— Понякога е трудно човек да ни разбере. Забелязал съм, че хората от нашия вид, с агресията на питбул, направо се нахвърлят на това, което искат, без да ги очакваш, или ти го заявяват открито в лицето. — Мъжът въздъхна. — Така че кой е бащата?

Триша вдигна инатливо брадичка.

— Няма да ти кажа.

Джъстис присви очи.

— Какво?

— Беше просто секс. Не означава нищо. Бебето е мое.

Леко ядосан, той скръсти ръце пред широките си гърди.

— Кой е бащата на бебето, Триша? Трябва да ми се довериш. Случаен секс или не, един мъж от Новите видове ще иска да знае, ако ще става баща.

Тя прехапа устни.

— Не мисля така.

Ръцете му се стегнаха срещу гърдите.

— Ти призна, че си правила секс веднъж след две години. И аз те подуших, когато миришеше на него. — Наблюдаваше я много внимателно. — Тогава върху теб имаше моята миризма, но аз знам, че не съм бащата. Там също бе и мирисът на Брас, но явно не сте спали заедно. — Пое си дъх. — И аромата на Слейд го имаше също. Беше много силен, но предположих, че е така, защото бе сама с него в продължение на дни. Слейд е бащата!

Главата й клюмна.

— Моля те, не му казвай!

— Съжалявам, Триша. Налага се. Той би искал да знае. Има право да те защитава и да се грижи за теб, тъй като носиш детето му.

Когато погледна към Джъстис, тя позволи на сълзите да потекат.

— След като се върнахме тук, Слейд нито веднъж не направи опит да ме види, изобщо не се свърза с мен, никога не ми се обади. Моля те, не му казвай. Не мога да се срещна с него.

Мъжът тихо изруга.

— За теб сексът е бил много повече от случаен и неговото държание те е наранило.

— Защо да те лъжа? — Тя кимна. — Да. Моля те, Джъстис. Не мога да те спра да му кажеш, но го дръж далеч от мен, когато го направиш. Моля те!

— Не те разбирам.

— След като ни спасиха, не пожела да прекара времето си с мен. По дяволите, не желая да го прави сега, след като узнае, че съм бременна. Той направи вече своя избор.

Наблюдава я дълго време.

— Ясно, но въпреки това, трябва да му кажа, Триша. Ще го известя за твоите чувства и ще го предупредя, че се е издънил.

Тя избърса сълзите си.

— Да. Така става. — Изправи се. — Благодаря ти, че прие ситуацията толкова добре.

— Аз ти благодаря — Джъстис отиде и прегърна изненаданата Триша — за това, че си бременна и даваш на всички нас надеждата, че можем да имаме деца. Сигурен съм, че всичко ще е наред и бебето ще се роди здраво. Ние сме силно племе и трудно могат да ни унищожат. Това дете ще бъде наполовина Нов вид.

Разплака се, докато Джъстис я държеше в обятията си. И тя го прегърна, признавайки, че има нужда някой да я утеши, откакто бе разбрала, че е бременна. Шокът за нея бе толкова голям. Мъжът разтри гърба й и я придърпа по-плътно до себе си, да я успокои.

— Съжалявам за мъката, която ти е причинил Слейд. Той трябва да разбере колко си специална и че не би трябвало никога да те напуска, Триша. Аз не бих постъпил така, ако беше моя. Това трябва да бъде едно щастливо събитие, а той ти причинява болка.

Младата жена подсмръкна и се оттласна от Джъстис. Мъжът я пусна и тя избърса сълзите си отново.

— Благодаря ти. Това бяха най-хубавите думи, които някой ми е казвал. — Погледна нагоре към него. — Има още нещо, за което искам да те помоля.

— Всичко, което пожелаеш.

— Искам да кажеш на Ели и Фюри за моята бременност. Знам, че досега не са постигнали нищо, но вероятно и те биха могли. Желанието им да имат дете е голямо. Проблемът при тях може да е прост — или броят на сперматозоидите на Фюри не е достатъчен, или Ели има нужда от малко помощ при произвеждането на яйцеклетките. Един курс от репродуктивните медикаменти ще й помогне да забременее. Мога да назнача тестове, ако съм сигурна, че те са съгласни, след като разберат за мен. Трябва да знаят, че има надежда за зачеване. Те са единствената друга смесена двойка и тази информация им е необходима. Имам доверие и на двамата, че ще запазят тайната.

Джъстис кимна.

— Добре. Ще го направя. Не се тревожи за това. Ще се справя, доктор Тед Трейдмонд ще обработи тестовете им. Знам, че не е в неговата сфера, но може да се справи с едни прости изследвания, нали?

— Той е надежден. Да, Тед ще се оправи.

— Прекрасно. — Извади носна кърпичка от едно чекмедже на бюрото си и й я подаде. — Ето, издухай си носа. Може да ползваш банята, за да се измиеш. Не искаме някой да заподозре нещо, а като те видят разплакана, ще си помислят, че нещо не е наред.

— Съжалявам.

— Ти си много емоционална. Чувал съм, че било нормално за бременните.

— Да, вярно е. Господи, не искам да си представям, каква откачалка ще бъда в петия или шестия месец. — Поклати глава. — Вече изпитвам съжаление към моята охрана. — Приближи до вратата на банята, спря се и се обърна. — Чувствам се толкова зле заради Брас. Мислиш ли, че въпреки всичко ще остане мой приятел?

— Да. Сега е разочарован, но не видях истинска болка в очите му. Ще се справи.

Триша се надяваше да е така. Влезе в банята и затвори вратата.

Джъстис чу шума от пуснатата вода. Човеците нямаха толкова изострени сетива, винаги се налагаше да си напомня този факт. Седна на бюрото си. Изживяваше радост и тъга от новината, че Видовете бяха в състояние да се размножават. Един ден и той искаше да има дете, но от реакцията на хората, когато разберат, го прерязваше през стомаха. Набра номера на управлението на Резервата и попита за Слейд.

— Здравей, Джъстис. Извади късмет, че ме хвана в офиса. Току-що имах среща с една от строителните фирми. Защитната ограда е завършена. От следващия месец влиза в действие, с датчици за движение и електронно наблюдение. Бяха приказки и разправии за крайния срок на голф игрището, но върви по график. След два месеца трябва да бъдат готови с него. Друго нямам какво да ти докладвам.

— Всъщност, имам новина за теб.

— Казвай.

— Изпращам доктор Триша Норбит в Резервата.

Тишина.

Джъстис оголи зъби, изразявайки гнева си. Очевидно Слейд не се развълнува от вестта. Следващият звук, който чу, потвърди подозренията му — една въздишка.

— Добре. Поради някаква причина ли пристига тук? — Не звучеше щастлив.

— Да. Линията сигурна ли е?

— Разбира се. Има ли причина за това? Случило ли се е нещо? Тя ли е била целта? Мислех, че всичко вече се е успокоило. Чувствам се длъжен да ти кажа, че тук не е толкова безопасно за нея. В Резервата има много повече отворени пространства, които са лесни за нарушаване, отколкото в Хоумленд.

— Тук има твърде много хора, които могат да я видят. Мисля, че е най-добре да я изпратя там — отдалечено е и по-лесно ще я предпазя от обществеността. Тя пристига, така че всичко е договорено. Искам да я настаня в отдалечено, но удобно място, което е силно защитено. Изпращам и трима лични офицери, за да я охраняват денонощно.

— Толкова ли е голяма опасността? — Гласът на Слейд се напрегна и тонът му се превърна в ръмжене. — Тя добре ли е? Да не би да е правен опит за покушение над живота й?

Изведнъж Джъстис се усмихна на очевидната загриженост на Слейд. Прехапа устни.

— Тя е в изключителна опасност. — Успя да запази хладния тон. — Иначе е добре, но е малко под напрежение. Изпращам я там за нейна сигурност, а също така и на заслужена почивка.

— Аз ще се погрижа за нея. Никой няма да я нарани. — Слейд изръмжа думите.

— Уверен съм, че всичко ще е наред. Трябва да приключвам. Пилотът ще ти съобщи по радиостанцията точното време на кацане.

— Ще се погрижа за всичко.



Гореща ярост струеше от Слейд, по кожата му изби пот. В офиса, в който се намираше, работеше климатик, но и той не можа да охлади реакцията на неговия гняв. Бе постъпил почтено, като напусна Хоумленд, за да избегне изкушението да търси Триша. На моменти бе жертвал разсъдъка си, за да се увери, че тя не е в опасност.

Сега я пращаха в Резервата заради заплаха. Фактът, че Джъстис бе толкова неясен относно причината, подбудила това му решение, го хвърли в мрачно настроение. Дали някой се опитваше да я нарани? Или я заплашваха по телефона? Може би имаше проникване в територията? Човекът, който ги беше предал, още не бе заловен. Ако той или тя, тръгнеха след Триша?

Слейд изръмжа и привлече вниманието на някои от хората в офиса. Тайгър повдигна любопитно вежда.

— Какъв е проблемът? Да не би работниците в хотела да са прекъснали друг водопровод?

— Не. — Той погледна към мъжа, който се трудеше над чертежите, изправи се и подаде на приятеля си сигнал с ръка.

— Трябва да проверя докъде са стигнали работите.

Тайгър скочи на крака.

— Идвам с теб. — Отдалечиха се на двадесетина метра от импровизирания офис, преди Тайгър да спре и да се взре в приятеля си. — Какво е станало?

— Беше Джъстис. Изпраща доктор Норбит тук. Била в опасност и иска да я скрие.

— По дяволите! Нима не разбира колко жестоко постъпва?

— Изглежда това не го вълнува. Не успях да му се противопоставя, тъй като има вероятност да ни подслушват.