— Довел си човек тук? — изсъска ужасното същество. — Човек! Джъстис ни обеща, че нито един от тях няма да стъпи в зоната. Тя е на моята територия. Само защото това си ти, ти давам една минута да я изведеш оттук, преди да съм я убил.

— Успокой се — тихо проговори Брас, сякаш се опитваше да укроти побъркания си приятел. — Тя е бременна, носи Нов вид. Сега е една от нас.

— Лъжеш! Ние не можем да имаме деца.

Триша се дръпна леко вляво, за да зърне страховития мъж, застанал до стълбите. Той бе висок поне метър и деветдесет, а косата му бе невероятна смесица от руси и червеникави кичури, дълга почти до раменете. Младата жена не можеше да не забележи колко красив и екзотичен изглеждаше този Вид.

Тялото му бе изградено от масивни мускули, а кожата му имаше приятен загар. Той сигурно бе най-огромният мъж от Новите видове, който някога бе виждала. Острите му зъби се показаха, когато устните му се разтвориха и той изръмжа към нея. Златистите му котешки очи се присвиха и ръмженето се засили. Младата лекарка сигурно щеше да припадне, ако не бе свикнала с яростните прояви и действия на Видовете. Забеляза, че пръстите му бяха свити като на животно, а ноктите му изглеждаха доста остри.

— Тя носи бебе от Новите видове — повтори Брас твърдо. — Това я прави една от нас. Джъстис я изпрати тук, защото вече не е в безопасност сред хората. Бременността й се пази в тайна. Всички ще съжаляваме, ако светът разбере истината. Човешките същества се страхуват от мисълта, че може да се обвържат с нас. Доведохме я тук, за да я защитим.

— Лъжа! — изсъска непознатият.

— Истина е — отвърна Брас. — Не смей да ме наричаш лъжец!

Дълбоко ръмжене се изтръгна от гърдите на Валиант.

— Мръдни. Искам да я подуша.

Брас не се помръдна.

— Можеш да я подушиш само ако ми се закълнеш, че няма да я нараниш. Бременна е отскоро.

Валиант изръмжа отново.

— Добре. Няма да нараня жената. Мърдай, за да я помириша.

Брас обърна глава. Триша погледна към напрегнатото му изражение. Не искаше той да се маха и със сигурност не желаеше непознатия близо до себе си. Той я ужасяваше. Погледът на Брас омекна.

— Той просто иска да те подуши. Познавам го. Бяхме отгледани в една и съща лаборатория. Заедно бяхме и след като ни освободиха, преди да изолират него и подобните му далеч от хората. Щом е дал дума, ще я спази.

Младата жена се опита да превъзмогне паниката, която я връхлиташе. Вярваше на Брас, а той нямаше да позволи на никой да я нарани.

— Добре.

Приятелят й отстъпи крачка встрани, оставяйки пътя към нея свободен. Тя се облегна на стената, като наблюдаваше ужасния мъж, който бе съсредоточил цялото си внимание върху нея. Зловещите остри зъби се подаваха от устните му, явно все още бе разярен. Сърцето на лекарката силно заблъска, докато той се придвижваше с грацията на дебнещ хищник.

— Не я плаши, Валиант — рязко каза Брас. — Всичко е наред, Триша.

Тя кимна, но не сведе погледа си от бавно приближаващия мъж. Очите му бяха рядко красиви, но определено не приличаха на човешки. Имаха издължена форма, като на лъв. Със сигурност не познаваше домашна котка с подобни очи. Миглите му бяха като косата му — червеникави, невероятно дълги и гъсти. Той пристъпи още една крачка към нея. Бременната се напрегна, но повдигна брадичка. Беше сигурна, че Брас ще я защити, ако Валиант се окажеше опасен.

Внезапно непознатият клекна и застана на четирите си крайника. Изглеждаше странно, докато се приближаваше по този начин към нея. Дълбокият му поглед бе съсредоточен върху тялото й. Пристъпи толкова близо, че тя можеше да усети топлия му дъх през ризата, върху корема си. Триша бавно вдигна ръце встрани и ги опря в стената, да не би неволно да го докосне. Страхуваше се, че ако това стане, той можеше да избухне. Валиант вдиша дълбоко, когато съвсем я приближи, и потърка лице в корема й, заравяйки нос между ризата и панталоните й, за да открие гола плът. Младата жена ахна тихо, не очакваше от него подобно нещо.

— Внимателно — обади се Брас. — Плашиш я. Не смей да си пъхаш носа по-надолу.

Слисаният поглед на Триша се насочи към приятеля й. Той сви рамене.

— Някои от нас… по дяволите, няма значение. Предполагам, знаеш достатъчно за животните и си наясно, че някои от тях трябва да заврат муцуни в интимните части, за да се опознаят по-добре.

Внезапно Валиант се отдръпна назад и се изправи. Погледът му се задържа върху корема й, докато се мръщеше. Не изглеждаше много щастлив.

— Тя мирише различно.

— Как? — Брас изглеждаше много спокоен.

— Не точно на човек, но не и като нас. Едва доловимо е, най-вече когато си близо до кожата й.

Брас се поколеба, преди да погледне към Триша.

— Може ли да пробвам и аз?

Тя сви рамене.

— Само не души по-надолу.

— Никак не си забавна, Триша — засмя се приятелят й.

Усмивката му угасна, щом пристъпи към нея. Наведе се напред, докато лицето му се притисна в шията й. Носът му докосна кожата й и вдиша дълбоко. Повдигна глава, намръщи се и клекна. Посегна към ризата й и я повдигна малко нагоре, за да разкрие няколко сантиметра гола кожа от корема й. Носът му я докосна, след което вдиша дълбоко няколко пъти. Отдръпна се и се изправи. Обърна се към Валиант.

— Прав си. Не се усеща, докато не се приближиш достатъчно близо до кожата, особено около корема. Ароматът е твърде слаб.

— Тя наистина ли носи бебе от Новите видове? — Сега Валиант изглеждаше спокоен. Гласът му бе дълбок, някак дрезгав, сякаш бе пушил в продължение на много години или гърлото му бе наранено. Но поне не ръмжеше вече.

— Да.

Мъжът кимна.

— Не мога да повярвам, че си се обвързал с човек. Какво си мислеше? Те са толкова деликатни, учудвам се, че още е жива. Защо поне не намери жена с размер, по-близък до нашия, за да е силна. Сигурно трябва да се въздържаш. Какво удоволствие изпитваш, след като непрекъснато трябва да се притесняваш да не я нараниш?

Брас се изчерви леко.

— Бебето не е мое. Никога не съм правил секс с Триша. Аз съм само приятел, един от тримата мъже, които Джъстис помоли да я защитават.

Огромният Вид обърна глава към жената и изръмжа.

— Да не би случайно да съществува нова лаборатория за експерименти? Тя доброволно ли е участвала? Някой лекар е инжектирал сперма в нея?

— Не. — Брас се раздвижи бързо и застана между Валиант и Триша. — Всичко е по естествен път, свободно, по тяхно лично желание. За всички бе изненада, че тя забременя. Никой не смяташе, че е възможно.

Исполинът въздъхна.

— Можеш да се отместиш, няма да я нараня.

Брас се отдръпна встрани. Младата жена погледна към чудатия мъж. Той се вгледа в нея и вече не беше ядосан, по-скоро объркан. Въздъхна отново.

— Можеш да останеш. Но само ти. Не води никой от семейството си или от приятелите си. Ще ги изям за вечеря. — Погледът му се насочи към Брас. — Ще разпространя новината в Резервата, за да си сигурен, че никой друг няма да я безпокои.

— Ще ни помогнеш ли да я защитим? Моля те, оглеждай се за следи от човешки същества и направи всичко възможно те да не достигнат до нея.

Валиант се усмихна и оголи острите си зъби.

— Ще бъде фатално за всеки, достатъчно глупав да приближи насам.

Брас се отпусна, след като огромният мъж слезе по стълбите. Усмихна се малко пресилено на Триша. Секунда по-късно Муун и Харли изкачиха стълбите — Харли кървеше и придържаше мокър парцал към челото си, а дрехите на Муун бяха разкъсани.

— Никой не ме предупреди, че Валиант е тук. От всички нас той е най-жестокият и смъртоносен Вид. Ако знаех, щях първо да отида и да го предупредя. С всеки друг бихме могли да се справим, но той е… — Брас сви рамене — един страшен кучи син.

Триша се раздвижи и отиде до Харли.

— Наведи се и дай да прегледам тази рана. — Погледна към Муун. — Ти ранен ли си?

— Ще оживея. Поне сега знам как се чувстват футболистите, когато ги ритат и подхвърлят — отвърна той, обърна се и слезе по стълбите.

Харли се приведе леко и махна парцала. Лекарката погледна нараненото място и тихо изруга.

— Няма нужда от шевове, но трябва да я почистя и превържа.

— Мамка му! — Той се изчерви. — Имах предвид, по дяволите.

— Познай какво — засмя се младата жена, — аз бих се изразила по-цветисто, ако някой ме рани така. С какво те удари?

— Вратата — Погледът на Харли се спря на Брас. — Може би ще искаш да се обадиш и да поръчаш нова. Валиант я изтръгна от пантите и я хвърли по мен. Опитах да се отдръпна, но ъгълът й ме удари по челото. Масичката за кафе е в същото състояние. Но за това пък бих допълнил, че не трябва да сечем дърва, ако Триша иска да запалим довечера камината. Може просто да използваме треските от счупените предмети.

Брас въздъхна.

— Ще поръчам и медикаменти за първа помощ, така че док да те превърже, Харли. Имаш ли нещо против, Триша? Все още нямаме лекар в Резервата.

— Просто намери всичко, което ще ни е необходимо. Имаш ли нужда от списък?

— Не. — Брас не изглеждаше щастлив. — Сигурен съм, че ще успея да набавя нещата. Май сега ще сляза долу, за да огледам щетите, след което ще се обадя в главния офис и ще направя поръчка.