Бил извади от левия си ботуш малък нож и го размаха към Слейд.

— Значи последва малкото момиченце, така ли? Да не би да ти е господарка, Шаро?

— Ти наистина си болно копеле, щом смяташ, че тя е малко момиченце.

— Ще ти отрежа главата и ще я закача над камината си — подигра го Бил. — Ела при мен, Шаро! Ако си късметлия, ще ти позволя да гледаш как я чукам, преди да те изкормя. Да видиш как ние хората го правим.

Слейд се изсмя.

— А ти знаеш ли как да бъдеш човек? Имаш лайна вместо мозък. Това, което искаш да направиш, се нарича изнасилване. Единственият, който се нуждае от урок, това си ти. И да не сменяме темата, но док е права. Последният път, когато видях нещо подобно с твоя размер, бях на осем и гледах надолу между краката си. Ти си дяволски жалък. Нищо чудно, че ти се налага да връзваш жените за дърветата и да издевателстваш над тях. Те ще паднат от смях, ако извадиш от гащите си това малко нищожно нещо. Когато беше на осем ли спря да ти расте? По дяволите, при мен със сигурност не. Аз съм много по-голям дори когато съм омекнал и седя в студена вода.

— Аз поне мога да имам деца — извика Бил. — Вие стреляте с халосни, животно. През цялото време ви се надсмиваме заради това. Всичко, което трябва да направим, е да изчакаме да умрете, животински копелета.

— Така ли мислиш? — Слейд присви очи. — Може да не сме в състояние да имаме деца, но знаем как да се отнасяме с жените.

Той се бореше с яростта, която го разяждаше отвътре. Човекът бе докосвал Триша, бе я съблякъл и гледал гола. Ароматът на кръвта й се бе разнесъл из въздуха. Отказваше да я погледне, защото щеше да полудее, ако съзреше някакви наранявания по тялото й. А трябваше да държи разсъдъка си ясен. Искаше да накара копелето да страда. Ако не се успокоеше, щеше да пречука кучия син. А тази смърт бе прекалено бърза за него.

Бил отново размаха ножа.

— Надяваме се животът ви да е като на бездомни кучета. Такива сте вие, нали, животно? Ти не притежаваш жалостивите котешки очи на домашен любимец, които видях в едно предаване по телевизията.

— Да — изръмжа Слейд. — Аз съм куче. — Острите му зъби блеснаха. — И смятам да те надживея.

— Никой от вас няма да оцелее дълго. — Бил се отдръпна малко назад, прехвърли ножа в другата си ръка и повика с пръст Слейд да приближи към него. — Ще ви изловим всичките. Преследването ще се превърне в спорт за нас. Трябва да ви унищожим, шибаняци, преди да сте почнали да създавате кученца. — За миг погледът му се насочи към Триша, след това се подсмихна. — Мислиш ли, че тя те иска? Че коя човешка жена ще пожелае да си има работа с някой, който стреля на вятъра?

— Аз поне имам оборудването, с което да задоволя една жена — оголи зъби към него Слейд. — Вие може и да имате способността да се размножавате, но всичко, което предавате на децата си, са невежеството и малките пениси.

— Ще те оставя да кървиш на земята и да гледаш как един истински мъж чука жена. Аз ще имам нещо, за което ти само можеш да си мечтаеш.

Слейд кипеше от гняв, но успя да си придаде спокоен вид. Желанието му да накара този човек да страда дълго отслабваше все повече в полза на бързата смърт. Зъбите му блеснаха отново, искаше да накара мъжът пръв да му се нахвърли. Това щеше да му даде предимството, от което се нуждаеше.

— Тя вече е моя. И знае какво значи да има в себе си истински мъж. Желанието да я чукам, бе нейно. — Усмихна се студено. — Нямаше нужда да я връзвам и не ми се е присмивала, че съм жалък. Тя ми принадлежи.

Бил изкрещя разярено и се хвърли с ножа напред. Слейд избегна резкия удар на острието. Хвана ръката на мъжа и той изпищя. Чу се силен пукот. Ножът падна, Бил изрева отново и отскочи назад.

Слейд бе ударил ръката му достатъчно силно, за да я счупи. Той се усмихна широко, като разкри острите си зъби и пристъпи напред. Сграбчи противника си за ризата и го уцели с юмрук по носа. Човекът извика, кръв се стече по лицето му и с ужас се втренчи в Слейд.

— Това е задето удари моята жена — изсъска Слейд. — Преди да свърша с теб, ще разбереш какво е болка и тормоз. Не биваше изобщо да я докосваш. Сега ще си платиш за всяка секунда от нейното страдание — изръмжа ядосано — и чак тогава ще умреш.

— Не! — Бил едва си поемаше въздух. В широко отворените очи и окървавеното му лице се четеше страх.

Ужасена, Триша наблюдаваше борбата между двамата мъже. Притесняваше се, че Слейд може да бъде ранен, но след няколко секунди видя, че той превъзхожда по сила и ловкост своя противник — много бързо си извоюва лидерството в боя.

Слейд стискаше Бил здраво за ризата, вдигна крак и го ритна в дясното коляно. С ужасен пукот крайникът се счупи. Гледката беше отвратителна, когато костта проби кожата и плисна кръв. Кракът се огъна и Бил се строполи настрани на земята, повличайки след себе си Слейд.

Човекът се разплака. Триша стоеше вцепенена. Слейд приседна на пети и се вгледа в мъжа — от носа и крака му течеше кръв, костта стърчеше раздвоена над коляното, пробила панталона му — наблюдава го известно време.

— Болката и ужасът, които изпитваш сега, са точно това, което чувстваше моята жена. Ти се канеше да я нараниш и да я изнасилиш. След като задоволеше страстите на плътта си, беше решил да я убиеш. — Слейд замълча. — Може и да съм животно, но съм по-милостив от теб. Вероятно ще те оставя тук, за да умреш бавно.

Стана и му обърна гръб. Приближи до падналия нож, наведе се и го вдигна за дръжката. Подхвърли го в длан, все едно проверяваше тежестта му.

— Бил? Върви по дяволите — изсъска той. — Изобщо не трябваше да се докосваш до нещо мое. — Извъртя се и с едно плавно движение на китката хвърли ножа. Заби го право в гърдите на Бил.

Шок и ужас се изписаха по лицето на мъжа, когато погледна надолу и видя собственото си оръжие дълбоко проболо плътта му. Падна назад и не помръдна повече.

Триша се втренчи в безжизненото тяло на Бил. Беше сигурна, че е мъртъв. Той бе плакал от болка, но се държеше преди Слейд да забие в него ножа до дръжката. Изискваше се много сила и умение да запратиш оръжието право в целта.

Слейд пристъпи към нея. Тя откъсна поглед от мъртвеца и срещна тъмносините очи на Слейд. Те бяха единственото, което можеше да види, докато се приближаваше към нея.

— Не ме гледай така — нареди й тихо.

Застана отпред и посегна към едната й китка. Разкъса кърпата без усилие. Мъчителен стон се откъсна от устните й, когато ръката й падна, изгаряща от болка. Почти веднага усети игличките, които все едно се забиваха в изтръпналото й рамо. Той освободи и другата й ръка. Незабавно я взе в прегръдките си.

— Ти трепериш. Хайде, док. Вече си в безопасност. Държа те, всичко е наред.

Слейд отиде до спалния чувал и се отпусна върху него. Нагласи я да седне в скута му. Огледа устата й, извади ръка изпод коленете й и я погали. Нежно прокара пръсти по долната й устна. Младата жена трепна от болка и той присви очи.

— По дяволите. Толкова силно те е ударил, че е сцепил устната ти. Отвори ги за мен, док. Нека се уверя, че нямаш трайно увреждане.

Триша отвори уста и Слейд докосна зъбите й. Очите му потъмняха, когато плъзна палеца си и докосна с върха му пострадалата й от удара буза.

— И дума да няма, започват да ти излизат хубави синини. — Погледът му изучаваше челюстта й. — Бъди благодарна, че не те е уцелил малко по-нагоре, тогава и окото ти щеше да е синьо.

Шокът й постепенно премина и тя отново бе в състояние да разсъждава.

— Трябва веднага да се махаме оттук. С него има още няколко мъже и те скоро ще се върнат.

Слейд поклати глава.

— Не. Няма.

— Има. Единият от тях е ранен, а други двама отидоха да го търсят. Теб също. Ако са намерили приятеля си, могат да се върнат всеки момент. Трябва да напуснем лагера, преди да се върнат. Те имат оръжие, Слейд. Те…

— Всички са мъртви. — Той обхвана лицето й с двете си ръце. — Аз ги убих. Бяха трима и ми пречеха да стигна до теб. Чух ги, когато заявиха, че са те довели в техния лагер. Справи се добре, док. Забави ги достатъчно и ми даде време да се върна тук. Намерих първия вътре в палатката. Убих го и скрих тялото му, за да не могат да го открият.

— Но…

Слейд нежно постави пръст върху устните и затвори устата й.

— Знаех, че няма да ти навредят, докато мислят, че приятелят им е жив и се нуждае от твоята помощ. Скрих тялото му, за да си помислят, че е излязъл да се облекчи и се е загубил. После проследих младежа, който ти хвърляше похотливи погледи, и го хванах. Трябваше по някакъв начин да се справя със ситуацията. Той беше по-умен и по-трудно успях да го поваля. След това успях да се върна тук навреме, за да чуя писъците ти.

— Наистина ли са мъртви? — Бе потресена, че Слейд ги е убил.

— Да. Мъжете, които застреляха Барт, щяха да убият и теб. Биха направили същото и с мен. Повярвай ми. Когато ги намерих, се опитаха да ме застрелят. Никога нямаше да те оставя сама, ако не бях убеден, че си в безопасност. Много съжалявам. Кълна се, изобщо не допуснах, че ще те наранят. Когато тръгнах, онзи там ти даваше храна и вода.

Тя видя искреността в очите му.

— Не очаквах, че той ще ме нападне.

Отново взе лицето й в ръце и я огледа съсредоточено.

— Наистина съжалявам, сладурче. Можеш ли да ми простиш?