Лорън Донър - Слейд

Тя се поколеба.

— Когато те срещнах за първи път, не работех за Новите видове. Ти ме накара да стана достатъчно любопитна, за да поискам да изпратя автобиографията си на Джъстис. Затова обвинявам само теб.

Слейд се усмихна.

— Наистина ли?

— Да.

— Човек би си помислил точно обратното. Аз те сграбчих, когато се събудих и те вмъкнах в леглото си. Притиснах те под мен и ти казах какво смятам да направя с теб.

Триша усети как топлина заля бузите й.

— Да, добре. Може би това е, което ме интересува.

Усмивката му се разшири и той посегна към нея. Дланта му се плъзна по крака й и разтри бедрото й.

— Хареса ли ти? Знам, че бях решен да те имам под мен в продължение на дни.

— Точно това ме държеше будна по цели нощи — чудех се как щеше да бъде, ако имаше тази възможност.

Той приближи още към нея.

— Аз все още не съм имал възможност да направя това, което желаех, сладурче. Искам да прекарам дни наред върху теб.

— Няма да я заковеш на дивана ми — изръмжа Валиант.

Слейд отскочи назад и ръката му пусна Триша. Той се усмихна на Валиант.

— Извинявай. Не те чух да влизаш в стаята.

— Беше твърде съсредоточен върху жената. — Подаде на Триша сода и кексче с банан и орехи. — Изумявам се колко нежен си станал, след като ни освободиха. Едно време не даваше на никой да те доближи, ако не го познаваше добре.

— Едно време бяхме приковани към стената и спяхме на постелки на пода. Едно време бяхме затворници. Това приключи.

Валиант кимна.

— Абсолютно вярно.

— Трябва да отида да се справя с последиците от нападението. — Слейд погледна напрегнато Валиант. — Нали може да я оставя с Брас тук, при теб?

— Добре, но не забравяй обещанието си, че ще я вземеш от дома ми тази вечер.

Младият мъж се изправи, погледът му срещна нейния.

— Тук си в безопасност. Ще се върна след няколко часа, когато слънцето залезе. Ще те отведа в дома ми. Почини си сега.

— Добре. Връщай се бързо.

Той се усмихна.

— Ще го направя. Ще дойда за теб скоро.

Триша изтръпна. Беше го чула да произнася същите думи и преди, когато не се върна при нея. Вместо това, беше приел работата в Резервата, за да избяга далеч. Проследи го с поглед и й стана ясно, че трябва да се научи да му се доверява, иначе всеки път щеше да се страхува, когато се отдалечеше от нея. Не искаше да живее по този начин.

— Не ме гледай така страхливо. С мен си в безопасност. Твърде си слаба, за да предизвикаш сексуалния ми интерес, а и Слейд те е белязал. Освен това, съм прекалено ядосан заради разрушаването на дома ми, за да мога да се възбудя от съблазнителния ти женски аромат. Той ще се върне за теб — изръмжа Валиант ниско. — Знае, че ще му сритам задника, ако допусне близо до мен човек, за повече от един ден. Имам още малко за почистване. Отпусни се. Поспи. Само не излизай. До входната врата има баня, в случай че се нуждаеш. Нападателите, които съсипаха къщата ми, не са сторили нищо на това помещение. Брас ще ми помогне за останалото.

— Аз, какво? — Приятелят й застана на прага.

Валиант кимна.

— Аз съм по-едър от теб и казах, че ще ми помогнеш.

— Устройва ме. — Брас намигна на Триша. — Отивам да помогна на голямата котка да почисти.

— Аз ще остана тук да си почивам и няма да участвам — подразни го тя.

Младият мъж се засмя, обърна се и последва Валиант, който излезе от хола. Триша изяде кексчето и легна на удобния диван. Чак тогава осъзна, че ръцете й бяха още кървави от раните на Харли. Толкова бе обезумяла от случилото се, че дори не ги забеляза.

Загледа се в засъхналата кръв, като се бореше с желанието си да повърне. Стана и отиде да потърси банята, като знаеше, че битката е загубена. Стомахът й се разбунтува и тя едва успя да стигне навреме, преди да изхвърли закуската. Десет минути по-късно се просна на дивана. Изтощението й помогна да заспи бързо.

— Радвам се да го чуя. — Слейд затвори телефона, погледна в очите Тайгър и си пое дълбоко въздух. — Харли е преживял операцията. Джъстис е изпратил човешки екип, който да замести Муун. Те ще го пазят с още няколко от нашите хора. Той е в безопасност.

— Чухме се с властите. Те искат разрешение да отидат на местопроизшествието, но в момента Джъстис го оглежда с помощта на Фюри. Не можем да позволим на хората да отидат в дивата зона. Изпратих един от нашите мъже да прибере вещите на лекарката. Там не трябва да има никакви следи от нея, в случай че полицията успее да уговори Джъстис, да ги допусне до мястото на нападението.

— Благодаря. — Слейд се облегна назад в стола си. Вдигна ръка и прекара пръсти през косата си. — Можех да я загубя. Отново.

— Но не стана. Ето защо не ти завиждам за това, че е човек.

— Един прекрасен ден ще срещнеш някоя, на която няма да можеш да устоиш.

— Не ме заплашвай — изгледа го Тайгър.

Усмивка изви устните на Слейд.

— Не е чак толкова лошо.

— Ще ставаш баща. Ти си предубеден. Твоята жена ти даде едно чудо.

Тази реалност продължаваше да кара сърцето му да препуска лудо.

— Така е. Но тя беше единствена за мен, още преди да науча за бебето, което расте в нея. Щастлив съм, но и се притеснявам. Триша не е от Видовете. Човеците не са толкова жилави като нашите жени. Непрекъснато мисля за нещата, които могат да се объркат.

— Недей. Тя е силна духом, ако не тялом. Това има значение.

— Доста е упорита.

Тайгър изсумтя.

— Трябва да си видиш лицето.

— Какво?

— Нищо. Просто е очевидно, че си дълбоко загрижен за нея. Изглеждаш горд и щастлив. — Тайгър стана и закрачи из офиса. — Те никога няма да ни оставят на спокойствие и да ни позволят да живеем в мир.

Слейд знаеше, че приятелят му говори за човеците, които ги мразеха.

— Така е, но можем да се надяваме. Казвали са ми, че хората се страхуват от това, което не разбират. Вероятно, с течение на времето, те ще научат повече за нас и ще видят, че не сме им врагове. Дори отделихме живота си, в по-голямата му част, от тях, за да ги уверим, че са в безопасност. Много се страхуват, че сме неуравновесени или че ще ги нападнем, без да ни провокират.

— Може би в това е проблемът. Създаването на наша собствена среда за живот не е най-добрият начин да ни приемат.

— Не знам, но помисли за всички животи, които ще бъдат отнети, ако можеха да ни атакуват и да ни унищожават един по един. Навярно не е най-добрият начин да ги накараме да ни приемат, но е най-добрият за нас да оцелеем. Все още не изглеждат готови да ни бъдат съседи. Поне не всички. Необходимо е време, за да се научим да живеем съвместно. Някои от Видовете, пък мразят хората. Това беше причината за създаването на Резервата — въздъхна дълбоко Тайгър.

— Радвам се, че не съм на мястото на Джъстис. Моята работа е да завърша строежа на Резервата и да го превърна в убежище за народа ни. Също така и защитата на Триша. Всичко това е много повече отколкото мога да поема засега. Достатъчно ми е трудно да се справям с нашите хора, че да мисля и за човеците.

— Ще се наложи отново да засилим мерките за сигурност. Не знам как ще го направим. Мъжете ни са претоварени и вече уморени. Залети сме от хора, които може да са тук не само заради строителството. Онези, които нападнаха хижата, специално са заели работните места, за да имат възможност да убият някои от нас. Джъстис ще прати смяна за част от хората, за да им даде почивка. Ще бъда доволен, когато това място започне да функционира и затворим вратите за достъпа на човеците.

— Няма да продължи дълго.

— Знам. — Тайгър се облегна на стената. — Благодарен съм, че твоята лекарка не пострада и беше в състояние да спаси Харли. Беше невероятно. Ако я беше загубил, това щеше да те съсипе, а всички ние щяхме да страдаме, ако той беше умрял. И къде си ти в цялата твоя теория, че си заплаха за нея? Все още ли смяташ, че като е с теб, животът й е в по-голяма опасност?

— Разбрах, че тя е в опасност, независимо дали съм част от живота й, или не. Тя сама е избрала да работи с нас. И е предана. Много съм щастлив, че реши да ми даде втори шанс. Няма да я разочаровам отново.

— Знам, че няма да го направиш. — Усмивка цъфна на лицето на Тайгър. — Предполагал ли си някога, че целият ти живот ще се върти около човек? Или жена, както е в дадения случай?

— Не — ухили се Слейд. — Но този път съм радостен, че не съм бил прав. Изненадата, че животът ми пое по този път, е голяма.

— Да не вземеш да прехвърлиш сега цялата работа на мен — изръмжа Тайгър. — Знам, че няма да поискаш да се отделиш от нея, но Брас си върши много добре работата да я защитава, а аз няма да мога да завърша строителството на Резервата без теб. Ние сме екип. Можеш да защитаваш нея и нашия народ.

Слейд кимна.

— Обезопасяването на Резервата ще осигури нейната защита. Сега това е едно и също нещо.