— Благодаря.

Джъстис Норт чакаше в един джип наблизо. Той хвърли поглед на Триша и инстинктивно потрепери. Брас отказа да я остави, докато не я настани на предната седалка в открития автомобил. Двамата с Харли седнаха отзад, а Джъстис подкара към дома й.

— Не мога да намеря достатъчно думи, за да ти се извиня за всичко, което се случи, Триша. Това беше нападение единствено срещу Новите видове и ти взе участие в него по принуда.

— Вината не е твоя. Вие не сте идиотите, които ни изблъскаха от пътя и които решиха, че е забавно да ни преследват като диви животни. Благодаря ти за хеликоптера и че Брас и Харли се грижеха толкова добре за мен. Все още ли няма новини от Слейд?

Джъстис поклати глава.

— Нашите екипи са още там, в района, и са обградили още осем от тези задници, които ви преследваха. Веднага след като ги хванем, ще ги предадем на местните власти. Бяхме много развълнувани, когато получихме разрешение да изпратим наши собствени екипи на местопроизшествието.

Брас изсумтя.

— Те бяха много щастливи, че ни позволиха да отидем вместо тях.

Джъстис кимна в знак на съгласие.

— И това го има. Ние бяхме много по-подготвени за претърсване на такава голяма площ в гората, с много по-малко хора, отколкото те разполагаха.

— Те не искаха онези луди фанатици да стрелят по задниците им — подкрепи го Харли. — Дадоха ни пълномощията, за да отидем и да разчистим бъркотията. Но заслугите ще се препишат на тях, не на нас. Освен това, местната полиция не бе в опасност.

Джъстис погледна Триша, подуши и се намръщи силно. Той не каза нито дума, но тя го забеляза как го направи отново. Когато паркира джипа на алеята, беше много ядосан. Младата жена видя, че на верандата й има охрана, но не беше от Новите видове.

— Пазачът е тук — обясни й Джъстис, — защото го изпратих преди нас с ключовете, знам, че си ги изгубила сред отломките от катастрофата. Намерихме ги заедно с чантата ти. Донесохме у вас и това, което успяхме да спасим. Дрехите, които не бяха скъсани и повредени, са почистени. Което не можахме да спасим, ще ти бъде възстановено от нашите фондове. — И като заобиколи джипа, вдигна изненадващо Триша в прегръдките си и тръгна към входната врата на къщата й. — Дадоха ми пълен инструктаж относно нараняванията ти. Лекарят каза да останеш на легло най-малко два дни.

Охраната поздрави Триша с кимване и отвори вратата. Джъстис влезе вътре и я постави внимателно на дивана. Той се поколеба, после се обърна и погледна към Брас и Харли. Човекът също беше влязъл вътре.

— Може ли да ни оставите няколко минути насаме? Искам да говоря с Триша. Тя е преживяла достатъчно, за да й нанасяме сега допълнителна травма, като я караме да разказва какво й се е случило пред аудитория от мъже.

Тримата без възражение напуснаха къщата и вратата се затвори плътно зад тях. Джъстис отиде до дивана и седна. Изглеждаше напрегнат. Котешките му очи срещнаха тези на Триша.

— От теб мирише на страх, мръсотия, кръв и секс. В инструктажа на лекаря никъде не се споменаваше да си сексуално насилвана. Един от онези фанатици ли злоупотреби с теб? Беше ми казано, че раните по лицето ти са от един от онези задници — прочисти гърлото си, — маниаци.

— Можеш спокойно да ги наричаш задници. И аз така им викам. — Срещна погледа му и го задържа. — Не ме изнасилиха, но бяха близо до това. Не желая да разказвам конкретни подробности, но Слейд пристигна точно навреме. Той спря човека, преди наистина да го направи. — Замълча. — Наложи се да го убие.

— Прави ли секс, преди да те доведат у дома? Нямам информация да си се срещала с някого.

Триша се намръщи.

— Моят сексуален живот не е твоя работа, господин Норт.

— Не исках да те обидя. Разбрала си ме погрешно. Извини бедния ми речник, само исках да разбера дали не ме лъжеш за изнасилването. Ти работиш в Хоумленд и не си го напускала. Познавам всеки и знам всичко, което става вътре зад тези стени. Ти си правила секс с някого, защото подуших миризмата. Освен мириса на Слейд, върху теб има и на други двама човешки мъже. Върху теб е останал моят аромат и този на Брас, защото те носихме, но те са слаби. Знам, че и Смайли те е докосвал, когато ти е помогнал да слезеш от пещерата.

— Как така правиш разлика между миризмата на Новите видове и човешката?

Той я наблюдава внимателно дълго време.

— Новите видове… Това е трудно за обяснение. Просто мога да направя разликата. Единият човешки аромат ми е познат. Просто искам да знам истината, ако си била жертва на сексуално насилие.

— Не, не съм. Познатият мирис, който долавяш, вероятно е на Барт, шофьора на джипа. Не знам фамилията му. Той пострада при преобръщанията и аз го докоснах, за да проверя какви са нараняванията му. Той е мъртъв, нали? Двамата със Слейд чухме три изстрела, след като Барт не пожела да напусне с нас мястото на катастрофата. Смяташе, че онези мъже не биха му навредили, защото е човек. Опитахме се да го убедим, че ще го убият, но той не ни послуша. Нямахме друг избор, освен да го оставим сам.

— Той е мъртъв — потвърди Джъстис. — След като е бил вързан и измъчван, са го простреляли в слабините, корема и главата. Предполагаме, че са се опитвали да получат от него информация, къде сте се скрили двамата със Слейд. Тялото му е намерено до разбития автомобил. Съдебният лекар констатира, че е бил убит скоро след катастрофата.

Глава 12

Триша подозираше, че Барт ще умре, бе сигурна, щом чу изстрелите, но когато разбра какво му бяха причинили, изстина отвътре. За миг през съзнанието й мина споменът за лицето му и страха, който изпитваше. Но той бе все още момче — единствен на майка, която се тревожеше за него дотолкова, че да го накара да отиде на ветеринар, за да получи ваксина срещу болестите по животните.

— Исусе! — ахна тя. — В слабините?

Джъстис се поколеба.

— Това, което са направили с него, е зловещо и жестоко. Едно е да убиеш човек хладнокръвно, съвсем друго е да го кастрираш преди смъртта му.

Стомахът я присви.

— Кастриран?

— Използвали са рязана двуцевка от близко разстояние. Съдебният лекар каза, че сигурно са я опрели в слабините му, преди да натиснат спусъка. Тези копелета са животни, а имат проблеми с нас. Видовете никога няма да постъпят толкова нечовешки.

Триша стъпи на краката си.

— Трябва да взема душ. Знам, че имаш още въпроси, но съм уморена, гладна и мръсна. — Прехапа устни и потръпна, забравила колко я боли възпаленото коляно. Когато се изправи, срещна погледа на Джъстис. — Най-вероятно ще си поплача. Кълна се, не бях изнасилена. Слейд успя да спре нападателя, точно преди да го стори. Благодарна съм ти, че се грижиш за моето благополучие, но моят сексуален живот си е личен. Имам една молба.

— Всичко, което пожелаеш.

— Щом чуеш нещо за Слейд, независимо колко е часът, моля те, изпрати някой да ми каже. Той ми спаси живота многократно. Няма да се успокоя, докато не разбера какво се е случило с него.

— Налага се да оставя Брас тук. Поръчал съм да ти доставят храна, тя ще те чака, като излезеш от банята. Обещавам, че когато науча нещо, ще се обадя на Брас да ти предаде информацията. А за това, което ти се е случило, ще говорим утре.

— Брас ще остане тук?

Джъстис кимна.

— Да. Това е само предпазна мярка. Някои от онези задници са мъртви. Техните другари са доста ядосани, че вместо да убият нас, са умрели те. Ще имаш денонощна защита, докато опасността не отмине напълно. Случилото се, те е травмирало достатъчно, затова оставям при теб Брас, тъй като го познаваш. Той ще бъде първа смяна. Искам го вътре в дома ти. Може да седи на дивана, ако за теб е приемливо. Ще се погрижи за храната и ще ти предава информацията, до която успея да се добера.

— Но ние сме в Хоумленд, тук е безопасно. Идиотите не могат да минат през портата и да достигнат до къщата ми. Сигурна съм, че…

— Някой им беше казал за нашето пътуване — прекъсна я Джъстис. — Те знаеха точно маршрута на вашия джип, което означава, че са имали вътрешна информация. От човешките служители само охранителните екипи знаеха къде отиваме, по кое време и по кой път ще минем. Денонощната ти охрана ще е само от Новите видове, така ще бъда спокоен за безопасността ти. А сигурност няма да има, докато не открием от кого е изтекла информацията. — Пое си дълбоко въздух. — Трябва да тръгвам. Храната ти ще пристигне скоро. Яж и почивай.

Младата жена бе шокирана, че някой, който работи в Хоумленд, е предал Новите видове, но вярваше на Джъстис и мрачното му лице.

— Не е необходимо да ми пращаш храна. Мога да си направя един сандвич.

— Не. Имаш нужда от вкусно, топло, домашно приготвено ядене. Ще кажа да ти изпратят няколко блюда. Ще се видим на сутринта. Обади ми се, когато станеш.

— Благодаря ти. Моля те, не забравяй да се свържеш веднага с мен, щом чуеш нещо за Слейд.

— Обещавам, че ще го направя. Разбера ли нещо, ще го знаеш и ти.

Той остави след себе си вратата широко отворена и Триша го чу как разговаря тихо с мъжете отвън.

Придвижи се бавно до спалнята, взе си голям удобен потник и широка тениска. После влезе в банята. Когато съзря образа си в огледалото, й идеше да ревне. Изглеждаше като нещо, което котката беше влачила из задния двор, преди да го захвърли и да намери друго за късане. Отстрани лицето й, от ухото до брадичката, беше в синини. Долната й устна бе зле подута и сцепена. Около раната бе зачервено и подпухнало. Дългата й руса коса бе сплъстена и безнадеждно заплетена. И за капак, цялата бе покрита с един пръст мръсотия. Дрехите й бяха в същото плачевно състояние. Когато понечи да ги съблече, потръпна от болката в китките. По гърба и бедрата имаше синини от катастрофата. Знаеше, че изглежда адски зле.