Муун се засмя и повдигна вежди.

— Де да беше истина. Ако можех да те имам гола в леглото си, нямаше да имам нищо против да те споделям с други мъже.

Тя се засмя, знаеше, че това е шега, той винаги можеше да я накара да се чувства по-добре.

— Продължавай да си мечтаеш. Ако наистина има само едно легло, вие, момчета, ще спите на пода.

Брас се отпусна и й се усмихна.

— Няма проблеми. Леглото е твое. Вие жените сте толкова изнежени, че никога няма да оцелеете на пода, докато ние мъжете нямаме нищо против да спим на твърда повърхност.

Харли се изсмя.

— Говори само за себе си. Аз обичам леглата, така че ще поема нощната смяна и ще спя в кревата, когато Триша не е в него.

— А аз съм добър в промъкването. — Муун отново повдигна вежди към младата жена и тя му се усмихна. — Ако ти стане студено, веднага ми кажи и ще те стопля на момента. Дори ще се държа прилично, само не ме карай да спя на пода.

— Ще наредя да донесат матраци — въздъхна комично Брас. — Кога успяхте да се размекнете толкова, момчета?

— Когато ни дадоха право на избор — отвърна Харли. — Хайде да изчезваме оттук, преди Слейд да се върне и да започне да ръмжи отново. Отговорността му за толкова много хора го е направила малко напрегнат. Не знам какво го боде по задника, но се надявам скоро да изпадне от там.

— Тръните определено са му добър приятел! — тихо добави Муун.

Триша се засмя. Обичаше тези момчета. Ако не бяха те, сигурно щеше да заплаче веднага след конфронтацията си със Слейд. Брас й помогна да се качи в джипа, след това седна на шофьорското място, а Муун и Харли се настаниха отзад. Той погледна към другия автомобил, в който ги чакаше мъж от Новите видове с багажа им.

— Знаеш ли за коя хижа говореше Слейд?

Непознатият кимна.

— Покажи ни пътя — нареди Брас, — ние ще те следваме.

Харли подаде на младата жена предпазния колан, тя го закопча и му се усмихна. Той й намигна.

— Винаги го слагай!

— Да, сър.

Триша се загледа в красивата местност, през която минаваха — богата зеленина, огромни дървета и редуващи се хълмове. Зад един дънер се мярна елен. Мястото беше толкова красиво, че успя да забрави за малко Слейд. Всичко й се струваше толкова трудно, но не искаше да плаче.



Слейд обикаляше из гората, от другата страна на сградите, криейки се от всички. Знаеше, че срещата му с Триша не бе минала много добре. Гледката — тя, в обятията на друг мъж — почти го бе накарала да избухне от ревност.

Брас я бе носил на ръце, бе й говорил тихо, сякаш имаше право на подобно нещо, а тя му бе позволила. Ръмжене се изтръгна от гърлото му. Бе пожертвал здравия си разум, за да стои далеч от нея, бе вървял против всичките си инстинкти само за да не бъде до док, а тя му бе обърнала гръб, когато искаше да я защити.

Тялото му се напрегна, мъжът спря да крачи, ръцете му се свиха в юмруци. Болка разкъса гърдите му при мисълта, че тя вече не го желае. Трябваше да й обясни защо я бе изоставил, но се страхуваше, че тя ще го разубеди, че собствената й безопасност не е толкова важна, колкото чувствата, които имаха един към друг. Това би провалило решението му, а щом погледнеше в очите й и я докоснеше, щеше да загуби битката.

Лек шум привлече вниманието му, обърна глава и видя, че някакъв мъж го търси.

— Какво има?

— Архитектът иска да говори с теб. Има проблем с чертежите за подобренията, които поиска за хотела.

Обхвана го ярост. Работата отнемаше по-голяма част от времето му. Почти не спеше, но поне не мислеше толкова много за Триша. Сега трябваше да се труди дори повече. В противен случай щеше да скочи в джипа, да отиде в хижата и… да разкъса дрехите й и да я чука, докато бъде сигурен, че тя е разбрала, че все още е негова.

Насили се да не мисли за това, знаеше, че не може да остави желанието да ръководи действията му. Док изглеждаше бледа и болна. И това го притесняваше. Очевидно тя имаше нужда от почивка, но тогава… по дяволите! Спри да мислиш за това как ще я съблечеш гола и как ще я накараш да осъзнае, че си нейният мъж. Сега не му е времето.

— Слейд? Всичко наред ли е? — Човекът срещу него наклони глава, наблюдавайки го с любопитство.

— Да — излъга той, — да вървим. Колкото по-бързо се справим с този проблем, толкова по-рано ще приключим строежа.

Щеше да се занимава с лекарката по-късно, след като имаше време да помисли и да прецени ситуацията. Сега, когато док беше в Резервата, нещата напълно се променяха. Независимо дали са заедно или не, тя бе в опасност. Преди да реши какво да прави, той първо трябваше да се успокои. Докато не обуздаеше ревността си, нямаше да бъде много разумно да говори с Триша.



Според Триша, съдейки по интериора, къщата, в която се настаниха, сигурно бе строена някъде през седемдесетте. Тя се намръщи на старите тапети в малката кухня и овехтелия килим, постлан във всекидневната.

— Само въртящи диско-сфери ни липсват.

— Не разбирам — каза Харли и я погледна.

— Добре дошли в седемдесетте, господа. Забелязахте ли зелените като авокадо краски върху оранжевите тапети? Масивните дървени стени и мъхестият килим сочат, че къщата е строена през седемдесетте. Изглежда солидна, а онази камина там, направо я обожавам.

— Няма спалня. Но пък има това. — Брас посочи към стълбите.

— Нарича се мансарда. — Триша се изкачи по стъпалата и видя, че помещението действително е просторно. — Доста е широко и… ей, тук горе има нещо като баня. Много приятна изненада.

— Леглото е твърде малко, за да ни побере и четиримата — обади се внезапно Муун.

Младата жена се засмя. Обърна се и видя, че и тримата мъже са я последвали.

— Да, така поне няма да се тъпчем.

— Всички може да спим, все едно сме кученца от едно котило — предложи Харли. — Когато някой от нас иска да се обърне, просто ще извика „завърти се“ и ще бъдем също като участници в синхронно плуване, които правят едни и същи движения.

— Няма да стане — засмя се Муун, — този, който лежи от края, ще падне на пода.

— Да, но ще има повече място за останалите трима — отвърна Брас и намигна на Триша. — Мисля, че Муун и Харли трябва да спят от двата края, за да сме сигурни.

Усмивката на Муун угасна, напрегна се и повдигна глава. Обърна се бързо и се спусна по стълбите.

— Някой приближава — изръмжа предупредително.

Брас сграбчи Триша и я бутна на леглото.

— Сядай — заповяда и отиде бързо до прозореца.

Харли последва Муун по стълбите. Младата жена чу как входната врата се отваря. Обърна се и погледна притеснено към Брас. Той бе отворил кобура на пистолета, закрепен към бедрото му. Приятелят й дръпна завесите и тя го чу как тихо прокле.

— Какво има? — попита шепнешком.

— Един от обитателите на Резервата е отвън. По дяволите! Какво прави той? Някой трябваше да ме предупреди, че са го заселили тук. Може би е доловил миризмата ти и сега идва да разузнае. Муун говори с него, а Харли наблюдава от долния етаж.

Любопитна, Триша стана от леглото и отиде зад Брас. Знаеше, че той я усеща. Мъжът протегна ръка назад и я сложи върху бедрото й, като я бутна зад гърба си. Лекарката се поколеба, но надникна над рамото му. Все още беше светло и лесно забеляза непознатия — гледката, която представляваше той, силно я разтърси.

— Той е…

— Шшт — тихо я прекъсна Брас, — може би ще долови това какво казваш. Тези Видове имат добри звукови възприятия. Чуват по-добре от повечето от нас.

Огромният мъж изглежда бе смесица от човешки и котешки гени и имаше красива червеникаворуса коса. Очите му бяха с издължена котешка форма, която се виждаше ясно и отдалеч. Тялото му бе мощно и мускулесто. Съществото бе полуоблечено. Имаше на себе си единствено прокъсани джинси. Ръцете и гърдите му бяха внушителни, все едно бе прекарал целия си живот, работейки тежък физически труд. Чертите на лицето му бяха повече животински, отколкото човешки, със странен нос и остри скули.

Муун стоеше на няколко метра от този Вид, който бе застинал в края на гората. Внезапно непознатият вдигна глава и особеният му поглед се спря точно върху Триша. Сякаш я беше усетил.

Когато отвори уста, тишината се разкъса от ужасен рев. За Триша това бе силен, разтърсващ звук, сто процента нечовешки. Тялото на мъжа се напрегна и той се втурна към къщата. Муун се изпречи на пътя му и протегна ръце, за да му попречи да приближи. Бързо му заговори нещо. Младата жена чуваше гласа му, но не долавяше онова, което му казваше. Действията на Муун не успяха да го спрат.

Триша с ужас видя как огромният мъж нападна приятеля й — просто протегна ръка, сграбчи го за гърлото и го хвърли настрани, сякаш бе парцалена кукла. Кучият син се движеше бързо, направо към къщата и скоро изчезна от погледа й.

Отдолу се чу зловещ рев, последван от нов вик. Нещо изтрещя силно, все едно дърво бе прекършено на две. Брас се обърна, сграбчи Триша през кръста и бързо я притисна в ъгъла. Застана пред нея, за да я предпази с тялото си. Обърна се към стълбището, вдигна пистолета и се прицели. Ужас обхвана младата жена, щом чу как непознатият заизкачва стълбите.

— Валиант, спри! — извика високо Брас. — Муун, Харли, останете долу. Аз го познавам.