Сълзи потекоха по бузите й. Искаше да възрази, но когато слабият звук на хеликоптера съвсем заглъхна, осъзна, че вече са го качили и го откарват надалеч. Не можеше да направи нищо повече за него. Оставаше й само да се надява, че медиците в екипажа са отлични и че белите му дробове няма да откажат. И че сърцето му няма да спре отново. Стотици други неща, които можеха да се объркат минаха през главата й, но тя ги избута назад. Не беше в състояние да направи нищо повече за него и мисли от сорта на „какво ще стане, ако“, нямаше да доведат до нищо хубаво. Тя беше професионалист и знаеше, че трябва да ги забрави и да чака новини от болницата.

Валиант я прехвърли в ръцете на половинката й.

— Онези мъже унищожиха всичко вътре в къщата ми — гневно изръмжа свирепият Нов вид. — Бях на лов, но ги подуших. Когато пристигнах у дома, те вече бяха изчезнали. Последвах ги по миризмата.

— Съжалявам. — Слейд го наблюдаваше. — Благодаря ти за помощта.

— Тя е една от нашите.

Младият мъж кимна:

— По-точно, моя.

Валиант повдигна вежди.

— Сега придобиват смисъл твоите заплахи, че ще ме убиеш, ако я докосна. Трябва да я храниш повече. Прекалено е кльощава. Щом си решил да се чифтосваш с човешка жена, да беше избрал някоя по-яка. На тази мога да усетя всичките й кости.

— Не съм кльощава — протестира Триша, бършейки с една ръка лицето си. Тя изсумтя и гневът й нарасна — може би от стреса и травмата — но се чувстваше обидена. — Преди да забременея, се наложи да отслабна с пет килограма. Но по принцип, ям много. Караш ме да се чувствам така, все едно не се грижа за себе си. Здрава съм, така че мога да си позволя да свалям излишни килограми.

Слейд се покашля.

— Така ли? От къде? Аз съм пристрастен към гърдите ти и обичам задника ти — така стоят нещата.

— Знаеш ли, че ще ставам все по-пълна, направо огромна, в рамките на няколко месеца?

Слейд кимна.

— Нямам търпение да те видя дебела.

— Няма да бъда дебела — каза тя разпалено. — Бременна не значи дебела.

— Къде ще я заведем. — Брас се приближи.

— Може да я отведем в моя дом. — Валиант въздъхна. — Само за един ден. — Стрелна с предупреждение Слейд: — Само за един!

— Благодаря. Къщата ти е най-близкото място, където можем да я скрием, преди да се мръкне. Искам да я преместя у дома незабелязано. Точно сега, там е една каша, след всичко, което се случи. Но след няколко часа ще е спокойно. — Слейд я намести в прегръдката на ръцете си. — Искам я бързо на закрито.

Валиант кимна.

— Много добре. Да вървим.

— Може да ме пуснеш — информира го Триша.

Той поклати глава.

— Боса си. Просто увий ръце около врата ми и се отпусни. — Изведнъж се ухили. — Освен ако не искаш да те кача пак на гърба си.

Тя го прегърна през врата, спомняйки си за времето след катастрофата с джипа, когато мускулите на бедрата я боляха дни наред, от непрекъснатото вкопчване в него.

Валиант поведе, Слейд тръгна след него, Брас остана последен.

— Къде е Муун? — Триша извърна глава да го потърси, но никъде не го видя. — Добре ли е? Нали не е ранен?

— Невредим е. Реши да остане с Харли — отговори Брас. — Ще го пази, докато се намира в човешката болница.

— Някой ще ни съобщи ли как се справя Харли? — Триша срещна погледа на Слейд. — Моля те! Ще се тревожа, докато не чуя какво става с него.

Той кимна.

— Ще ти кажа веднага след като имам новини за състоянието му.

— Благодаря ти.

Тя знаеше, че ще удържи на думата си.



Валиант живееше в голяма двуетажна къща. Триша изненадано се втренчи в нея. Това беше една стара викторианска сграда в доста добра форма. Някой я беше възстановил с много любов, освен ако не бе построена така, че да имитира стара сграда. Но така или иначе, изглеждаше автентична и внушителна.

— Тази земя принадлежеше към стария курорт и ние я купихме — обясни Слейд. — Тук живееше една възрастна жена, чийто син е починал. Тя беше съвсем сама и не толкова добре със здравето. Сега е в центъра за пенсионери, където персоналът се грижи двадесет и четири часа в денонощието за нея. Успяхме да купим много имоти в района около курорта. Платихме почти два пъти повече от пазарната им цена, за да направим собствениците щастливи.

Валиант изкачи широките стъпала на верандата. Двойната входна врата бе счупена и Триша потръпна. Стъклописът на едното крило беше разбит и тя знаеше, че ще бъде невъзможно да се замени. Брас избута с крак стъклените парчета настрана, докато Валиант ги въвеждаше в дома си.

Тя се загледа в красивата дървена дограма на антрето и ръчно резбованите перила на стълбището, което водеше към втория етаж. Съмненията й, относно реалната възраст на сградата, изчезнаха. Красивата ръчна изработка блестеше, направена с любов и гордост. Подобни вече не съществуваха, с изключение у най-богатите. Валиант ги преведе през двукрила врата в голям хол. Младата жена се втренчи с ужас.

— Нападателите разбиха голяма част от къщата — изръмжа той. Отиде до преобърнатия диван и го изправи на краката му. — Сложи я тук. Тримата трябва да сме в състояние да я пооправим малко.

— Съжалявам — каза му искрено Слейд. — Ние ще ти помогнем да възстановиш това, което е било унищожено. — Нежно постави Триша на дивана и се отдалечи.

Тя наблюдаваше притихнала, докато тримата мъже изправяха мебелите. Добре, че никой не беше нарязал с нож антиките. Накрая оставиха Валиант да помете. Не им отне много време да почистят.

— Може ли да използвам телефона ти? — попита Слейд.

— Има един в кухнята, който не е повреден. Използвай него.

Слейд излезе. Брас отиде да изхвърли боклука. Валиант изучаваше Триша, докато тя го наблюдаваше.

— Видях какво направи за Харли. Чух те да казваш, че си лекар.

Младата жена кимна.

— Аз работя в Хоумленд.

— Някога да си работила за Мерикъл Индъстрис? — Гневът превърна екзотичните му котешки очи в страховити.

— Не. Никога не бях виждала Новите видове, преди да ви освободят. Слейд бе транспортиран в спешното отделение, в което работех, директно от лабораторията за тестване, от която е бил спасен.

Мъжът се отпусна.

— Изглеждаш твърде млада, за да бъдеш лекар.

— Влязох в медицинското училище на четиринадесет. Винаги съм била един вид високоинтелигентна.

— Наистина ли работиш в Хоумленд?

— Да.

Валиант се усмихна, всички следи от гнева му изчезнаха.

— Ти харесваш Слейд? Той е малко груб.

Тя се засмя.

— Е, и той си има своите моменти.

— Чух, че някои от нашите жени живеят в Хоумленд. Грижиш ли се и за тях също?

— Когато имат нужда от мен.

— Ще ми направиш ли една услуга, когато се върнеш там?

— Да. — Тя се съгласи незабавно. Беше помогнал да спасят живота й.

Златистите му котешки очи се присвиха.

— Не желаеш ли да знаеш какво ще поискам от теб, преди да се съгласиш?

— Ти помогна за спасяването ми и аз съм ти задължена. Какво искаш от мен?

Мъжът се поколеба.

— Искам половинка. Ще говориш ли с жените, да видим дали някоя ще се заинтересува. Чувствам се самотен тук. Искам голяма и силна жена. Предпочитам някоя от котешкия вид, няма да бъда придирчив, стига да е издържлива. — Той замълча. — Повечето от Новите видове се страхуват от мен. Нашите жени не се плашат лесно, тъй като са израснали в лабораториите. Веднъж, докато бях окован, ми доведоха котешка женска да я заплождам и тя не се разкрещя при вида ми и не помоли хората, които я доведоха в килията ми, да я изведат. Всички останали се отказаха от мен. Приматите бяха особено ужасени, когато ме видяха.

Триша трябваше да преглътне и да си напомни да държи устата си затворена. Той искаше тя да му намери приятелка! Отново преглътна.

— Мога да говоря с тях. Има повече от дузина жени от Новите видове, които живеят в общежитието на Хоумленд. Не съм сигурна колко от тях са котки, но съм виждала някои.

Той кимна.

— Чух това. Поговори с тях за мен и им кажи, че аз не съм толкова страшен, колкото изглеждам. — Изведнъж се изправи. — Гладна ли си?

— Малко.

— Ще ти донеса вкусна храна. Бременните жени трябва да се хранят редовно и то по-често от всички други. Много си слаба — каза и излезе от стаята.

Триша обгърна кръста си с ръце и превъртя разговора им през ума си още веднъж. Валиант беше огромен мъж. Ако някой я вкараше в килия и я помолеше да прави с него секс, най-вероятно и тя би се побъркала.

Поклати невярващо глава. Той бе хубав, когато бе спокоен и не ръмжеше. Може би някоя от Новите видове щеше да се заинтересува от него, но не завиждаше на тази жена. Мъжът изглеждаше прекалено голям и свиреп. Тя не вярваше, че той ще нарани някого. Но само гневният му вид, когато изгубеше самообладание, бе достатъчен, за да изплаши до смърт всеки, който излезеше насреща му.

Слейд се върна сам и седна до нея на дивана.

— Говорих с Муун. Харли е стигнал до операционната и все още се държи. Всички мъже, които ви атакуваха, са заловени. Повечето от нападателите са мъртви, но тримата оцелели ще бъдат предадени на човешките власти и ще бъдат разпитани. — Той се вгледа в нея. — Как се справяш, сладурче? Откакто започна да се занимаваш с моя народ, не си имала много скучни моменти, нали?