По дяволите, въздъхна лекарката. Огледа я и разбра, че все още е заключена. Протегна ръка, напипа бутона на ключалката и го освободи. Опита отново да отвори и този път се чу щракване. Като стисна дръжката, се извърна, легна по гръб и бутна с едната си ръка. Вратата поддаде, открехна се няколко сантиметра и заора в земята отвън. Два пъти, по дяволите!

— Хей, док. — Слейд се наведе и надникна в катастрофиралия автомобил откъм страната на пътника. — Искаш ли да излезеш? Не видях досега някой от онези задници да се е спуснал след нас.

— Можеш ли да отвориш вратата?

Слейд вдигна глава да огледа.

— Не знам. Ще се пробвам да повдигна джипа няколко сантиметра, защото пръстта тук е рохкава и вратата е заседнала в нея. — Той замълча. — Може би. Пригответе се за малко раздвижване.

Тя разбра какво иска да направи, когато го видя да се обръща с гръб и да забива крака в земята до задната врата. Мъжът подпря колата и натисна. Лекарката понечи да му каже, че не е достатъчно силен да премести превозното средство, дори и на сантиметър, но почувства, че таванът под нея полека се надигна. Той избута джипа достатъчно, за да го отдалечи от земята.

— Натисни вратата — изстена Слейд. — Това куче е тежко.

Триша използва и двете си ръце, за да бутне силно вратата, която сега се намираше на няколко милиметра от земята. Тя се плъзна по тревата и пръстта и се отвори още десетина сантиметра. Младата жена натисна по-силно и отворът се разшири малко повече, но металът опря в леко възвишение. Слейд изпъшка и автомобилът се размърда отново. Вратата дълбоко се вкопа в земята под нея.

Той приклекна до отвора и пъхна главата си вътре, между рамката на вратата и страничната колонка.

— Подай ми ръцете си да те издърпам.

Пролуката беше малко по-широка от мястото, където се намираше сега, някъде около четиридесет сантиметра. Тя изруга.

— Не мисля, че ще ми е достатъчно.

— Пошегувах се, когато ти казах, че имаш нужда от диета. Нека да опитаме, сладурче. Можеш да го направиш. Вие жените винаги си мислите, че сте по-дебели, отколкото сте в действителност. Отворът е много по-голям, отколкото ти се струва. Излез настрани.

Триша хвана двете ръце на Слейд. Той започна да я тегли бавно към себе си, а тя извърташе постепенно тялото си на една страна. Коленете й опряха в предната седалка, но като натисна малко повече, успя да раздвижи долната част на краката си. Мъжът я дръпна отново. Главата й мина през тясното пространство, и така, както се бе извила настрани, прокара рамене, но когато дойде ред на гърдите, остана затисната между рамката на вратата и страничната колонка. Разбра, че е заседнала. Бюстът й пречеше да мине през пролуката.

— Сега нямаше да имаш проблем, ако не притежаваше такива хубави цици — засмя се Слейд. — Някоя плоскогърда жена лесно би се провряла през дупката.

Лекарката вдигна глава и го стрелна със злобен поглед.

— Просто ме извади оттук! Не ми е удобно така.

— Поеми си дълбоко въздух, после го издишай до край. Аз ще броя до три. Едно. Две. Три.

Младата жена изпусна въздуха, докато почувства дробовете си като смачкани в гърдите. Така Слейд я издърпа лесно. Тя се задъха за глътка въздух, докато мъжът я изтегли на няколко метра от джипа. Пусна ръцете й и я остави да лежи на земята. После я подхвана под лактите и й помогна да се изправи бавно на крака. Огледа я критично, докато погледът му срещна нейния.

— Ще се справиш ли сама?

Триша провери крайниците си и кимна.

— Добре съм.

Той повдигна вежди.

— Нямаше да го кажеш, ако имаше огледало. Остани тук, а аз ще ида да видя, дали мога да освободя онзи бърборко.

— Лявата му ръка е премазана, а китката — счупена — предупреди го тя. — Постарай се да не я докосваш или да не се обляга на нея.

Жената погледна надолу, тъй като коляното й пулсираше и видя дупка на панталона си. Наведе се, за момент й се зави свят, но бързо премина. Докосна съдрания плат, напоен с кръв. Хвана краищата с пръсти и разшири дупката. Звукът от късането на материята, й прозвуча оглушително.

Огледа внимателно оголеното си коляно и откри малка рана от разкъсване на кожата. Опипа я с пръсти. Кървеше слабо, затова сцепването не се нуждаеше от шевове. Изправи се и куцайки, започна да обикаля около автомобила. Осъзна, че цялото тяло я боли от натъртванията.

Джипът беше в плачевно състояние. Тя прецени смачканите страни и вдлъбнатината на тавана. Най-зле бе сплескана предната част на превозното средство. В близост до вратата на водача имаше голям прорез в метала. Единият ъгъл на двигателния отсек бе обезобразен.

Беше се втренчила в смазаната предница, докато Слейд отваряше вратата на шофьорското място. Колата изглеждаше така, сякаш се бе врязала в нещо по пътя си надолу. Триша предположи, че е било дърво, или може би няколко от тях бяха виновни за щетите по предната част на автомобила. Цяло чудо беше, че са живи.

Младата жена обърна глава и се загледа нагоре към планината. От мястото, където стоеше, не виждаше шосето, но можеше да проследи пътя на преобръщането на джипа, преди отломките да изчезнат в гъстите дървета. Счупени стъкла, откъснати части от колата, както и някои дрехи, бяха разпръснати по пътя на катастрофата.

Близо до едно дърво видя смачкан куфар. Той бе строшен и разкъсан, сякаш са го секли с брадва. Триша потрепери. На негово място можеше да бъде тя или Слейд, ако някой от тях бе изхвръкнал от джипа.

— Не! — изпищя Барт.

— Бъди мъж! — изръмжа му Слейд. — Няма да се мотаем тук цял ден. Броя до три, режа колана и те вадя. Задникът ти ще се свлече, но аз ти държа главата. Едно. Две…

— Не! — изкрещя младежът, паникьосан.

— Три!

Слейд сряза колана и издърпа крещящия Барт от превозното средство. Триша закуцука към плачещия шофьор. Слейд го пусна на земята и отстъпи назад. Погледът, който отправи към лекарката, показваше чисто отвращение. Поклати глава, стисна зъби и се отдалечи.

— Ти се оправяй с него. Отивам да спася, каквото е останало. Скоро ще се стъмни.

Тя се свлече на колене, за да огледа тихо хлипащия Барт. Изпълни я съчувствие към младежа, който бе в началото на двадесетте, но всъщност изглеждаше по-малък. Разбра, че е много изплашен. Прокара ръце по цялото му тяло, това бе единственото нещо, което можеше да направи, без лекарската си чанта. Налагаше се да прецени състоянието му само визуално и с опипване.

Огледа хълбоците, обхвана с длани едното му бедро, прокара ги надолу по протежение на крака, чак до глезена. Не откри никакви счупвания. Предпочете да не събува ботуша, за да разбере със сигурност, защото знаеше, че ако има травма, той ще придържа нараненото място и ще контролира подуването. Премести се на другия крак, стисна бедрото му, опипа го високо горе, после спусна ръка по цялата му дължина.

— Искате ли стая? — въздъхна Слейд. — Докосни ме по същия начин и се надявам да ми дадеш брачна халка, док.

— Проверявам за счупени кости. — Тя дори не погледна през рамо към него. — Дотук, добре. — Триша седна на пети и погледна намръщено Барт. — Къде те боли?

— Ръката.

Докато прокарваше длани по него, бе прегледала корема и главата му.

— А как са вратът и гърбът ти?

— Те са добре. Боли ме ръката. — Барт плачеше тихо, притиснал ръка до гърдите си.

Младата жена обърна глава и погледна към Слейд.

— Той вероятно има вътрешни травми, но не мога да знам със сигурност, докато не отидем в болницата. Единствените наранявания, които открих, са тези на ръката и китката. Ще донесеш ли моя куфар и някои от дрехите ми? Нуждая се от тях.

Той се намръщи и стисна устни.

— Искаш да се преобличаш? Остави ме на мира, док. Не може да си толкова суетна.

— Ти, глупав кучи син! — рече задавено Триша, гневът й пламна мигновено. — Трябва да направя превръзка от някакъв плат за ръката му. А дръжката на куфара ще използвам като шина, за да обездвижа китката му.

Мъжът се изчерви леко.

— Ще ги донеса. Извинявай. — И тръгна.

Тя въздъхна дълбоко, което позволи на гнева й да се разсее малко. И тримата бяха подложени на огромен стрес. Слейд се върна след минута. С помощта на нож разряза една от хубавите й ризи на ивици. Лекарката се зае да превързва счупената китка на Барт. Докато го правеше, той припадна от болката, което донякъде бе добре, тъй като Слейд изглеждаше много ядосан, че младежът продължаваше да плаче. Поне щеше да мълчи, докато е в безсъзнание.

Триша се възползва от това му състояние и превърза кървящата ръка, като осигури неподвижността й с презрамка през врата му. Според нейната преценка, ако в най-скоро време не се положеха необходимите грижи за ръката му, щеше да я загуби цялата. Сподели тихо мнението си със Слейд.

— Ще го направиш — намръщи се той — веднага след като ни поникнат криле и излетим оттук. Какво очакваш да ти кажа? Заседнали сме тук.

— Можеш да отидеш до шосето и да потърсиш помощ, вместо да стоиш и да правиш умни забележки.

— А какво ще кажеш за мъжете от двата пикапа, които се опитваха да ни изтласкат от пътя? О, да. Те го постигнаха, сега могат да се върнат, само за да се убедят, че сме мъртви. Готови са на всичко, за да ни убият. Не забравяй, че имат и оръжие.