Мъжът облиза рамото й. Тя обърна поглед настрани към склонената глава на Слейд.

— Защо ме ближеш?

Езикът му се стрелкаше по кожата й, отново и отново, създавайки странно, но не неприятно усещане. Просто беше необичайно.

— Пробих кожата ти. Извинявай. Предполагам, че беше начин да запазя мълчание. Захапах те, за да не изкрещя. — Облиза я пак. — Чувствах се прекрасно. Ти така се беше увила около мен, че всичко излезе от ума ми. Трябваше да се боря, да не свърша преди ти да си стигнала до края. Беше прекалено хубаво да усещам как тялото ти ме е стиснало здраво. Много си апетитна. Ммм.

— Мислиш, че кръвта ми е вкусна?

Той се засмя и целуна рамото й.

— Това е придобит вкус — идва от кучешките ми гени. И да, ти наистина си много вкусна.

— Стига. Нямаш желание да отхапеш от мен, нали?

Тя се дръпна от устата му. Имаше още много неща, които не знаеше за Новите видове. Беше й известно, че можеха да ядат сурово месо — някои от тях продължаваха да го правят — като придобит навик от годините, прекарани в килиите. Нима жадуват за човешка плът? При тази мисъл я обзе страх.

— Звучи ми забавно.

— Не ядеш хора, нали?

Слейд се изсмя развеселено.

— Ако искам да ям нещо, то това не е рамото ти, Триша. Със сигурност, не бих те наранил. — Смехът му замря. — Мисля, че се отпуснах достатъчно, за да се отделя от теб. Имаме нужда от малко сън. Трябва да успеем да се измъкнем от онези мъже. Преди малко, когато проверявах периметъра на лагера ни, се качих на едно дърво и ги видях. Те са през два хълма зад нас. Идиотите бяха запалили огън. Бих им организирал посещение, за което да съжаляват, ако бях сигурен, че като те оставя сама, ще бъдеш в безопасност.

— Щеше да ги убиеш ли? — Не беше изненадана от изявлението му.

— Наведи се, сладурче, и отпусни мускулите си.

Бе пренебрегнал въпроса й. Тя кимна и се преви напред, принуждавайки мускулите си да се отпуснат. Слейд бавно излезе от нея и тя усети всеки сантиметър от все още твърдия му член. Станало свръхчувствително, тялото й продължаваше да трепери. Той се засмя, когато напълно се отдръпна от нея.

Триша се изправи, вдигна панталоните и оправи дрехите си. След това се обърна към Слейд, чу го как закопчава ципа и оправя собствените си дрехи. После той легна по гръб на земята.

— Ела тук, док. Използвай гърдите ми за възглавница и се увий около мен. Ако мушнеш единия си крак между моите, ще ти бъде по-топло.

Младата жена въздъхна, пропълзя и легна до него. Той беше голям и топъл.

— Няма ли вече да ми казваш Триша?

Тялото му се разтресе под лицето й, когато мъжът се разсмя. Едната му ръка се уви около кръста й.

— Не. Ще те наричам Триша, само когато съм вътре в теб.

Тя поклати глава.

— Идиот.

Той отново се разсмя.

Толкова за добрите маниери. Слейд я придърпа плътно до тялото си. Тази жена бе докоснала сърцето му, можеше да се обзаложи за това, и беше сигурен, че не съжалява задето я взе. Смути се от факта, че в близост до сексапилната лекарка губеше самообладание. Беше достатъчно да сложи ръка на корема му и да се притисне до него и членът му веднага се събуждаше за живот. Кръвта от едната глава, се бе втурнала в другата и бе изгубил способността си да разсъждава. Беше я обладал по-скоро като животно, отколкото като човек.

Прокара език по зъбите си. Вкусът на кръвта й още се усещаше там и той почувства как пенисът му отново започва да се втвърдява от желание по нея. Обърна глава и завря носа си в косата й. Ароматът й проникна в него и го зашемети. В гърдите му нахлу чувство на собственост, което го уплаши по-силно от всичко, което някога бе изпитвал. Беше я маркирал с ухапването по рамото и белязал със спермата си, която бе излял дълбоко в утробата й. Никога не му се бе случвало подобно нещо, а удоволствието бе толкова наситено, че почти бе рухнал под първичната му сила. Притесняваше се само, че й бе причинил болка.

Тя беше интелигентен човек, лекар по професия, а какво можеше да й предложи той? Секс? Лош нрав? Груби думи и животински секс? Стисна силно очи. Триша заслужаваше да получи повече от човека до себе си. Той никога нямаше да бъде мъжа, за когото тя щеше да претендира с гордост.

По дяволите. „Отворена уста — подложен крак“, това трябва да бъде моят девиз в живота. За пореден път я бе накарал да повярва, че е абсолютен задник. Бе си го заслужил след начина, по който я принуди да го докосне. Беше лошо, че се нуждаеше от нея. Още по-зле беше, че я искаше. И това, че я взе веднъж, го накара да я желае отново и да продължава да я има.

Дишането й го увери, че Триша спи. В противен случай щеше да се изкуши да я обърне, да я съблече гола и да я чука в продължение на часове. Наистина копнееше да я просне гола под себе си и да вкуси и оближе всеки сантиметър от кожата й. Да я изследва и опознае така, както познаваше себе си.

Идеята да разтвори краката й и да пирува с нейната женственост, напълни устата му със слюнки. Преглътна задавено. Опита се да прогони от главата си аромата на нейното желание. Името му, изкрещяно от нея в мига на кулминация, когато я облиза, му бе прозвучало райски.

Членът започна да го боли. Отново бе толкова твърд, все едно не беше излял семето си преди секунди, а бе останало още. Тя му влияеше така, че не бе способен да се контролира.

Обеща на себе си, че ще се опита да стане по-добър човек, заради нея. Но най-напред трябваше да я опази жива. Ярост обземаше мъжете, когато техните жени биваха застрашени. Моя? По дяволите. Секси док ми влияе зле. Иска ми се и тя да чувства същото.

Глава 6

— Хей, сладурче, време е за ставане.

Бе все още тъмно, когато Триша отвори очи, Слейд не лежеше до нея. Той я хвана за ръката и й помогна да се надигне. Тя простена тихо и се изправи уморена. Не беше сигурна колко време е спала, но чувстваше, че не й бе достатъчно.

— Върви около десет крачки в тази посока и си свърши работата. — Завъртя я, накъдето трябваше да отиде, и я пусна.

— Да си свърша работата ли?

— Сутрешно облекчаване — обясни той. — Побързай. Аз вече маркирах „дървото на момчетата“.

— Нищо не виждам.

— Точно затова те насочвам натам, накъдето няма да се удариш. Събуди се, док. След час — час и половина слънцето ще изгрее. Трябва да увеличим дистанцията между нас и нашите преследвачи. Вече успях да се кача на едно високо дърво и видях, че са загасили огъня, но все още усещам дима. Те са някъде там. Когато се развидели, ще им е по-лесно да ни намерят. Затова трябва да тръгваме.

— Добре — въздъхна тя. — Предполагам, че нямаме нищо за хапване?

— Не, съжалявам.

Триша кимна и тръгна напред. Измина около дванадесет крачки, спря и свали панталоните си. Отне й около минута да се облекчи. Още не се беше разсънила. Бе способна да убие някого за чаша кафе и парче хляб. Стомахът й се сви при мисълта за храна. Не беше яла нищо от вчера сутринта.

Оправи дрехите си и се върна при Слейд. Чу го да се смее някъде отдясно, преди ръцете му да я хванат.

— Оттук. Вървиш в грешната посока. Явно не си по ранното ставане, а?

— Не, не съм.

— Предполагам, че си от жените, които предпочитат да натискат многократно копчето на алармата и да станат в последната минута, нали?

— Какво лошо има в това? Малко съм се отпуснала, след като напуснах болницата и започнах работа в Хоумленд. Успявам да си почина повече и не мога да кажа, че съжалявам.

Младият мъж се засмя.

— Без късна аларма тази сутрин.

— Да. Вместо това ще бягаме, за да спасим живота си.

— Така е. — Той си пое дълбоко дъх. — Мислиш ли, че ще можеш да вървиш известно време?

— Чувствам се по-добре. Натъртена съм навсякъде, но ще успея.

— Натъртена си от катастрофата или от мен?

— Не се ласкай прекалено много — усмихна се Триша. — Размерът ти е впечатляваш, но все още мога да вървя нормално.

— Готова ли си да тръгваме, сладурче?

— Разбира се, захарче — засмя се тя и завъртя глава да не я види.

— Захарче? — В гласа му прозвуча обида.

— Защото искам да те оближа — отвърна му сладко.

Той изръмжа и я хвана за ръката.

— Каза го нарочно, защото знаеш, че трябва да тръгваме.

— Сигурен ли си?

— Да вървим.

— Показвай пътя.

Триша не виждаше нищо. Слейд я държеше здраво за ръка, насочвайки я къде да стъпва. Тя се спъна няколко пъти. На четвъртия почти успя да падне. Той спря.

— Ще те нося, докато съмне. Движим се прекалено бавно.

— Съжалявам — искрено заяви. Ако не беше с него, той щеше да се придвижва по-бързо. Знаеше, че застрашава оцеляването им.

— Не се притеснявай. Знам, че хората имат ограничени способности — отвърна мъжът весело.

Младата жена вдигна ръка и му показа среден пръст.

— Виждаш ли това?

— По-късно, док. Приемам го за предложение. Ще се обърна, за да се качиш на гърба ми. Ето чантата, вземи я, не мога да я държа, докато те нося.