— Не съм го постигнала аз. Бременността е без медицинска намеса. Просто се случи. Тя не е планирана и е осъществена по естествен начин.

— Още по-добре! Ти направи деня ми прекрасен! По дяволите, цялата ми година! — Изведнъж усмивката му изчезна и той се напрегна. — Трябва да я запазим в тайна, за да предпазим двойката. Ако пресата разбере и публикува новината, върху нас ще се разрази буря от заплахи. Кой друг знае?

— Засега само ти и аз.

— Двойката не знае ли?

Триша осъзна, че той не разбира това, което се опитва да му каже. Отвори уста да му обясни. Джъстис отстъпи.

— Относно това…

Той я прекъсна.

— Пресата ще се занимава само с тази новина, ако я открият. Необходимо е да пазим тайна. Ти ще се грижиш за бременната жена. Никой, абсолютно никой не трябва да разбере, докато бебето не се роди. Двойката ще бъде изолирана, за безопасност, а всички документи, свързани с тях — унищожени. Можеш ли да си представиш какво ще направят терористичните групи и колко опасно ще бъде, щом научат, че сме способни да се размножаваме с хората? Това беше едно от нещата, които използваха срещу нас, за да привлекат още ненормалници за тяхната кауза. Те вярват, че е мерзко Видовете да докосват човеците. Тази новина наистина ще вбеси онези, които с нетърпение очакват поколението ни да измре от старост.

— Джъстис…

— Ти и аз ще работим заедно, за да ги защитим на всяка цена, Триша. Това ще е нашата тайна. Ще се обадя да подготвят незабавно транспортния хеликоптер, за да ги отведе оттук, в рамките на един час. Резерватът не е напълно готов, но там е най-сигурното място, където да ги скрием. И ти трябва да отидеш с тях. — Втренчи се в лекарката. — Знам, че животът ти е тук, но ти също имаш нужда от защита. — Засмя се. — Това е по-важно. Аз…

— Млъкни! — извика накрая младата жена.

Мъжът се намръщи.

— Какво?

— Успокой се! — нареди му, понижавайки глас. — Опитвам се да ти кажа нещо, но ти все ме прекъсваш.

Той кимна.

— Давай! Слушам те!

Тя се поколеба, докато се взираше в красивите му екзотични очи.

— Аз съм майката. Аз, Джъстис. Аз съм жената, която носи бебето на Новия вид. Не съществуват никакви документи, тъй като сама направих всички тестове, докато в клиниката нямаше никой. Когато разбрах, че съм пропуснала цикъла си, отдадох закъснението му на стреса. След това започна да ми прилошава сутрин, затова днес си направих тест. Беше положителен. Веднага отидох в клиниката и се подложих на ултразвуков преглед. — Преглътна сълзите си. — Бебето расте вътре в мен и се развива с ускорени темпове. Може би единственото обяснение за тази аномалия е, че детето е наполовина Нов вид и бременността ще бъде по-кратка, заради променената ДНК на бащата. — Постави ръка върху утробата си. — Аз съм майката — повтори тя.

Мъжът се вторачи в нея, напълно изумен. Младата жена рухна назад в стола, докато продължаваше да се бори със сълзите, готови да прелеят в очите й. Бе трудно, но успя да не избухне в плач. Вдигна глава и видя вторачения в нея поглед на смълчания Джъстис. Минаха секунди, равняващи се на цяла вечност, докато той успее да проговори.

— Сигурна ли си, че бащата е от Новите видове? Подозирах, че си се срещала с някого, но мислех, че е човек.

— Последният път, когато правих секс, беше преди около две години. От тогава съм имала полов акт само веднъж и то с един от твоите хора. Няма никакво съмнение, че той е бащата.

Джъстис седна на ръба на бюрото.

— Добре. Това е хубава новина, Триша. Изглеждаш нещастна, а не трябва. Нямаш представа какво означава тази вест за моя народ. — Усмихна й се тъжно. — Значи, все пак, можем да имаме деца. Щом един от нас е в състояние да го направи, може би и на други ще се удаде тази възможност. Разбирам, че си много уплашена, но ще се справим по някакъв начин. Ще се получи, ще видиш. Ще успееш ли в началото да се оправиш с медицинската част, докато намерим някой, на когото да се доверим, да я поеме? Очевидно не можеш сама да изродиш собственото си бебе.

Тя премигна, за да спре напиращите сълзи.

— Все още съм в шок, но искам бебето. Много ме е страх. Никога не съм мислила, че ще бъда майка и знам, че моето дете се намира в опасност, заради това, което представлява — първото бебе между нашите две раси. Боя се какъв живот — него или нея — ще го очаква. Ултразвукът показа, че всичко е наред, но на този етап от бременността е много трудно да се каже каквото и да е. Все пак съм притеснена за размера на плода, тъй като е много по-голям от нормалното. Трябва да направя доста изследвания. Може нещо да не е наред с бременността. Просто не знам какво да очаквам, защото подобно нещо никога не се е случвало преди. Ужасена съм.

— Ще преминем през това заедно, каквото и да се случи. Ти никога няма да бъдеш сама, Триша. И по-рано те считахме за една от нас, но сега наистина си от Новите видове. Като майка на детето, което е част от нас, ти си официално член на НСО и получаваш всички права като такава. Имаш нашата пълна подкрепа и ще бъдеш защитена по всяко време. Ние ще се грижим много добре за теб. — Той се изправи, заобиколи бюрото и вдигна телефона. — Веднага намери Брас и го изпрати в офиса ми.

Триша се отпусна. Това можеше наистина да мине много зле. Бе очаквала най-лошото, че той ще избухне, като чуе новината. Бременността й поставяше народа му в опасност. А Джъстис беше много развълнуван и щастлив за бебето и всичко мина много по-добре, отколкото си бе представяла.

— Ще те изпратим с Брас в Резервата. Той ще те защитава с живота си и много ще ти помага, Триша. Имам му пълно доверие, че ще те опази. Ще кажа на всички, че там ми е необходим лекар и ти си отишла доброволно. Така няма да е подозрително. Точно това бях планирал да направя преди нападението. Искам да бъдеш там, когато медицинският център стане готов. Ще изпратя някои от моите хора да приготвят багажа и да пренесат вещите ти. Не искам да вдигаш тежко. — Засмя се. — Ще бъдеш много глезена, така че свиквай от сега.

Джъстис седна отново на мястото си и тя остана да наблюдава как бързо се разпорежда със създалото се положение — съобщи на някой, че има нужда от лекар в Резервата и доктор Норбит е била така любезна да се съгласи да отиде; уреди й полет за след по-малко от час и се обади да проучи екипажа и ръководителя му. Когато някой почука на вратата, Джъстис най-накрая затвори телефона.

— Влез — извика той.

Брас влезе в кабинета и затвори вратата след себе си. Очевидно е бил дежурен, защото бе облечен в униформата си. Усмихна се, когато съзря младата жена, и й намигна, преди да съсредоточи вниманието си върху Джъстис.

— Казаха ми, че имаш нужда от мен.

Джъстис се усмихна щастливо.

— Изпращам те с Триша в Резервата. Там ви очакват. Разрешавам ти да избереш двама от най-близките ти приятели, които да вземеш със себе си, за да я защитават. — Той се изправи и се засмя. — Не е ли това най-хубавата новина? Поздравления, Брас! — внезапно Джъстис се спусна напред и прегърна изненадания мъж. — Ще ставаш баща!

Триша се почувства така, сякаш някой я бе нокаутирал, но това не бе нищо в сравнение с изражението върху лицето на Брас. Очите му се разшириха, устата му зяпна.

— Ъъъ, Джъстис?

Лидерът пусна Брас и се усмихна на лекарката.

— Да?

Тя поклати глава.

— Не е той.

— Какво става тук? — Брас му отправи объркан поглед.

Джъстис не му обърна внимание и докато наблюдаваше лекарката, усмивката му замря.

— Но той беше в дома ти през нощите. Казах ти, че съм наясно с движението на всеки в Хоумленд. Ти се срещаше с него.

— Ние сме само платонични приятели, които гледат заедно филми. Той не е бащата на детето ми. Не съм спала с Брас.

— Бебе! — ахна младият мъж. Вниманието му мигновено се насочи към Триша. — Ти си бременна?

Тя кимна в потвърждение.

— Съжалявам. Мислех, че Джъстис те извика, за да бъдеш мой бодигард, тъй като знае, че сме приятели. Никога не съм предполагала, че може да повярва, че ти си баща на детето ми.

— Ти си бременна? — внезапно изръмжа злобно Брас. Отдръпна се, скръсти ръце на гърдите си, като впери поглед в пода. Младата жена забеляза мрачната му реакция и това я остави безмълвна.

— Тази ситуация е опасна за нея и за всички нас — предупреди тихо Джъстис. — Ти си нейният личен бодигард. Никой не трябва да разбере за тази бременност. Ясно ли е, Брас! Ще бъде ли проблем за теб?

Мъжът срещна погледа на Джъстис.

— Бих я защитил с живота си. Никой няма да разбере нищо от мен. Какви са разпорежданията?

— Уредил съм хеликоптер, ще излетите до час. Избери двама мъже, на които доверяваш живота си, и им кажи, че са част от екипа ти. Задачата ще бъде дългосрочна. Вземете си повече багаж. Като претекст ще използваме, че съм й възложил да контролира медицинския център в Резервата.

— Разбрано. — Брас дори не погледна към Триша, докато напускаше офиса. Вратата след него тихо се затвори.

Объркана, младата жена се намръщи.

Джъстис я погледна изучаващо.

— Не знаех, че той има чувства към теб. Може би ти си го възприемала като приятел, но мисля, че момчето, малко по малко те е ухажвало.

— Не знам — рече зашеметена. — Предполагах, че ме харесва, но той никога не намекна нищо и аз спрях да мисля за това.