Усмивка изкриви устните й, когато си спомни, че Брас бе употребил точно тези думи. Беше й обяснил, че някои от Новите видове са по-малко човеци от тези, които тя е виждала в Хоумленд. Те нямали желание да се интегрират с хората и искали да живеят спокойно на сигурна територия. В момента пребивавали в неизвестно място, далеч от човешки контакт. Но с онези враждебно настроени групировки, всеки се страхувал за безопасността им, ако някога някой откриел къде са скрити от правителството.

Джъстис бе закупил стария курорт, за да им осигури условия, близки до собствения им вид, и където щеше да бъде в състояние да ги защити по-добре. Бяха решили да го именуват Резервата на Новите видове. Тя беше уверена, че името е подходящо, тъй като това бе всичко друго, само не и място за почивка. Територията щеше да работи на същия принцип като Хоумленд — изцяло според законодателството на Новите видове и под техен контрол — и с висока степен на защита за онези, които бяха избрали да живеят там.

Брас й беше станал много добър приятел, докато я охраняваше в дома й, първите две седмици след произшествието. Беше я накарал да се смее често и й бе станал близък. Тя се притесняваше малко, че може да изпита привличане към нея, но мъжът никога не направи нищо в тази насока. Когато прецениха, че опасността е намаляла, постоянните й спътници, които я охраняваха, започнаха да й липсват.

Брас продължаваше често да я навестява — той носеше екшън филми, а тя правеше пуканки. Понякога водеше и своите приятели със себе си. Така беше успяла да опознае и други мъже от Новите видове. Те се отнасяха към нея като към по-малка сестра, една от тях, и младата жена им бе благодарна за това поведение. Караха я да забрави чувството си за самосъжаление.

Слейд повече не дойде да я види и не се обади. В интерес на истината, сякаш бе изчезнал от лицето на Земята, за всички. Преди няколко седмици, един от мъжете бе споменал, че Слейд и Тайгър работят в Резервата. Той дори вече не живееше в Хоумленд.

Безмълвното послание на действията му, което говореше по-силно от думите, беше ясно за Триша. Сексът, който бяха споделили, не беше нищо повече от случаен за него. Тази реалност я нарани дълбоко, но тя постепенно се възстановяваше и реши да се преструва, че нищо не се е случило. Така беше обаче до тази сутрин. Страхуваше се, че отново ще й прилошее.

— Доктор Норбит? — Младата лекарка погледна към секретарката. — Може да влезете.

— Благодаря.

Триша се изправи на крака, макар да чувстваше слабост в коленете. Имаше желание да избяга. Можеше да си отиде, да напусне работата, да се премести в друг щат само за да избегне цялата бъркотия. Бе изкушена да послуша гласа на паниката в главата си. Дори се поколеба, когато погледът й се спря върху вратата към кабинета. Вместо това преглътна и с цялата сила на волята си принуди краката си да се отправят към офиса на Джъстис. Аз съм лекар и знам какво трябва да се направи, независимо от личните последствия, пред които съм изправена.

Джъстис бе облечен в обичайните си дънки и потник и бе бос. Забавляваше я фактът, че лидерът на цялата раса, винаги изглеждаше толкова небрежно, освен когато се налагаше да застане пред медийните камери. Тогава носеше тъмни костюми, изтегляше косата си назад, на опашка, дори обуваше обувки.

Когато влезе в кабинета му, мъжът пристъпи към нея с усмивка на пълните си устни. Винаги й правеше впечатление колко добре изглежда със стройното си тяло, красивите черти и секси котешки очи. Обстоятелството, че беше и много мил, увеличаваше неговата привлекателност. Усмихна му се насила.

— Добре дошла, Триша. Днес е много горещо, нали?

Тя кимна в знак на съгласие. Беше облечена в тъмносиня, дълга, широка пола и строга риза с дълъг ръкав, умишлено създавайки си професионален външен вид като средство за успокояване на нервите. Дори бе стегнала косата си в красив кок. Това я бе разсеяло от предстоящата среща, за която бе помолила Джъстис, веднага след като й бе съобщил, че има време да я види. Беше му изтъкнала, че се налага спешно да говори с него. И той й беше отделил време.

— Кое е това, което е толкова важно? Дебра, моята секретарка, ме информира, че желаеш да говориш за нещо с мен веднага. Да не би да е още едно от твоите искания за увеличаване на медицинския персонал? Двете бройки, които допълнително наехме, не са ли достатъчни? Или ти е необходимо още медицинско оборудване? — Покани я с ръка, да седне на стола, докато той заобикаляше бюрото. — Седни.

Триша се отпусна в плюшеното кресло. Джъстис запази усмивката на устните си, когато зае мястото си. Наведе се напред, опря лакти на дървената плоскост и подпря брадичка върху дланите си. Изглеждаше развеселен.

— Защо си толкова сериозна? Не бива. Нали съм ти казал вече, че ще получиш всичко, от което имаш нужда, за медицинския център.

— Не е това. — Постара се да успокои ударите на сърцето си. — Въпросът е личен.

Докато очите му се присвиваха, усмивката му бавно избледня.

— Моля те, кажи ми, че не си подаваш оставката. Ние имаме нужда от теб. — Вдигна глава, свали лакти от дървената повърхност, облегна се назад в стола и я погледна напрегнато. — Ще бъда повече от щастлив да обсъдим парите, ако заплатата е проблемът. Наистина искаме да продължиш да работиш с нас. Ти си отличен лекар и хората ми, които ти се доверяват, се увеличиха. Нямаш представа колко много те ценим.

Младата жена поклати глава.

— Не става дума за пари, не искам да загубя работата си и не се отказвам, но си мисля, че ти няма да искаш да работиш с мен, след нашия разговор. — Пое си дълбоко дъх, изучавайки мъжа. — Съжалявам. Уплашена съм до смърт.

— От мен? — Изглеждаше изненадан.

— От създалата се ситуация. Дори не знам откъде да започна. Случи се нещо и то е доста сериозно. Ако има някой, който да осъзнава колко е важно, то това съм аз.

— Добре. — Джъстис въздъхна дълбоко. — Кажи ми какво не е наред.

— Получих достъп до много от медицинските файлове с възстановените данни от научните изследвания на Мерикъл Индъстрис. По-конкретно, с опитите им за размножаване между мъже и жени от Новите видове. Знам, че си наясно с този въпрос.

Лицето му се стегна.

— Да. Самият аз бях подложен многократно на тестове за размножаване. — Гласът му намаля до ръмжене.

— От това, което прочетох, разбрах, че опитите са правени само с двойки от Видовете и те винаги са се проваляли. Но никога не са правени експерименти със смесени двойки — Нов вид и истински човек.

— Не. Считаха ни за прекалено опасни, страхуваха се да не убием онзи от персонала, който се опита да прави секс с нас. Не можеш да ни обвиняваш за това.

— Не съм си и помисляла. — Тя се поколеба.

— Те жестоко злоупотребяваха с нас.

— Знам, че то… това се е случило — изрече много тихо.

— Не разбирам. Намерила си файл, където е описано, че те са провеждали такива експерименти с моите хора? Някои от тях са се съгласили да правят секс с човешки същества, докато са били затворници?

Триша се съпротивляваше на порива си да избухне в сълзи.

— Не. Съжалявам. Не се изразих много ясно. Жена, която е истински човек, е заченала дете от Нов вид.

Най-после. Казах го. Наблюдаваше лицето на Джъстис, на което постепенно се изписваше шок. Устата му се отвори и затвори. Най-накрая той успя да намери гласа си.

— Това… — Погледна я зашеметен. — Сигурна ли си?

— Абсолютно. Сама направих тестовете тази сутрин и извърших ултразвуковия преглед. Плодът има силна, добре развита сърдечна дейност и изглежда перфектно. Не те лъжа. Но бременността не е нормална. Сърдечният пулс е като на много по-голям ембрион, размерите — също. Растежът и развитието на плода отговарят на много по-напреднала бременност. Това ме тревожи, Джъстис. Бебето расте много по-бързо, отколкото трябва да бъде за съответния период от бременността, и симптомите са преждевременни. — Пръстите й бяха впити в облегалката на стола, на който седеше. — За първи път, според това, което ми е известно, Нов вид е заченал бебе. Знам, че смятахме всички ваши мъже за стерилни, но се оказа, че най-малко един от тях не е.

Изведнъж Джъстис се изправи. Отиде до прозореца и обърна гръб на Триша. Мълчеше. Лекарката го наблюдаваше със страх. Нямаше представа как ще реагира. Беше гледала интервютата с членове на враждебно настроените групи и знаеше, че ще донесе само огромна беда на Новите видове, когато се разпространи новината, че един от тях не е стерилен, а майката е човек.

Много фанатици смятаха този вид кръстоска за тежко престъпление. Сравняваха го с размножаването между човешко същество и животно. Техните предразсъдъци отвращаваха Триша, но тя не можеше да промени ограниченото им съзнание. Най-накрая Джъстис се обърна към нея с огромна усмивка.

— Това е чудесно! — Той се отпусна на стола. — И сме сигурни, че размножаването е между човек и Нов вид?

— Сто процента.

Мъжът се разсмя.

— Никога не съм мислил, че ще бъда в състояние да имам деца. Никой от нас не е. — Изправи се отново и почти скочи през бюрото, задъхан, за да я прегърне. Дръпна я от стола и я пое в обятията си. — Това е най-добрата новина, Триша! Ти си гений! Направи го!

Младата жена избута нежно Джъстис далеч от себе си, докато той я пусна. Погледна засмяното му лице с ужас. Мъжът очевидно смяташе, че тя като лекар е направила нещо, за да помогне за бременността. Трябваше веднага да му изясни ситуацията.