Пълните му устни бяха меки, идеално оформени и топли. Вчера вечерта не беше забелязала тази подробност, беше прекалено заета да преглежда нараняванията му. Нежно ги разтвори. Долните му зъби изглеждаха нормално, с изключение на кучешките, които бяха по-остри. Наведе се още, за да вижда добре, а със свободната си ръка обгърна брадичката му. Отвори челюстта му широко, като държеше устата му разтворена. Трябваше да се облегне на гърдите му, за да може да го разгледа.
Започна да изучава издължените му зъби и острите им връхчета, искаше й се да знае малко повече стоматология. Наведе се още по-напред. Косата й се разпиля по голите му гърди, но тя не се притесни, че може да го събуди. Той бе дълбоко упоен заради операцията и трябваше да се събуди след няколко часа. Лицето й съвсем се доближи до устата, докато оглеждаше зъбите му. Горните и долните кучешки бяха определено по-остри и издължени от човешките.
Триша измъкна пръстите си от устата му и я затвори, другата й ръка все още обгръщаше брадичката му. Погледна към лицето, за да изучи плоския му, широк нос, но вместо това се оказа точно срещу чифт широко отворени, невероятно сини очи, които гледаха право в нея.
— Здрасти — дрезгаво измърмори 215 с груб глас.
Младата жена подскочи. Изненада се, че пациентът е буден. Опита да се отдалечи, но две силни ръце я сграбчиха за раменете. Кракът й се удари отстрани в преградата, когато я дръпна силно към себе си. Болка прободе бедрото й от удара с металната преграда, когато той успя да я повдигне и да я прехвърли на леглото. Преобърна се и легна върху нея, приковавайки я под тялото си.
Триша започна да се бори, щом осъзна какво става. Ръцете му се плъзнаха по нейните, сграбчиха китките й и ги повдигнаха над главата й. Дълбоко ръмжене се откъсна от гърлото му. Този звук бе толкова страшен и яростен, че я накара да замръзне ужасена. Тя погледна към силното мъжествено лице, което бе на сантиметри от нейното. Странните му, хипнотични очи сякаш виждаха в душата й, докато я изучаваше напрегнато. Той облиза устни.
— Ти си нова. Никой ли не те предупреди да не прекрачваш зоната за убиване? — Погледът му се сведе към гърлото й, но после се върна обратно към очите й. — Много глупаво от твоя страна да не ме оковеш. Не са ли те осведомили как трябва да се отнасяш с нас, док? Никога не сваляй оковите.
Младата жена най-накрая успя да продума.
— Ти си в болница. Ще се оправиш.
Мъжът се намръщи. Триша бе прикована под него, тялото му се притискаше силно към нейното.
— Не знам дали трябва да се чифтосам с теб, или да те убия — изръмжа тихо той. Внезапно се размърда и тя ахна, когато нещо твърдо се притисна в слабините й. Без съмнение имаше ерекция. — Аз гласувам за чифтосването, след като нямам желание да убивам нещо толкова красиво — ухили й се насреща. Младата жена се изплаши, щом видя острите зъби да се подават от разтворените му устни. — Някога искала ли си да те чука животно, красавице?
— Аз съм лекар.
— Не ме интересува — прекъсна я, ръмжейки. — Целуни ме, хубавице. Ще ти покажа какво си изпуснала. Реших да спя с теб. Просто не мога да ти устоя. — Ноздрите му се разшириха, когато вдиша дълбоко и силен стон се откъсна от гърлото му. — Толкова съм твърд за теб, миришеш прекрасно.
Паника обхвана Триша.
— Помощ! — изкрещя тя.
215 погледна към нея и се усмихна.
— Никой няма да е достатъчно глупав да влезе в тази стая и да се опита да те спаси, красавице. Ти свали оковите и сега си моя.
Мъжът се намести, обхвана китките й с една ръка, а със свободната започна да опипва тялото й. Пръстите му се задържаха върху извивката на гърдата й, карайки младата жена да ахне, след което се спуснаха по ребрата, чак до бедрото. Тялото му се повдигна достатъчно, за да може ръката му да се провре между матрака и нея, хвана дупето й и силно го стисна.
— Задникът ти е мой, сладурче. Не се притеснявай. Няма да те нараня и определено няма да те убия. Харесвам те твърде много. Току-що реших, че ще те задържа за няколко дни, док. Смятам да сторя с теб такива неща, че никога няма да искаш да излезеш от стаята. Накрая, преди да ме принудят да те пусна, ще изпитваш толкова силна нужда за мен, колкото за въздух и вода.
Изведнъж стаята се огласи от силна аларма. Триша се вгледа в мъжа, който продължаваше да й се усмихва. Ръката му, върху дупето й, я стисна по-силно, докато тялото му се наместваше между разтворените й бедра. Твърдият му пенис се потри в нежната й сърцевина. Очите й се разшириха от силата, с която се притискаше към нея.
— Ще те накарам да ме желаеш толкова силно, колкото и аз теб — обеща й той с дрезгав глас.
Приближи лицето си към нейното и откъсна поглед от очите й. Потърка буза, подбутвайки я, докато тя обърна глава встрани. Устните му докоснаха шията й, разтвориха се и езикът му облиза кожата й. Простена. Триша бе шокирана, когато бедрата му започнаха да се движат леко, а устните му продължаваха да я хапят нежно. Твърдият ствол на пениса му се триеше точно срещу клитора й, през дрехите. Тялото й трепна под неговото, напрегна се. Той изръмжа, зъбите му одраскаха рамото й.
Лека паника я обхвана, когато тялото й откликна. Зърната й се втвърдиха, утробата й се присви и през нея премина удоволствие от движението на тялото му срещу нейното, въпреки дрехите, които ги разделяха. Да бъде безпомощна и държана неподвижно, никога не е било нейна фантазия, но въпреки това се възбуди от факта, че този силен, привлекателен и много опасен мъж я контролираше. Опита да се противопостави на физическия си отклик с проста логика, но изглежда умът й отказваше да работи.
215 простена срещу гърлото й, устата му я освободи.
— Нямам търпение да опитам всеки сантиметър от кожата ти. Смятам да заровя глава между бедрата ти и да те чукам с език, докато започнеш да ми се молиш, красавице. Знам, че вкусът ти ще бъде толкова сладък, колкото ароматът ти — изръмжа високо мъжът. — След това ще те обърна по корем, ще повдигна задника ти нагоре и ще проникна в теб.
Триша изви тялото си срещу неговото. Картината, която й описа, в комбинация със стимулирането на клитора й, почти я накараха да достигне оргазъм, още преди да са започнали. Осъзна, че ако той не спре да се движи, щеше да свърши. Слабините й пулсираха, трябваше да прехапе устни, за да не простене.
Изведнъж вратата на стаята се отвори с трясък и поне шестима души нахлуха вътре. Мъжът върху нея извърна глава, за да ги погледне. Силно, страховито ръмжене излезе от гърлото му.
— Упойте го! — извика Триша, умът й работеше отново.
Охраната се хвърли към него. 215 изрева от ярост, завъртя се, за да ги посрещне. Ръцете му я пуснаха, той опита да надигне тялото си, за да отхвърли пазачите, които го хванаха. Триша се изплаши, че пациентът може да се нарани и обви ръце и крака около него, за да им помогне. Мъжът се замята, пенисът му се триеше в нея по-силно и й припомни колко възбудена беше. Видя как двама от дежурния персонал забиват спринцовки в гърба му, докато се опитваха да го държат неподвижен.
Заплашителни звуци излизаха от гърлото на 215, но най-накрая спря да се бори. Тялото му се отпусна, а тежестта му я притисна към матрака, докато тя почти спря да диша. Успя да се измъкне изпод него едва тогава, когато двама дежурни — един охранител и две сестри — повдигнаха мъжа достатъчно.
Задъхана и потна, се изправи на нестабилните си крака. Пациентът бе упоен и проснат на леглото по корем. Трепереща, погледна към него. Бе дълбоко обезпокоена от случилото се. Ако медицинският персонал не се бе появил навреме, в този момент може би щяха да правят секс.
Подскочи, когато някой я докосна по ръката. Доктор Хързал Морис стисна рамото й загрижено.
— Добре ли си? Нарани ли те?
Триша прочисти гърло.
— Добре съм — излъга тя.
Глава 1
Една година по-късно
Триша седеше на бюрото си и си спомняше за 215. Образът на мъжа с невероятните сини очи все още я преследваше, не можеше да забрави как я бе приковал под себе си на болничното легло и почти… я бе прелъстил. Знаеше, че никога няма да го забрави, но той не я помнеше. И това наистина я дразнеше.
Беше чула, че Новите видове, оцелели и спасени от изпитателните лаборатории на фармацевтичната компания, са си избрали имена, вместо цифрите, с които ги бе номерирала Мерикъл Индъстрис.
215 си бе харесал името Слейд.
Прилягаше му. Мъжът, комбинация между човек и куче, беше едър, с широки гърди, дълга буйна коса и излъчваше аура на опасност. Всеки път, когато на лицето му светнеше усмивка, под устните му се показваха остри, необичайно дълги зъби, които му придаваха вид на хищник — изглеждаше така, сякаш заплашва някого. Освен това беше най-сексапилният мъж, когото бе срещала, и спомените за онова болнично легло винаги я караха да тръпне от възбуда.
На Новите видове, оцелели от опитите в лабораториите, бе предоставена територия, която бяха нарекли Хоумленд. Светът не приветстваше напълно тяхното съществуване и те трябваше да живеят във висока степен на сигурност за защита срещу враждебно настроените групировки, които ги считаха за отвратителни същества.
Религиозните фанатици ги наричаха „грях“, „чудовища“ и „обида към Бога“, защото бяха създадени в епруветка от учените. Използваха догматични извинения за омразата си и назоваваха Новите видове двукраки животни, незаслужаващи човешки права, които не са нищо повече от обучени домашни любимци, имитиращи хората. Това беше нелепо. Триша се дразнеше, когато слушаше по новините тирадите на тези луди идиоти. Новите видове бяха жертва, а не бич за човечеството и определено не бяха злото изчадие на Сатаната. Нито пък бяха домашни любимци, способни да произнасят думи.
"Слейд" отзывы
Отзывы читателей о книге "Слейд". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Слейд" друзьям в соцсетях.