— Не те видях, нито те чух — призна Триша.

Острите му зъби блеснаха, когато й се усмихна.

— Точно това исках да ти покажа. Не трябва да се разхождаш сама. Може да бъде опасно.

— Това е строго охраняван обект, навсякъде има пазачи. — Тя се намръщи. — Мисля, че съм в безопасност. — Освен с теб, поправи се мълчаливо. Той е твърде привлекателен. Виж само тези великолепни очи и уста. Чудя се какво ли би станало, ако го целуна? Не го приближавай, заповяда си мислено. Той не помни.

Мъжът сви широките си рамене.

— Все още ли искаш да научиш нещо за чифтосването между нашите два вида?

Този въпрос незабавно й причини сърцебиене.

— Говорил си с господин Фюри и госпожа Брауер? Нима са променили мнението си да ми дадат достъп до тях? — Вълнението от факта, че ще й се удаде възможност да разговаря с двойката, която живееше съвместно, бе мигновено и силно. Можеше да научи толкова много от тях. Щеше да върши нещо реално, вместо да седи зад бюрото в очакване на пациенти, порязали се с хартия, да дойдат на преглед. — Бих искала да ги уговоря да направим няколко прости теста.

— Не. — Слейд направи крачка към нея. — Те, както и преди, не са заинтересовани. Просто се чудех, дали все още се надяваш да научиш нещо за чифтосването между нашите видове.

Вълнението й угасна.

— Проявявам голям интерес. Да не би да има още двойки, за които не съм чула? Ако има такива, високо бих оценила възможността да говоря с тях.

Слейд пристъпи още веднъж и спря само на крачка от Триша, което я накара да осъзнае, че той е с около тридесетина сантиметра по-висок от нея.

Младата жена веднага се почувства заплашена от неговия размер. В паметта й проблесна споменът как я бе приковал с огромното си тяло към болничното легло. Тя преглътна трудно и се постара привличането й към него да не се изпише на лицето й.

— Можем двамата с теб да отидем вкъщи. — Мъжът й намигна. — Разрешавам ти да изследваш по мен всичко, което искаш, док. — Погледът му се плъзна надолу и той се загледа в гърдите й, преди вниманието му да се насочи отново към лицето й. — Ще бъда повече от щастлив лично да ти покажа как бихме могли да имаме сексуална връзка. Свободен съм за един час безразсъден секс.

Триша отстъпи крачка назад, зашеметена. Знаеше, че не трябва да се изненадва, тъй като веднъж вече бе говорил с нея дори по-зле. Той не си спомняше, но тя — да. Изпита болка затова, че й предлагаше толкова малко и нещо толкова тривиално, след като бе станал нейна фиксидея.

— Не, благодаря.

Кожата, в непосредствена близост до очите му, се набръчка от смях и той сви отново рамене.

— Ти губиш. Знаеш как да ме намериш, ако промениш мнението си. Ще те придружа до входната ти врата.

— Не, благодаря.

— Ще те съпроводя до дома ти. — Развеселеният израз на лицето му остана. — Така че тръгвай, док. Или можем да останем тук. Така или иначе, аз съм залепен за теб, докато стигнем твоята къща.

Младата лекарка се извърна и тръгна бързо по тротоара. Можеше да го почувства зад себе си, но мъжът не издаваше нито звук. За такъв огромен човек се движеше много тихо. Когато стигна двора си, тя се обърна и ахна колко близо бе до нахлуване в личното й пространство.

— Безопасно до вкъщи — прошепна той. — Сигурна ли си, че не искаш да вляза вътре, док?

— Сигурна съм — заяви решително.

Ръцете й трепереха, когато се втурна към вратата. Щеше ли да се опита принудително да влезе в дома й и да я притиска с предложението си да правят секс? Отключи вратата и се обърна да му каже да си тръгва, но той бе изчезнал.

Триша слезе от верандата и погледна в двете посоки на тротоара, мъжът не се виждаше никъде. Тя се намръщи. Къде се скри толкова бързо? Слейд я дразнеше много силно. Побърза да се прибере вътре и заключи вратата след себе си.

Младата жена остави чантата си на масичката до входа и тръгна към спалнята. Мина покрай празната стая за гости, спомняйки си, че трябва да поръча бюро и няколко шкафа за документи, за да обзаведе домашния си офис.

Когато влезе в спалнята, се огледа наоколо. Мразеше голямото легло с балдахин, чиито дебели дървени стълбове се извисяваха до тавана. То заемаше твърде много място в стаята. Беше получила къщата обзаведена, но нищо от мебелировката не й харесваше.

По пътя към банята съблече дрехите си. Нима Слейд наистина не си спомня за мен? Може би играе някаква извратена игра, за да види дали ще кажа нещо. Не беше сигурна. Бе доста убедителен, ако наистина искаше тя да повярва, че никога не се бяха срещали в миналото. Пусна душа и изчака малко, докато се загрее водата.

Пристъпи с въздишка под топлата струя. Защо бе привлечена от него? Не можеше да отрече, че той я бе заговорил. Вероятно от любопитство. Не беше уверена в мотивите, но всеки път, когато я погледнеше, тя си спомняше за грубия, му горещ език, дразнещ шията й, начина, по който движеше тялото си върху нейното, докато почти я доведе до края само от триенето на пениса си срещу слабините й, и споменът за звуците излизащи от гърлото му. Ръмженето беше много секси.

— Психично промиване на мозъка — въздъхна тя.

Отметна назад глава и изми косата, след това обръсна краката си и излезе изпод душа. Чу характерен звук. Бръмченето идваше от джоба на панталоните й в спалнята, където ги бе захвърлила, когато се съблече. Обви кърпа около тялото си и изскочи от банята. Наведе се, взе дрехата и извади черния мобилен телефон.

— Доктор Норбит слуша.

— Триша, Пол е. Имаме работа. Може ли да се върнеш?

— На път съм. — Затвори и се втурна към леглото. Пусна върху него телефона и се обърна към гардероба. Направи крачка, преди да се удари в широко, твърдо тяло.

Младата жена ахна. Две големи ръце я хванаха за раменете. Тя вдигна рязко глава и се вторачи в развеселените очи на Слейд. Тялото й бе притиснато до неговото, той я държеше здраво, устните му се извиха в усмивка.

— Не отговаряш на телефона. Нуждаят се от теб в клиниката.

— Ти си вътре в къщата ми — каза тя, като си пое дъх.

— Имам ключове за всички домове. Аз съм охрана. Трябва да си вдигаш телефона, ако не искаш някой да те безпокои. Твоят санитар звънял в продължение на пет минути и после ни се обади.

— Бях под душа.

Погледът му се спусна надолу.

— Виждам. Изглеждаш добре в розово, док. Ще изглеждаш много по-добре, ако тази кърпа е на пода, в краката ти. — Тялото му потръпна забележимо до нейното, докато погледът му се плъзгаше към раменете й. — Много е изкушаващо да оближа всички тези капки вода.

Сърцето й заби силно от удивление и може би от малко вълнение, при мисълта той да направи това, което бе казал. Изражението на лицето му я накара да преглътне с усилие. Той внезапно я пусна и отстъпи назад.

— Ще те чакам в хола. Действай бързо, док. Има ранен и трябва веднага да се върнем в клиниката.

Тя проследи как огромният мъж от Новите видове напуска стаята и затваря след себе си вратата. Бяха й необходими секунди, за да се съвземе от шока да открие Слейд в спалнята си и от неговото докосване. Той беше влязъл в къщата й и я бе видял почти гола. Погледна надолу към малката хавлия, която едва покриваше връхчетата на гърдите и падаше до средата на бедрата й. Насили краката си да се придвижат до гардероба, за да дръпне бързо дрехите си.

Слейд я чакаше до входа. От косата на Триша капеше вода, но тя не й обърна внимание. Излезе навън и се обърна, докато исполинът затваряше вратата, без да я изпуска от поглед.

— Можеш ли да тичаш, док?

Младата жена кимна и заслиза надолу по стъпалата. Зави по посока на медицинския център и се подготви да хукне, но вместо това ахна внезапно, когато Слейд я взе в прегръдките си. Имаше дързостта да покаже острите си зъби, усмихвайки се широко, и й намигна.

— Дръж се за мен, док.

Мъжът се втурна надолу по улицата. Потресена, Триша обви ръце около врата му, за да се държи. Не можеше да повярва, че я носи, след като можеше да стигне до клиниката на собствените си крака.

— Пусни ме.

— Почти стигнахме, док. Млъкни и се наслаждавай на преживяването.

Той дори не се бе задъхал, когато стигнаха до сградата. Спря и внимателно я пусна да стъпи, точно пред вратата. Намигна й отново, преди да се обърне.

— Ще се видим, когато си готова — каза й през рамо.

Тя все още се олюляваше, шокирана от действията му, когато влезе вътре. Отпред имаше чакалня, която бе разделена от дълго гише. Видя Пол надвесен над някой, който лежеше на легло в свободната част. Младата жена прогони мислите за Слейд и случилото се. Придвижи се бързо.

— Какво имаме?

Санитарят се обърна.

— Тежка рана от порязване. Ще има нужда от шевове, Триша.

Следващият половин час бе напрегнат за нея. Един от човешките мъже, секретар на директора на Хоумленд, случайно бе разрязал дланта си с кухненски нож, докато се опитвал да приготви вечеря. Лекарката почисти раната, направи десет шева и превърза ръката му. Даде му болкоуспокояващи хапчета и му би инжекция против тетанус. Клиниката имаше собствена напълно заредена аптека и тя му даде лекарствата, от които се нуждаеше. Наблюдаваше го, докато напусна медицинския център.