Лорън Донър - Слейд

— Валиант?

Слейд бе толкова бесен, че виждаше всичко в червено. Застана пред оградата на къщата, в която живееше Валиант. Чу хлопване на врата във вътрешността и секунда по-късно полуголият Валиант небрежно излезе на верандата.

— Слейд. Защо си тук? Можеше да се обадиш, ако имаш нужда от нещо.

— Какво си направил? — Той бутна портата и влезе, готов за бой, ако другият се разгневеше, че нахълтва в двора му без разрешение. — Казаха ми, че не си наранил жената, но кълна се в Бога, ако го беше направил, щях да те убия. Ти я преследваше — изръмжа думите.

Валиант скръсти ръце пред гърдите си.

— Миришеше ми на човек. Тази хижа не бе достатъчно далеч, а аз бях много ядосан. Джъстис каза, че тук присъствието на хора е забранено.

— Е, ти премина през двама от нашите, за да стигнеш до нея, така че много добре знаеше, че тя би трябвало да е тук. Тази хижа не е в личната ти територия. Нямаш право да атакуваш нашите хора. — Валиант сви рамене, без да каже нищо. — Ще те убия, ако я доближиш отново — заплаши го Слейд с ръмжене. — Разбрахме ли се? Знам, че сте приятели с Тайгър, но дявол да го вземе, няма да ти позволя да причиниш болка на тази жена. Стой далеч от нея. Разбра ли? Да не е паднал и косъм от главата й!

— Няма да я доближавам. Вече го обсъдихме с Брас. Тя е една от нас, доколкото разбрах.

Слейд се втренчи в мъжа, смутен от думите му.

— Тя не е една от нас, но е добър приятел на Видовете. Работи за нас. Двамата с Джъстис й имаме пълно доверие.

— Да, но сега вече е една от нас, нали така? Аз я помирисах. Беше много смела, дори не се разкрещя, докато душех корема й.

— Ти какво? — избухна Слейд. — Бил си съвсем близо до нея? Докосна ли я? — Пристъпи напред.

Валиант изръмжа и се отпусна на пети.

— Спри или ще се сбием.

Слейд спря ядосан, тресеше се от ярост.

— Докосна ли я?

— Удържах на думата си, дадена пред Брас, и не я нараних. Когато той ми каза новината, исках да я подуша, защото не му повярвах. Двамата се съгласиха и ми позволиха да се доближа до нея. Не съм я нападал.

— Той ти позволи да я докоснеш?

Щеше да отиде до хижата и да срита задника на Брас. Валиант бе неуравновесен и всеки, който имаше поне малко мозък, не би трябвало да го допуска близо до Триша. Ако бе присъствал там, щеше да убие едрия Вид, дори само заради опита му.

— Не повярвах, че е бременна. Сега знам, че е така.

Шок разтресе Слейд.

— Какво?

Валиант бавно се изправи на пръсти.

— Бременна. Никой ли не ти е казал? Жената чака дете. Затова Брас я е довел тук да я скрие от хората.

Гняв струеше от Слейд, болка прониза гърдите му. Триша е бременна? Коленете му омекнаха, щеше да се свлече всеки момент. Сърцето му блъскаше лудо, ядът започна да се просмуква обратно в него. Тя е бременна! Заля го вълна от емоции, най-вече убийствени, че друг мъж бе докосвал нещо, което му принадлежеше. Фактът, че някой го бе сторил, почти го изпрати отвъд ръба на лудостта.

— Джъстис им наредил да я доведат тук, за да я предпази от нейните хора. Той мисли, че когато човеците разберат, че жената носи смесен Вид, ще се опитат да я наранят. Трябва да се съглася с него. Те са непостоянни и враждебни по разни глупави причини. Има нещо, което прави аромата на кожата й различен. Вероятно бебето в нея променя химията й.

— Бащата е от Новите видове? Сигурен ли си? — Слейд произнесе задавено думите, огорчението и гневът му растяха всяка секунда.

— Ароматът й е специфичен. Мирише различно — на човек и леко на нас — но достатъчно, за да съм сигурен. Подушвал съм бременни човешки жени — военните бяха упълномощили екип от тях да ни носят храната и продоволствията, докато ни криеха. Те знаеха, че няма да им навредим, като влизаха в територията ни. Няма нищо по-беззащитно от бременна жена. Познавам много добре аромата им, но тази мирише различно. Не можах да открия разликата, докато не притиснах носа си в кожата й. Когато месеците напреднат, ще се различава дори отдалеч.

Слейд изхвърча обратно през портата към джипа си. Гневът му беше безграничен. Някой трябваше да му каже, че Триша е изпратена в Резервата, защото носи бебе от Новите видове. Двигателят на автомобила изрева и мъжът натисна газта. Гумите изсвириха в знак на протест, но въобще не го бе грижа за шума. Сега нещата придобиваха много по-дълбок смисъл. Той бе убийствено бесен.

— Някой много бърза насам — предупреди Муун. — Това е един от нашите джипове.

Брас хвърли картите и се усмихна на Триша.

— Време е вече да докарат храната. — Той погледна часовника си. — Даже идват с половин час по-рано, отколкото казаха по телефона.

— Умирам от глад. Надявам се, че са пратили нещо вкусно.

— Сигурен съм, че е така — намигна й Харли. — Бременните жени обичат да ядат много нездравословна храна. Ако са изпратили шоколадови десертчета, всички са за мен. Много ги обичам.

— Аз съм бременната — засмя се Триша. — Това означава, че всички са за мен.

— Мои са! — Харли се изплези, хвърли картите и стана. — По-добре да внеса нещата вътре. Колкото по-бързо ги приберем, толкова по-скоро ще стигнем до екстрите, които са ни изпратили.

— Това е Слейд — извика секунда по-късно Муун. — Забързал се е насам.

— Мамка му! — въздъхна Брас до вратата. — Много е ядосан. Идва към нас с оголени зъби.

— Защо? — объркана, попита младата жена. — Вината не беше наша, че Валиант нападна.

Брас се обърна към нея.

— Може би ще искаш да се качиш горе, Триша. Мисля, че играта тук ще загрубее.

Вместо това, тя стана от стола и тръгна към вратата. Избута от пътя си Брас и излезе на верандата, за да види как Слейд спира джипа пред хижата. След автомобила останаха следи от гумите и мирис на изгоряло, когато спря на място. Той изключи двигателя и скочи от шофьорската седалка. Първо стигна до Муун и изръмжа към него.

— Разкарай се!

Муун не помръдна.

— Има ли някакъв проблем?

Слейд се хвърли върху него. Хвана мъжа за жилетката, с усилие го избута настрани от пътя си и продължи напред. Страхът на Триша мигновено нарасна, бащата на бебето й изглеждаше прекалено бесен. Сви се до стената в непосредствена близост до вратата. Изведнъж Брас хукна по стъпалата на верандата и застана пред него.

— Позволил си на Валиант да я докосне! — изкрещя новодошлия. — Той е неуравновесен и можеше да я убие. — Удари го с юмрук в лицето и Брас се приземи на задника си. Той изръмжа и се опита да скочи на крака, но Слейд се извърна и го ритна в гърдите, като го просна по гръб на тревата. След това изрева и оголи зъби, когато Харли се запъти към приятеля си. — Стой далеч от него, ако не искаш да ти сритам задника. Това е между нас.

Харли спря, вдигна ръце и отстъпи.

— Добре.

— Стига! — извика Триша. Опита да се втурне надолу по стълбите, за да стигне до Брас, притеснена, че е наранен лошо, но Харли я хвана за ръката и я задържа на верандата.

— Не се приближавай — нареди й тихо той. Ръцете му внимателно се сключиха около кръста й. — Може да пострадаш. Понякога нашите мъже се бият, за да изпуснат парата. Боят е за надмощие и не трябва да се намесваме.

Младата жена беше зашеметена. Това, което се разиграваше пред нея, не беше нормално, а тя не желаеше да седи и да гледа. Трябваше да спрат. Някой можеше да пострада. Опита да се освободи, но Харли не я пусна.

Брас се изправи на крака. Изръмжа и се засили към Слейд. Триша с ужас видя как двамата се насочват един към друг. Никога преди не беше наблюдавала борба между мъже от Новите видове. Представляваше комбинация между кучешка борба и кикбокс, без ограничения. В течение на няколко минути стана ясно, че бащата на бебето й е добър боец. Той удари Брас в лицето и го просна по корем. Мъжът простена и не успя да стане. Задъхан, Слейд бе все още бесен:

— И ти си мислиш, че можеш да я защитаваш? — изръмжа насреща му. — Не успя да се справиш дори с мен.