Тя почти изкрещя, когато кулминацията настъпи и влагалищните мускули стиснаха здраво твърдата дебелина на ствола му. Заляха я вълни от удоволствие, щом членът му започна да набъбва вътре в нея. Той забави дълбоките, бурни тласъци и целият се напрегна. Ръката му освободи гърдите й и се уви около кръста й, за да я задържи върху скута му и тялото му потръпна под нея яростно, когато достигна кулминацията си.

— Триша! — изръмжа името й.

Замряха и двамата. Младата жена почувства горещината на спермата му, която се изливаше вътре в нея и я изпълваше с топлината на неговото освобождаване. Струваше си да се отдадат на една прекрасна минута, притиснати един до друг. Тялото й трепереше, докато хватката на ръцете му се затегна около кръста й, за да я закрепи още по-здраво върху скута си. Целуна я по върха на рамото. И двамата бяха задъхани.

— Липсваше ми — прошепна срещу кожата й. — Никога няма да те изоставя повече. Никога, Триша! Предпочитам да умра, отколкото да бъда далеч от теб. Кълна се, ще те защитавам с живота си, няма да се проваля отново. Разбрах колко много означаваш за мен.

Тя пусна бедрата му и хвана ръцете му, обвити около талията й. Част от нея се страхуваше да му повярва, но наистина искаше. Обичаше го. Понякога се налага да се рискува. Никога няма да разбера, ако не му дам още една възможност. Прехапа устни, преди да издиша шумно.

— Давам ти последен шанс. Мисля го наистина. Ако някога ме нараниш отново, няма да имаш подобен късмет. Изчезнеш ли, това ще е краят. Опитите ти ще бъдат загубена кауза.

Слейд се засмя.

— Няма. Просто ще остана там, където съм сега. През цялото време, между честия секс и подуването, ще бъда заключен в теб. Мога да те държа по този начин завинаги.

— От време на време трябва да ям.

Той се разсмя.

— Няма да те оставя да умреш от глад.

— Добре е да го знам.

— Ще се нуждаеш от твоята сила.

Слейд притискаше до себе си Триша, докато тялото й започна да се отпуска и той разбра, че се е унесла в сън. Подуването в основата на ствола му бе намаляло. Разхлаби хватката си около кръста й, внимателно я повдигна от скута си и я положи да легне настрани. Сините й очи срещнаха неговите и тя му се усмихна нежно.

Емоциите почти го задавиха, бе неспособен да проговори. Тя беше толкова красива и деликатна. Носеше неговото дете в утробата си. Този факт все още го смайваше и го правеше смирен. Беше му дала последен шанс. Даде му тялото си и бъдеще с нея. Устните му се извиха в усмивка и той прочисти гърлото си.

— Ще изключа лампата. Имаш нужда от много почивка, док. — Устните й се нацупиха раздразнено. — Извинявай, Триша — засмя се той. — Старите навици умират трудно. И в моя защита — не съм вече вътре в теб.

— Ще използваш името ми, докато си в леглото ми, освен ако не искаш да спиш на пода.

— Стига панаири. — Веселие и щастие се смесиха в душата на Слейд. Беше го приела обратно, прости му, макар да бе сигурен, че не заслужава. Съвсем бе объркал нещата. Край с добрите намерения, съжаляваше за избора си. — Гася светлината и ще спим.

Искаше да му каже нещо, но когато отвори устата, от нея излезе само прозявка. Слейд загаси лампата и посегна към жена си. Притегли пищното й тяло към своето, уви ръка около кръста й и се прилепи към гърба й. Той не можеше да се добере достатъчно близо до нея, не искаше да има дори милиметър пространство между телата им и тя охотно му позволи да се намести.

— Наистина ми липсваше — призна тихо до рамото й, където бе облегнал брадичката си и вдишваше аромата й. — Мислех си за теб, постоянно.

— И ти ми липсваше, не можех да те изхвърля от главата си. Намразих те, след като ме изостави.

Той трепна вътрешно от болезнените нотки в гласа й.

— Съжалявам, сладурче. Няма да се повтори. Кълна се, ти си моят живот. Взех глупаво решение, но това няма да се случи отново. Поумнях.

За един дълъг момент тя продължи да лежи мълчаливо в обятията му.

— Какво мислиш за бебето? — Несигурността в гласа й го бодна.

Той й бе причинил това, бе поставил под въпрос връзката им.

— Много съм щастлив.

— И аз, но ме е страх.

— Аз ще те защитавам. — В него припламна гняв при мисълта, че тя може да попадне в опасност. — Никой няма да те нарани. Който се опита, ще умре.

Малката й длан стисна ръката му, която я бе прегърнала през кръста, пръстите й се впиха в кожата му.

— Не ме е страх от това. Какво ще стане, ако нещо се обърка с бебето? Откакто го видях на ултразвука, знам, че го искам, Слейд. Има толкова много неща, които биха могли да се случат. Аз съм лекар. Известно ми е, че…

— Всичко ще бъде наред — прекъсна я той. — Това е нашето бебе, едно чудо, а животът беше твърде жесток към мен. Не искам да губя нито теб, нито детето ни. Съдбата трябва да ни даде шанс.

Нейното мълчание го притесняваше, но после тя въздъхна.

— Щастливи мисли?

Той разтри врата си.

— Да. Щастливи мисли, Триша. Ние сме заедно и това е най-важното.

Слейд усети кога тя потъна в сън. Дишането й се промени, а пръстите й охлабиха натиска върху кожата му. Придърпа я непоколебимо към тялото си, като внимаваше да не я смаже, но искаше да се увие около нея, колкото е възможно по-здраво. Жената в ръцете му означаваше за него живот… и смърт. Щеше да направи всичко възможно да бъде с нея и щеше да убие всеки, който се опиташе да застане между тях.

Глава 17

— Не — изръмжа Слейд. Очите му блестяха от гняв. — Аз ще остана да я пазя. Ти отивай да работиш на строителната площадка.

Брас му отвърна с негодувание:

— Няма да мога да се справя с всички тези хора.

Триша поклати глава към двамата мъже, които бяха готови отново да се сбият, и въздъхна.

— Момчета? Може ли повече да не си разменяте удари вътре в хола? Вече загубихме масичката за кафе. Сега се безпокоя за дивана, много е удобен.

— Откажи се — засмя се Харли. — Те така или иначе, ще продължат.

Отегчен, Муун скръсти ръце пред гърдите си. Кимна на младата жена.

— Искате ли пуканки? — Харли тръгна към кухнята. — Обичам да ям пуканки, докато гледам хубав бой.

— Аз ще си взема малко — изсумтя Муун.

— Стига! — Триша въздъхна. — Няма да има повече борба в хола! Но ако вие двамата сте решили да се биете докрай, направете го навън, в двора. Слейд? Чуваш ли ме? Брас? Хайде, момчета! Никакви удари повече вътре в хижата.

Погледът на Слейд се фокусира върху неговата половинка.

— Няма да те оставя. Кажи му да се заеме с проектите на Джъстис. Той може да се справи с хората и да ги накара да работят добре, също като мен. Те реагират положително на ръмжене и зъбене. Това ги мотивира да работят, за да се отърват по-бързо от нас.

Брас изруга.

— Аз нямам представа по какви проекти се работи. Когато ти казах, че можеш да останеш, имах предвид през деня да си вършиш работата, а през нощта да оставаш при Триша.

— Тя е моя! — изръмжа Слейд. — Искаш да ми кажеш кога мога да прекарвам времето си с нея ли? Дори не се опитвай! Нямаш думата, щом става въпрос за моята жена!

— Само ти споменах, че мога да се грижа за нея, докато си на работа. А ти имаш такава, спомняш ли си? Няма нужда да седим тук четиримата и да я пазим. В дивата зона тя е в безопасност. Валиант обеща да говори с другите и те също ще я защитават. Той ме увери, че няма да допуснат хора близо до нея.

Слейд не изглеждаше убеден.

— Налага ли се пак да ти показвам кой може да я защитава по-добре? Искаш ли отново да избърша пода с теб?

— Стига! — извика накрая Триша, изгубила търпение. Беше наясно, че не са нормални човеци, но техният доминиращ характер започваше да я дразни. Отправи предупредителен поглед към Слейд. — Спри да се биеш в гърдите и да заплашваш приятелите ми! — Следващият, който попадна под ударите й бе Брас. — А ти спри да го дразниш! — Въздъхна. Отново се обърна към Слейд, но с по-тих глас. — Ти имаш работа, която трябва да вършиш, а аз съм на сигурно място тук. Не мога да разбера, защо да не работиш през деня, а вечер да се връщаш при мен?

— Чудесно — изръмжа Слейд. — Избра своя приятел пред мен. — Ядосан се втурна към вратата.

— Слейд? Недей да разсъждаваш по този начин! — изстена Триша. — Не е така. Моля те, просто…

Когато стигна до вратата, той се обърна.

— Ще се видим довечера. — Изхвърча и трясна вратата.

Младата жена отиде до дивана, тръшна се на него и изруга тихо. Усети върху себе си погледите на три чифта очи и се взря във всеки един от тях.

— Защо ми прозвуча като заплаха?

Муун й се усмихна.

— Защото беше точно това.

— Да — съгласи се Харли. — Ще си го получиш тази вечер. — Той извади пуканките от микровълновата. — Но се съмнявам, че ще ни позволи да наблюдаваме това, което си е наумил да прави с теб. Обичам да гледам порнофилми. Обзалагам се, че шоуто ще бъде невероятно. Жалко.

— Порно? — Триша стрелна мъжа с гневен поглед. — Хич не е смешно!

— Той няма да те нарани, но… — намигна й Муун. — Обзалагам се, че ще измисли да ти направи нещо хубаво. Ще иска да те убеди, че следващия път, когато стане въпрос за избор, трябва да избереш него.