Мъжът се засмя, преди да се върне долу. Младата жена опита да се отпусне. Не беше лесно. Все още бе разстроена от случилото се.

Е, Слейд вече знае за нашето бебе. Изпълни това, което Джъстис я бе помолил, но се оказа пълна катастрофа. Бореше се с напиращите сълзи. Никога не бе предполагала, дори и след милион години, че ще изкрещи новината за бащинството на мъжа, чието бебе носи, и като капак, ще зове многократно името му. Просто… пълни глупости!

Дали Муун беше прав? Слейд бе изключителен задник. Ако не се интересуваше от нея, не би реагирал така бурно на новината за бременността й. Стана й много болно, когато той мигновено реши, че е спала с Джъстис. Може би си мислеше, че постоянно спи с различни мъже. Щом разсъждаваше така, значи изобщо не я познаваше.

Повтарянето на думата „моя“ бе заседнало дълбоко в мозъка й. Бе й казал, че е негова, когато нападна Бил в лагера, където почти я изнасилиха. По време на караницата, когато бяха отвън, пак й изкрещя, че тя знае, че е негова. Но след като смяташе, че е така, защо я бе изоставил? Тогава бе споменал нещо за нейната защита и това я обърка още повече, когато се опита да придаде смисъл на думите му. Искал да й даде време? Бе казал, че само времето може да им даде шанс или нещо подобно. Време за какво? За себе си, аз се чувствам използвана и е глупаво да се мисли, че нещо значимо се е случило между нас!

Малко по-късно чу стълбите да скърцат и избърса сълзите си. Показа се Харли, носеше й супа и чаша мляко. От купата стърчеше лъжица.

— Донесох мляко за бебето и супа за разстроения ти стомах. Муун ми каза, че ти е станало лошо и си повърнала всичко. Ако задържиш тази храна, ще ти донеса и шоколадови сладки. Пратили са една голяма торба от тях. Казах на момчетата да ти оставят поне една.

Триша се усмихна и се изправи.

— Само една?

— Може и две. Нали сега ядеш за двама. — Харли й се усмихна. — Внимавай със супата. Гореща е. Не искам да се изгориш.

Тя го погледна с благодарност.

— Благодаря ти, че си ми приятел.

— Само приятел? Аз мислех да избягаме във Вегас и Елвис да ни венчае — подкачи я с блеснал поглед. — Заработил съм достатъчно. Можем да си купим ръждясала стара каравана и да си вземем крастав пес, да спрем до сметището на някой град и да живеем там. Чух, че това било страхотно място, където могат да се намерят мебели. — Повдигна ръка и показа яките си мускули. — Ето тук имам достатъчно място да татуирам твоето име, а моето ще го изпишем на целия ти задник. Така ще мога да казвам, че притежавам задника ти.

Триша се разсмя. Муун също се качи горе, седна на края на леглото, в ръцете си държеше чиния с няколко препечени филии хляб намазани с масло. Постави я на кревата до младата жена, за да може лесно да я стига.

— Не на задника й трябва да татуираш името си, Харли. А на ръката, така че като забрави името ти, да може да го прочете лесно. Всички знаем, колко си незначителен. Тя трябва да е акробат, за да види името ти на задника си.

— Ако тя е акробат — рече Брас, като също се качи по стълбите, — ще се наложи да се омъжи за мен, а не за него. И няма да ни венчае Елвис. Чувал съм, че това е лоша поличба. Всеки знае, че бракът, сключен от мъртвец, пропада и завършва в задънена улица. А като говорим за това, не забравяйте, че жената е от висока класа. Не е за ръждясала каравана. Трябва да й купиш луксозна къща на колела, с която да пътувате и живеете със стил. Нея можеш да я спираш навсякъде и не трябва всеки път да махаш подвижната веранда, когато искаш да се преместиш на ново място.

Триша трепна, щом съзря лицето на Брас. На скулата и челюстта имаше синини, около очите му бе подуто. Той срещна притеснения й поглед и й намигна.

— Все още съм невероятно красив.

Тя се разсмя.

— Да. Такъв си.

Муун внезапно подуши. Погледна към Брас и Харли. Те душеха също. Три чифта очи се обърнаха към прозореца. Триша се напрегна.

— Какво става?

— Няма за какво да се притесняваш — промърмори Муун. — Мирише ни на буря.

— О, надявам се, че покривът не тече. — Триша погледна към наклонените греди на тавана, после обратно към момчетата. — Хижата изглежда доста солидна, макар отвътре да е овехтяла.

— Сигурен съм, че не тече. — Брас посочи към храната. — Яж!

Младата жена продължи да яде, а мъжете — да я дразнят. Смееше се на възмутителните им предложения относно забавните брачни сценарии. Забеляза, че няколко пъти погледнаха през прозореца. Навън се стъмни. Прозорецът остана отворен, но тя не видя светкавици и не чу да вали дъжд.

Триша изяде цялата супа, две филийки от препечения хляб и изпи млякото. Муун раздига съдовете.

— Отивам да ти донеса сладки и още мляко, но първо ще свърша една работа. Много харесвам нощните обиколки. Нали можеш да почакаш малко?

— Да. Благодаря.

Той се усмихна и изчезна.

— Знаеш ли — засмя се Харли, — омъжи се за мен и ще отидем да живеем при родителите ти. Чувам, че хората, които живеят със своите близки, имали успешен брак.

Брас го удари по челото с длан.

— Къде си чул тая старомодна глупост? Това е най-добрият начин да се убие един брак.

Триша се засмя.

— Ще избягаш в гората, ако се срещнеш с моите родители, или още по-лошо — ще си купиш пистолет и ще ги застреляш. Аз не желая да се омъжвам за човек, който ще лежи двадесет години или до живот в затвора.

— Да — кимна сериозно Брас. — Тогава ще й се наложи да се разведе с теб заради изневярата ти вътре в пандиза.

— Изневяра? — Харли изглеждаше объркан за секунда, после се намръщи. — Това е… ти грешиш. Аз харесвам жени!

— Зависи от това кого питаш. Веднъж чух, че някои мъже намирали истинската си любов зад решетките — намигна му Брас. — Ти имаш хубав задник. Сигурен съм, че не само аз мисля така.

— Никога повече няма да се наведа пред теб. — Харли се обърна към Брас. — Това не е предложение. Аз имам високи изисквания.

— Стига — смееше се Триша. — Вие, момчета, ми причинявате болки в корема. Защо не ми дадете малко почивка и да поиграем карти? С удоволствие бих сритала нечий задник.

— Не можеш. — Харли се изправи. — Отивам да донеса картите. — Тръгна към стълбите. — Ние ти позволяваме да печелиш.

— Той е пълен неудачник — прошепна й Брас.

— Чух те!

Глава 16

Слейд се извърна, когато Муун се промъкна до него. Подухваше вятър. Слейд мушна длани в предните джобове на дънките — беше се прибрал, преоблякъл и върнал обратно. Муун си пое дълбоко дъх.

— Харесва ли ти да стоиш тук и да подслушваш как се опитваме да я ободрим? — Слейд не отвърна нищо. — Ти наистина много я разстрои с отвратителните си обвинения. Отношението й към нас е като към братя и мога да ти се закълна, че между нея и Джъстис няма нищо. Бях й охрана в продължение на седмици. Тя просто си говореше с нас, когато не беше на работа. Виждах, че е тъжна, но така и не разбрах защо. — Направи пауза. — Не е трябвало да я изоставяш. Защо си го направил? Тя е невероятна.

Мълчанието на Слейд продължи няколко минути.

— Боях се, че ако сме заедно, това ще я застраши. Тогава, за момента, имаше смисъл, но сега ми става ясно, че е било за нищо. Поставих страха си за нейната безопасност над желанието ми да съм с нея. Оказа се, че самият аз съм я изправил пред много по-голяма заплаха сега, когато носи детето ми. Тя е мишена за враждебно настроените групи и несъзнателно съм я подложил на риск, като не бях до нея, когато се е нуждаела от мен. — Гласът на Слейд омекна. — Освен това исках да й дам време да изясни чувствата си към мен, но в действителност и аз изпитвах нужда от нея. Знае ли, че съм тук?

— Не. Казахме й, че сме подушили буря. Трудно е да искаш нещо много силно, след като сме научени, че това, което има стойност за нас, винаги ни бива отнемано. — Слейд мълчаливо се съгласи. — Тя си мисли, че си я използвал само за секс и не те е грижа за нея. Лекарката носи детето ти и е наранена. Даваш ли си сметка, че това е чудо?

Слейд обърна глава и погледна другия мъж в очите.

— Разбира се, че знам, дявол да го вземе.

— Но ти я остави сама! — Муун поклати глава с отвращение. — Ако имах достатъчно късмет да си намеря жена, подобна на нея, която да се интересува от мен, въпреки собствения ми страх, нямаше да позволя нищо да застане на пътя ми, за да бъда с нея. Знам всичко за загубата от нашето общо минало и колко е ужасяващо да изпитваш чувства, защото те ни оголват и ни правят лесно раними. — Пое си дъх. — Аз бих рискувал всичко за жената, която обичам.

— Тя бе нападната заради връзката й с нас. Вярвах, че като бъде с мен, опасността ще нарасне. Това не е просто страх от растящата ми привързаност към нея.

— Била е наясно с риска, когато е поела този пост. Док е умна, Слейд. Хоумленд бе нападнат преди тя да пристигне, може да се случи отново. И Триша гледа новини, вижда как протестиращите бълват омраза и отправят заплахите си към Новите видове, но въпреки това дойде да работи за нас. Позволила ти е да я докосваш, макар да знае през какво преминаха Фюри и Ели, и все още го прави. Тя присъства, когато Фюри пое куршумите, предназначени за неговата половинка. Вероятно си считал, че постъпваш благородно, но си сгрешил. Жената е вече в опасност и степента няма значение. Важното е като силен мъж да застанеш до нея, за да я защитаваш, ако някой се опита да я нарани. А ти се провали в това.