— Съжалявам. Нямах намерение да те обиждам. — Гласът й стана нежен. — Просто искам да разбера, защо не ме наричаш по име.

Болка преряза Слейд при спомена за миналото му. Обзе го ярост. Така ли го виждаше тя, всеки път, щом го погледнеше? Като жертва? Като подивялото същество, събудило се в болницата, когато бе предположил, че тя е нова в лабораторията и достатъчно глупава, за да махне оковите му? Обикновено, когато му се бе отдавала възможност, той незабавно бе убивал мъжете човеци, но тя бе жена.

Никога не бе посягал на жена. Вместо това я бе сграбчил. Дори полузамаян, не искаше да я наранява. Веднага, след като бе притиснал тялото й под своето, ароматът й бе нахлул в съзнанието му. Бе погледнал в тези невероятни очи, видял нацупените й устни и тялото му се бе събудило за живот. Беше я пожелал повече, отколкото всяка друга жена до тогава.

Бе искал да я задържи, колкото се може по-дълго. Да се наслаждава на всеки сантиметър от кожата й и да я накара да изгаря от страст така, както самият той. Би могъл да преживее дни без вода и храна, само за да изпита удоволствие от тялото й — да притежава нещо толкова красиво и забранено. Всяко наказание щеше да си заслужава цената на насладата, която щяха да изпитат заедно. Тогава, и само тогава, би я освободил от обятията си. Времето, през което щеше да бъде с нея, би му помогнало да преживее годините и болката, която ежедневно бе изпитвал в лабораторията.

Разбира се, нещата не се бяха развили така, както ги бе планирал. Беше изпаднал в шок, когато хората нахлуха в стаята и се нахвърлиха върху него. Рефлексите му бяха забавени от опиатите и той се беше събудил, за да открие, че светът около него се е променил. Вече не беше затворен в килия, нямаше ги оковите, приковаващи го към стената. Миризмата го бе уверила, че обстановката е напълно непозната. Държаха го завързан, но разбираше причината, поради която го правеха. Щеше да ги нападне, ако беше свободен.

Четири жени в униформа бяха застанали до стената и го информираха, че е спасен и всичките му събратя са освободени, затова трябва да се успокои. Показаха му записи как спасяват оцелелите и се заклеха, че никой няма да го нарани. Отне му известно време да осъзнае факта, че му казват истината. Тези жени бяха там, за да му помогнат, не да му навредят, те не работеха за Мерикъл и ужасният живот вече не съществуваше.

От болницата бе преместен в далечен мотел, насред пустинята, заедно с още десетина от Новите видове. Четирите жени офицери бяха назначени да ги пазят. Хората бяха разбрали, че мъжете от Новите видове не нападат жени и използваха това да се подсигурят, че няма да ги заплашват. Беше проработило. Униформените дори не носеха оръжие, освен тези, които обикаляха територията, за да ги охраняват.

Правителството на САЩ им бе обещало земя, където можеха да се заселят. Място, където можеха да живеят в безопасност от пресата и от човешките същества, които ги смятаха за заплаха. Те прочетоха книги, изгледаха филми и разговаряха с хора, които отговориха на всички техни въпроси. Месецът, който прекараха в пустинята, в очакване строителството да приключи, ги бе успокоило и ги бе уверило, че имат права, равни на човешките. Новият им живот бе започнал в Хоумленд. От обект за тестване, Слейд се бе превърнал в достоен мъж. Лекарката очевидно не беше на това мнение. За нея той винаги щеше да остане 215.

Заболя го. Всичко, което желаеше, бе тя да го види като мъж, като равен. А той бе оплескал нещата, като не можа да я разпознае, щом я видя отново. Очевидно в сърцето й нямаше прошка за него. Болката бързо се превърна в гняв. Да върви по дяволите. Ако някой мъж заслужава повече време, то това съм аз.

Споменът за нея, за вкуса на кожата й, за аромата на възбудата й, изникна в съзнанието му. Тя може и да не мислеше за него като за мъж, но тялото й говореше друго. Похот и желание избухнаха в него. Вероятно трябваше да й даде урок, като й покаже истината. Раздвижи се бързо, преди умът му да успее да го откаже от тази налудничава идея.

Внезапно две ръце сграбчиха Триша за раменете. Слейд я бутна на земята и я покри с тялото си. Младата жена започна да се бори, но не успя да се измъкне. Тежестта му я притискаше силно. Отвори уста, но ръката му я покри бързо.

— Нали не се каниш да викаш и да покажеш на онези убийци къде сме? Гласовете се чуват надалеч.

Имаше желание да му се развика, но само поклати глава. Ръката му моментално я пусна. Опита се да го избута.

— Махни се веднага от мен! — изсъска тя.

— Искаш ли наистина да знаеш защо не произнасям името ти, Триша? — тихо, почти шепнешком, я попита той.

Тя преглътна, изненадана, че се обърна към нея по име.

— Защо?

— Желанието ти да разбереш отговора е влязло под кожата ти, по начина по който ти си влязла под моята. Смятам, че е справедливо да те дразня така, както ти го правиш с мен.

— Как те дразня? Ти си този, който винаги има да добави нещо умно и постоянно прави груби, сексуални намеци.

— А ти си тази, с която толкова много искам да бъда, че изпитвам болка — изръмжа той. — Това е по-дразнещо, отколкото да си държа устата затворена, док. Повярвай ми. Аз не те карам да ставаш толкова твърда, че да се притесняваш да не сцепиш панталоните си, нали? Ти правиш това с мен.

Думите му я оставиха безмълвна. Не бе очаквала от него такъв отговор. От всички неща, които можеше да каже, това дори не присъстваше в списъка.

С неговото травмиращо минало, предполагаше, че той мрази всички, които имаха медицинска професия. Мислеше си, че я взима за сноб, защото хората винаги я укоряваха, че е затворена. Тя не искаше да е такава, но просто не знаеше как да разговаря с тях.

— Нищо ли няма да кажеш, док?

Нямаше представа какво да каже. Слейд изръмжа:

— Ти си една студенокръвна кучка. Чудя се дали въобще можеш да се възбудиш. — Пое си дъх. — Разгорещяваш ли се понякога, док?

— Не съм студена.

— Наистина ли? Заблуждавала си ме през цялото време.

— Не е честно от твоя страна да говориш така. Ти дори не ме познаваш. Ние почти не разговаряме, освен да си кажем обида или нещо грубо.

— Ъммм — намести се той. — Разгорещи се за мен, док.

Триша ахна, когато Слейд се надигна, ръката му се плъзна между телата им и сграбчи блузата й. Тя опита да се извърти, но мъжът се раздвижи бързо. Дръпна дрехата й нагоре и избута ръцете й. Пръстите му хванаха сутиена й и го смъкнаха. Гърдите й се освободиха и студения въздух погали голата й кожа.

— Красиво — изръмжа той, преди устата му да се спусне надолу.

Обезумяла, младата жена опита да избута широките гърди на Слейд, но устните му се сключиха около щръкналото връхче. Задъха се от усещането, породено от горещата му влажна уста и грубия му език. Мъжът нежно засмука зърното й и изръмжа от удоволствие, което предизвика вибрации по голата й плът. Триша замря, престана да се бори. Чувството бе еротично, нещо, което не бе изпитвала досега. Слейд засмука по-силно.

Утробата й се напрегна и тя не успя да спре стона, изтръгнал се от разтворените й устни. Усещането от това, което правеше с нея, бе чудесно. Изви се като дъга, предоставяйки му по-добър достъп, и чак тогава осъзна, че е спряла да се бори. Вместо това дланите й стискаха плата на униформата му, за да го придърпат по-близо.

Слейд смучеше и драскаше със зъби чувствителното връхче. Триша изстена силно. Зарови пръсти в косата му и задържа главата му на място. Сърцето й препускаше лудо. Тя знаеше, че тялото й отговаря на неговите докосвания и изгаряше от възбуда.

Той се надигна, за да остави малко разстояние между тях. Плъзна длан по бедрото й, бутна го и разтвори краката й широко. Тя ахна, когато ръката му покри слабините й. Той притисна палец точно в центъра и потърка набъбналата пъпка. Заля я удоволствие, изви се към него.

— Да — простена Триша.

Слейд замръзна, цялото му тяло се напрегна. Дръпна ръка от влажната й сърцевина, а устата му освободи гърдата. Студен въздух погали голото й, мокро зърно, щом той се отдръпна. Тя отвори очи, опита се да го види, но всичко, което успя да различи, бе една сянка, надвесена над нея.

— Ти наистина можеш да се разгорещяваш — прошепна, толкова тихо, че тя почти не го чу.

— Слейд? — останала без дъх, с треперещ глас произнесе името му.

Мъжът промърмори яростна ругатня, отдръпна се от нея и се изправи. Триша се надигна, намръщи се от внезапната болка, пронизала рамото й. Шокирана го наблюдаваше, докато той се отдалечи. Спомни си, че гърдите й са голи и посегна да оправи бельото си. Смъкна блузата да се покрие.

— Ще се върна — каза грубо Слейд, — отивам да огледам наоколо.

— Но…

Младата жена затвори уста. Трепереше, цялото тяло я болеше. Този кучи син. Заля я гняв. Беше я възбудил нарочно, а след това я отблъсна, оставяйки я сама да се справи с отхвърлянето му. Точно това бе направил. В действителност тя го бе умолявала да я вземе. Устата й може да не бе изрекла думите, но тялото й го показа.

— Негодник! — прокле тя.

Легна обратно. Беше възбудена. Чувстваше гърдите си напрегнати, а тази, която бе смукал, бе станала толкова чувствителна, че я болеше дори от докосването на сутиена. Стисна зъби. Би сменила бельото си, ако имаше такава възможност. Обърна се настрана и се сви на кълбо.

„Този негодник!“, простена мислено. Беше я раздразнил, само за да докаже, че може да го направи.