Слабините му се напрегнаха, пое си накъсано дъх и започна да се движи, полюшвайки бедра. С едната ръка я притисна към гърдите си, а другата провря между телата им, намери набъбналата й пъпка и яростно я затърка. Мускулите й го стиснаха и тя изкрещя силно. Той почувства нейната кулминация — топлите сокове на освобождаването й потекоха върху главата на члена му и го покриха целия. Слейд зарови лице в шията й, когато див екстаз разтърси тялото му. Тестисите му се напрегнаха и първият изблик на спермата, изстреляна в нея, го накара да изреве. Вкопчи се в нея, прегърна я здраво и яхна вълната на съкрушителното удоволствие, което го връхлетя.

Тя е всичко за мен. Отпусна леко хватката си, възбудата от интензивния секс започна бавно да отшумява и я прегърна нежно. Целуна местенцето — там, където бе сгушил лице — и й се усмихна. Бе успял да задържи достатъчно дълго, за да е сигурен, че Триша първа е получила своята наслада.

— Нямам думи — рече задъхано младата жена.

Той тихо изръмжа.

— Чувстваш ли се жива, сладурче?

— О, да.

Щеше да направи всичко за нейната безопасност, за да има и други моменти като този, който току-що бяха споделили — тя в скута му, телата им свързани, ръцете му обвити около нея. Триша си играеше с косата му, пръстите й се заплитаха в кичурите и той съжали, че не може да я отнесе в леглото. Бе способен да прекара часове в изучаване на тялото й, да я довежда до върха, отново и отново. Пенисът му започна бързо да се втвърдява, нуждата пак да я има се върна, но той я потуши.

Док бе в опасност. Трябваше да я измъкне от лагера и да я заведе на сигурно място. Аз защитавам моето и ще убия всеки, който е достатъчно глупав, за да се опита да ми я отнеме. Обгърна лицето й, забеляза капчици кръв на шията, където по време на секса бе пробил със зъби кожата й, и ги избърса с палец. Раната беше съвсем малка. Гледката на нейната кръв върху възглавничката на пръста му го предизвика да я опита, но устоя на порива.

Не желаеше да прекъсва връзката между телата им, мразеше се, че трябва да я върне към ужасната действителност, но ако врагът дойдеше, щеше да ги завари в уязвимо положение. Вдигна глава и погледите им се срещнаха.

— Трябва да тръгваме, док. — Сладката усмивка на лицето й избледня. Ненавиждаше се, че той бе причината за това. — Налага се. — Но отказваше да я освободи, притиснал я здраво до себе си. — Ще го направим по-късно и за много дълго време. Тогава ще целуна всяко наранено местенце. Когато се върнем в Хоумленд, ще ти се реванширам.

— Няма за какво да ме компенсираш. Благодаря ти.

Слейд изръмжа ядосан, съзрял отдръпването в красивите й очи, сякаш се опитваше да постави емоционална бариера между тях.

— Ще говорим за това по-късно. А сега, трябва да се облечем и да изчезваме.

— Добре.

Триша му позволи да раздели телата им, като съжали, че моментът бе свършил. Мъжът й помогна да стане, след това оправи панталоните си и огледа поляната. Косата му бе разрошена и развеселена от външния му вид, младата жена прикри усмивката си. Слейд се беше бил и след това бе изглеждал почти перфектно, но горещият секс в скута му, го бе направил див и неугледен.

— Остани тук.

Той намери чифт дънки и с помощта на нож скъси крачолите, за да й паснат по-добре, но в талията й останаха малко широки. За да не падат, свали връзките от едни мъжки обувки и ги наниза през гайките като колан. Откри и черна тениска, два пъти по-голяма от нейния размер, но младата жена беше благодарна, че й стои като чувал, защото сутиенът й бе унищожен.

Слейд претърси вещите на мъжете и напъха избраното в раницата, която някой бе донесъл. Взе още спален чувал, храна, вода, сода и оръжието на убития. Много бързо бе готов за тръгване. Триша се вгледа в него.

— Няма да си играя повече с тях — каза й с решително изражение. — Ти пострада. А аз нямам намерение да бъда повече преследван, док. Ще ти намеря безопасно място, където да се скриеш, и после ще отида да се разправя с останалите копелета.

Триша продължи да го наблюдава. Знаеше, че той е много опасен и притежава способността да убива. Беше го видяла със собствените си очи, когато я спаси от изнасилвача. Кимна му.

— Добре.

Глава 9

Слънцето вече бе ниско над хоризонта, когато Слейд за сетен път погледна към Триша. Бе успял да намери малка пещера във вътрешността на склона. Явно огромната скала, заемала това място, с течение на времето и под влияние на гравитацията, бе паднала надолу по урвата. С голяма мъка бяха стигнали до тук. Наклонът бе толкова стръмен, че ако Слейд не я бе хванал на няколко пъти, младата жена щеше да се изтърколи надолу. Той се бе катерил точно зад нея и когато тя се подхлъзваше, ръката му я придържаше.

— Тук ще си в безопасност — каза и клекна до нея. Погали я по наранената буза. — От това място ще имаш възможност да чуеш всеки, който се опита да се изкачи. Почвата е много нестабилна и ще бъде опасно да използват въжета, за да стигнат до горе.

— Добре.

— Искам да чакаш тук, където моите хора ще те намерят, ако аз не се върна. Това може да отнеме известно време, но с някои от мъжете, които ни търсят, сме се обучавали заедно, преди да бъдем освободени. Те познават начина ми на мислене и ще се досетят къде може да съм те скрил. Не стреляй по тях, когато ги видиш, док. — Усмихна й се напрегнато. — Смята се за невъзпитано да раниш или убиеш онзи, който се отива да те спаси.

Триша не отвърна на усмивката му, знаеше, че той се шегува, за да разсее тревогата й, но бе прекалено притеснена за него.

— Върни се обратно при мен.

Той се намръщи.

— Не мога да ти гарантирам това, док. Не давам обещания, които не мога да спазя.

— Тогава остани, тук ще сме в безопасност. Може просто да седим и да чакаме двамата заедно.

Слейд се поколеба.

— Нямах представа, че толкова много хора са изпратени да ни преследват, док. Мъжете, които убих, не са същите, които ни изтласкаха от пътя. Очевидно има доста търсещи ни екипи. Самата ти чу разговора на Бил. Това ни поставя в изключително опасна ситуация и има само един начин да се справим с нея. Трябва да тръгна на лов за преследвачите ни и да обърна нещата срещу тях. — Замълча за момент, като я гледаше напрегнато.

— Но…

— Те няма да очакват да ги премахвам един по един. На моите хора може да им отнеме известно време, докато ни намерят, затова е нужно да направя всичко възможно да оцелеем. Когато нападна онези задници, те ще се объркат. Някои от тях ще избягат, щом другарите им започнат да умират. Така ще останат само най-опасните. Именно тези негодници не заслужават да живеят. Това е единственият начин да те защитя, док.

— Но пещерата е идеална за скривалище. Изчакай тук, с мен, Слейд. Умолявам те. Ако е необходимо да те моля, ще го направя. Ужасявам се от мисълта, че могат да те ранят или да се случи нещо ужасно. Ти си само един, а те са прекалено много. Сам го каза.

Той наклони глава встрани и стисна намръщено устни.

— Не съм просто един обикновен мъж, док. Аз съм нещо далеч по-лошо, независимо дали те го осъзнават, или не. — За момент се поколеба. — Такава е истината. Аз съм създание от Новите видове и притежавам нещо важно, което трябва да защитавам. Не се отнася само за теб, не желая да се чувстваш виновна, ако нещо ми се случи. Моите хора идват и не искам да попаднат в капан, а вероятността за това е голяма. Налага се да премахна колкото се може повече от онези задници. Под човешката ми природа се крие хищник. Опитвам се да го прикривам, но все пак той съществува. Аз съм оцелял, защото за да остана жив, в миналото ми се е налагало да убивам. В Мерикъл ме обучаваха да се бия, за да показвам ефекта от медикаментите им, но това е един урок, за който сега съм благодарен.

— Не е необходимо да се изправяш срещу тях. Вече не си заключен в килия, можем да се скрием. От онова, което разбрах, ти никога не си участвал в истинска битка, а това прави обучението ти невалидно. Те просто са те подготвили колкото да покажеш на какво си способен, но сега всичко е наистина, Слейд. Не желая да загинеш.

Младият мъж си пое дълбоко дъх.

— Винаги е било наистина, док. Не всички от Новите видове оцеляха от жестоките тестове или демонстрациите, които ни принуждаваха да правим, за да покажем резултата от експерименталните лекарства. Аз съм опасен, въпреки че никога не съм искал да ставам такъв. Независимо дали го приемаш, или не, това е действителността. Те ни обучиха добре и ни направиха като бойни машини. Намеренията им бяха никога да не бъдем свободни, но ето че ние сме. Аз съм от Новите видове. Ти си лекар, но само защото не си в болница, не значи, че си престанала да бъдеш такава. Ти би помогнала на всеки ранен, без значение дали си на работа, или не, нали?

Не й хареса логиката му.

— Да, вярно е. Но те моля да не тръгваш. Остани с мен. Има голяма вероятност, когато твоите хора ни открият, онези негодници да се изплашат и да избягат. Може би не са предполагали, че някой ще тръгне да ни търси.

— Изкушаваш ме, док. Да остана тук с теб, в това малко пространство за ден или два… — Намигна й. — Бих се наслаждавал на удоволствието да те държа много заета.

— Остани с мен — повтори с глас, изпълнен с надежда. Желаеше просто той да е в безопасност.