— Качвай се! — изръмжа й Харли и я пусна в долната част на стълбите.

Тя изтича нагоре и преди да достигне върха, осъзна, че мъжът не я последва. Обърна се и го видя да лежи на пода до първото стъпало. Брас се втурна към падналия си приятел, хвана го с две ръце, метна го през рамо и хукна нагоре.

— Триша, качи се на леглото — извика й Брас и хвърли отпуснатото тяло на Харли върху матрака. — Мини зад него и залегни.

Младата жена чу отчетливия звук на двигател, секунди, преди оглушителна експлозия да изтрещи толкова силно в хижата, че я заболяха ушите. Тя се хвърли на леглото до Харли. Хижата се разтърси, сякаш от земетресение — едно рязко сътресение от движение. Триша изпищя ужасена, когато дървото заскърца и застена. Повечето стъкла на първия етаж се счупиха и посипаха по пода. Сега звукът на мотора се чуваше толкова близо, сякаш беше непосредствено до нея.

— Разрушиха предната стена — изрева Муун.

— Отнесоха я дяволите — озъби се Брас. — Сега пикапът им е паркиран в хола.

Тя видя как Брас зае позиция на върха на стълбището, лягайки по корем. Той започна да стреля по мъжете долу и стрелбата стана толкова оглушителна, че жената закри ушите си. Твърде притеснена за приятеля си, тя не го изпускаше от поглед.

— Дръж главата си долу, Триша — извика към нея Муун.

Двигателят заглъхна и някой изкрещя от първия етаж, когато Брас продължи да стреля. Щом пълнителят му свърши, той извади празния, зареди пълен и само след няколко секунди продължи стрелбата. Муун отвръщаше на вражеския огън от прозореца.

Сърцето на лекарката заблъска. Онези мъже бяха вкарали пикапа в хижата през предната стена. Куршуми раздробиха пода до леглото, откъдето младата жена наблюдаваше как през новообразуваната дупка парчетата олово летяха към тавана. Отгоре заваляха отломки.

Тя се обърна към неподвижното тяло на Харли, хвана го и се прилепи към него, усети нещо топло и влажно под ръката си.

Кръв. Той кърви! Тя отвори очи и шокирана, с ужас се взря в проснатия по гръб Харли. Вдигна дланта си от гърдите му, там, където беше сърцето му, и видя, че цялата бе в кръв.

Около нея бе настанал истински ад — мъжете крещяха, оръжията гърмяха, а в хижата продължаваха да летят куршуми. Триша намрази още повече чувството си за безпомощност, докато се взираше в окървавената си ръка. Знаеше, че ако се надигне, може да я уцелят и тогава нямаше да му бъде от помощ.

Над крясъците и пукотевицата, в хижата, надупчена от куршуми, прозвуча силен рев. Младата жена не беше чувала преди такъв оглушителен вик. Звучеше така, сякаш Валиант беше влязъл в помещението.

Глава 18

Когато стрелбата престана, Триша усети по лицето й да се стичат горещи сълзи. Чу друг рев, плътно последван от нещо подобно на вълчи вой. Вдигна глава и се загледа в Брас, който се надигаше от пода. Муун стоеше до прозореца, ухилен.

— Трябва да видите това. Долу има около десетина от нашите и те са хванали онези задници. Един кучи син се опитва да избяга от Валиант. Опа. Мислеше си, че може да му се изплъзне. Сега той е един летящ… ох. Приличаше на птица, но вече е част от дърво. Е, поне беше, докато тялото му не тупна тежко на земята. Сега е мъртъв. — Муун се засмя. — Това би трябвало да боли. Изглежда, последното нещо, запечатано в съзнанието му, е кората на дървото.

Триша с мъка се изправи на колене и погледна надолу към Харли. Осъзнала, че той изобщо не помръдва, посегна веднага към шията му. Ридание се откъсна от гърлото й, когато не напипа никакъв пулс. Трескаво сграбчи и разкъса ризата му, за да разгледа зейналата рана в лявата част на гърдите.

— О, не — изпъшка Брас.

Младата лекарка бързо се размърда. Щеше да й е трудно да действа върху мекия матрак, но застана до Харли и наклони главата му назад, за да отвори дихателните пътища. Наведе се над него, с едната си ръка стисна носа му, а с другата обхвана брадичката му и постави устата си върху неговата, за да започне обдишване. Вдуха въздух в устата му, отмести поглед да види дали се повдига гръдният му кош и седна. Премести ръцете си върху гърдите му, над раната. Започна да прави ритмични притискания, като броеше наум.

— Триша? — Това беше гласът на Слейд някъде от много близо.

— Обадете се за помощ! — Тя пое дълбоко дъх и издиша в устата на Харли, като отново вкара въздух в дробовете му. После направи нова серия притискания на гръдния му кош. — На медицинския хеликоптер. И в най-близкия травматологичен център. Побързайте!

— Триша? — Слейд беше много близо, сякаш почти до леглото, зад гърба й. — Той си отиде.

Младата жена отново вдуха въздух в белите дробове на Харли.

— Не! — не се предаваше тя. Той беше използвал тялото си, за да я прикрие, докато стигне до стълбите. Беше я защитил от куршумите — нея и бебето. Нямаше начин да се откаже от него. Преди беше спасявала пациенти и с по-лоши рани. Продължи да му прави изкуствено дишане и сърдечен масаж, докато не провери пулса и се срина с облекчение. — Има сърдечна дейност.

Вгледа се в лицето му, за да се увери, че той продължава да диша. Успокои се, когато мъжът си пое сам дъх и после още веднъж. Пулсът му беше слаб, но го имаше.

Триша огледа гърдите му и откри, че през раната се засмуква въздух, което й подсказа, че белият му дроб е пробит.

— Някой да ми даде нещо найлоново, веднага! Нещо подобно на торба. Бързо! Белият му дроб ще изпадне в колапс.

Някой й подаде нова, сгъната торба за боклук и лекарката се захвана за работа, докато Харли все още дишаше сам. Продължи със сърдечния масаж, като внимаваше да не оказва много голям натиск до нараненото място, тъй като се страхуваше пострадалият бял дроб да не спре отново дейността си. Стори й се, че мина цяла вечност, откакто бе коленичила до мъжа, когато най-накрая чу хеликоптера.

Една ръка обгърна кръста й.

— Помощта е тук. Не трябва да те виждат, док. Никой не трябва. Пусни го. Муун ще заеме твоето място. — Слейд я прегърна, докато й говореше тихо в ухото. — Хайде, сладурче. Ти направи всичко, което можеше. Екипажът на хеликоптера не е от наши, а от ваши хора. Ако останеш тук, ще има твърде много въпроси.

— Изведи я през задния прозорец — нареди шепнешком Брас.

Триша извърна глава и се взря в Слейд.

— Аз съм лекар на Новите видове и той има нужда от мен.

Слейд я прегърна и притисна по-силно до себе си.

— Помисли за бебето, Триша. Медиците ще направят всичко възможно за него. — Взе я на ръце, вдигна я от кревата и забърза към задния прозорец.

Брас изрита остатъците от стъклото. Куршумите го бяха разбили, но бяха останали парчета с остри назъбени краища. Той прекрачи пръв през отвора, стъпи на покрива на верандата и изчезна зад ръба. Слейд обърна в люлката на ръцете си младата жена, притисна я силно към себе си и се наведе. С трудност се провряха през дупката и излязоха на покрива. Пристъпи до ръба и надникна долу.

— Харли има нужда от мен. Пусни ме, Слейд! — трескаво се размърда тя, в опит да види леглото, и зърна своя приятел, лежащ все още неподвижно, с Муун, надвесен над него. — Моля те! Аз съм лекар!

Слейд изглежда не й обърна внимание, тъй като разговаряше с някого долу.

— Можеш ли да я хванеш?

— Мога — изръмжа Валиант. — Хвърли я!

Да ме хвърли? Очите на Триша се разшириха, докато наблюдаваше половинката си, най-после извадена от състоянието си на неистова необходимост да наблюдава как се справя Харли. Мрачното изражение на Слейд не я успокои.

— Спри да се въртиш, сладурче! — Отдалечи я от тялото си, провеси я над ръба на покрива на верандата и я пусна.

Триша изпита ужаса на падането и изсумтя, когато две силни ръце я хванаха за горната част на гърба и под коленете. Слейд я беше пуснал от седем метра височина право в ръцете на Валиант. Шокирана, се втренчи в свирепия Нов вид. Той се обърна към гората, като я притискаше близо до огромните си гърди. Завладя я силна паника, когато хукна с нея на ръце.

Навлязоха в най-гъстата част на гората, далеч от хижата, но мъжът продължи напред.

— Вече се отдалечихме достатъчно — заяви Брас, който ги бе последвал.

— Върни ме обратно — настоя Триша. — Трябва да помогна на Харли. Мога да правя неща, които медикът по време на полета няма да е в състояние да свърши. — Все още долавяше звука на хеликоптера. Вероятно щеше да им бъде трудно да го стабилизират, а тя нямаше представа къде се намира най-близкият травматологичен център. — Той се нуждае от наблюдение и…

— Млъкни! — озъби й се Валиант.

Страхът й надделя над възмущението, че й отнеха пациента. Тя затвори уста, а мъжът, стиснал я здраво в яките си ръце, продължи да се отдалечава от хижата.

Най-накрая Валиант забави ход и погледна намръщено Триша.

— Трябва да ядеш. — Извърна глава, оглеждайки околността.

Младата жена се развълнува, когато видя Слейд да излиза от гората зад тях. Той им се усмихна.

— Чисто бягство. — Приближи до Валиант и разтвори ръце. — Аз ще я взема. Благодаря ти.

Триша срещна погледа му.

— Харли се нуждае…

— Хората го поеха вече и няма защо да се връщаш там. — Тъмните му очи се присвиха. — Можеш да продължаваш да спориш с мен, но това няма да промени нищо. Ти го спаси, сега зависи само от тях той да оцелее. Нашият приоритет сте ти и бебето. Харли знаеше, че ще бъде опасно, когато прие работата и се съгласи с рисковете.