Когато я понесе към вратата, тя попита тихо:

— Къде отиваме?

Прегръдката му стана по-силна, собственическа.

— В леглото ми. Там ти е мястото.

Той я пренесе по стълбата и по тясното каменно мостче, като я пазеше с тялото си от силните пориви на вятъра.

Прозорците под тях бяха отдавна тъмни. Нямаше любопитни очи, които да следят пътя им. Каролайн прегърна любимия си и зарови лице на топлите му гърди. Вдиша дълбоко мъжествения аромат на сандалово дърво и лавър и си каза, че никога няма да му се насити.

Все още целуваше шията му, когато той я сложи да стъпи на пода. Очакваше веднага да я хвърли на леглото, но когато отвори очи, стоеше в средата на стаята, точно пред високата, обвита в коприна мебел, която бе събудила любопитството й при последното посещение в тази стая.

Ейдриън отиде до френския прозорец и вдигна тежките кадифени завеси, за да пусне в стаята лунната светлина.

После, безшумен като сянка, застана зад нея. Извади розата от косата й и накъса кадифените листенца, докато сладкият им аромат изпълни въздуха. Докато те се стелеха по пода, той свали сатенения тюрбан и освободи косата й, която се спусна по раменете като копринен водопад. Повдигна гладките кичури и притисна устни в тила й. По гърба й пробягаха сладостни тръпки. Едната му ръка се уви около талията й, за да я подкрепи, и тя усети навсякъде горещината на тялото му.

Ейдриън нави косата й на ръката си, за да разголи шията й.

— Ти си абсолютно права по отношение на мен, знаеш ли? — пошепна дрезгаво в ухото й. — Още от първия миг, когато те видях, горя от желание да те погълна. — Устните му намериха лудо биещия пулс на шията й и той облиза внимателно мястото, където миналата нощ я беше ухапал. — Искам да пия от устните ти, да вкусвам меката ти кожа. — Устата му се плъзна към ухото и настойчивостта на дрезгавия шепот беше като разтопен мед. — Искам да изпия всяка капка от нектара, който може да ми предложи сладката ти плът.

Устните му помилваха ухото и спряха в чувствителното му крайче. Докато грапавият език изследваше ушната мида, между бедрата й в отговор на нежността му се събираше течна горещина. Коленете и поддадоха. Тя затвори очи и се отпусна на коравото му тяло. Чувстваше се мека и податлива като платнена кукла в ръцете му.

Усети как ръката му се протегна и изведнъж разбра какво има зад коприненото платно. Стисна здраво очи, защото някъде дълбоко в главата си все още се страхуваше, че като ги отвори, ще види само себе си, обгърната от ръцете на ужасен любовник, на когото нямаше нито сили, нито воля да се противопостави.

Чу шумолене на коприна, когато завесата падна на пода.

— Погледни ме, любов моя — помоли дрезгаво Ейдриън. — Погледни нас двамата.

Неспособна да му откаже, Каролайн се подчини и погледна в блестящите очи на мъжа, когото обичаше. Отражението на Ейдриън във високото огледало със златна рамка личеше съвсем ясно, като нейното, двамата бяха свързани с много повече от нежна прегръдка. За първи път в живота си Каролайн остана шокирана от онова, което я гледаше от огледалото. Не заради блестящата бална рокля или заради сиянието на сребърнорусата й коса под лунната светлина. Вярно, всичко това я правеше красива, но най-прекрасното беше желанието в очите на Ейдриън.

— О, небеса — пошепна тя и се обърна в ръцете му.

Той я бутна към леглото, изрече гърлено името й и двамата се търкулнаха на копринените чаршафи. Той се намести върху нея и устата му завладя нейната. Тя го обгърна с ръце и се наслади на прекрасното чувство да лежи в прегръдките му. Той никога нямаше да принадлежи на Вивиан или на друга жена. От този момент нататък принадлежеше на нея. Само на нея.

Хипнотичните движения на езика му я изкушиха да му отговори със своя, да го привлече по-навътре и да му позволи неограничен достъп до устата си. Той се подчини с радост, докато и двамата се задъхаха от желание. Плахостта й изчезна и тя задърпа тънката му ленена риза.

Ейдриън се засмя тихо, възхитен от смелостта й. Захвърли ризата настрана и със същата бързина се освободи от панталона, ботушите и чорапите. После внимателно свали от гърба й роклята на Елоиза и се зае да развързва корсета й.

— Ти… обичаше ли я? — попита Каролайн, когато свали камеята през главата си и я остави на масичката до леглото.

Междувременно тъгата, чувството за вина и разкаянието до такава степен се бяха смесили в сърцето на Ейдриън, че той изобщо не беше в състояние да каже какво е изпитвал към Елоиза. Затова само целуна нежно Каролайн по рамото и обясни:

— Мислех, че я обичам. Докато не срещнах теб.

Камеята се изплъзна от пръстите й. Тя се обърна устремно към него и устните им се сляха в страстна целувка. Когато се отдели от нея, той го направи само за да свали корсета и ризата й. Вятърът прогони и последните облаци от луната и кръглата стая в кулата се потопи в сребърна светлина.

— Мили боже — пошепна възхитено той, впил поглед в нея. Очите му я поглъщаха жадно. Тя беше по-красива, отколкото беше очаквал — фини, елегантни линии и меки закръглености. Когато вдигна глава към него, сивите очи заискриха, а косата се разсипа като паяжина по червените възглавници. Неволно си я представи как лежи върху постеля от мъх в омагьосана гора и очаква белия еднорог. Не. Тя беше тук и чакаше него.

Погледът му спря върху нежните розови пъпки на гърдите й, после се плъзна към копринения триъгълник между бедрата. Беше готов да се закълне, че това е невъзможно, но русите косъмчета там бяха още по-светли от косата й.

— Слава богу, че има луна — изрече дрезгаво той. — Мракът беше започнал да ми омръзва.

— На мен не ми пречи — пошепна Каролайн и нежно плъзна пръсти по косъмчетата на гърдите му, — стига ти да си до мен.

Каролайн още не можеше да повярва, че двамата са голи и лежат в обятията си, но не изпитваше смущение. Най-учудващото беше, че милувките на този великолепен, силен мъж могат така да я извадят от равновесие. Когато ръката й се плъзна надолу и опипа напрегнатите мускули на корема му, цялото му тяло потръпна като улучено от светкавица.

Той хвана ръката й, погледна я дълбоко в очите и я плъзна по-надолу. Когато пръстите й напипаха втвърдения член, Каролайн простена задъхано. Толкова голямо, значи, беше желанието му. Той беше голям мъж — в повече от едно отношение. Пръстите й инстинктивно го обхванаха. Как можеше нещо толкова силно и кораво да се усеща така кадифено меко?

Ейдриън отметна глава назад, стисна здраво зъби и се опита да запази самообладание. Каролайн веднага отдръпна ръката си.

— Какво има? Сбърках ли нещо?

Той сплете пръсти с нейните, повдигна ръката й към устните си и нежно я целуна.

— Не, ангеле мой, ти направи точно каквото трябваше. Но ако го направиш още веднъж, тази нощ ще свърши, преди да е започнала.

Сведе глава, но този път не се насочи към устните й, а към розовите зърна на гърдите. Първо духна едното, после нежно го взе в устата си. Когато помилва с език леко подутото връхче, в тялото й се разля горещина и тя се изви като струна. Макар че гърдите и изобщо не можеха да се мерят с тези на Порция, неговите умели милувки ги направиха по-пълни и по-тежки. Когато посвети вниманието си на другата й гърда, тя се заизвива под него, пленница на примитивно желание, което не можеше да се опише с думи.

Ейдриън вдигна глава и впи жаден поглед в лицето й.

— Когато те видя за пръв път, брат ми заяви, че цялата си направена от прах за пране и оцет.

— И ти ли беше на това мнение? — попита тя, все още пленница на милувките му. Дъхът й беше накъсан и измъчен.

Той поклати глава и на устните му изгря дяволска усмивка.

— Аз знаех от самото начало, че си направена от мед.

Посегна между краката й и помилва влажните кичурчета.

Каролайн отметна глава и изохка задавено. Вече не смяташе, че той има ръце на мъж, занимаващ се с тежък физически труд. Ръцете му бяха широки и силни, но и сръчни като ръце на творец. Всяка милувка на пръстите я оформяше според желанието му. Движенията му ставаха все по-настойчиви, докато намери най-чувствителното й място.

— О, да — пошепна той и грапавият му палец се плъзна подканващо по нежната пъпка. — Достатъчно дълго си се грижила за другите, любов моя, затова сега се остави на мен. Аз ще се погрижа за теб.

Като че ли имаше избор. Тя лежеше в обятията му, почти загубила свяст, безпомощна, оставена на произвола на бушуващите в тялото й усещания. И за всичко беше виновен той.

Докато палецът му продължаваше да разпространява тъмната си магия, той плъзна още два пръста в нея и започна да я милва ритмично, сякаш искаше да я подготви за безименното блаженство, с което само той можеше да я дари.

— Моля — почти извика тя, без да знае за какво го моли. Знаеше само, че го иска повече от всичко друго на този свят. Главата й се мяташе по възглавницата. Желанието я правеше неспособна да говори свързано. — О, моля те…

Дори в най-смелите си мечти не си беше представяла до какво ще доведе молбата й. Ейдриън се плъзна по нея с мъчително бавно движение и устата му се озова там, където до преди малко беше палецът му.

Макар че простена от смущение, тя разтвори крака и го покани да влезе, позволи му да прави с нея, каквото иска. Веднъж го бе обвинила, че покорява жените с тъмна изкусителна сила, но в невинността си не беше в състояние да си представи, че и тя самата ще се подчини с готовност и ще изпита безумна наслада.

Езикът му запърха по чувствителната плът и той я погълна, сякаш беше единствената храна, от която имаше нужда. Срещу такъв могъщ глад тя не можеше да се бори. Всичко, което можеше да направи, бе да се вкопчи в копринената му коса и да му се отдаде с душа и тяло. Движенията на езика му станаха по-бързи, силните му пръсти отново проникнаха в нея.

Първата вълна на екстаза, сладка и гореща като божествен нектар, заля треперещото й тяло. Тя се надигна, притисна се към лицето му, извика името му. Той легна върху нея и задуши дрезгавия й вик с устата си, зацелува я диво.