— Рискът е прекалено голям, ако остана и не предприема нищо. Преследвачите ни са много, ще се разпръснат и ще покрият големи участъци от гората. Като ни намерят, ще ни обградят. — Той се огледа наоколо. — При една престрелка, има вероятност да бъдеш простреляна или да те удари камък, когато уцелят стената. Не мога да позволя това да се случи. Нямаме достатъчно патрони, за да ги задържим. По-добре да тръгна и да ги унищожавам навън, отколкото да рискувам. Трябва да съм сигурен, че всеки, който се опита да стигне до теб, ще спре да диша.

Тя прехапа устни, забравила за момент наранената си страна и се намръщи от внезапната болка. Слейд се вгледа в лицето й и прокара пръст по бузата й.

— Не се движи много из пещерата, по-добре е през повечето време да седиш ниско долу. Русата ти коса не се слива с пейзажа и се вижда от далеч. Помни, че трябва да се криеш. Оставям ти всичките оръжия, които взехме от лагера, в случай че някой успее да се промъкне покрай мен или ме ранят. Аз ще взема единствено пистолета. Стреляй само когато нямаш друг избор, и то ако са достатъчно близо. Звукът от изстрела ще се чуе надалеч и ще ги доведе право при теб. Тогава ще стане много лошо.

Триша се вгледа в очите му, погледът му не се откъсваше от нея. Тя се поддаде на желанието си и се наведе напред. Обхвана страните му, видя как на лицето му се изписа изненада, преди устата й да се докосне до неговата. Опита вкуса на пълната му долна устна, чу звука, изтръгнал се дълбоко от гърлото му, и остави той да поеме контрола.

Целувката се задълбочи. Езикът му посрещна нейния. В желанието си да се отдаде на страстта, младата жена пренебрегна болката от разранената си устна, дори вкусът на кръвта, който се примеси с този на Слейд. Ръцете й обгърнаха врата му, той я хвана за кръста и я повдигна, притисна я до гърдите си. Внезапно отдръпна устни от нейните, пое си дълбоко въздух и изръмжа.

— Триша — простена той, — не ме карай да се колебая. Ако седнеш в скута ми ще усетиш колко съм възбуден в действителност. Моля те, не прави нещата по-трудни. Трябва да тръгна сега, докато е още светло.

Младата жена осъзна, че е изгубила спора и че той е твърдо решен да преследва онези мъже. Слейд рискуваше живота си, за да спаси нейния. Очите й се напълниха със сълзи.

— Добре, Слейд, но моля те, върни се при мен.

Устните му се извиха в усмивка.

— Какво ще ми дадеш, ако се върна, док?

— Всичко, което пожелаеш.

Едната му вежда се повдигна нагоре.

— Всичко?

— Всичко — повтори тя, убедително. — Просто бъди много внимателен. Искам те жив.

Слейд кимна.

— Лягай долу, бъди тиха и дръж оръжията до теб в готовност. Използвай ги само в краен случай. Ако стреляш, аз ще чуя и ще дойда веднага. Помни, че трябва да оцелееш, аз също ще се пазя. Обещай ми, сладурче. Разчитам на теб.

— Обещавам. Закълни ми се, че няма да поемаш излишни рискове, Слейд.

Младият мъж кимна, погледът му се задържа върху нея, сякаш се опитваше да запомни чертите й, след това отстъпи назад. Бързо взе някои неща и ги напъха по джобовете си. Погледна я за последно и се заспуска надолу. След няколко секунди вече го нямаше. Триша с мъка потисна желанието си, да му извика да се върне, но беше сигурна, че няма да я послуша.

Разгърна спалния чувал върху твърдата земя. Подът на пещерата бе осеян с камъчета и буци кал, усещащи се дори и през дебелата постелка, когато седна да прегледа с какво разполага.

Слейд се беше сдобил с два бинокъла, единият от които бе оставил в раницата. Тя го извади и приближи до ръба на скалата. Не й отне много време да забележи отдалечаващия се мъж. Без нея, той се движеше много по-бързо.

После огледа местността, но не успя да види никой друг. Насочи вниманието си отново към Слейд и установи, че е достигнал края на пролома. Той се спря за миг, погледна през рамо към мястото, където се криеше тя, а след това продължи решително напред. Триша остана да го наблюдава.

Мракът настъпи бързо. Започваше да губи Слейд от погледа си, от време на време го мяркаше между дърветата. Той се движеше бързо, без да показва признаци на умора, изглеждаше така, сякаш знаеше къде точно отива. Зачуди се дали не е уловил миризмата на врага със силното си обоняние.

Прибра се обратно в пещерата, отиде до раницата и я отвори. Бе видяла Слейд да взима парчетата сушено телешко месо, но й бе оставил шоколадовите блокчета, които бяха намерили. Изяде две и пи от содата, преди отново да се върне до ръба на пещерата. Погледна надолу в мрака и ахна. В далечината, точно в посоката, където бе изчезнал Слейд, се виждаше мъждукаща светлина. Предположи, че това е лагерен огън. Пламъкът му се процеждаше през огромните дървета. Имаше невероятното усещане, че Слейд се спотайва някъде там.

Стана и довлече спалния чувал до ръба, настани се удобно, доволна, че може да го забележи отново. Притесняваше се за него.

Ако бе подушил дима и планираше да ги нападне, то щеше да избере точно това място да го осъществи. Стори й се, че мина доста време, но никакъв звук от борба не достигна до нея. Настани се по-удобно и се подпря на лакти, като продължи да наблюдава проблясъците на огъня.

След известно време усети колко е уморена. Прозя се и неусетно задряма. Изведнъж прозвуча изстрел, който я стресна.

Моментално се изправи и обезумяла, насочи бинокъла към лагера. Отне й няколко секунди да намери светлината от огъня. Вниманието й остана фокусирано върху нея, докато проблясъците изчезнаха и всичко потъна в мрак. Не се чуха повече изстрели. Това й даде надежда, че Слейд може би е останал жив, ако е нападнал лагера. Бореше се със сълзите, които напираха в очите й, при мисълта, че той е някъде там, напълно сам. Имаше вероятност да е мъртъв, ако случайно го бяха уцелили. Дръпна спалния чувал навътре, сви се на кълбо и опита да заспи отново. Нуждаеше се от сън, а и не можеше да наблюдава Слейд, докато слънцето не изгрееше.



Слейд бе залегнал ниско долу, докато с омраза наблюдаваше четиримата мъже в лагера. Думите, които долавяше, караха кръвта му да кипи. Миризмата на елена, който бяха застреляли и опекли, се разнасяше заедно с дима от огъня.

— Мислиш ли, че онова животно ще моли за живота си, когато го намерим? — обърна се мъжът с дънковото яке към друг с черна риза.

— Надявам се — изсмя се той, — донесъл съм дори и видеокамера, за да заснема всичко. Трябва да покажем на останалите, че те не са хора.

— Животни на два крака, мамка им — изсумтя мъжът с якето. — Трябва да защитаваме не само страната си, но и жените си. Първо ще поискат да гласуват, после ще пожелаят да се женят. Ако женските им са също толкова грозни като тях, много скоро тези двукраки животни ще тръгнат след нашите сестри и дъщери. А това е отвратително. Според мен, нарочно крият жените си, за да не знаем как изглеждат. Сигурно кръвта им е примесена с тези на мулета и са изключително грозни.

Един от мъжете се изсмя.

— Отвратителни като задник. Не забравяйте и койотите.

— Изобщо не биваше да ги освобождават. Никой не спасява маймуните, които се използват за тестове на козметика. По дяволите, не — отвърна мъжът с черната риза, като се облегна на дървото и протегна краката си, обути в ботуши, близо до огъня. — Те са опасни и смахнати.

Русият, който до сега мълчеше се намръщи.

— Наистина ли използват животни, за да тестват глупостите, с които се клепат жените? Маймуните са готини. Като малък исках една за домашен любимец.

— По дяволите, ако знам — сви рамене онзи с черната риза. — Но това, което искам да отбележа, е, че те наистина са луди. Не бива просто така да пускаш диви животни да обикалят наоколо. Опасни са, затова трябва да бъдат заловени. Със сигурност не са толкова сладки, че да си взема някое за домашен любимец. Най-вероятно ще се опита да се качи на гърба на жена ми.

— Виждал съм жена ти — засмя се русият, — силно се съмнявам, дали ще опита.

Мъжът с черната риза, замери приятеля си с празната кутийка от бира и го удари по рамото.

— Да ти го начукам, Марк.

— Престанете — въздъхна този, който седеше най-далече от огъня. — Все още не сме открили нашата цел, а с всеки изминал час шансовете му да се измъкне от района се увеличават. Всички пътища са блокирани. Тук са като в капан, но женската, която се движи с него, била лекар. Което означава, че тя е умна и мисли вместо него. Може би са намерили дупка, където да се скрият. Аз бих постъпил точно така. Утре сутринта, с първите лъчи на слънцето, трябва да претърсим огромна територия, да ги намерим и да ги убием. Не съм дошъл тук да си говорим глупости и да се обиждаме. Искам наградата.

— Няма да окача главата му като трофей на стената — сви рамене русият, — изглеждат доста странни и грозни. Но само за да съм съпричастен към разговора, бих могъл да се съглася.

Слейд чу достатъчно. Нямаше намерение да остави тези мъже да напуснат лагера. Бяха прекалено близо до Триша и планираха да претърсят всички скрити места. Притаи се и зачака. Русият стана, протегна се и се запъти към храстите, за да се облекчи.

Той така и не чу как Слейд се приближи зад него, докато не усети ръцете му върху себе си. По-дребният мъж само ахна, щом запушиха устата му, а ножът, закрепен на бедрото му, бе измъкнат и притиснат в гърлото му.

— Тихо! — просъска Слейд.

Русият се задъха, но не извика за помощ.