— Прав си — каза единият от мъжете без акцент и се разсмя.

Триша премести бинокъла от четиримата към мястото, където последно бе забелязала Новите видове, но не ги видя. Продължи да търси, докато не откри чернокосия, шокирана. Той скачаше от клон на клон във вътрешността на короната на едно дърво. Порази я чувството му за равновесие и грацията на движенията му. Спря почти над дружинката, която не усети, че той ги наблюдава отгоре.

Сърцето на Триша заби лудо, докато погледът й проследяваше как чернокосия скача отново и кацва на най-горния клон на дървото, точно над движещите се ловци. Хвана се за стеблото и започна да изучава мъжете под него. Извади пистолет от кобура, прикрепен към гърдите му. Всяка фибра на тялото му показваше, че сега ще атакува. Внезапно се метна на по-нисък клон. Изпълнението му беше най-изящното нещо, което Триша бе виждала. Явно го бе направил безшумно, защото хората долу изобщо не погледнаха нагоре. Още веднъж слезе по-ниско и продължи да следва мъжете, като ходеше по клоните, все едно балансираше върху греда. Изведнъж скочи и се приземи върху двама от ловците на тревата.

Триша ахна, но задържа бинокъла към трите паднали на земята тела. Видя как останалите двама се обърнаха, за да разберат какво се случва зад тях. В този момент, като черна светкавица, сякаш от нищото, се появи червенокосият и ги нападна отзад. Той скочи и се справи с тях, като футболист срещу противникови играчи. Младата жена бе достатъчно близо и чу стоновете от болка. Само за секунди, четиримата ловци лежаха на земята, а двамата от Новите видове се извисяваха над тях мълчаливо.

Сега Триша разполагаше с добра видимост към черните фигури и се увери, че те наистина са от хората на Слейд — отличаваха се с лицеви аномалии, като повечето си събратя. Чернокосият имаше по-малък нос от другите и чертите му, както предположи тя, бяха на примат. Червенокосият беше с котешки очи, подобно на Джъстис Норт, което означаваше, че е от котешкия тип.

Те извадиха от по-долните джобове на панталоните си найлонови въжета и обездвижиха ръцете на противниците си зад гърбовете им. Когато им поставиха и белезници, опънаха краката и свързаха глезените им един за друг с дебели връзки. Чернокосият вдигна палец в знак на поздрав към своя събрат и двамата се засмяха.

Триша се размърда. Тялото й се бе схванало от дългото лежане в едно и също положение, но все пак успя да се изправи на крака. Провеси се леко през отвора, загледана надолу към мъжете, които се намираха на около двадесет метра от мястото, където лежаха убитите.

— Здравейте — извика тя.

Те не подскочиха, когато вдигнаха глави и я погледнаха. Не изглеждаха и изненадани. Не можа да го проумее. Нима вече са знаели къде съм? Реши, че вероятно е така. Червенокосият й кимна.

— Ще дойдем при вас, след като се избавим от мъртвите тела. Вие ли ги убихте? — Посочи с глава по посока на труповете, които лежаха под пещерата. — Двама от тях, нали? Подушвам две различни миризми.

Потресена, Триша го зяпна. Нямаше начин да са ги видели от мястото, където стояха. За да имат поглед към тях, трябваше да минат покрай още доста дървета и един огромен камък. Най-накрая успя да им кимне в отговор. Мъжът, с чертите на примат, отстрани косата от лицето си и пак погледна към Триша.

— Къде е Слейд? Доловихме мириса му, после изчезна, като че ли отсъства в продължение на часове. Защо той ви остави, доктор Норбит?

— Обясни, че имало твърде много от враговете. — Замълча. — Искал да намали броя им. Изглеждаше уверен, че ако ги преследва, някои от тях ще се уплашат и ще си тръгнат, но трябваше досега да се е върнал. Каза, че ако стрелям, ще чуе и веднага ще дойде.

Червенокосият кимна.

— Това е добър план. Обяснява защо открихме два лагера с мирис на кръв, но без хора в тях.

Два лагера? Зачуди се дали единият не е бил онзи, в който я бяха завързали, а другият, който Слейд бе нападнал предната нощ. Не желаеше да знае. Просто се притесняваше за него. Бе й обещал веднага да се отзове, ако тя се нуждае от помощ, сигурно бе чул изстрелите й, но все още го нямаше. Вместо него, двама от хората му бяха пристигнали да я спасят. Дали не е ранен? Или мъртъв? А може би идва насам?

— Има ли начин да разберете, дали Слейд е наблизо? — Мълчаливо се надяваше на подобна възможност.

Червенокосият подуши, после поклати глава.

— Не долавям миризмата му. Ако идва насам, значи още е далече. Когато сме готови, ще ви помогнем да слезете оттам. Седнете и чакайте. Вече сте в безопасност, доктор Норбит. Нашите хора ще пратят хеликоптер, който ще ви откара на безопасно място. А ние ще намерим Слейд, ако не се върне навреме. Екипите ни са разпръснати на километри разстояние и ви търсят и двамата. Бих тръгнал веднага по следата от миризмата му, но предпочитам първо да ви качим на хеликоптера. Вие сте основното ни задължение, защото Слейд е в състояние да се грижи сам за себе си.

Триша остана безмълвна, когато чу, че е главен приоритет на Новите видове. Разбира се, тя работеше за тях, а Слейд беше един от събратята им. Зарадва се, че мъжът с червената коса има такова доверие в способностите му сам да се справя с трудните ситуации. Значи действително беше добър в оцеляването. Те би трябвало да го познават най-добре, защото Слейд й бе споменал, че е тренирал с повечето от мъжете.

Чернокосият се наведе и извади нещо от долния джоб на панталона си — изглежда дрехите им имаха много от тях. Триша приседна, но продължи да наблюдава действията му. Това, което държеше в ръка, приличаше на голям мобилен телефон. Видя го как заговори по него — устните му мърдаха, но тя не чуваше нищо. Бързо осъзна, че апаратът е сателитен телефон, бе виждала един-два пъти подобен. След малко той прекъсна връзката и го пъхна обратно в джоба си.

Младата жена се отдръпна от ръба, не желаеше да гледа как ще се справят с мъртвите тела. Чудеше се какво ще сторят с тях, но не попита. Седна на спалния чувал, прегърна коленете си и зачака.

— Къде си, Слейд?

Неговата липса стягаше сърцето й — не знаеше добре ли е и ще се върне ли някога отново при нея. Имаше въпроси, които трябваше да обсъдят, ако и двамата оцелееха от тази ужасна ситуация. Искаше да разбере, това, което се случи между тях, означаваше ли нещо, или бе само един от онези моменти, предизвикани от посттравматичния шок? Изруга. Какво щеше да стане, ако той бе спал с нея и се бе отнасял по този начин, само заради обстоятелствата? Отблъсна тези мисли. Бяха твърде болезнени.



Слейд подуши въздуха, миризмата бе на себеподобните му и той изпадна в истинска ярост. Те щяха да му попречат да убие всички хора, които искаха да им навредят. Откъм посоката, където бе скрил Триша, се чуха далечни изстрели. Сърцето му заблъска лудо, докато прескачаше паднал дънер, и веднага след това едно малко дере. Приземи се тежко, превит на две, после се изправи.

— Спокойно — извика мъжки глас. — Спри да бягаш!

Слейд изръмжа, рязко вдигна глава и видя познато лице на двадесет метра височина, в клоните на едно дърво.

— Тя е в опасност.

— Не. Не е вярно. Смайли и Флейм са при нея. Забелязали са скривалището й и са успели да пленят мъжете в близост до него. Ще се погрижат добре за нея. — Мъжът скочи, приземи се върху купчина изсъхнали листа и се изправи. — Точно сега хората могат да те видят.

— Трябва да отида при нея, Асенсион.

— Тя е в сигурни ръце. При нас е, приятелю. — Погледът му обходи тялото на Слейд, преди да срещне неговия. — Целият си в кръв и рани. Ще я изплашиш, ако те види в този вид. Представляваш доста ужасяваща гледка, дори и за мен. Колко успя да убиеш?

— Много. — Тялото на Слейд започна да се отпуска. Триша щеше да бъде в безопасност, щом Смайли и Флейм са с нея. И двамата бяха много добри. — Убеден ли си, че е в безопасност?

— Ти я беше скрил на сигурно място. Никой човек не е в състояние да я достигне, преди нашите момчета да я открият. В безопасност е, успокой се. Може ли да се доближа? В момента си ранен и подивял. Имаш онзи поглед, на прикован в клетка, който всички толкова добре познаваме.

Слейд приседна, дишаше тежко, едва си поемаше дъх.

— Няма да те нападна.

— Радвам се да го чуя. Не бях сигурен колко далече си отишъл или си се загубил. — Асенсион приближи бавно до него и клекна до самите му крака.

— Всичко е наред. — Слейд се взираше в очите на другаря си.

— Добре. Знаехме, че ще оцелееш, само не бяхме наясно в какво психическо състояние ще си, щом ти се е наложило да убиваш. Попаднахме на някои от зоните ти на унищожение. Защо просто не остана с лекарката?

— Те бяха много и приближаваха към нас. Една от техните групи я откри и залови, когато я оставих първия път сама. Тя не притежава умения да се пази и им бе позволила да налетят право на нея. Трябваше да се намеся, за да се уверя, че повече няма да я нараняват.

Намръщен, Асенсион го наблюдаваше мълчаливо.

— Подушвам нейния аромат върху теб. Трудно се долавя от миризмата на кръв и смърт, но е там.

Меко ръмжене се изтръгна от Слейд.

— И?

Асенсион се присегна и стисна рамото му.

— Тя е човек, добродушна е и е лекарка. Те полагат клетва да спасяват човешкия живот. Не искам да те видя наранен.

— Трябва да отида при нея. — Слейд опита да се изправи, но здравата хватка на другия мъж се стегна по-силно.