— Вярно ли е? — прозвуча ядосан мъжки глас, който лекарката познаваше твърде добре. Замръзна и повдигна глава, независимо от обстоятелствата.

Слейд стоеше на няколко метра от групичката им. Взираше се в тях, като местеше поглед от лицето й към Брас и обратно. Ако погледите можеха да убиват, това би била последната й секунда живот. Реакцията му я обърка.

Защо е толкова бесен? Мрази ли ме? Явно имаше проблем с факта, че се намира близо до него. Очите им се срещнаха.

Забеляза, че косата му е пораснала. Носеше обичайната си черна униформа, но без жилетка. Върху тениската му бе изписано неговото име, вместо НСО. Изглеждаше спретнат и привлекателен. Младата жена би казала, че така дори е по-секси, ако не беше убийственият израз на лицето му. Сърцето й подскочи, отново бяха близо един до друг.

— Триша — прошепна в ухото й Брас, — това е той, нали? — Тя обърна глава и срещна погледа му. Приятелят й се загледа за секунда в нея, след което се напрегна. — По дяволите. — Кимна. — Хайде да те настаним. — Обърна се с Триша в ръце и тръгна към джипа.

Слейд им препречи пътя, като продължаваше да се взира в лекарката.

— Хубаво е, че те виждам, док.

— Здравей — успя да му отвърне.

Вниманието му се отклони от жената и се насочи към Харли и Муун. Най-накрая погледът му се върна отново върху Брас.

— Какво ниво на защита получава тя? Джъстис не ми обясни ясно, а и аз не попитах, защото по време на разговора покрай мен имаше хора. Оттогава той е постоянно на срещи и не мога да се свържа с него.

— Четвърта — намръщи се Брас. — Тя е нашият главен приоритет, включително и твой. Никой не може да приближава до нея, освен ако не е от Новите видове. Никакви човешки същества!

Тази новина накара Слейд леко да пребледнее.

— Никакви хора? Въобще? Та ние сме по средата на огромно строителство и човешките мъже са разпръснати навсякъде из Резервата. Стотици от тях работят денонощно, за да приключат колкото се може по-скоро с всички проекти. Работата, която трябва да се свърши за една година, ние я правим за няколко месеца. Само за издигането на външната стена ни трябваха почти четиристотин души. Те работят денонощно, на две смени, седем дни в седмицата. Все още обезопасяваме зидовете, за да сме сигурни, че всичко ще е наред. Освен това имаме и хотел, който трябва да ремонтираме със скоростта на светлината. Необходимо е да доведем докрай строежа на къщите, за да не живеят хората ни повече в палатки, в общото помещение се извършват довършителни работи. Паралелно с това върви и изграждането на офисите, за да не използваме постоянно голф-количките за придвижване от едно място до друго. Всеки ден, всяка секунда са запълнени с работата на четиристотин души. Да не би Джъстис да иска да спра всичко това, докато опасността премине? Той е този, който постоянно ме притиска да свършим бързо.

— Не — заяви Харли, — той иска да я настаним някъде, където ще бъде в безопасност, без достъп на човешки същества. Муун и аз познаваме района и смятаме, че трябва да я скрием някъде по средата на Дивата зона. Хората няма да посмеят да нарушат забранената за тях територия. Още повече, че там са настанени събратята ни, което е идеално, тъй като никой няма да може да мине покрай тях.

— Там няма да е безопасно за нея. Тя е човек. — Яростта на Слейд нарасна. — Наистина едва ли някой ще е толкова глупав, за да нахлуе в района, но все пак ще се сблъска с другите Видове. Сигурен съм, че ще ви нападнат, ако нарушите тяхната зона. Те са прекалено лабилни. В момента, в който се настаниха, започнаха да маркират територията си и станаха достатъчно бдителни, така че да не допуснат нито един човек да проникне там.

— Ние ще я защитаваме — обеща Брас твърдо. — Няма да я атакуват.

— Те са луди — изръмжа Слейд. — Някои от тях никога няма да се успокоят и ще продължават да мразят хората до степен, каквато дори не може да си представите. Изпадат в ярост само от мириса им — посочи към Триша, — тя познава нас, но не и онези, които не успяха да се възстановят след експериментите. Не мислите ли, че ще я изплашат до смърт?

— Кои са тези Видове? — попита младата жена и погледна към приятелите си.

Слейд й отвърна.

— Ние изглеждаме почти като нормални хора, но не всички имаха този късмет. В някои преобладава повече животинското. Оцелелите от подобни Видове са малко. Те са били измъчвани до безумие и таят омраза към човеците, така че само като ги зърнат и ще ги убият. Именно тези наши събратя сме настанили в Дивата зона. Няма да сте в безопасност покрай тях. Повечето са изключително необщителни.

Брас се наведе и остави Триша да стъпи на земята, след като тя му направи знак, че иска да я пусне. Задържа ръка на кръста й, докато се убеди, че краката й не треперят и няма да падне, сетне отстъпи назад. Лекарката погледна към него.

— Какво мислиш?

— Смятам, че Дивата зона е най-доброто решение. Те няма да посмеят да те наранят. След като бяхме освободени, за нас се грижеха само жени, тъй като властите разбраха, че няма да им сторим нищо. Сигурен съм, че това се отнася и за най-дивите от нас. Ние ще те пазим. По-добро от това не можем да намерим, Триша. Ще те настаним в центъра на територията, определена за тяхна. Те защитават яростно всичко, което смятат за свое владение. Ще ни помогнат да държим хората настрана от теб.

— По дяволите — избухна Слейд. — Аз командвам тук, а не ти. Няма да й позволя да отиде там, защото ги познавам по-добре от теб. Прекарал съм повече време с тях. И знам, че с тях Триша няма да бъде в безопасност. Ще я настаним на последния етаж в хотела, който довършихме наскоро. Като забраним достъпа до него, тя ще бъде в безопасност.

— Не — противопостави се Брас и кръстоса ръце пред гърдите си. — Джъстис ме назначи да отговарям за нейната сигурност. Поради тази причина няма да зачета твоята заповед. Не се обиждай, Слейд, но я искам на място, където нито един човек няма да я намери. Какво ще стане, ако един от онези терористи се представи като работник и подпали хотела? Нищо няма да й се случи, така ли? Дивата зона е отговорът. Има ли някакви къщи там? Наясно съм, че притежаваме и няколко каравани, може да вземем една от тях. Ще бъде тясно да живеем вътре, но ще свърши работа. Трябва да я държим далеч от хората.

Слейд беше бесен. Устните му се разтвориха, острите му зъби се показаха и от гърлото му излезе дълбоко ръмжене.

— Добре. Може да се настаните в моята къща. Отдалечена е от всички други сгради. Има само три стаи, но съм сигурен, че ще се справите.

— Вече взехме решение. Ще я заведем в Дивата зона — отвърна твърдо Брас.

Слейд прокле и се озъби. Погледът му не се отделяше от Триша.

— Кажи му, че не си съгласна. Послушай ме! Онези мъже не са стабилни, а ти си жена и при това — човешко същество. Още повече, че си и лекар, по дяволите! Само заради това ще те убият веднага щом те видят. Мъртва си, ако се съгласиш да живеете там. Вярно е, че когато ни освободиха за нас се грижеха жени, но после ни преместиха на друга територия, без полуделите ни събратя. Много месеци те са били изолирани и не съм сигурен, че сега няма да те нападнат. Не съм склонен на експерименти.

Страх полази по гърба на младата жена, докато се взираше в очите на Слейд.

— Довери ми се, Триша. Никога няма да те предам — тихо й обеща Брас. — Знам какво правя. Дивата зона е най-безопасното място за теб. Никой няма да те нарани. Няма да позволя нещо да ти се случи.

— Триша. — Слейд поклати глава, като я наблюдаваше внимателно. — Повярвай ми. Кажи им да те настанят в моята къща. Аз ще се преместя в хотела.

Тя потисна трепета в сърцето си — можеше да остане в дома му, а той да се изнесе другаде.

— Брас — каза тя и обърна глава, откъсвайки поглед от Слейд, — знам, че правиш всичко за моята сигурност. Съгласна съм да предприемеш това, което е най-добро за мен. Решението е твое.

— Отиваме в Дивата зона — усмихна се той.

Слейд яростно изруга.

— Триша? Ела веднага тук! Трябва да поговорим, насаме.

Младата жена се напрегна, докато се обръщаше към него.

— Моля? От седмици знаеш къде съм и ако искаше да говорим можеше да се свържеш с мен. Предварително трябваше да ме уведомиш, че искаш да ми кажеш нещо, а не сега, когато вече е решено. — Завъртя се и тръгна към джипа.

Изведнъж чу ръмжене и успя да се обърна навреме, за да види как Брас бързо се раздвижи, когато Слейд се хвърли след нея. Приятелят й застана на пътя му и му се озъби. Слейд спря. И двамата бяха напрегнати, докато се взираха един в друг. Изглежда всеки момент щяха да се сбият.

— Брас? Наистина не се чувствам добре — побърза да каже Триша. Не искаше да види как мъжете си разменят юмруци. — Може ли да тръгваме? Благодаря за вашата загриженост, господин Слейд, но що се отнася до моята защита, имам пълно доверие в тримата си приятели.

— Значи така стоят нещата, а? — изсъска Слейд. — Добре. Има една празна къща в Дивата зона. Може да се настаните там. Веднага ще изпратя някой да ви донесе хранителни продукти. Тя е само с една спалня, но както изглежда и четимата нямате нищо против да споделяте едно и също легло. — Завъртя се на пети и закрачи към съседната сграда.

Докато го наблюдаваше как се отдалечава, младата жена се бореше със сълзите.

— Да не би току-що да ме нарече по заобиколен начин проститутка?