Лорън Донър - Слейд

— Благодаря. — Тя му се усмихна. — Може ли да предадеш на Джъстис, че оценявам всичко, което прави за мен.

— Разбира се. — Мъжът се отдръпна и се върна в хола.

Триша огледа спалнята. Брас бе пуснал завесите, но между тях се процеждаше слаба светлина. Погледна часовника и изненадана установи, че вече бе шест и пет — сутринта. Обърна се в леглото, болкоуспокояващите още действаха и тя се унесе.

Слейд е в безопасност.

Слейд не желаеше да седне на стол, нито дори да бъде на срещата. Трябваше да отиде при Триша. Нямаше да се успокои, докато не погледнеше в очите й, не вдъхнеше аромата й и не я прегърнеше. Планираше да направи много повече от това, след като я докосне, но си забрани тези мисли, тъй като всички мъже, събрали се в офиса на Джъстис, щяха да подушат възбудата му.

— Много съм щастлив, че си в безопасност. — Джъстис седна на ъгъла на бюрото си, погледът му обходи петнадесетте офицери, натъпкани в стаята — седнали или прави — и въздъхна шумно. — Най-накрая имаме отговори. Идиотите, виновни за нападението, които бяха арестувани, са проговорили пред полицията. Току-що разговарях с водещия детектив по случая.

— Мразят ни — рече Тайгър. — Ето защо са го направили. Поради тази причина ни атакуваха преди, ще го направят и отново.

Фюри, облегнат на стената до затворената врата, изръмжа.

— Всеки път, щом повярваме, че заплахата е намаляла, нещо се случва.

— Спокойно. — Джъстис потърси и срещна погледа на всеки един от тях. — Всичко се случи, защото наехме на работа лекар и това се разчу.

Страх пропълзя по гръбнака на Слейд.

— Защо ги е грижа конкретно за нея?

— Работила е две години в гинекологията. — Джъстис прокара пръсти през разрошената си коса. — Някой е отпечатал биографията й във вестниците. Тези задници са си набили в тъпите мозъци, че това е причината, поради която сме я наели. — Фокусира вниманието си върху Фюри. — Те мислят, че е тук, за да ви помогне да разберете защо не можете да имате деца. Аз излязох с изявление, че годините й в спешното отделение са били решаващият фактор да я предпочетем пред другите кандидати. Страхувам се, че не повярваха на истината. Сигурни са, че се опитваме да намерим начин, как да забременее твоята половинка, Фюри.

Фюри изръмжа.

— Двамата с Ели не сме опитни зайчета. Все още не сме използвали всички възможности, за да го постигнем. Много искаме бебе, но сме съгласни, че не си струва болезнената агония да разрушава живота ни, като разрешим на лекарите да ни взимат кръв, дупчат и изследват.

— Всичко това ми е известно. — Джъстис се премести зад бюрото си. — Щом в Мерикъл не бяха в състояние да открият какво не е наред, аз съм сигурен, че няма решение на проблема. Техните специалисти по раждаемостта измъчиха почти до смърт нашите жени. Просто в тази насока имаме недостатъци. Не бих наел доктор Норбит с тази цел, дори ако някои от вас са готови доброволно да се подложат на тестове. Бих назначил някой друг, който е специалист в тази област.

— Обявили са награда за главата ми — обади се Слейд.

— Направили са го, за да накарат повече тъпаци да ги последват. Ти беше стимулът, за да я убият — човекът, който ги води, предложи пари за тялото ти. Те знаят, че е само въпрос на време, докато измрем от старост и толкова дълго, колкото сме стерилни, ще се утешават с надеждата, че Видовете не ще преуспеят. — Гневът задълбочи неговия глас. — Идеята, че можем да имаме връзки с човешките жени, също ги вбесява.

— Мразя хората — изръмжа думите Флейм. — Само мъжете. — Хвърли извинителен поглед към Фюри. — Жените са сладки. Твоята Ели е прекрасен човек. Нищо лошо не й желая, но мъжете ме довеждат до ярост.

— Не всичките — коригира го Фюри. — Само тези, които ни мразят.

— Въпросът е в това — продължи Джъстис, — че присъствието на друга човешка жена в Хоумленд, и то лекар, възбуди гнева им. Смятах да наема някой друг на нейното място, но разбрах, че доктор Норбит е много ценен кадър за нас. Тя е отличен лекар, който може да се справи с всичко, както вече се убедихме. — Срещна погледа на Фюри. — Спаси живота ти. Не таи никаква злоба към нас. Аз й имам доверие и това я прави още по-голяма цел за техните атаки. — Изправи се зад бюрото си. — За щастие никога не е имала връзка с някой от нашите мъже. Това действително би запратило онези лунатици отвъд ръба.

Слейд се напрегна, понечи да каже нещо, но Брас го изпревари.

— Нищо не й пречи да се свърже с някой от нас. Тя е много привлекателна жена.

— Всеки мъж, който се грижи за нея, ще е по-добре да не го допуска — предупреди Флейм.

— Така е — съгласи се Джъстис.

Флейм отново се обади.

— Сега, когато строим нов дом за нашите хора, ще й се налага доста често да пътува, за да помага при организирането на лечебното заведение там. И всеки път, щом напусне портата, ще бъде добра мишена. По дяволите, дори не можем да се доверим на хората, работещи в Хоумленд. Някой е издал информацията за деня на пътуването и точния маршрут. Брас и Уейгър охраняват лекарката денонощно. Няма начин враждебно настроените групи да я вземат на прицел. Опасността щеше да е много по-голяма, както спомена Джъстис, ако тя беше с един от нашите мъже. Това щеше да увеличи желанието им да я убият, двойно. От една страна ни помага да останем живи, когато имаме нужда от лекар, от друга — спи с един от нас. Те предполагат, че проблемите, свързани с нашата плодовитост, са неин приоритет, тъй като смятат, че повечето жени искат да имат бебета.

Леден страх сграбчи сърцето на Слейд. Джъстис получаваше смъртни заплахи ежедневно. Навсякъде го придружаваше охранителен ескорт. Като лидер на своя народ, той винаги се намираше под смъртна заплаха. Можеше да контактува само с няколко доверени човека и дори тогава беше в опасност. Триша бе лекарят на Хоумленд и се грижеше за всеки човек, нуждаещ се от нейната помощ в територията. Предателят можеше просто да си пореже ръката, за да се добере до нея. Тя щеше да умре, преди някой от тях да успее да стигне до нея, дори и с охрана. Мъжете, които принадлежаха към тези враждебно настроени групировки, бяха луди. Нямаше никакво съмнение, че един от тях е готов на самоубийствена мисия, за да отстрани врага. А това бе неговата Триша. Тя щеше да умре, ако той я докоснеше.

— Вярно е. — Джъстис поклати глава. — Добре е, че никой от нашите мъже не се интересува от нея. Би трябвало да я уволня и да наема друг лекар. Налага се да я охраняваме също като Ели. На Ели й е разрешено да работи с нашите жени, тъй като те не представляват заплаха за нея.

Слейд затвори очи, болката в гърдите му стана по-остра, почти пронизваща агония. Триша обичаше работата си — да е лекар, бе нейната същност, така както той бе Нов вид. Това не можеше да се промени, а който се опиташе, би бил глупак.

Тя щеше да го намрази, ако я накараше да избере него, пред живота, който водеше. С времето щеше да започне да негодува. Той дори не беше сигурен дали щеше да се грижи достатъчно за него, даже да се изкуши да наклони везните в негова полза, ако й бъдеше предложена възможност за избор.

— Необходимо е да затегнем сигурността. Доктор Норбит ще има денонощна охрана, докато не намалее опасността. Трябва да открием предателя. С течение на времето, тези тъпаци ще осъзнаят, че нищо не е в състояние да ни помогне да имаме деца и ще престанат да се страхуват за нашето възпроизводство и че ще взривим мечтите им да ни видят, в края на краищата, как измираме.

Джъстис продължи да говори, но Слейд вече не го слушаше. Връзката му с Триша можеше да я убие. Щеше да я постави в твърде голяма опасност. Стегна здраво юздите на емоциите си, страхуваше се, че другите ще подушат болката му, затова щеше да скърби по-късно, насаме. Нямаше право да я подлага на тази голяма заплаха или да съсипе живота й. Тя означаваше твърде много за него.