Тереза Медейрос - След полунощ

— Не, благодаря — поклати глава девойката. — Мисля, че съм настинала, и предпочитам да си остана с наметката. — Тя се уви по-плътно в черната пелерина и се изкашля, за да потвърди думите си.

Каролайн се усмихна извинително на прислужницата и протегна ръка.

— Не ставай глупава, скъпа. Ако ти стане горещо, настинката ти може да завърши смъртоносно.

Порция видя стоманения блясък в зениците на сестра си и разбра предупреждението. Макар и колебливо, свали наметката. Стройната й шия беше увита в дебел вълнен шал. Каролайн го дръпна, но Порция не й позволи да го свали. В крайна сметка Каролайн спечели недостойната битка и откри под вълнения тънък копринен шал.

Отвърза го, опитвайки се да се пребори с желанието да удуши с него сестра си, и внезапно усети хапеща миризма. Наведе се и подуши шията на Порция.

— Каква е тази воня, за бога? Да не е чесън?

Порция изправи рамене.

— Със сигурност не. Това е новият ми парфюм. — Вирна нос и мина покрай Каролайн, носейки след себе си облак от миризма на чесън. Каролайн връчи шала на зяпналото момиче и последва сестра си в салона.

Докато оглеждаше елегантната компания, тя почти си пожела да си беше останала с наметката. Вивиан изглеждаше прекрасно в роклята от небесносин поплин, Порция, издокарана в най-хубавата си неделна рокля, също беше очарователна. Тъй като в последно време полите се носеха по-къси и новата мода изискваше големи деколтета, Каролайн се надяваше никой да не заподозре, че роклята на Порция е на повече от две години.

За разлика от сестрите си тя беше принудена да разрови сандъците на майка им, за да намери дрехи за пътуването до Лондон. Можеше само да бъде благодарна, че Луиза Кабът е била висока и стройна като нея и бюстът й не е бил особено пищен. Вечерната рокля от бледа индийска коприна, която бе избрала за тази вечер, беше със скромна кройка в гръцки стил: с квадратно деколте, висока талия и без никакви рюшове. Май нямаше нищо общо с най-новата мода.

Осъзнавайки болезнено любопитните погледи, които им хвърляха дузината присъстващи в салона, Каролайн наложи на лицето си принудена усмивка. Ако съдеше по самодоволните изражения и диамантите, които блестяха по ръцете на мъжете и жените, Порция е била права. Славата на Ейдриън Кейн очевидно не беше навредила на общественото му положение. Някои от жените гледаха Вивиан почти сърдито.

Леля Мариета и Вивиан вървяха бавно през помещението, разменяха поздрави с присъстващите или учтиво накланяха глави. Порция вървеше зад тях, сложила ръка на шията си.

Концертният роял в ъгъла замлъкна. От столчето стана тъмна фигура. При вида на младия мъж събраните в салона си зашепнаха с очакване. Явно Каролайн и семейството й бяха дошли точно навреме за представлението. Облекчена, че вече не е в центъра на вниманието, Каролайн се скри в една ниша в дъното на помещението, откъдето можеше да наблюдава случващото се, без да я зяпат. Близкият френски прозорец извеждаше в градината и обещаваше бързо измъкване при нужда.

Само по начина, по който се запъти към камината и застана пред нея, облеченият в черно непознат превърна мястото в сцена, а събраните в салона гости — в своя захласната публика. Модната му бледност подчертаваше меланхоличните тъмни очи и черните къдрици, падащи дръзко по челото му. Широки рамене, тесни хълбоци, елегантен орлов нос и пълни, чувствени устни. Ако се съди по нежната усмивка на Вивиан, това беше домакинът им.

В салона се възцари задъхано мълчание. Младият мъж вдигна крак на решетката на камината. Каролайн забеляза едва след известно време, че и тя е затаила дъх, когато мъжът издекламира с толкова мелодичен баритон, че ангелите сигурно плачеха от завист:

Каролайн позна стиховете от легендарния турски фрагмент на Байрон и очите й се разшириха. Същите думи, които Порция бе произнесла преди няколко дни с подобна драматичност. Тя се озърна към малката си сестра. Порция вече не стискаше шията си. Ръката й бе паднала на сърцето и тя се взираше в младия Адонис с неподправено възхищение. Велики боже, помисли си Каролайн. Само това й оставаше — Порция да се влюби безнадеждно в обожателя на сестра им!

С мрачната линия около устата и прорязаната брадичка декламаторът много приличаше на лорд Байрон. Ала цял Лондон знаеше, че в момента поетът се намира в Италия, в обятията на новата си метреса графиня Гуичоли.

Когато момъкът продължи с нов куплет и завъртя глава така, че всички в салона да се възхитят на класическия му профил, Каролайн затисна с ръка устата си, за да не избухне в смях. Това ли беше скандално известният виконт? Нищо чудно, че правеше предложения на Вивиан как да среши косите си. Нищо чудно, че обществото го смяташе за вампир. Той се наслаждаваше на мрачната си слава и се стараеше да я поддържа, както се грижеше за възела на вратовръзката си или за излъсканите до блясък кожени ботуши. Този емоционален денди можеше да открадне сърцето на сестра й, но душата й със сигурност не беше заплашена от сериозна опасност.

Каролайн изпита такова облекчение, че направо й се зави свят. Имаше силно желание да се засмее, но трябваше да се пребори с пристъпа на веселост. Дори часовникът, който удари полунощ, не беше в състояние да я стресне.

— Прощавайте.

Каролайн буквално подскочи, когато някой пъхна под носа й кърпичка.

— Опитвам се винаги да съм подготвен. Не за пръв път се случва изпълнението му да трогне някоя дама до сълзи. По-чувствителните дори припадат.

Развеселеният мъжки глас, не по-висок от леко ръмжене, я прониза до кости. Защо беше такава глупачка да се притеснява за някакви си вампири, след като този леко дрезгав, изкусителен глас принадлежеше на самия дявол?

Тя прие предпазливо предложената й кърпичка и макар че главата й остана добродетелно сведена, успя да хвърли поглед към мъжа до себе си. Той се бе облегнал небрежно на стената и сякаш бе изникнал от нищото — въпреки че сигурно бе влязъл през френския прозорец, докато тя следеше рецитацията. Нелека задача за един толкова едър мъж.

Макар да беше готова да се закълне, че само до преди секунда е усещала погледа му върху себе си, сега той гледаше към камината, където домакинът рецитираше поредната строфа от майсторското произведение на Байрон.

— Вашето кавалерство ви прави чест, сър — отвърна тихо тя и попи овлажнелите си очи с кърпичката от фин лен. — Но мога да ви уверя, че няма никаква опасност чувствата да ме надвият и да падна в несвяст в прегръдката ви.

— Жалко — отговори той, без да отмести поглед.

— Какво казахте? — изохка изненадано Каролайн.

— Прекрасна балада — увери я той и кимна на младия мъж.

Каролайн присви очи и безсрамно се възползва от обстоятелството, че цялото му внимание беше посветено на ставащото пред камината, за да го огледа. Гъстата му коса беше с цвят на липов мед, прошарена с по-светли, почти златни кичури, и достатъчно дълга, за да се докосва до впечатляващите рамене в ръждивочервен жакет. Ако стоеше изправен, вместо с подвити колене и скръстени ръце, щеше да я надвишава с цяла глава. Въпреки това явно се чувстваше добре със своя ръст и не смяташе за нужно да го прилага, за да сплашва други хора или да ги подчинява на волята си.

— Исках да кажа, сър — пошепна тя, макар да не разбираше защо е толкова важно този непознат да не я смята за сълзлива глупачка, — че не бях надвита от емоциите си, а се развеселих.

Мъжът й хвърли бърз поглед изпод гъстите си мигли. Очите му не бяха нито зелени, нито сини, а някакъв неопределим тон между двата цвята.

— Значи вие не сте от обожателките на Байрон?

— О, не поетът е, който ме развеселява, а младият джентълмен, който изпълнява стиховете му. Виждали ли сте някога толкова неприкрито позиране?

Една от жените пред тях се обърна, изгледа злобно Каролайн и сложи пръст на устните си.

— Шшшт!

Докато Каролайн се стараеше да изобрази на лицето си стъписване, мъжът до нея заяви с понижен глас:

— Вие очевидно сте единствената жена в салона, която не се поддава на чара му.

В това нямаше никакво съмнение. Порция продължаваше да се взира като в транс в лицето на непознатия джентълмен. Повечето от присъстващите дами бяха извадили кърпичките си и попиваха сълзите от очите си. Даже няколко господа следяха представлението с отворена уста и стъклен поглед.

Каролайн едва не се изсмя с глас.

— Може да ги е омагьосал със свръхестествените си сили. Доколкото знам, съществата от неговия вид притежават способността да хипнотизират хората със слаб дух и да ги подчиняват на волята си.

Сега вече мъжът се обърна и я погледна втренчено. Чертите на лицето му не можеха да бъдат определени като младежки, защото челото му беше смръщено, носът — счупен, а на брадичката се бе образувала бразда. Суровото лице беше смекчено единствено от фино изрисуваната, изразителна уста.

— И какъв вид същества са те?

Всъщност Каролайн мразеше клюките, особено когато разговаряше с напълно чужд човек, но у този мъж имаше нещо — може би прямия му поглед, което я канеше да му се довери.

Тя се наклони напред и зашепна съзаклятнически:

— О, сър, нима не знаете? Говори се, че нашият домакин е вампир. Не ми се вярва да не сте чували слуховете за тайнствения и опасен Ейдриън Кейн. Казвали са ми, че напуска леглото си едва след залез слънце. Че нощем броди по улиците на града и търси жертви. Че примамва невинни девойки в лоното на порока, прелъстява ги с тъмното си изкуство и прави от тях безволни, подчинени същества…

Слава богу, в очите на мъжа светнаха развеселени искри.

— Доколкото разбирам, домакинът ни е коварен негодник. Как тогава посмяхте да влезете в леговището му в тази тъмна нощ? Нима не държите на невинността си?