После премести тежестта си и внезапно пръстите му изчезнаха. На тяхно място дойде нещо друго.

— Каролайн — пошепна той до устните й. — Моята сладка Каролайн… не искам да ти причиня болка. Никога не съм искал да ти причиня болка.

— Тогава не го прави — пошепна тя, взе лицето му между двете си ръце и го принуди да отговори на умолителния и поглед. — Просто ме люби.

Не беше нужно да го помоли втори път. Той се потри между чувствителните й гънки, докато се намокри с росата й, и се мушна в отвора, който жадуваше да го приеме. Събра цялото си самообладание и проникна навътре сантиметър по сантиметър. Едва когато охкането й премина в сладостен стон, той се заби дълбоко в нея, разкъса последната бариера на тялото й и кадифената й мекота го обгърна.

Когато Каролайн вдигна крака и ги уви около кръста му, Ейдриън се разтрепери с цялото си тяло. Смяташе я за лунна светлина, но в действителност тя беше ярко слънце, което изпълваше със светлина и топлина всички тъмни и самотни ъгълчета на сърцето му. Той зарови лице в свивката на шията й и остана така, докато напорът в слабините му стана непоносим. Знаеше, че трябва да даде на недокоснатото й тяло време да свикне с безогледния натрапник.

Когато болката премина, очите на Каролайн се разшириха от плашещото чувство, че е станала изцяло негова. Той лежеше върху нея, беше в нея. Самообладанието му беше смайващо. В същото време тя притежаваше силата само с едно повдигане на хълбоците, с лека милувка на пръстите по гърба му да го тласне към ръба на лудостта.

Ейдриън прие поканата й с дрезгав стон и започна да се движи дълбоко в нея. Отне й невинността и същевременно й даде нещо безкрайно по-ценно. Плъзгаше се навън и навътре, идваше и си отиваше като прилива и отлива, които се подчиняват на волята на луната. Това беше друг вид удоволствие, различно от дивото блаженство, което беше изпитала преди минута. Удоволствие, много по-силно и първично. Тя даваше, той вземаше. Той я правеше жена, тя него — свой мъж.

Каролайн се вкопчи в раменете му и извика името му. Той й отговори с ускоряване на движенията — забиваше се в нея все по-бързо и по-дълбоко и прогони от главата й всяка разумна мисъл, за да останат само усещанията.

Тъкмо когато Каролайн повярва, че няма да издържи нито секунда повече на това сладко мъчение, той повдигна хълбоците й и я изпълни цялата. Тя изпищя, тялото й експлодира от блаженство. Ейдриън усети неустоимия водовъртеж и я последва. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон и семето му се изля в нея, предаде го изцяло в ръцете й.



Коленичила в края на леглото, Каролайн наблюдаваше отражението си в огледалото. Макар че жената с разбъркани коси и подути от целувките устни й беше чужда, тя беше виждала израза в очите й и друг път — на Алеята на влюбените във Воксхол. Вече знаеше каква е тайната, която кара любовните двойки да се срещат на усамотени места в парка. Беше вкусила от сладостта, за която жадуваха, беше преживяла пълното удовлетворение. Въпреки това копнееше за още.

Сякаш бе прочел мислите й, Ейдриън се надигна и застана зад нея. Силните му ръце я обгърнаха и тя притисна до гърдите си чаршафа, с който се беше увила, обзета от внезапен срам.

— Мислех, че спиш…

— Поспах малко — промърмори той и потърка топлите си устни в шията й. — Докато ти се измъкна от ръцете и от сънищата ми.

Тя се сгуши в него и повдигна глава, за да усети милувката по нежната кожа зад ухото си.

— Какво сънува?

— Това. — Той мушна ръце под чаршафа и напълни шепите си с голите й гърди.

Каролайн простена, когато ръцете му я притиснаха и започнаха да разтриват зърната между палеца и показалеца. Под докосването му те се втвърдиха моментално. Тя пусна чаршафа, остави го да падне и посегна назад. Уви ръце около тила му и завъртя глава. Отчаяно жадуваше да получи целувка от горещите му устни.

— Щом толкова искаш да знаеш, ще ти кажа — пошепна той и помилва с език ъгълчето на устата й. — Точно когато заспах, се сетих, че съм забравил да те претърся за оръжия. Съвсем спокойно можеше да ме пронижеш с някое подострено колче, докато спях.

Каролайн се потърка в него и усети натиска на еректиралия член в дупето си.

— Доколкото мога да преценя, вие, милорд, сте единственият тук, който е въоръжен.

Ейдриън се изсмя тържествуващо.

— Значи ли това, че имам право да те пронижа?

— Нали вече го направи? — Каролайн отдели устни от неговите и потърси погледа му в огледалото. — Точно в сърцето.

Ейдриън простена и притисна ръка в сърцето на женствеността й, за да й напомни безмълвно, че вече му принадлежи. Тя наблюдаваше движенията му в огледалото и изохка тихо, когато пръстът му се плъзна в нея. Пленница на удоволствието, което само той можеше да й достави, го подкани да навлезе по-дълбоко. Той изпълни желанието й с готовност, коленичи зад нея и нахлу във влажната й горещина.

Каролайн изстена и леката рана от първото им любене засили невероятното чувство да го има в себе си. Чувственото същество в огледалото й беше чуждо — влажните устни бяха леко отворени, очите като стъклени от възбуда.

Ейдриън си помогна с палец — докато движеше хълбоците си напред и назад, грапавото връхче на пръста му милваше най-чувствителното й място. Много скоро тя започна да определя ритъма, да контролира дългите, дълбоки тласъци. Този акт прогони и последните остатъци от плахостта й, превърна я в изкусителка. В смела магьосница, която не просто молеше за задоволяване, а искаше и настояваше. Под докосването му в тялото й се разпространи пулсираща наслада, засилваща се с всяко трепване на пръстите му, с всяко движение на хълбоците.

— Точно така, любов моя — изохка той до ухото й. — Вземи си, каквото искаш. Поеми водачеството.

Когато удоволствието в нея се устреми към върха, тя изхълца името му. Той сключи ръце около пълните, меки гърди и се скова, цялото му тяло потрепери под напора на същото удоволствие, което изпитваше тя.

Каролайн падна в ръцете му, упоена от преживения екстаз. Мина доста време, преди да забележи, че той вече не се тресе от екстаз, а от смях.

— Защо се смееш? — попита тя. Ни най-малко не беше развеселена от мисълта, че е била глупава и несръчна, за да предизвика подобни чувства.

Той я прегърна още по-здраво и в очите му блесна нежност, когато погледите им се срещнаха в огледалото.

— Спомних си как Джулиън ме укоряваше, че съм запазил това огледало в стаята си, и аз му обяснявах, че имам две леви ръце и не мога да си вържа връзката, без да се гледам. Само ако знаеше…



Доволна като котка, Каролайн лежеше в прегръдките на Ейдриън и наблюдаваше как първият блед лъч утринна светлина пълзи по леглото. Докато Ейдриън разресваше косата й с пръсти, тя въздишаше, за да не замърка от блаженство. Притисна буза в силната му гръд и се вслуша възхитено в равномерното биене на сърцето му.

Смехът му беше като далечна гръмотевица.

— Какво има, любов моя? Пак ли търсиш да доловиш биенето на сърцето ми? Още ли не си убедена, че го имам?

Тя помилва златнорусите косъмчета по гърдите му и нави едно кичурче на пръста си.

— Много се радвам, че Вивиан не разби сърцето ти, когато те остави заради констабъл Ларкин.

Ейдриън се покашля.

— Е, трябва да призная, че чувствата на сестра ти към добрия констабъл не бяха особена изненада за мен.

Каролайн се опря на лакти и го изгледа с присвити очи. Макар да си наложи изражението на невинно момче, той не успя да скрие напълно нрава си на хищник от джунглата, който току-що е погълнал тлъста птичка.

— Негодник! — изсъска възмутено тя. — През цялото време си знаел, че Вивиан е влюбена в Ларкин, нали? — Припомни си чувството за вина, което я бе измъчило до смърт, и попита сърдито: — Защо, за бога, не ми каза нищо?

— Ако ти бях казал, преди да разбереш истината за Джулиън, сигурно щеше да й дадеш благословията си и да си заминеш. — Той сложи ръка на бузата й и я погледна дълбоко в очите. — Тогава щях да загубя не само Вивиан, а и теб.

Каролайн отблъсна ръката му, уплашена, че ще се подчини на силата на втренчения му поглед.

— А ако ми беше казал, след като разбрах за теб и Дювалие, нямаше да имаш средство, с което да ми попречиш да разкажа на Вивиан за грозния ти план. — Тя се отпусна на възглавниците и поклати глава, разкъсвана между възмущение и възхищение. — Ти си завършен негодник, милорд.

Ейдриън се наведе над нея и очите му засвяткаха дръзко.

— Ти изобщо нямаш представа за най-ужасния ми план.

— И какъв е той?

Строгият тон не беше в състояние да скрие задъхването й, когато той започна да обсипва лицето й с пърхащи целувки. Устните му се плъзнаха надолу по шията й и всяка дума беше последвана от целувка.

— Моят дяволски план беше да ти сваля проклетата рокля, преди Дювалие да те е видял в нея. — Обхвана гърдата й и я размачка, после повдигна връхчето към устата си.

Каролайн простена. Нарастващото желание смекчи гнева й.

— Може да не одобрявам мотивите ти — заяви задъхано тя и зарови пръсти в копринената му коса, — но не мога да отрека ефективността на методите ти.

Устните му се сключиха около зърното на гърдата й. Точно тогава някой почука на вратата. Каролайн простена сърдито.

— Ако Порция ме е проследила чак дотук, имаш позволението ми да я хвърлиш в подземието.

Ейдриън вдигна глава.

— Ами ако е Уилбъри? Той е неподкупен пазител на приличието и традицията. Ако разбере, че си ме компрометирала, ще настоява да направиш от мен почтен мъж.

Тя се усмихна нахално.

— Това ще бъде приятно разнообразие, нали?

— Дръзка хлапачка — изръмжа Ейдриън и започна да я гъделичка.

Ала смехът й не успя да заглуши новото чукане по вратата.

Ейдриън промърмори нещо не особено прилично, отдели се от нея и се запъти към позлатения параван в ъгъла, за да се увие в халата си. Навлече дрехата от рубиненочервено кадифе и върза здраво колана, което позволи на Каролайн да се възхити на мускулестите му крака.