— Слейд ме спаси. — Остана изумена. Знаеше, че обонянието им е невероятно, но да разберат толкова много неща само от едно подушване, беше направо зловещо. Стана й наистина неприятно да открие, че сетивата им са обострени до такава степен.

— Ще проследя тези двама човека и ще ги убия — рече Флейм. — Заклевам ви се. Ще умрат за това, което са ви причинили.

Сърцето на Триша заблъска.

— Те са мъртви. Слейд се погрижи за това.

Мъжът поклати енергично глава и се извърна.

— Добре. Смайли, отивам да охранявам четиримата, които заловихме. Ти не я изпускай от очи.

— Няма. — Смайли се завъртя към Триша и огледа лицето й. — Защо не седнете? Хеликоптерът ще дойде скоро.

Лекарката се отпусна направо на земята. Вече бе покрита със слой мръсотия и й беше безразлично дали ще прибави още върху себе си.

— Къде ще кацне?

Чернокосият се поколеба.

— Тук няма къде. Ще остане във въздуха. Аз ще ви завържа за въжето и те ще ви издърпат. В този район дърветата са твърде нагъсто за кацане, а ние не искаме да рискуваме с придвижването ви пеша през планината. И без това сте страдали достатъчно. Ще видите, ще бъде много лесно и приятно.

— Чудесно. — Обзе я ужас. — Споменах ли, че се боя от високото?

Смайли се засмя.

— Това е добър начин да се изправите срещу страха си.

Страхотно. През цялото време, докато чака, седнала на земята, мъжът я наблюдава мълчаливо. Скоро тя чу машината да приближава. Най-накрая, той извърна глава и погледна към небето.

— Идват. Сега ще стане много шумно. Те ще хвърлят отгоре колан и аз ще ви завържа. Ще ви вдигнат, вътре някой ще ви помогне да го свалите и да се настаните. Ще ви транспортират до болницата. През цялото време с вас ще има двама от нашите хора, които ще ви охраняват, докато се приберете вкъщи. Сега вече знаете какво ви очаква.

— Благодаря за всичко. Бихте ли предали също и на Флейм, че му благодаря?

Той кимна.

— И двамата сме на ваше разположение. Радваме се, че сте жива.

— Може ли да предадете на Слейд, веднага след като го откриете, да се свърже с мен? Притеснявам се за него и няма да имам спокойствие, докато не разбера, че е в безопасност.

— Да, ще го направя. — Обърна гръб на Триша и погледът му отново се насочи към небето.

— Ето го. Запушете си ушите. Това са много шумни машини. Причиняват ми главоболие, но някои неща не могат да бъдат избегнати.

Младата жена се изправи, когато хеликоптерът закръжи достатъчно ниско над върховете на дърветата, за да избегне удара в тях. Завихрянето на въздуха от перките му вдигна облак прах и листа, което я принуди да покрие лицето си. Напълно бе съгласна със Смайли, когато го чу, че изруга — вулгарна, мръсна дума. Наистина не очакваше с нетърпение следващите няколко минути.

Някой я докосна по ръката. Смайли я хвана и я заведе до мястото, където висеше колана. Нежно я побутна да влезе в отворите му. Повдигна краката й, за да нагласи каишите на бедрата й, после преметна презрамките през раменете й, накрая закопча колана на кръста й. Намигна й и отстъпи назад. Триша стисна въжето, когато той вдигна ръка към хеликоптера и даде знак. Ремъците се обтегнаха, щом краката й се отлепиха от земята.

Тя затвори плътно очи и се опита да не изпадне в паника, когато вятърът я завъртя. Не ги отвори, докато някой не я сграбчи за кръста. Погледна надолу и видя Смайли, навел глава, покрил лицето си с ръка. Листа и прах се въртяха бясно близо до земята, завихрени от масивните перки на машината. Този, който я държеше за талията, я издърпа навътре от вратата, докато картината долу се скри от погледа й.

В задната част на хеликоптера имаше двама мъже от Новите видове. Те бяха от кучешкия вид, беше ги срещала в Хоумленд. Брас изглеждаше мрачен, на другия не можеше да си спомни името. Помогнаха й да свали колана, затвориха вратата на машината и я настаниха на една от седалките. Брас й подаде слушалки и й посочи своите, за да й покаже как да ги сложи.

Силният шум на хеликоптера я оглуши. Кимна на Брас в знак на благодарност и си помисли, че името не му подхожда. Той имаше кафява коса, беше огромен с широки рамене, над един и деветдесет висок, с много тъмни очи. Другият мъж бе тъмнокос и тъмноок. По телосложение бе като близнак на Брас. Брас седна до нея, а другият — на седалката срещу тях.

Хеликоптерът кацна на площадката на болницата — пътуването не беше дълго. Медицинският персонал се втурна към тях с носилката и за миг пред очите на Триша изникна подобна картина от нощта, когато Слейд бе нахлул в живота й. Въпреки че сега тя беше в много по-добро състояние от него.

Позволи им да я стегнат с ремъците към носилката, без да спори, тъй като беше наясно с болничната практика. Знаеше, че лекарите дават най-доброто от себе си за пациентите наоколо и се опита да забрави, че е била една от тях, когато я вкараха в залата за прегледи. Брас и другият мъж я последваха, без да се отделят от нея.

Дежурният лекар, в края на тридесетте, атрактивен и със златист тен, свидетелстващ за дълго време прекарано на голф игрището, влезе в помещението.

— Аз съм доктор Ейвън Тауърс. Как е вашето име?

— Казвам се доктор Триша Норбит. — Видя го как трепна и му се усмихна. — Кълна се, че ще бъда послушна. Преди няколко дни катастрофирах с джип, който се преобърна надолу по един склон, и бях без предпазен колан. Това е дълга история. Знам, че трябва да се пътува с него, но секунди преди произшествието ми се наложи да го откопчая. Претъркалях се вътре в автомобила, но не съм падала извън него. После бях физически малтретирана от един идиот, който ме удари няколко пъти в лицето. Нямам наранявания по шията и гърба. Не проявявам никакви признаци на вътрешни травми. — Замълча. — Нямам алергии, не съм оперирана, с изключение на сливиците, когато бях на десет. Не вземам лекарства, не пия, не пуша, не употребявам наркотици. Сега млъквам и ви оставям да си вършите работата.

Лекарят кимна.

— Благодаря. Всъщност ме улеснихте. Да сте имали някакви симптоми на мозъчно сътресение?

— Донякъде. Ако имам такова, то трябва да е леко. След катастрофата бях замаяна, а когато ме удариха по лицето и двата пъти припаднах. Но без замъглено виждане и без гадене, все пак.

— Дали ще арестуват мъжа, който е направил това с лицето ви? — попита, докато преглеждаше главата й.

— Може да се каже, че да. Той е мъртъв.

Лекарят я погледна за секунда и кимна.

— Вие сте жената, която дават по новините. Радвам се, че са ви открили.

Той се премести и й показа как да си отвори устата. Триша го направи, подражавайки му. Мъжът прегледа нараняванията по устните, после и лицето й, там, където тя го чувстваше като смазано. Трепна леко, когато я докосна, но все пак издържа. Доктор Тауърс и сестрата продължиха подробния преглед на тялото й и Триша беше благодарна, че не я съблякоха гола. Брас и другият мъж стояха в залата до вратата и наблюдаваха всяко действие на персонала, тъй като я охраняваха.

На няколко пъти лекарят им хвърли откровено мрачни погледи, като изглеждаше раздразнен и разтревожен. Триша разбираше причините за това му държание и искаше да го увери, че нещата са наред.

— Направен е опит за покушение над живота ми и те трябва да бъдат тук. Съжалявам, ако се притеснявате от публика.

Доктор Тауър кимна, за да я успокои.

— Няма проблем. Просто са много едри. — Гласът му се понижи до шепот: — Никога не съм ги виждал на живо, по телевизията изглеждат по-дребни. Те са в много добро физическо състояние.

Тя също зашепна.

— Да. Знам. Но също така имат изключителен слух. Прошепнете им „Здрасти“.

Той го направи и погледна двамата мъже. Брас му намигна и сви мускулите на едната си ръка. Другият от Новите видове стоеше мрачен, но му махна. Младата жена трябваше да се бори със смеха си, когато лицето на лекаря се изчерви леко, преди да насочи вниманието си към сестрата, за да й издиктува редицата тестове, които трябваше да бъдат направени. Назначи също и рентген. Триша не мислеше, че има нужда от това, но не възрази. Тук беше неговата зала за прегледи, а тя не искаше да бъде трън в задника.



Два часа по-късно я пуснаха, като й предписаха противовъзпалително лекарство за коляното, болкоуспокояващо за лицето и антибиотик за няколкото отворени рани. Смяташе да поиска и хапчета против забременяване, които се пиеха след полов акт, но не беше толкова притеснена за това, което се случи между двама им със Слейд. И без медикаменти, беше абсолютно сигурна, че не може да забременее, въпреки че не използваха никакви предпазни средства. Наблизо не бе имало магазин, откъдето да си купят презервативи, и тъй като от дълго време не беше сексуално активна, не вземаше и таблетки.

Брас и Харли — това беше името на другия офицер от НСО — я придружиха до аптеката, за да изпълни рецептата. Пет минути по-късно се качиха на хеликоптера.

Не бяха намерили Слейд и никой не беше чувал нищо за него. Триша задряма, когато лекарствата успокоиха изтерзаното й тяло. След един час, се приземиха в Хоумленд. Когато Брас я вдигна на ръце, за да я изнесе от машината, младата жена се събуди.

— В безопасност си. Просто се отпусни.

Тя не пожела да бъде пусната. Той я носеше без усилие, също като Слейд. Тези мъже бяха супер силни.