия вид, на които се натъкнат. Знаели са, че ще бъдат атакувани, ако се насочат към по-големите сгради, като хотела например, защото са много добре охранявани от наши хора. Видяхме, че с хижата успяха. Един от човешките мъже е познавал старата жена, в чиято къща живее сега Валиант. Предполагам, тъй като Валиант не изхвърли всички вещи на старицата, че когато нападателите са стигнали до втория етаж и са видели нещата й, са решили, че тя продължава да живее там. Затова са си тръгнали. В противен случай са щели да опожарят мястото. Успели сме да ги спрем навреме, преди да нападнат и останалите жилища.

— Тази викторианска къща е толкова красива — поклати глава Триша. — Що за глупаци!

— Аз съм по-ядосан, че нападнаха теб. — Слейд погледна мрачно. — Можеха да те убият. Наредил съм на моите хора да броят работниците на всеки час, сега ще се наложи да го правят на половин. На нападателите им трябваха повече от двадесет минути, за да създадат неприятностите, преди да сме забелязали, че са изчезнали. Намислил съм да поставяме системи за проследяване на всяко превозно средство, което влезе в Резервата, и да ги наблюдаваме. Много ме тревожи как контрабандното оръжие е успяло да мине през нашата сигурност. В територията влизат много товарни автомобили със строителни материали и инструменти. И тъй като сега трябва да проверяваме всеки сантиметър от всичко, което минава през портите, това ще забави строителството. Нашите хора са вече на края на силите си.