— Чуй ме!

— Какво?

— Точно сега си освирепял. Съзнанието ти е по-ясно, отколкото се опасявахме, но приличаш на ходещ мъртвец. Нямаш огледало, за да се видиш. Очите ти имат див поглед, който по правило придобиваме в такива ситуации. Тя не трябва да те вижда в това състояние. Само ще я изплашиш. Имам заповед да те намеря и да те върна обратно в Хоумленд. Позволи ми да те отведа оттук.

Слейд му се озъби.

— Не. Не съм приключил. Има още много от тях.

— Заповедите са…

— Те я нападнаха, един от преследвачите я малтретира и се опита да я изнасили. Можеше да умре, когато изблъскаха джипа извън пътя. Копелетата ни обявиха война и аз искам да я довърша. Има опасност всички, които се измъкнат сега, да ни атакуват отново по-късно.

Хватката отслабна и ръката на мъжа освободи рамото му.

— Няма как да те отведа, след като не съм те намерил. Разбирам те, но си длъжен да стоиш по-далече от нея, докато възвърнеш способността да контролираш гнева си. Поне се измий преди отново да се присъединиш към нас. На изток оттук има поток. Щом аз подушвам миризмата й, значи и другите ще я усетят. Могат да си помислят, че в това състояние си я насилил сексуално. Лично аз не го вярвам, защото те познавам много добре и съм те виждал как я гледаш, докато сме на дежурство. Трябва нарочно да си втрил аромата й върху себе си, за да го запазиш.

Слейд си спомни как я ухапа и после избърса кръвта от шията й. В онзи момент нямаше намерение да я наранява, но призна пред себе си, че и не беше се отдръпнал. След това уханието й го предпазваше да не полудее, когато уби, за да я защити.

— Довърши това, което си започнал, щом си сигурен, че те ще бъдат постоянна заплаха за твоята жена. Не съм те виждал и този разговор никога не се е състоял. Само се закълни, че след като си готов да се върнеш, ще изчакаш двадесет и четири часа преди да се доближиш до нея. В гората има три дузини от нашите хора. Заложили сме капани на копелетата. Доведохме с нас петима примати, така че внимавай с дърветата. Знаех, че няма да го очакваш, затова, за да те открия, се бях качил на високо.

— Умник.

Асенсион се засмя.

— Познавам те добре, приятелю мой. Били сме заедно прекалено дълго време, след като ни освободиха. — Всички емоции изчезнаха от лицето му. — И не забравяй да намериш този поток. Аз бих го направил сега и после да продължа с лова. Измий се, след като приключиш с враговете, за да не си целият в кръв, когато се завърнеш.

— Няма да забравя. Кълнеш ли се, че тя е в безопасност?

— Имаш думата ми.

Това беше достатъчно за Слейд.

— Искам да ги убия всички, за да не рискувам живота й.

— От това се страхувах най-много. Потърси човешкото в себе си. А аз ще кажа, че съм претърсил този район, но без резултат. — Мъжът се изправи. — Върви и обръщай повече внимание на дърветата. Аз не съм единственият, който е решил да се скрие там, за да те намери.

Слейд също стана и пое към гъстата гора, като съсредоточи вниманието си както върху заобикалящата го среда, така и високо горе. Приматите се криеха по върховете на дърветата, когато бе възможно, и техният мирис бе трудно доловим. А той не искаше да бъде заловен, докато не съкрати броя на хората, навредили на неговата Триша.

Стана му мъчно, когато си припомни думите на Асенсион. Триша беше човек, емоционално нестабилна, и като лекар можеше да го намрази заради животите, които беше отнел. По-късно щеше да разсъждава върху това. Сега трябваше да се погрижи за опасността.

Глава 11

— Качвам се, доктор Норбит — рече единият от мъжете, час по-късно.

Триша стана и се приближи до ръба. Първото нещо, което забеляза, бе, че двете мъртви тела са изчезнали, и по земята нямаше следи от кръвта им. Мястото изглеждаше така, сякаш някой е разхвърлял пръст из района, за да прикрие напълно белезникавите следи по земята.

Младата жена наблюдаваше как чернокосият изкачваше без никакви проблеми стръмния склон, за да стигне до пещерата. Почти завидя на неговата гъвкавост и бързина, с които приближаваше. Нея Слейд я бе бутал и тласкал, докато стигне догоре. А мъжът го правеше да изглежда като приятна разходка по равна повърхност.

Той беше висок около метър и деветдесет, с широки рамене. Отблизо лекарката различи чертите му на примат. С меките контури на лицето изглеждаше много сладък. По принцип Новите видове бяха красиви здравеняци, атрактивни по свой собствен начин. Когато застана пред нея, Триша видя едрото му мускулесто тяло, характерно за Видовете, и очарователното му жизнерадостно лице с големи бадемовидни кафяви очи, с една-две думи — чаровен примат.

— Аз съм Смайли. Здравейте, доктор Норбит — пропя тихо, когато приклекна на входа, балансирайки на пръстите на краката си. Бе твърде висок, за да стои изправен в пещерата. Усмихна й се. — Хеликоптерът трябва да пристигне съвсем скоро. Денят им бе твърде натоварен с транспортирането на мъжете, които успяхме да заловим. Опитахме се да не убиваме никой от тях, но… — Той повдигна рамене. — Някои се оказаха твърде глупави, за да живеят. Вие как се справяте?

— Добре. Има ли някакви новини от Слейд?

Мъжът бавно поклати глава.

— Съжалявам, няма. Той е един от най-добрите, така че няма нужда да се притеснявате за него — може да оцелее във всяка екстремна ситуация. — Погледът му пробяга нагоре-надолу по тялото на жената, но нямаше нищо сексуално в начина, по който я огледа. — Кой ви би?

— Вчера сутринта ме заловиха, но Слейд ме спаси. За съжаление, това се случи, преди да ме открие. — И тя посочи все още пулсиращата си буза и подутите сцепени устни. За миг през съзнанието й мина споменът как Слейд я целуваше, но бързо го потисна. — Всичко е наред. Освен нараняванията по лицето ми, които виждате, имам няколко рани, малко синини, но най-зле са мускулите ми от изкачването до пещерата.

— Слейд е позволил да ви хванат? — разсмя се мъжът, изглежда това много го развесели. — Шокиран съм.

— Не, не е позволил. Остави ме, за да потърси скривалище, подобно на това, където да ме скрие. — Намръщи се. — Той спаси задника ми по най-изключителния начин, който можете да си представите. Моля ви, не се присмивайте. За да ме освободи, се наложи да убива хора.

Усмивката му се стопи незабавно.

— Извинявам се. Няма нищо забавно в това. Позволете ми да ви помогна да слезете долу. Там ще чакаме хеликоптера. Ще ви транспортират до болницата, за да ви прегледат, и след това ще ви върнат у дома. Джъстис бе непреклонен по отношение на вашата безопасност и настоява, преди да се върнете в Хоумленд, да получите необходимата медицинска помощ. Той ви очаква там, за да разговаря с вас.

Триша огледа тясното пространство, но не видя нищо, което заслужаваше да отнесе със себе си. Вниманието й се спря върху оръжията.

— Ще ги вземем ли? Не искам децата, които могат в бъдеще да се качат до тук, да ги намерят. Заредени са.

— Ние ще се погрижим за всичко. — Той се обърна, почти докосвайки с глава мръсния таван на дупката. — Хайде, нека да ви помогна. Искате ли да ви нося на гръб? Аз съм много добър катерач и обещавам, че няма да ви оставя да паднете.

— Мисля, че ще мога да се справя и сама, ако ме придържате. Слейд трябваше да ме подкрепи няколко пъти. Страхувам се, че не съм добра в пазенето на равновесие като вас.

Усмихнат, кимна й с глава. И тя разбра защо името му е Смайли — усмивката цъфваше често и с лекота на лицето му.

— Това ни е дарба, която притежаваме.

Младата жена бавно пристъпи към него. Когато стигна до ръба, погледна надолу. Височината не беше голяма, но ако паднеше, щеше да се търкаля дълго. Смайли се размърда, излезе пръв и я погледна.

— Просто се обърнете и започнете да слизате, ще бъда под вас. Ако се подхлъзнете, ще ви хвана. — Намигна й. — Аз съм силен и ви обещавам, че няма да ви оставя да паднете.

Уплашена, Триша се обърна, като се опита да не гледа надолу. Спускането се оказа по-страшно, отколкото изкачването. На два пъти замалко да падне, но ръцете на Смайли винаги я задържаха здраво на място. Най-накрая достигнаха ниското. Лекарката имаше желание да целуне земята, но се въздържа, за да не я помислят спасителите й за луда.

Червенокосият огледа Триша и й кимна. Тя видя как ноздрите му се раздуха и той се намръщи. Мъжът се приближи до нея, подуши я отново и се навъси.

— Аз съм Флейм. Какво се е случило с вас?

Триша се втренчи в него, без да е сигурна какво има предвид. Мъжът се извисяваше над нея, вероятно бе висок над един и деветдесет, и като всички от Новите видове, бе с широки рамене и едро мускулесто тяло. Той изглеждаше способен да срита няколко задника наведнъж. Видът му беше доста страховит — с ясно изразени скули и остри зъби, едва покрити от устните му.

— Аз също бях в джипа, който катастрофира в планината. Докато се преобръщахме надолу, автомобилът се удари в няколко дървета. После ме заловиха и малтретираха. Тези няколко дни бяха изпитание за тялото ми.

Флейм подуши отново.

— Усещам по вас мириса на Слейд, но също така и на двама човешки мъже. Мирише ми на кръв, страх и секс. — Изражението му стана още по-опасно. — Да не са ви изнасилили?

Изненадана, тя отвори устни, после ги затвори.