Когато заспалият мъж изхърка леко — съвсем човешки звук, — Каролайн поклати глава. Връхлетя я вълна на нежност. Беше дошла тук да си докаже веднъж завинаги, че той е съвсем обикновен мъж. Ала всичко, което виждаше в тази стая, й доказваше само колко голяма глупачка е. У Ейдриън Кейн нямаше нищо обикновено. Както и в нейните чувства към него.

Той не я беше заблудил, не, тя сама се беше заблуждавала. Упорито вярваше, че Кейн представлява опасност за сестра й, докато той беше опасен единствено за сърцето й. Докато можеше да се вкопчва в глупавата представа, че е вампир, можеше да го държи далече от Вивиан. Каролайн затвори за миг очи и се опита да запази самообладание. Когато отново ги отвори, те пареха, но бяха сухи.

Знаеше, че сега трябва да си отиде, но не беше в състояние да се помръдне. Никога вече нямаше да има шанс да се приближи до него под закрилата на мрака, да го погледа как спи и за миг да си представи, че сънува нея.

Колко егоистично…

Трябваше да го докосне. Това беше всичко, което можеше да си разреши. После щеше да се измъкне тихо, както беше влязла, и да го остави сам със сънищата му. Да се върне в стаята си и да стиска здраво зъби, докато той почука на вратата й и я помоли за ръката на Вивиан. Тогава ще го поздрави като брат, какъвто заслужаваше да й бъде.

Каролайн протегна ръка, напълно наясно, че това не беше картина, а човек от плът и кръв. Пареща горещина, сила и живот.

В следващата секунда връхчетата на пръстите й докоснаха гладката, блещукаща кожа на гърба му. В по-следващата вече лежеше по гръб върху мекия матрак, ръцете й бяха вдигнати над главата. Силна мъжка ръка притискаше гърлото й.

Смутена до дън душа, Каролайн вдигна очи към него, прикована от дивия блясък в очите му. Дишането й беше мъчително, но не беше в състояние да каже дали причината е в тежестта му, която я притискаше към леглото, или в това, че с всяко поемане на въздух вдъхваше божествения аромат на стопленото от съня тяло. В обичайния мирис на сандалово дърво и лавър се примесваше нова, силна подправка — опасност.

В полузатворените му очи бавно блесна разбиране, последвано от подозрение. Хватката около китките и гърлото й се разхлаби, но той не направи опит да я пусне.

Каролайн не беше сигурна дали, ако все пак я пуснеше, би могла да избяга. Крайниците й тежаха от сковаваща леност, а времето се забави до валс в такта на ударите на сърцето й. Усещаше тялото му върху своето, горещината му, дългите, мускулести крайници, които я притискаха. Дори в невинността си Каролайн осъзна, че ръката на гърлото й съвсем не представлява най-голямата опасност.

— Не — пошепна тя, като видя как погледът му се устреми към устните й. Не можеше да говори, не можеше да мисли, не беше в състояние дори да диша, защото всеки дъх беше изпълнен с горещия аромат на желанието му. — Моля, недейте…

Още докато произнасяше думите, тя знаеше, че вече е твърде късно. Още от първия миг, когато погледите им се срещнаха, знаеше, че устните им ще се докоснат.

Ръката му се плъзна от шията към бузата й. Погледът му я прикова. Палецът се плъзна като на игра по устните и започна да ги изследва с нежност, която стопи цялата й съпротива.

Главата му се наведе над нея и закри светлината на догарящата свещ. Устните му се раздвижиха върху нейните и внимателно ги разделиха, за да я направят пленница на горещия търсещ език. Той буквално опустоши устата й, завладя я без остатък — както и сърцето й. Езикът му я ухажваше, убеждаваше, даваше безмълвни обещания, които никога не би могъл да изпълни.

Каролайн не разбра кога бе пуснал ръцете й. Знаеше само, че пръстите й внезапно се заровиха в косата му, помилваха тила му и го привлякоха още по-дълбоко в целувката и в тялото й.

Твърде късно осъзна, че и неговата ръка е свободна. Свободна да милва копринената й коса и да я освободи от фуркетите, за да я разпръсне по възглавниците. Свободна да се плъзга по чувствителната кожа в свивката на шията. Свободна да милва набъбналите й гърди през тънката батиста на роклята. Не беше подготвена за шока, който топлите му пръсти предизвикаха върху голата й кожа, когато пъхна ръка в деколтето й и под корсета. Обхвана гърдата й и с много нежност и внимание плъзна палец по втвърденото зърно. Първата интимна милувка в живота й изпрати мощни вълни на наслада към долната част на тялото. Макар че тя беше тази, която бе подложена на сладко мъчение, той също простена, сякаш търпеше болки.

В продължение на осем години си беше отказвала буквално всичко. Сега имаше чувството, че се дави в буря от емоции. Всяка въздишка, всяка целувка, всяка ласка я тласкаха по-дълбоко в прегръдката му. Когато ръката му се плъзна надолу, погали корема й и се насочи към меко извитите хълбоци, тя не се възпротиви, а само отметна глава назад, за да погълне още повече от забранения нектар, който той така щедро й предлагаше.

Вкусът му беше като на топли сладки в снежно коледно утро; като хладни ягоди със сметана в задушен летен следобед; като димящо ябълково вино в свежа есенна вечер. За първи път в живота си, за първи път след смъртта на родителите си, Каролайн изпита чувството, че празнотата в нея се запълва и че никога вече няма да си ляга гладна.

Сякаш решен да я изпълни по всеки възможен начин, той разтвори леко бедрата й с коляното си, притисна го в топлото място между тях. Натискът я накара да изпъшка под устните му и да се надигне насреща му. Не знаеше какво прави той с нея. Знаеше само, че иска още и още.

Иска го целия.

Когато устата му се отдели от нейната, тя извика протестиращо, ала викът й бързо премина във въздишка, когато устните му оставиха пърхащи целувки по брадичката и бузите й, по нежната кожа зад ухото.

Каролайн изви глава, неспособна да устои на меките устни, които търсеха пулса на шията й. Пулс, излязъл извън контрол, както всичко в нея. Тя цялата трепереше в ръцете му като малка птичка, пленена от човешка ръка.

Изгубена във вихрушка от наслада, тя почти не усети зъбите му, когато я ухапа.

— О! — Каролайн рязко отвори очи. Вдигна ръка към леко болезненото място и го погледна обидено. — Ти ме ухапа!

Той отговори на погледа й и очите му светнаха като екзотични скъпоценни камъни.

— И защо не? Ти очакваше от мен точно това, нали? — Вдигна колчето, което беше измъкнал от джоба на роклята й, докато тя се беше носила по вълните на насладата. — Ако не беше така, нямаше да донесеш това в леглото ми.

Каролайн преглътна и виновно отмести поглед от колчето към лицето му.

— Предполагам, няма да ми повярваш, ако кажа, че ми е необходимо, за да подобря умението си да бродирам?

— Какво смяташе да направиш? Да избродираш в сърцето ми „Благослови нашите елфи“? — Кейн изпухтя презрително, захвърли колчето и се отдели от нея. Вдигна копринената завеса и стана от леглото. Каролайн седна и го зяпна с отворена уста. Вече знаеше, че под чаршафа е бил съвсем гол.

Отзад изглеждаше като Микеланджеловия Давид. Великолепен, събуден за нов живот. Всяка жила и всеки мускул бяха издялани от изкусната ръка на велик майстор. Той прекоси помещението с толкова несъзнателна мъжка грация, че тя напълно забрави да отмести поглед, докато той не изчезна зад позлатения параван.

Чак тогава Каролайн се изчерви до корените на косата и сведе глава.

— Не можеш да ме обвиняваш, че вярвам в най-лошото за теб. Защо поне веднъж не се опита да оспориш грозните приказки, които се носят зад гърба ти, където и да отидеш?

Краткият отговор прозвуча приглушено иззад паравана.

— Мислех, че ти си човекът, който не обръща никакво внимание на глупави приказки.

— Нямам друг избор, освен да им обръщам внимание, когато ухажваш сестра ми!

Кейн се появи отново, облечен в тъмносив панталон. Погледът й магично бе привлечен от пръстите му, които тъкмо стягаха шнура. Обичайно беше много сръчен, но днес закопчаването явно му създаваше трудности.

— До тази нощ давал ли съм ти повод да мислиш, че намеренията ми спрямо сестра ти са непочтени?

О, да — искаше да изкрещи Каролайн. — Когато във Воксхол ме целуна, сякаш съм единствената жена, която някога ще обичаш. Но не посмя да го изрече гласно. Не той я беше целунал. Тя го целуна, тя поиска тази целувка.

— Твоите намерения спрямо сестра ми може да са извън всяко съмнение, но твоите намерения спрямо мен току-що не могат да се определят като невинни.

Кейн нахлузи през главата си смачкана риза и бързо закопча няколкото копченца на шията.

— А ти какво си въобразяваше, като влезе с такова безгранично доверие в леглото ми? Представяш ли си как се почувствах, когато усетих докосването ти, още замаян от съня и силно възбуден?

Каролайн се изчерви още по-силно, но той не я видя. За първи път, откакто се познаваха, не беше в състояние да я гледа в очите. Тя усети, че той лъже не само нея, но и себе си, и отвърна:

— Не съм влязла доброволно в леглото ти. Ти ме принуди.

— Какво друго можех да направя? Не ми се случва всяка нощ в спалнята ми да се промъкне жена с намерение да ме убие. — Той разтърси глава и зарови пръсти в разрошената коса. — Какво си мислеше, за бога? Ако някой от слугите те бе видял да влизаш, край на доброто ти име.

— Погрижих се никой да не ме види — отговори тихо тя.

— Значи си още по-глупава, отколкото си мислех. — Гласът му се понижи заплашително, докато вървеше към нея с неумолимата грация на бенгалски тигър.

Каролайн стана, готова да се опълчи срещу него. Разтърси косите си, за да ги освободи от последните фуркети, и вирна брадичка. Проследи подигравателния поглед на Кейн и забеляза, че е стиснала в ръка подостреното колче. Пъхна го бързо в джоба си и заяви:

— Не съм дошла да те убия. Дойдох, за да разбера истината. Веднъж завинаги. И няма да отида никъде, преди да я чуя. — Пое дълбоко въздух, решена да говори с твърд глас, и най-сетне произнесе думите високо и ясно: — Ти вампир ли си или не?

Въпросът го изненада толкова много, че отстъпи крачка назад. Наклони глава и я измери с невярващ поглед.