Влезе под топлата водна струя и дълго остана там. След това изми нараненото си тяло много внимателно. Болеше я, въпреки хапчетата. Сълзите й започнаха да напират, седна на пода под душа и покри лицето си с ръце. Разбра, че животът й се е променил безвъзвратно. Двама души бяха мъртви, за да остане жива тя. Как можеше да бъде отново предишният човек, който е била? Нямаше начин за това.

Леко почукване на вратата най-накрая спря плача й.

— Ще съм готова след минутка.

— Имате ли нужда от помощ? — Тя позна гласа на Брас. — Аз съм безопасен, доктор Норбит. — Той замълча. — Влизам.

По дяволите. Опита да се изправи на крака, но тялото й отказа да я послуша. Душ кабината имаше врата, която я прикриваше, но тя беше от матирано стъкло. Дори различи фигурата на Брас, когато влезе в банята и тръгна към нея.

— Доктор Норбит?

— Седнах и сега не мога да стана — призна му тя. Мразеше да бъде слаба и да я боли толкова силно. — Когато се почувствам по-добре, ще се изправя. Може ли да ми подадеш кърпата? — Посегна и спря крановете на душа. — Моля те!

Голяма хавлия за баня бе метната върху горната част на стъклената врата. Триша я дръпна и се покри, колкото бе възможно. Две секунди по-късно, Брас я изненада, като отвори вратата на душ кабината.

— Няма да гледам на вас като на жена. Позволете ми да ви помогна, доктор Норбит. Никога и по никакъв начин няма да ви навредя. — Наведе се и протегна към нея ръце. Хвана я внимателно под мишниците и я изправи на крака. — Нека да ви занеса до леглото. Храната пристигна, ще ви дам и още обезболяващи.

Знаеше, че малко я бе засрамил, но тя се нуждаеше от помощта му. Не оказа съпротива, когато едрият мъж я измъкна от кабинката. Ръцете му й помогнаха да се задържи на крака. Младата жена притисна с длан кърпата пред гърдите си, но гърбът й остана изцяло гол. Лицето й бе пламнало и почервеняло. Изведнъж Брас сграбчи кърпата й я издърпа от ръцете й.

Устата на Триша увисна отворена. Цялото й внимание се съсредоточи в мъжа, държащ хавлията. Погледът му продължаваше да бъде фокусиран в очите й. Той освободи парчето плат от ръката й, разтвори широко кърпата и я уви стегнато около тялото й, преди да посегне отново към нея. Взе я в силните си ръце и нежно я постави да седне на плота. След това се извърна, грабна друга хавлия и без да каже дума, започна да бърше мократа й коса.

— Благодаря.

Брас й кимна.

— Вие сте била много силна. За някой, който е толкова дребен, имате пълното ми уважение, доктор Норбит. Проявили сте голяма издръжливост, но сега е време да позволите на някой да се погрижи за вас.

— Моля те, казвай ми Триша.

На лицето му блесна усмивка.

— Косата ти вече не е толкова мокра. Сега ще те вдигна отново и ще те занеса в леглото. Виждам, че си си приготвила дрехи за спане, но от моя предишен опит, а аз съм страдал достатъчно, мога да кажа, че е по-добре да си гол, докато се излекуваш. Хайде, отиваме.

Брас пусна кърпата, с която бе трил косата й, в мивката и взе младата жена на ръце. Внимателно я занесе от банята до леглото в спалнята, където някой бе приготвил вече завивките. Остави я на матрака и дръпна ръцете си от тялото й. Протегна длан и затвори очи.

— Дай ми да занеса мократа хавлия и да я закача в банята, а ти през това време се завий.

Триша му подаде кърпата и дръпна одеялото към гърдите си. Видя как Брас влезе в банята. Той се забави там няколко минути, докато почисти. После излезе, загаси лампата след себе си, кимна й с глава и изчезна от спалнята. Но се върна веднага, като буташе пред себе си количка за сервиране — на три етажа — с множество покрити чинии. Триша се вторачи в тази гледка.

— Това всичкото не може да е само за мен.

Мъжът сви рамене.

— Джъстис не знаеше какво ще поискаш за ядене, затова се разпореди да бъдат приготвени шест различни ястия. Съветът разполага със собствен готвач. Когато разбра, че се връщаш, Джъстис поръча храната по телефона. Има и десерти. Той отново не знаеше какво ще предпочетеш, затова изпрати от всичко по малко. — Брас извади голям поднос, постави го в скута на Триша и се усмихна. — Ще отворя всяка чиния, за да ти покажа какъв избор имаш.

— Ти ще ми помогнеш да изядем всичко това, нали?

Брас се засмя.

— Надявах се да го кажеш. Умирам от глад.

Стомахът на младата жена изкъркори. Лицето й пламна и се изчерви, когато мъжът се засмя отново — очевидно беше чул. Той започна да маха капаците на чиниите и да изброява ястията, които съдържаха. До десертите не стигна.

— Ще взема телешкия стек на грил. Така добре ли е?

Той се усмихна.

— Чудесно. Благодарен съм ти, че не пожела свинските ребърца. Щом ги зърнах и устата ми се напълни със слюнка. Гладна си, нали?

— Умирам от глад.

Брас постави двете чинии на подноса. Излезе от стаята и минута по-късно се върна с няколко соди. Триша взе напитката с вкус на череша — в хладилника й имаше три разновидности. Брас се поколеба.

— Ще отида да ям в хола. Извикай ме, ако имаш нужда от нещо. — И взе от таблата чинията със своето ястие.

— Може да седнеш ето тук. — Посочи му стола до леглото си. От същата страна имаше нощно шкафче, така че ставаше за маса за хранене. — Точно щях да включа телевизора. За съжаление, в хола нямам. Смятах да си купя някои неща за къщата, но още не съм намерила време за това. Остани при мен и ще гледаме заедно телевизия. Дори ще ти дам дистанционното, ако обещаеш да не пускаш исторически филми и спорт.

Мъжът се засмя отново.

— Ти избираш канала. — Брас седна на стола и сложи чинията си на шкафчето. Отвори една от газираните напитки. — Благодаря. Какво смяташ да промениш тук? Домът ти е хубав.

— Ненавиждам това легло, а стаята за гости искам да превърна в домашен офис. — Махна към бюрото в ъгъла. — Не желая моят кабинет да бъде в спалнята ми. Тази стая е за почивка, а като погледна към това, все си мисля за работа.

Брас обърна поглед към жената.

— Какво не му харесваш на кревата? На мен ми допада балдахина и това, че изглежда солидно.

— Твърде голямо е за мен. Имам чувството, че съм петгодишна и всеки път, когато си лягам, трябва да се покатеря на него. — Посочи към пода. — Виждаш ли тази стълбичка? — Тя сви рамене.

Брас погледна надолу и се заля от смях. Опита се да спре, но му беше твърде забавно, за да го скрие.

— Ти си доста дребна. По-ниска си с няколко сантиметра от средния ръст за жените.

— Да, знам. — Тя си отряза от месото и лапна хапката. Изстена от удоволствие. — Ммм, толкова е вкусно!

Брас се задави със содата. Триша обърна глава, погледна го и видя, че се взира в нея. Мъжът се потупа по гърдите.

— Добре ли си?

— Чудесно — кимна й в отговор. — Ако съдя по звука, който издаде, наслаждавайки се на ястието, значи готвачът на Съвета заслужава парите, които му плащат.

— Всеки цент. — Отряза си отново и лапна залъка. Пак простена и се усмихна. — Перфектно. Превъзходно. Направо се топи в устата ми.

Брас се втренчи в нея.

— Искаш ли да опиташ и от моето? Порциите са доста големи.

— Не, благодаря. Всичкото си е за теб.

— Обичам ребърца. След като ги изям, мога да опитам от ростбифа, ако не го искаш. Ние, по принцип, ядем много.

— Вземи си, от което искаш. Аз и с това, което ми е в чинията, не мога да се справя.

Продължиха да се хранят. Триша намери един екшън филм, който и двамата се съгласиха да гледат. Брас успя да изяде три блюда, намери място и за десерт. Той даде две болкоуспокояващи таблетки на младата жена. По време на филма тя заспа.



— Триша?

Тя се събуди, замаяна. В полутъмната стая, на сантиметри от лицето си, видя Брас, надвесен над нея. Премигна учудена, но спомените й бавно се завърнаха. Мъжът бе настанен в дома й, за да я охранява. Той й се усмихваше.

— Тези лекарства, наистина са доста силни. От няколко минути се опитвам да те събудя. Току-що научихме нещо за Слейд. — Тези думи, изведнъж я изтръгнаха от дълбокия сън и тя се опита да седне в леглото. Брас я бутна обратно, хвана я нежно за раменете и се засмя. — Внимавай за завивката, Триша. Гърдите ти почти се показаха. — Ръцете му я пуснаха.

По дяволите. Беше забравила, че е без дрехи. Стисна одеялото, за да го държи на място.

— Съжалявам. Той добре ли е?

— Да, добре е. В момента осигуряват транспортирането му до Хоумленд. Преди около двадесет минути се е сблъскал с един от екипите ни. Прострелян е, но раната е повърхностна. Най-напред ще го откарат до болницата за преглед, но до няколко часа ще бъде тук.

Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги преглътна, след като чу, че Слейд е в безопасност и жив, само с повърхностна рана. Бил е прострелян. Със собствените си очи бе видяла колко издържливи са Новите видове и как бързо се възстановяваха. Не беше притеснена, след като го очакваха скоро да се прибере у дома, значи нараняването не беше животозастрашаващо.

— Благодаря.

— Лягай отново да спиш. Не желаех да те будя, но Джъстис каза, че си искала веднага да научиш, когато има новини за Слейд. Сигурен съм, че той ще дойде тук веднага щом се върне, за да провери лично как си. Сега си почивай, имаш нужда.