— Какво става? — Нахлузи памучните шорти. — Защо има хора вътре в дивата зона? Сигурен ли си, че идват насам? Тук не е ли забранено за тях?

— Видях да приближават два пикапа с много мъже в тях.

Той скочи и сграбчи Триша за ръката. Докато я дърпаше към хола, тя успя да напъха тениската в шортите.

Муун и Харли бяха започнали да барикадират входната врата и изглеждаха много ядосани. Брас огледа за секунди стаята и повлече младата жена към камината. Той посегна, хвана металната решетка, която стоеше отпред и я избута настрани.

— Влизай вътре!

Тя се вторачи в черните опушени стени.

— Защо? Много е мръсно тук.

— Камината е изградена от камък и хоросан. Вкарай си задника вътре, веднага! Куршумите не могат да минат през стените й, това е най-доброто място, където ми идва на ум, да те скрия. Боя се, че вече е твърде късно да бягаме. Хората ще ни забележат и ще ни погнат с пикапите. Твоята защита и тази на бебето са приоритет за нас. Влез тук и се свий на кълбо!

Триша се наведе и се промъкна в тясното пространство. Не се почувства добре, но седна в пепелта и притисна плътно колене до гърдите си. Сведе чело и обгърна краката си. Не можеше да вдигне глава, без да се удари в комина — камината не бе достатъчно висока. С нарастващ страх наблюдаваше какво става около нея, тримата мъже се подготвяха за най-лошото.

Заедно с дивана, пред вратата бе избутан и кедров сандък. За по-голяма сигурност Муун прибави към тях и тежката маса. Харли пък изтича до кухненската маса, обърна я с плоскостта надолу. Счупи краката й със силните си ръце и с обутите си в ботуши крака. Вдигна тежката плътна дървесина и се завтече към прозореца, в близост до вратата. Постави я отпред пред стъклото, така че отгоре останаха само няколко сантиметра, откъдето проникваше слънчева светлина. Бутна отпред кушетката, за да държи плоскостта.

Брас се втурна в кухнята, изтръгна хладилника от нишата, в която бе поставен, и го избута към задната врата. Той блокира напълно целия отвор и се върна за печката.

— Газовите тръби — извика му Триша.

Брас замръзна и се взря в нея.

— Благодаря. Нямаше да се сетя. — Наведе се зад уреда за няколко секунди, изключи газта и прекъсна инсталацията, преди да издърпа печката далеч от стената. Избута я до хладилника.

— На горния етаж трябва да е по-безопасно — извика Муун. — Около него няма нищо достатъчно високо, по което да се изкачат до там. А и те не могат да скачат като котките и приматите.

— Нямам сигнал — изруга злобно Харли, стиснал в ръка клетъчния си телефон.

— В някои части на хижата се губи — информира го Брас. — Аз трябваше да обикалям доста, докато се намеря обхват. Опитай в подножието на стълбите, там като че ли е най-силен.

Нещо се счупи в кухнята. Триша видя как Брас разби плота и използва цялата си мощ, за да отчупи част от него и да покрие един от прозорците в помещението. Обърна се, огледа стаята за секунда и бързо се върна в хола.

— Вземи си спортния сак — нареди той на Муун. — Качи се на горния етаж и неутрализирай колко може повече от тях. Упълномощен си да използваш смъртоносна сила. Това е мое право и аз го използвам.

Муун кимна мрачно, обърна глава и се взря в Триша.

— Трябва ли да я взема горе с мен?

— Не. Тук е на по-безопасно място, защитена от заблудени куршуми. А ти ще попаднеш под масиран огън, когато нападнеш терористите. — Брас насочи вниманието си към жената и задържа погледа й. — Без значение какво ще се случи, не мърдай задника си оттук! Разбра ли ме? Ако някой от нас пострада и има нужда от лекар, да не си посмяла да излезеш! Мисли за бебето!

Страх обхвана Триша, когато пикапите дойдоха достатъчно близо, за да може човешкият й слух да долови шума от двигателите. Муун измъкна голям продълговат спортен сак от шкафче, близо до входната врата, и го отвори. Вътре нямаше дрехи. Вместо това, извади оттам две пушки, грабна чантата в ръка и пое нагоре по стълбите.

Харли отиде до своя багаж и младата жена видя как измъкна от него пистолети и боеприпаси. Той погледна към Брас.

— Коя позиция искаш — предната или задната?

— Ще взема задната. Хората изглежда винаги вярват, че могат да ни издебнат отзад. Предполагам, че атаката по протежение на задната страна ще бъде много по-лоша, а аз съм по-добрият стрелец.

— Да — изсумтя Харли. — Ще видим. Обзалагам се, че ще поваля повече терористи от теб.

— Сигурна съм, че те ще загубят — каза Триша, надявайки се да се случи точно така. — Моля ви не убивайте никого, освен ако не е необходимо.

Брас срещна погледа й.

— Два пикапа, пълни с мъже, са нарушили границата на дивата зона. Слейд никога не би ги пратил насам, където си ти. Ако имаха разрешение, щяха да са с усилен ескорт от наши офицери, а Слейд щеше да ни предупреди, за да не попаднеш пред очите им. Следователно, те са тук, за да вредят. Затова си дръж задника там, където е в момента! — Той грабна страничната маса и бутна лампата на пода, стъклото се пръсна на парчета. Премести я пред отвора на камината и блокира младата жена като в капан. — Само да мръднеш от това място и ще ти нашаря задника с колан! — изръмжа към нея Брас. — Разбра ли ме? После няма да можеш да седнеш на него поне седмица.

Потресена, Триша се втренчи в мъжа. Изведнъж, той й се усмихна и й намигна:

— Знам достатъчно за човешките деца и съм наясно, че заплахите действат. — Усмивката му се стопи. — Но това, което казах, го мисля наистина. — Обърна се и се отправи към задната част на хижата.

Младата жена чу изскърцване на спирачки, звукът от двигателите замря и тя разбра, че пикапите са спрели отпред. Тогава долови мъжки гласове. Това трябва да е някаква грешка. Момчетата просто са възбудени и преиграват. Така трябва да е. Никой не знае, че съм в хижата и никой не идва да нарани мен или моето бебе. Всичко е едно голямо недоразумение…

— Хей, има ли някое от вас, гадни животни, там вътре? — извика мъжки глас отвън. — Излезте и ни оставете да ви избавим от мизерното ви съществуване.

Чу се смях и Триша се напрегна. Добре. Явно не е никакво недоразумение. Те са тук, за да вредят. Мъжете отвън не търсеха лично нея, а който и да е от Новите видове. Тя впери очи в Харли, застанал до предния прозорец, той щеше да поеме първата атака. Мъжът й отвърна със спокоен поглед. Младата жена изтръпна. С всяка секунда ужасът й нарастваше. Молеше се хората просто да си идат. Не желаеше Брас или момчетата да пострадат заради нейната безопасност.

— Хайде да вървим да смъкнем някоя и друга животинска кожа — засмя се друг идиот.

— Ще ви убием на място, ако приближите още. Ние сме тежковъоръжени — предупреди достатъчно силно Харли, за да го чуят отвън.

Отговори му дружен мъжки смях.

— Чухте ли това? Едно от животните си мисли, че ще позволим на някое куче или котка да ни прогонят оттук. Разпръснете се и стреляйте по кучия син! Да им покажем кои са господарите!

Избухна стрелба — силна и ужасна. Погледът на Триша се литна към тавана, когато осъзна, че Муун е открил огън. После, уплашена, се взря в Харли, който промуши пистолета в тесния отвор, оставен от кухненската маса, закрила прозореца, и стреля. Младата жена вдигна ръце, за да покрие ушите си. Искаше да ги запуши, за да не слуша изстрелите и виковете на мъжете.



— По дяволите! — изрева Слейд.

— Вече знаем къде са — изплю Тайгър и измъкна радиостанцията си. — Имаме нужда от помощ в дивата зона, хижа шест. В момента там има активна стрелба. Нашите хора са подложени на атака.

Слейд изръмжа на Тайгър:

— Седни!

Това беше всичко, което успя да изкрещи като предупреждение, преди да извие рязко волана и джипът да напусне пътя. Секунда по-късно се наложи още веднъж стремително да завърти кормилото, за да избегне удара в едно дърво. Тайгър изруга, опитваше да се задържи където и да е. Слейд бе изоставил пътя и караше с опасна скорост през гората. Возилото подскачаше силно, пътуването бе ужасяващо, заобикаляха препятствия и се провираха между дърветата. Няколко пъти Тайгър затаи дъх, като си мислеше, че автомобилът няма да се промъкне между дебелите стволове. При едно от преминаванията страничното огледало се удари в дървото и се пръсна, а Тайгър чу как боята на вратата се остърга.

— Недей да излизаш на открито, когато пристигнем. Ще се промъкнем зад тях и ще ги изненадаме. Те няма да ни чуят при всичкия този шум.

— Забрави! Надявам се да ги отдалеча от нея. — Слейд изръмжа думите твърде разярен. Не го интересуваше какво ще се случи, важното бе да стрелят по него, а не по Триша. — Искам ги след мен!

— Те са хора — озъби му се Тайгър. — Не се бият по този начин. Няма да можем да ги отстраним, поне не всичките. Чуй ме! Знам, че си вбесен, но ще направиш така, както ти казах. Не мислиш разумно.

Слейд кимна, осъзнаваше, че приятелят му има право, но не успяваше да разсъждава покрай страха си да не ранят или убият Триша. Бе оставил трезвото мислене още при първия пукот от стрелбата, когато напусна пътя.

— Добре.



Триша видя как Харли трепна, дръпна се рязко назад и сграбчи окървавената си ръка, когато един куршум го улучи. Но не спря да стреля с пистолета. Просто стисна раната за няколко секунди и след това я забрави. Младата жена искаше да му помогне, но знаеше, че би било самоубийство, ако се опиташе да отиде до него.